РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Перник , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260404/29.10.2020 г. , постановено по гр.д. № 8172/2019 г. на
Районен съд – Перник, е осъдено ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на
Т. Ц. А. сумата 7964,79 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с полица № ***, сключен ***г., с
период на действие 02.01.2019 г.-02.01.2020г., за МПС рег. № *** за причинените й
имуществени вреди от настъпило на ***г. застрахователно събитие - ПТП с нанесени
вреди на посоченото МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 13.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като за разликата до пълния предявен размер 10 000 лева е отхвърлен искът
като неоснователен. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на Т. Ц.
А. сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 318,59 лв., за
вещо лице в размер на 180 лв. и адв.възнаграждение в размер на 700 лв., а ищцата да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски както следва: 180 лв.
за вещо лице и 300 лв. адв.възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД
като трето лице помагач на страната на ответника.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу решението в частта, с която частично е уважена исковата претенция. Излагат се
1
доводи за неправилност на решението в тази му част. Разяснява се правната същност
на договора за застраховка „Каско на МПС“. Твърди се, че районният съд не е обсъдил
релевираните от ответника своевременно възражения за настъпило застрахователно
събитие по риск, попадащ в обхвата на застрахователния договор, а именно да е
настъпило ПТП на посочената дата и място, механизма на ПТП, причинно-
следствената връзка на соченото събитие с претендираните вреди. Налице е хипотеза
на изключен от покритие риск, който е пречка за възникване на вземане за
застрахователно обезщетение. С подписване на договора лицето, застраховало свое
имущество, е изразило съгласието си с Общите условия към него и съответно със
съдържанието на Глава трета, т. 7 и раздел „Общи изключения“, където са предвидени
хипотезите, в които се изключва отговорността на застрахователя. От приетата по
делото СТЕ се установявало несъответствието между декларирания механизъм на
събитие и настъпилите вреди за автомобила, което съгласно Общите условия
освобождава застрахователя от задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, при установено несъответствие между декларирания механизъм на
настъпване на вредите и установените факти и обстоятелства по ликвидационната
преписка. Останалите събрани доказателства - писмени - двустранен констативен
протокол, и гласни – свидетелски показания, не били годни да установят твърденията в
исковата молба и се опровергали от останалите доказателства. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в съответната част и се претендират
разноски.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от
7964.79лв. до предявения размер от 10 000 лв., не е обжалвано и не е предмет на
въззивна проверка.
Въззиваемата страна Т. Ц. А. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява
становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения. Претендира
разноски.
Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД не изразява становище
по жалбата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
частично основателна.
Не се спори между страните относно факта, че ищцата е собственик на лек
2
автомобил, марка „Фолксфаген Голф“, с рег. № ***, с рама № ***. Собствеността й
върху автомобила се установява от представените по делото договор за покупко-
продажба от *** г. и свидетелство за регистрация № *** г.
Безспорно е по делото, че на *** г. между ищцата Т.А. и ответното ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е сключен договор за имуществена застраховка със
застрахователна полица № *** по застраховка "Булстрад Каско Стандарт",
осигуряваща пълно покритие за процесния лек автомобил, със срок от *** г. до *** г.
Уговорената застрахователна сума за застрахования лек автомобил възлиза на 20621
лв., а дължимата премия е 1007,85лв.
Видно от удостовереното в представения двустранен протокол за ПТП, на
*** г. л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *** се движел по ул. "***", като е предприел
десен завой за навлизане по ул. „***“. В същото време лек автомобил "Ауди", модел
„А 4“ с peг. № *** се е движел в права посока по ул. „ ***“. В графата „Обстоятелства
и причини за ПТП", в протокола е отразено, че л. а. „Фолксваген Голф“ при
предприемане на завой надясно е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
реализирал ПТП с лекия автомобил "Ауди", модел „А 4“ с материални щети. Описани
са и видимите на пръв поглед увреди по двата автомобила.
От приложеното по делото писмо от МВР, Сектор „Пътна полиция“ и справка
от автоматизираната информационна система, се установява, че на *** г. към 21.50 ч. е
подаден сигнал за настъпило в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ПТП
между МПС с рег. № ***, управлявано от С. Д., и МПС с рег. № ***, управлявано от Г.
А.. Мястото е посетено от мл. инспектор В. В., мл. инспектор Д. С. и мл. инспектор Т.
Ф., като е съставен фиш GT *** за нарушение на правилата за движение на пътя на С.
Д..
Не се спори, че на *** г. лицето, управлявало автомобила на посочения ден –
внучка на ищцата – С. Д., е депозирала писмено искане в ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за нанесени
вреди по лекия автомобил, настъпили при ПТП на *** г., като са описани щети на
увреденото МПС- преден капак, предна броня, предно стъкло, решетка, ляв и десен
фар, аербек на волан и табло, радиатори и е заведена щета № ***.
От показанията на св. С. В. се установява, че на процесната дата след
обаждане по телефона е посетил мястото на инцидента и е занесъл бланка на
двустранен констативен протокол, тъй като водачите не са разполагали с такъв.
Мястото посетил около 19. 30 -20.00 часа, като споделя възприятията си относно
разположението на автомобилите и възприетите увреди.
В представения опис - заключение за вреди на МПС по щета № ***., след
направен оглед от представители на ответното дружество са описани констатирани от
застрахователя увреждания на автомобила.
С писмо изх. № *** г. ответното дружество е отказало на ищцата да й заплати
застрахователно обезщетение, позовавайки се на обстоятелството, че след преглед на
представените документи и извършен оглед на автомобила се установили повреди,
несъответстващи на декларирания механизъм на настъпване на събитието. Позовало се
е на т.т. 7 и 7.1 от Общите условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, според
които застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при
3
извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства. С последващо писмо от *** г., във връзка с направено
искане за преразглеждане на становището, отново е постановен отказ.
В приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите
специални знания, е описан механизмът, съдържащ се в двустранния протокол, като е
посочено, че ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимството от страна на
водача на л.а. „ Фолксваген“. Описани са стойностите за подмяна и възстановяване на
всяка от увредените части на автомобила, съобразно описа на застрахователя, като е
посочено, че новите части, необходими за възстановяване на автомобила възлизат на
7 783,39 лв., стойността на труда на 146,40 лв. и камера в размер на 35 лв. или общата
стойност на нанесените вреди е 7 964, 79 лв. След запознаване с приложения снимков
материал по делото и двустранен протокол вещото лице е установило посочените
деформации. При сравнение с констатираните деформации на двата автомобила е
заключило, че ПТП е настъпило между лява предна и средна част на л.а. „Ауди“ и лява
предна и средна част на л.а. „Фолксваген“. При запознаване с фотоалбума експертът не
видял деформации по средната част на автомобилите, които биха довели до
деформация на радиатор воден и кондензатор климатик. Липсвали такива деформации,
които да доведат до така констатираните вреди по тях. При така констатираните вреди
не било възможно увреждане на десни фарове, а само на левите на двата автомобила.
Не се установявали от снимките и увреждания на преден ляв и десен калник на
автомобила. Установените деформации по двата автомобила не отговаряли на
описаните увреждания по охладителната и климатична система, които били
констатирани от представителите на застрахователите. След запознаване със
снимковия материал, приложен по делото и направена справка в „Дженерали
Застраховане“ АД за прочетена информация с помощта на софтуер „Crash Cube“ в
паметта на л.а. „Ауди“ и установените грешки, експертът констатирал, че въздушните
възглавници на пасажера и водача не са задействани в момента на ПТП. При разпита си
в съдебно заседание от 18.08.2020г. посочил, че от снимковия материал се
установявало, че въздушните възглавници се били задействали към този момент.
Експертът заключил, че нанесените вреди на двата автомобила не съответстват на
декларирания механизъм в исковата молба и двустранния протокол, който извод следва
да се тълкува във връзка с отговорите на предходните зададени на експерта въпроси, в
противен случай би се стигнало до логическо противоречие.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита
сочат на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В случая е приложима хипотезата на реализиране на договорна
отговорност на застраховател по валидна имуществена застраховка по реда на Кодекса
на застраховането, в сила от *** г.
Възникването на спорното право по този иск се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. Накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск);
2. Съществуване на действително застрахователно правоотношение към
момента на увреждането между пострадалия и застрахователя, възникнало от договор
4
за имуществено застраховане на увредената вещ и
3. За ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно
обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не
са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано може 1) да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение, респ. 2) да заплати по-нисък размер.
Носител на процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяване на първите две материални предпоставки е застрахованото лице, а
застрахователят трябва да докаже, че е възникнало потестативното право за отказ за
изплащане на уговореното застрахователно обезщетение, респ. за намаляване на
неговия размер –чл. 408, ал. 1 КЗ.
Между страните няма спор относно наличието на застрахователно
правоотношение помежду им. Спорен е въпросът за възникване на покрито
застрахователно събитие и пораждане на правото на ищеца за получи застрахователно
обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за доказано осъществяването на
застрахователното събитие - ПТП, настъпило на *** г. Приема, че на посочената дата,
л. а. „Фолксфаген Голф“, с рег. № *** се движил по ул. "***", като при
предприемането на десен завой за навлизане по ул. „***“ водачът му реализирал ПТП
с движещия се в права посока по ул. „***“ лек автомобил "Ауди", модел „А 4“ с peг. №
***. Изводите си съдът основава на съвкупната преценка на представения двустранен
протокол, писмо от МВР, Сектор „Пътна полиция“ и справка от автоматизираната
информационна система и показанията на св. С. В., които намира за логични и
последователни. Независимо, че свидетелят не е очевидец на събитието, същият дава
сведение за това, че на посочения ден и място е възприел разположението и вида на
двата автомобила и управляващите ги лица. За това, че на тази дата, място и час е
реализирано ПТП свидетелства и информацията от МВР, ГД „Пътна полиция“.
Действително сам по себе си двустранният протокол, представляващ частен
свидетелстващ документ, не може да установи обстоятелствата, обективирани в него,
но преценен в съвкупност с останалите доказателства способства за установяване на
факта на настъпване на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил
протокола относно неговата автентичност и вярност. Производство по оспорване по
реда на чл. 193 ГПК не е било открито от районния съд, но във въззивната жалба и
отговора на същата не се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения
от районния съд в този аспект, поради което въззивният съд не може служебно да
санира този порок.
Съдът намира за установена причинно-следствената връзка между
застрахователното събитие и следните имуществени вреди и техния размер, а именно
увреди на: облицовка на предна броня на стойност – 647,62 лв., основа на предна броня
– 345 лв., капак преден – 680, 25 лв., ключалка капак преден – 123,70 лв., решетка
декоративна – 183, 46 лв., емблема решетка декоративна – 68, 00 лв., рамка радиатор –
444, 61 лв., преден ляв фар – 515, 35 лв., предно панорамно стъкло – 350, 09, въздушна
възглавница- водач – 1 542 лв., въздушна възглавница предна пасажер – 1 809, 86 лв.,
инерционен колан преден ляв – 415, 88 лв., инерционен колан преден десен – 415, 88
лв., вертикална греда пред радиатор – 76, 20 лв., рог преден десен –за възстановяване,
5
перка вертикална к-т 947, 31 лв., кожух вентилатор, парктроник / датчик/ пр. броня – 75
лв., конзола над фар преден ляв – 15,05 лв., материали / бои/ - 222, 59 лв.
Съобразно констатациите на вещото лице, че деформациите на автомобила
при посочения механизъм не биха довели до следните увреди: по охладителната и
климатична система – радиатор воден и кондензатор климатик, междинен охладител,
по десния фар и двата на калника, то за тези описани вреди не е настъпил соченият
застрахователен риск и за ищцата не е възникнало право да получи застрахователно
обезщетение. Стойността на същите е 1995,85 лв.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът намира възражението на
ответника за наличие на обстоятелства, изключващи носенето на риска, за
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в
други случаи, предвидени със закон.
В настоящия случай застрахователят е отказал да изплати претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение, позовавайки се на договореното в т. 7 и т. 7.1 от
ОУ към застраховка "Каско на МПС" като сочи, че ответното застрахователно
дружество е въведено в заблуждение относно декларирания механизъм на настъпване
на застрахователното събитие – налице е хипотезата по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Мотивира се с обстоятелството, че механизмът на произшествието, който е описан от
застрахования, не съответства на действителния механизъм на произшествието, което
означава, че щетите по автомобила не са настъпили по начина, описан от
застрахования. Като правоизключващо възражение в процеса релевира и наличието на
проявен умисъл или груба небрежност от застрахования, членове на неговото
семейство или упълномощения водач.
Приложимостта на Общите условия не е спорна между страните, като в
декларация на застрахования, инкорпорирана в застрахователната полица, ищцата в
качеството на застрахован изрично е декларирала, че Общите условия по застраховка
"Каско на МПС" са й предоставени и ги приема.
В разпоредбата на чл. 408 от КЗ императивно са посочени основанията за
отказ на застрахователя. Правната норма има императивен характер и не подлежи на
разширително тълкуване по пътя на договарянето в застрахователния договор.
Действително, страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на
увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл.
408 от КЗ.
На първо място следва да се посочи, че освобождаването на застрахователя от
6
отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е
позволено от закона само при условието, визирано в чл. 408, ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ - ако
умисълът е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от
застраховката лице. Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество
от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието -
пряко или косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна
отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. В тази
връзка следва да се посочи, че поведението на другият участник в ПТП е ирелевантно
за отговорността на застрахователя по имуществената застраховка. Не е
правнорелевантен факт по настоящото дело, тъй като противоправното поведение на
третите лица не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е
действие на застрахованото лице. Застрахователят не може да възразява за
съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в
отношенията между него, това трето лице и неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, но не и в отношенията между застрахователя и
застрахования по имуществена застрахования.
В застрахователното право умишленото увреждане или унищожаване на
застраховано имущество от застрахования се свързва със застрахователната измама,
доколкото се предполага, че е извършено с цел получаване на договореното
застрахователно обезщетение. Като деяния, инкриминирани в Наказателния кодекс на
Република България, измамата /застрахователна/ и умишленото увреждане на чуждо
имущество следва да бъдат установени с влязла в сила присъда или - при наличие на
предпоставките по чл.124, ал.5 ГПК, с влязло в сила решение за установяване на
престъпни обстоятелства, които са от значение за застрахователното правоотношение.
Поради това освобождаването на застрахователя от отговорност с възражение за
умишлено причиняване на застрахователното събитие е възможно само тогава, когато
събитието е предизвикано умишленото от застрахования - лично или чрез друго лице,
и умишленото деяние, довело до увреждане на застрахованото имущество, е
установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5
ГПК. Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в Наказателния
кодекс умишлено престъпление, но престъпният му характер не е установен с влязла в
сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд, който разглежда
иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е компетентен да
преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му признаци, не и да
го квалифицира като умишлено. В противен случай би се стигнало до инцидентно
установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не
допуска. (в този смисъл Р. № 4/ 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ІІ-ро т. отд. на
ВКС). В случая ответникът не е ангажирал доказателства за извършено умишлено
деяние.
Ако в застрахователния договор или в общите условия на застрахователя се
уговорят основания за освобождаване на застрахователя от отговорност, които са
различни от тези, посочени в текста на чл. 408 от КЗ, то тези уговорки са
недействителни до степен нищожност, като противоречащи на закона( чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД).
Останалите сочени основания за отказ на ответното дружество не попадат в
хипотезите на чл. 408 от КЗ. В нормата не се обхваща като основание за
освобождаване на застрахователя от задължението да заплати обезщетение при
7
проявена груба небрежност от страна на посочените лица, тъй като правно значение
има единствено умишленото причиняване на застрахователното събитие от страна на
застрахования, застраховащия или трето ползващо се лице ( чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ и чл. 408, ал. 2 от КЗ).
Неоснователно е възражението на застрахователя за това, че застрахованият е
предоставил невярна информация относно мястото и механизма на настъпването на
застрахователното събитие и причинените щети на автомобила. От данните по делото е
установено, че застрахованият е предоставил на застрахователя препис от двустранния
констативен протокол за ПТП. В този протокол е описан механизмът на
произшествието. От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че
механизмът на произшествието, който е описан в двустранния протокол за ПТП
напълно съвпада с действителния механизъм на произшествието, което означава, че
застрахованият не е декларирал неверни обстоятелство относно механизма на
произшествието пред застрахователя. Обстоятелството, че част от уврежданията,
констатирани при огледа, не са следствие на ПТП не означава, че деклараторът е
заявил неверни данни, още повече, че той не е посочил точно тях в искането си.
Съгласно трайната практика на ВКС - решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. №
454/2011 и решение № 18/05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., решение № 49/29.07.2013
г. по т. д. № 840/2012 г. и др., не всяко задължение на застрахования, скрепено с
договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се
приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ отм., аналогична на
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, и да аргументира отказа единствено на
основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без
установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само
неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като
закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ.
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен
отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Условието за значителност следва
да се преценява във всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска
посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса
на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес
на съответния застраховател. Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или
върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния
обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да
се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната
сума или обезщетение.
Поради изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставки да бъде
отказано изплащането на застрахователно обезщетение за посочените вреди с
изтъкнатите от ответника съображения.
8
Предвид изложеното предявеният иск е доказан по основание. Ответното
дружество дължи плащане на застрахователно обезщетение до размера на
установените в причинна връзка с настъпилото ПТП вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на
застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следва да се вземе предвид действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за застраховка,
съгласно чл. 400, ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ определя по
отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната.
От приетото, неоспорено, заключение на САТЕ се установява, че към датата
на събитието, пазарната стойност на причинените вреди /труд, части, материали/ в
резултат на застрахователното събитие е в размер на 8877,85 лв. без приложен
коефициент на овехтяване. Посочената стойност е под размера на общата
застрахователна сума (лимит на отговорност), уговорена между страните, която е
20621 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, в случая, както вещото лице е използвал – 0,7. При определяне на
обезщетението по КЗ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба №
24/08.03.06 г. не е задължително. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. Застрахователното обезщетение следва да се
определи по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са
изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни
цени към датата на ПТП . В този смисъл са: Решение № 165/24.10.2013 г. по т. дело №
469/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., ТК,
решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК. Определянето на
реалната стойност на вредата е въпрос по приложение на материалния закон, чието
правилно приложение съдът дължи и не е обвързан от оплакванията във въззивната
жалба.
Въпреки, че за разлика от районния съд, настоящият състав приема, че за
стойността на част от уврежданията искът следва да се отхвърли, то дължимата се
действителна стойност на доказаните вреди – 8877, 85 лв. без приложение коефициент
на овехтяване, надвишава присъдената за всички общо от РС - 7964, 79 лв., изчислени
с приложения коефициент, поради което предвид липсата на съответна жалба от
9
ищцата и забраната за влошаване положението на жалбоподателя / чл. 271, ал.1,изр. 2
ГПК/, първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната му част.
Съгласно чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в срок 15 работни дни от деня, в който
застрахованият е изпълнил задължението си да представи поисканите от
застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите,
като след този момент изпада в забава. В случая ищецът претендира лихва за забава,
считано от предявяване на исковата молба и съобразно диспозитивното начало именно
тази дата следва да бъде присъдено обезщетението.
При този изход на спора на въззиваемия - ищец в настоящото производство
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.
Настоящият състав не намира за прекомерно претендираното адвокатско
възнаграждение, във връзка с възражението в тази насока на въззивника, тъй като
същото не надвишава значително минимума, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
638, 40 лв. и е съответно на правната и фактическа сложност на делото.
С разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК, приета със ЗИД на ГПК – ДВ
бр.100/2019 г. е въведена допълнителна потребителска защита, като е предвидено, че
образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по
реда на общия исков процес. Ищцата е ползвател на застрахователна услуга по см. на
чл.2, ал.2 КЗ. Относно принципната приложимост на чл.113 ГПК по отношение на
потребителите на застрахователни услуги по см. на § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ е дадено
задължително за съдилищата тълкуване в т. 6 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,
което е актуално и при действието на новия КЗ, независимо от използваното понятие
„ползвател на застрахователна услуга. С оглед на това предвид цената на иска
въззивното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване
на препис на страните.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260404/29.10.2020 г. , постановено по гр.д. №
8172/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на Т. Ц. А. сумата 7964,79 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, с полица №***, сключен на ***г., с период на действие *** г.-***г., за
МПС рег. № *** за причинените й имуществени вреди от настъпило на ***г.
застрахователно събитие – ПТП, с нанесени вреди на посоченото МПС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК *********, с адрес:
*** да заплати на Т. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 830 / осемстотин и тридесет/лева., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
10
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД
като трето лице помагач на страната на ответника
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11