№ 165128
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110148182 по описа за 2024 година
Подадена е въззивна жалба с вх. № 254249/23.07.2025 г. от Д. М., чрез адв. В. срещу
решение № 13605/11.07.2025 г. по гр. д. № 20241110148182/2024 г. на СРС, 65 състав.
Съдът, като извърши на основание чл. 267, ал. 1 ГПК проверка на допустимостта на
жалбата намери, че същата е нередовна поради наличие на установени нередовности - липса
на платена държавна такса за пренасяне производството пред по-горния контролиращ съд
/т.нар. деволутивен ефект на жалбата/. Поради това и с разпореждане от 30.07.2025 г.
въззивната жалба е оставена без движенеие и на въззивника са дадени указания за внасяне
на депозит пред СГС в размер на 55,60 лв., като същият е предупреден, че при липса на
срочно изпълнение, въззивната жалба ще бъде върната.
Съобщението е получено на 09.09.2025 г., но указанията не са изпълнени. За сметка
на това в указания срок по делото е постъпила молба вх. номер 302339/16.09.2025 г., в която
са изложени съображения за нужда от продължаване на срока за изпълнение на указанията
поради невъзможност за изпълнението им в указания първоначален срок.
Съдът е удовлетворил така подадената молба, като с разпореждане №
144823/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110148182/2024 г. на СРС, 65 състав, е
продължил на основание чл. 63 ГПК срока за представяне на документ за внесена държавна
такса с 10 дни, като новоопределеният срок тече от 16.09.2025 г. и респективно изтича на
26.09.2025 г., с оглед броенето на дните, установено в чл. 60, ал. 5 ГПК.
Трайната съдебна практика на ВКС (вж. по - долу) приема разрешението, че за съда
не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба
разпореждане, с което срокът е продължен. Съображенията са свързани с това, че
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече
новоопределеният срок при продължаване на законен или определен от съда срок, като
предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Оттук
следва, че началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която
1
страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният
момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да
съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е
продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е
уважено и с колко. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок
от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично е щял да посочи това. Освен
това, по силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. Актът на
съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на
инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако се приеме разбирането, че съдът е
длъжен да съобщи на страната, че продължава срока, съществува вероятност (особено при
по - кратките срокове, какъвто е едноседмичният) съобщението за продължаването на срока
да достигне до страната след изтичането на този срок и тя да не може в неговите рамки да
извърши съответното процесуално действие. В този смисъл са определение №
385/04.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г. о., определение № 191/14.03.2011 г.
на ВКС по ч. т. д. № 143/2011 г. на I т. о., определение № 124/10.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 84/2011 г. на III г. о., определение № 425/21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2010 г. на II
т. о., определение № 158/18.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III г. о.,
определение 79/04.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г. о., определение №
150/02.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV г. о., определение № 547/04.12.2012
г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г. на II г. о., определение № 156/30.03.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1240/2018 г. на IV г. о., определение № 118/05.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
386/2020 г. на II т. о. и др.
Като съобрази принципните постановки, изложени по-горе, и като взе предвид че в
продължения срок, а и след това, до настоящия момент, указанията не са надлежно
изпълнени, съдът счита, че е налице хипотеза на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК и
въззвината жалба на ответника М. подлежи на връщане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 254249/23.07.2025 г. от Д. М., чрез адв. В. срещу решение
№ 13605/11.07.2025 г. по гр. д. № 20241110148182/2024 г. на СРС, 65 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.
Препис от разпореждането да се връчи на ответника Д. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2