и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗАП. Образувано е по жалба на Държавно лесничейство Момчилград, представлявано от директора инж. Цвятко Бисеров Чакъров против решение № 29/23.03.2006 година на директора на Районно управление "Социално осигуряване" град Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 26/06.02.2006 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" град Кърджали, и се движи по реда на ЗАП. Жалбодателят моли да се отмени изцяло атакуваното решение, относно установените от ревизията задължения към бюджета на ДОО в размер на 10819,81 лева, от които главница в размер на 7077,90 лева и лихва от 3741,91 лева. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се в жалбата, че с разпореждане № 003056/05.11.1991 г. на ръководителя на "ПО" на лицето Юсеин Мехмедов Бостанджиев, с ЕГН ********** от с. Кремен, област Кърджали е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от Закона за пенсиите /отменен/, считано от 29.09.2001 г. на база представени от лицето документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Един от тези документи било удостоверение обр. УП- 30 № 425/12.08.1991 г. подпечатано с печат на Държавно лесничейство Момчилград. Представен бил документ с невярно съдържание, тъй като в изходящата поща на Държавно лесничейство Момчилград съществувало такова удостоверение със същият номер и дата, но без в този документ да има данни за лицето, за което се удостоверява трудовият стаж. Директорът на РУ "СО" град Кърджали в обжалваното решение приемал, че документа, представен от Юсеин Мехмедов Бостанджиев бил издаден от Държавно лесничейство Момчилград и съдържал необходимите реквизити, което дало основание на органите на РУ "СО" град Кърджали да му отпуснат лична пенсия с разпореждане № 003056/05.11.1991 г., въпреки че било видно в представения екземпляр на удостоверение УП- 30 № 425/12.08.1991 година, че името на лицето е вписано допълнително. Освен това, лицето представило пред органите на РУ "СО" град Кърджали и удостоверение УП- 2 изх. № 351/04.10.1979 г. подпечатано с печат на Горско стопанство Момчилград, но с подписи, които не били на служители на стопанството. С това удостоверение същият декларирал трудов стаж от 3 години, а именно от 01.10.1976 година до 30.09.1979 година. Жалбодателят счита, че този документ не бил изследван от служителите на РУ "СО" град Кърджали при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е без значение било обстоятелството, че Юсеин Мехмедов Бостанджиев не фигурирал в разчетно- платежните ведомости на Горско стопанство Момчилград, респ. Държавно лесничейство Момчилград за времето от 01.01.1972 г. до 15.10.1979 г. Това било видно от констативен протокол вх. № 576/09.05.2005 година и можело да се направи извода, че Държавно лесничейство Момчилград не бил осигурител на посоченото лице за този период. Сочи се също, че с разпореждане № 0104020/28.07.1998 . на ръководителя на "ПО", на Митко Велинов Ханков, с ЕГН ********** от с. Шумнатица, била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 ал. 1 от Закона за пенсиите /отменен/, чл. 26 ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите /отменен/, считано от 01.06.1998 година, на база представени от лицето документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Един от тези документи било удостоверение обр. УП- 2 № 285/22.05.1998 г., подпечатано с печат на Държавно лесничейство Момчилград, по което се установило, че е вписан по- голям осигурителен доход, отколкото вписаният в разчетно- платежните ведомости. Счита, че тези две лица са действали недобросъвестно, тъй като при подаване на документите за пенсия, са съзнавали, че нямат осигурителния стаж и доход, описани в удостоверенията. Административният орган е следвало да прецени добросъвестността или недобросъвестността на лицата с оглед съдържащите се в административната преписка доказателства. В тежест на осигурителният орган било установяването на факта, че лицата са съзнавали, че сумите не им се следват или са недължимо платени. Като такива РУ "СО" гр. Кърджали следвало да ги търси по съответния ред от лицата, които неправомерно са се обогатили за сметка на бюджета на ДОО. В съдебно заседание и в представената писмена защита жалбата се поддържа. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна. В писмена защита излага съображения. Претендира разноски. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Окръжният съд при извършената проверка на атакуваното решение по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, допустима е и основателна. За да бъде административния акт законосъобразен, следва да бъде издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и да е съобразен с целта на закона. Съставът на съда приема, че атакуваното с жалбата решение № 29/23.03.2006 година на директора на РУ “СО” Кърджали, е нищожно- издадено от некомпетентен орган, която нищожност следва да се прогласи. За да приеме това, съдът взе пред вид, че в заглавната част на атакуваното решение е посочено, че решението е такова на директора на РУ “СО” гр. Кърджали, а той не е издателят, тъй като решението е подписано със запетая от друго лице. Не става ясно- кое лице е подписало решението, не е посочено и това, че решението се издава от лице, което е било определено да замества директора. Вярно е, че от представената по делото заповед № 27/19.01.2006 година на директора на РУ “СО” гр. Кърджали, се установява, че Атанас Добрев Чернооков на длъжност главен счетоводител, е бил определен да замества директора на РУ “СО” при неговото отсъствие, считано от 23.01.2006 година. Атакуваното решение е постановено на 23.03.2006 година, без по делото да има данни, че заповедта за възлагане на функциите от директора на главния счетоводител, е действала и към момента на издаване на решението, и може само да се предполага, че решението е подписано от заместващият директора гл. счетоводител. Изискванията на чл. 15 ал. 2 от ЗАП имат задължителен характер и касаят валидността и законосъобразността на административния акт и поради това следва да са налице всички реквизити. В административният акт, с оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП, следва да се посочи кое длъжностно лице издава акта, както и неговото длъжностно качество и от къде черпи правомощията си. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 41 ал. 3 от ЗАП, следва да се приеме, че атакуваното решение е издадено от некомпетентен орган, от лице без законови компетенции, и като такова е нищожно, поради което следва да се прогласи неговата нищожност, без да се разглежда спора по същество. Разноски за жалбодателя не се следват, тъй като такива в съдебно заседание не са поискани. Водим от изложеното окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на решение № 29/23.03.2006 година на директора на РУ “СО”- Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 26/06.02.2006 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ “СО”- Кърджали. Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Председател: Членове: 1/ 2/
|