Определение по дело №2095/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2323
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100502095
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 232327.08.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова

Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело №
20202100502095 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от Г. Д. Н. с ЕГН-********** от гр.Б. ж.к. М.р.
ул. З. №*, заявена чрез пълномощника адв.И.Киселичков от БАК с посочен съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.В.Левски № 5, ет.1 против Определение № 134/22.06.2020г. по гр. д. №
114/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което на осн.чл.108, ал.2 ГПК е
прекратено производството по дело и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд –
Елхово.
Бургаски окръжен съд, като съобрази данните по делото, прие следното:
Районен съд – Малко Търново е бил сезиран с предявена от В. Г. Д. Н. с ЕГН-
********** искова молба против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр.София
за заплащане на сумата 1184,04лв. допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
извънреден труд от 205,92 часа за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен след
приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като
извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и
за сумата от 270лв., представляваща дължимо заплащане на равностойността на
ободряващите напитки, които не са били осигурявани на ищеца за положените през
процесния период нощни смени.
С Определение № 134/22.06.2020г. по гр. д. № 114/2020 г. по описа на Районен
съд – Малко Търново, с което на осн.чл.108, ал.2 ГПК е прекратено производството по
дело и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Елхово, като е приел, че, тъй
като местоработата на ищеца е в ГПУ- Малко Търново, която е в структурата на РДГП-
Елхово, която като териториялно поделение на ГД“Гранична полиция“ е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, поради което и по правилата на чл.108, ал.2 ГПК
компетентнен да разгледа и се произнесе по спора е РС-Елхово.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл.114 ГПК, съдът намира
1
следното: Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и
по мястото, където той обичайно полага труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи
защитата на определена категория лица с оглед естеството на заявеното за защита право по
всички дела, свързани с полагането на труд по трудово правоотношение. В случая е
безспорно, че правоотношението е служебно, както и че ищецът не се е позовал на
разпоредбата на чл.114 ГПК предявявайки исковете пред МТРС. Относно местната
подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно правоотношение важат
общите правила за подсъдност на исковете. Според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК
възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК може служебно да се повдига
от съда до приключване на първото по делото заседание, както е и сторено.
Разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, която е специална по отношение на общата
подсъдност по чл.105 ГПК, предвижда исковете срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и
чл.110 ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало между ищеца и
ГД“Гранична полиция“ София. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР главните дирекции са сред
основните структури на МВР. Според чл.38 ЗМВР, една от главните дирекции е ГД
„Гранична полиция“, а в чл.40 ЗМВР е посочено, че в главните дирекции могат да се
създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.
Съобразно чл.7, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР, териториални
звена на ГДГП са регионалните дирекции „Гранична полиция“, в които могат да се
създават гранични полицейски управления. ГПУ „Малко Търново“ е в структурата на
РДГП Елхово. Това обстоятелство се твърди и от ищеца. Тъй като РДГП – Елхово, като
териториално поделение на ГД ГП, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
/такова не е граничното полицейско управление/, то спорът следва да бъде разгледан от
РС-Елхово, по правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че компетентен да
разгледа предявените искове от Георги Николов против ГД ГП София не е РС-Малко
Търново, който правилно е изпратил делото за разглеждане и решаване на РС –Елхово.
Предвид горното, БОС намира, че настоящото дело правилно е приложена
нормата на чл.118, ал.2 ГПК от МТРС, а постъпилата частна жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 134/22.06.2020г. по гр. д. № 114/2020 г. по
описа на Районен съд – Малко Търново.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2