РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Петрич, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100643 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров
и Петя Николова Димитрова – изпълнителни директори, чрез адв. Д. Е., АС Димитров
и съдружници, със съдебен адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет.4,
срещу В. И. И., ЕГН: **********, от с. Д., ул. „Д.“ № 1.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди В. И. И., с ЕГН:
**********, да заплати на „Юробанк България“ АД, сумата в общ размер на 1592,07
лева, представляваща общият размер на задължението по сключения договор за
кредитна карта с № МК148381 от 15.06.2020 г. между страните, от които: главница в
размер на 876,80 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г., договорна
лихва в размер на 252,24 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г.,
мораторна лихва в размер на 463,03 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до
06.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил
писмен отговор, в който признава предявения иск. Прилага разписка за заплащане на
дължимите суми по иска. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на
1
ответника да не бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му
представител е депозирана молба, в която поддържа предявени иск, като предвид
признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с
решение по чл.237 от ГПК. Претендира заплащането на суми останали след
направеното от ответника плащане. Прави искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът, не се явява, но от същия е получена молба, в която поддържа
заявената позиция относно признанието на иска, като оспорва искането за присъждане
на разноски.
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният
представител на ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при
признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му
е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по
чл.237, ал.1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по
чл.430-432 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с
която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1592,07 лева, представляваща общият размер на задължението по сключения договор
за кредитна карта с № МК148381 от 15.06.2020 г. между страните, от които: главница в
размер на 876,80 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г., договорна
лихва в размер на 252,24 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г.,
мораторна лихва в размер на 463,03 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до
06.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението, за основателна и доказана.
Същата обаче следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по производството е представил доказателства, че е заплатил
дължимите суми, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил
задължението си /в параметрите определени от ищеца в петитума на ИМ/, с което и
2
спорното право. Същото обстоятелство се установява и от приетото писмено
доказателство – разписка № 0200019059852804 от 23.06.2023 г. за заплатена сума в
размер на 1 592,07 лева, в полза на „Юробанк България“ АД.
Съдът отново акцентува върху това, че с извършеното плащане са погасени
сумите, които се претендират за главница, договорна лихва и мораторна лихва по
депозираната искова молба.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Изведените допълнителни претенции от ищцовата страна в молба подадена след
погашението от ответника, касателно заплащане на други суми останали след
осчетоводяване на получената сума от ответника, не поподат в предмета на настоящия
спор.
Относно разноските:
Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в
случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се
установи по делото, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска,
макар да е признал изрично иска за основателен. За да се приложат последиците на
чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице
кумулативно. Ответникът е станал в случая причина да се предяви иска, тъй като
признанието, че дължи претендираните суми и заплащането на същите е направено
след образуване на делото.
С оглед на горното съдът счита за доказано и основателно искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение и като такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова
Димитрова – изпълнителни директори, чрез адв. Д. Е., АС Димитров и съдружници,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет.4, срещу В. И. И.,
ЕГН: **********, от с. Д., ул. „Д.“ № 1, да бъде да осъден ответника да заплати на
3
„Юробанк България“ АД, сумата в общ размер на 1592,07 лева, представляваща
общият размер на задължението по сключения договор за кредитна карта с №
МК148381 от 15.06.2020 г. между страните, от които: главница в размер на 876,80 лева,
дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г., договорна лихва в размер на
252,24 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г., мораторна лихва в
размер на 463,03 лева, дължима за периода от 02.04.2021 г. до 06.03.2023 г., ведно със
законна лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението, поради погасяването им /плащането им/
в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН: **********, от с. Д., ул. „Д.“ № 1, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова – изпълнителни директори, чрез адв.
Д. Е., АС Димитров и съдружници, със съдебен адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 84, ет.4, сумата от 598,16 /петстотин деветдесет и осем лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4