№ 17587
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110160048 по описа за 2024 година
Произ.дст.то е образувано по искова молба от „Топлофикация София“
ЕАД против А. А. и Н. Ш..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало дого.рно
пра.отношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. *******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 680, 08 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 138, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 20.09.2024 г.;
сумата 28, 10 лв., представляваща цена на услугата дяло. разпределение
за периода м.08.2021 г. – м.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2021
г. – 20.09.2024 г.,
в условията на разделност, както следва: А. А. – 1/2, и Н. Ш. – 1/2.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отго.р на исковата молба от
1
ответниците А. А. и Н. Ш. чрез назначения особен представител адв. З., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се ответниците да са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Прави
се възражение за давност. Отправя се искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и до.дите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е нотариален акт за собственост от 12.07.1991 г., с който Н.
И.К. е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 17,
находящ се в гр. *********, състоящ се от: дневна, столова, кухненски-бокс и
сервизни помещения с обща площ 48, 88 кв.м.
Със саморъчно завещание от 23.04.1997 г., обявено с протокол от
17.08.2006 г. и вписано в Служба по вписванията, Н. И.К. завещава имота на
Х. А. А. и И. А. А..
Видно от удостоверение за наследници от 04.11.2024 г., изд. от Община
Берковица, Х. А. А. е починал на 19.08.2012 г., като е оставил наследници по
закон: А. А. – син, и Н. Ш. – дъщеря.
По делото е представен констативен нотариален акт от 15.05.2017 г., с
който А. А. А. е признат за собственик на 5/16, Н. Ш. А. – на 5/16, и В.И. А. –
на 2/16 ид.ч. от имота, придобити по наследяване по закон.
Като приложение към същия е описана справка за данни на
съсобственика В.И. А., съдържаща данни, че същата е дъщеря на и И. А. А.,
починал на 12.12.2005 г.
С нотариален акт за дарение на недвижи имот от 30.11.2017 г. А. А. А.
дарява на сестра си Н. Ш. А. собствените си 5/16 ид.ч.
С нотариален акт за продажба от 30.11.2017 г. В.И. А. продава на Н. Ш.
А. собствените си 2/16 ид.ч. от имота.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредст.м т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на пър.
число от месеца. От отчетеното количест. топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружест. и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление
/имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За исковия период е начислена топлинна енергия за БГВ въз основа на
отчет на 1 бр. .домер, отчитан след края на отоплителния сезон, както и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база отопляемата
кубатура в размер на 86 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата. За
исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота.
2
Дяло.то разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 854, 86 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 949, 13 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 94, 27 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяло.то разпределение за
исковия период м.08.2021 г. – м.03.2023 г. възлиза на сумата 28, 10 лв.
По делото са представени 2 бр. общи фактури – от 31.07.2022 г. за
отчетен период м.07.2021 г. – м.04.2022 г. и от 31.07.2023 г. за отчетен период
м.05.2022 г. – м.04.2023 г., в които се съдържат данни за плащания в размер на
21, 86 лв. и 126 лв., т.е. общо в размер на 147, 86 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно пра. на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща .да или пара за отопление, климатизация или горещо
.доснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно пра. на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дяло. разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на дого.рно пра.отношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно пра. на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качест. на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното пра.отношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
3
От представения по делото констативен нотариален акт от 15.05.2017 г.
се установява, че със същия А. А. А. е признат за собственик на 5/16, Н. Ш. А.
– на 5/16, а В.И. А. – на 2/16 ид.ч. от процесния имот. С нотариален акт за
дарение на недвижи имот от 30.11.2017 г. А. А. А. е дарил на сестра си Н. Ш.
А. собствените си 5/16 ид.ч. С нотариален акт за продажба от 30.11.2017 г. В.И.
А. е продала на Н. Ш. А. собствените си 2/16 ид.ч. от имота.
Следователно, Н. Ш. А. се легитимира като собственик на 12/16 ид.ч. от
процесния имот.
По делото не се установява ответникът А. А. да има качест.то
съсобственик на процесния имот. Установява се, че с констативен нотариален
акт от 15.05.2017 г. е бил признат за собственик на 5/16 ид.ч., които с
нотариален акт за дарение на недвижи имот от 30.11.2017 г., предхождащ
исковия период, е дарил на сестра си Н. Ш. А.. Следователно, по отношение
на този ответник не се установява да е съсобственик на имота, поради което
същият не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
срещу него искове, които по изложените съображения следва да се отхвърлят.
Установява се, че Н. Ш. А. е собственик на 12/16 ид.ч. от процесния
имот. От качест.то й на съсобственик произтича качест.то й на клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
дого.ра. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен дого.р за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Дого.рното пра.отношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага из.д за съществуването на облигационно
пра.отношение с ищцо.то дружест. през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дяло. разпределение. Начинът за извършване на дяло.то разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
4
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дяло. разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяло.то разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 854, 86 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 949, 13 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 94, 27 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
След отчитане на извършеното плащане в размер на сумата от общо 147,
86 лв., се налага из.д, че е налице непогасен остатък в размер на сумата 707 лв.
Ответниците с.евременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен пра.пораждащ факт – дого.р, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количест. топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
5
отнасят.
В случая исковете са предявени на 10.10.2024 г., с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 10.10.2021 г., каквито в случая се явяват вземанията за
периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г. /падежът на вземането за м.08.2021 г. е
настъпил на 15.10.2021 г./ в размер на сумата 52, 27 лв., определена при
съобразяване заключението на СТЕ по делото.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.08.2021 г – м.04.2023
г. в размер на сумата 654, 73 лв.
Ответницата отговаря за задължението съобразно с.я дял в
съсобствеността през исковия период – 12/16, и следователно за сумата 491,
05 лв. Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер, поради което и
при спазване принципа на диспозитивното начало предявеният срещу нея иск
следва да е уважи изцяло за сумата 340, 04 лв., като се отхвърли единствено за
периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г. – като погасен по давност.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяло.то
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количест. топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дяло. разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количест. топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количест. топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания за периода 15.09.2022 г. – 20.09.2024 г. в
6
размер на сумата 138, 09 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответницата отговаря за задължението съобразно с.я дял в
съсобствеността през исковия период – 12/16, и следователно за сумата 103,
57 лв. Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер, поради което и
при спазване принципа на диспозитивното начало предявеният срещу нея иск
следва да е уважи изцяло за сумата 69, 04 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяло.то
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дяло. разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяло.то разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дяло. разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дяло. разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дяло.
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на дого.ра за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има пра. да получи цената на извършваната услуга дяло. разпределение
в качест.то на продавач на топлинна енергия. Установи се от заключението на
СТЕ и ангажираните писмени доказателства, че дяло.то разпределение за
исковия период е извършвано от „Директ“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяло.то разпределение за периода
м.08.2021 г. – м.03.2023 г. възлиза на сумата 28, 10 лв., определен при
съобразяване заключението на СТЕ.
Ответницата отговаря за задължението съобразно с.я дял в
съсобствеността през исковия период – 12/16, и следователно за сумата 21, 08
лв. Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер, поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало предявеният срещу нея иск
следва да е уважи изцяло за сумата 14, 05 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяло.то
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
7
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 547, 51 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от предявените срещу нея исковете.
Ответниците имат пра. на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендират такива, нито ангажират доказателства
за извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
.ден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ш. А., родена на ********** г., гражданин на Р.С., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 340, 04 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 17, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 10.10.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 69, 04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 20.09.2024 г.;
сумата 14, 05 лв., представляваща цена на услугата дяло. разпределение
за периода м.08.2021 г. – м.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 10.10.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за периода
м.05.2021 г. – м.07.2021 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, и иска за сумата
7, 71 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на дяло.то
разпределение за периода 16.10.2021 г. – 20.09.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. А. А., роден на 30.05.1977 г., гражданин на Р.С., искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 340, 04 лв., представляваща 1/2 от стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 17, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 10.10.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 69, 04 лв., представляваща 1/2 от мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 20.09.2024 г.;
8
сумата 14, 05 лв., представляваща цена на услугата дяло. разпределение
за периода м.08.2021 г. – м.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 10.10.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 3, 86 лв., представляваща 1/2 от мораторна лихва за периода
16.10.2021 г. – 20.09.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Ш. А., родена на ********** г., гражданин на Р.С., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 547, 51 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9