РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Девня, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за
социалните услуги.
Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално
подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение
лице В. Н. К., ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в ********** за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на решението.
В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на
молителя.
В съдебно заседание настойникът К. Н. К. – майка на лицето, чието
настаняване се иска, моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на
лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна
среда.
Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з.
заяви, че е на 39 години, в дома му харесва, защото се грижат добре за него и
1
има приятели. На въпрос на съда дали желае да остане в дома лицето не
отговаря.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение изх. № РД08-01-
1000/02.07.2021 г. на Община Вълчи дол е че със съдебно решение от
20.05.1998 г. по гр. дело № 11446/1996 г. по описа на Окръжен съд – Варна че
В. Н. К. е поставен под пълно запрещение и за негов настойник е назначен К.
Н. К..
Представено е ЕР на ТЕЛК № 0701 от 07.07.1976 г., от което се
установява, че В. Н. К. е с поставена диагноза шизофренни психози,
шизофрения параноидна форма, непрекъснато протичане, параноиден
синдром, трайна промяна на личността, определени 80 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, пожизнено.
Видно от представеното по делото влязло в законна сила на
13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 269/2018 г. на РС – Девня В. Н.
К. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл.
Варна за максимално предвидения от закона срок - три години.
По делото е представена декларация от 29.06.2021 г. от В. Н. К. в
която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в
„ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото
искане.
Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома
индивидуален план за подкрепа на В. Н. К., в който са изследвани
потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на
тези потребности.
Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ
лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е
подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ.
При извършеното актуално социално проучване въз основа на
2
горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените
индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е
изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и
предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от
ППЗСУ, от които се установява, че В. Н. К. е проявява психологични и
емоционални проблеми след 20 годишна възраст. Хоспитализиран
многократно и освидетелстван от ТЕЛК през 1976 г. пожизнено. Лицето не е в
състояние да задоволява самостоятелно основните си жизнени потребности.
Нуждае се от пълно обгрижване, контрол над поведението, подкрепа и
напомняне, дозиране на лекарства. От 38 години лицето ползва социална
услуга ДПЛУИ с. Оборище. Дългото протичане на шизофренният процес
довело до трайни личностови промени, параноидния синдром,
невъзможността за социално вграждане и задоволяване самостоятелно на
основните жизнени потребности на лицето, необходимостта от
специализирана медицинска и персонална помощ, налага ползването на
социалната услуга. На този етап са непреодолими проблемите на местно и
национално ниво при предоставяне на социални услуги за лица с психични
разстройства породени острия дефицит на свободни места. Лицето В. Н. К. е
декларирало писмено желанието си да бъде настанен в Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост - с. Оборище, от настойника. От страна на
настойника е изразено становище, че желае брат и В. Н. К. да продължи
престоя си в ДПЛУИ с. Оборище. С решение № 107/22.06.2018 г. на
Девненски районен съд лицето В. Н. К. е настанен в ДПЛУИ с. Оборище,
решението е влязло в сила на 13.07.2018 г. със срок до 13.07.2021 г.
Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/41-1 от 13.07.2021 г. на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която
лицето В. Н. К. отново е било временно настанено по административен ред в
„ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за
настаняване на В. Н. К. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика
представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване,
3
предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със
съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл.
Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на
настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под
пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от
районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна
грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван,
ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.
Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по
настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване
следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се
установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за
лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на
социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и
прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е
желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител,
като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се
от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/.
От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на
състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с
участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия
настойник, се установи по безспорен начин, че В. Н. К. е поставен под пълно
запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи
сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат
осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето
страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за
вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на
задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и
социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може
самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват
близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да
полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която
4
да бъде настанен В. Н. К. осигурява възможността той да пребивава в
подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и
квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите
на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат
грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно
загубени.
По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от
момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи
възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато
и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна
близки в домашна среда.
При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за
лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето
да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът
намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като
на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на
лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в
закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в
социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение
пълнолетно лице, поради което
РЕШИ:
УДЪЛЖАВА срока на настаняването на В. Н. К., ЕГН: ********** в
„Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” ********** за срок от
три години, считано от датата на влизане в сила на решението или до
настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със
съобщението за постановяването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище,
обл. Варна, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6