№ 3221
гр. София, 03.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.151 ГПК.
Постъпила е молба от жалбоподателката за допускане на поправка на
протокола от проведеното на 11.11.2025 г. открито съдебно заседание.
Позовава се на липса на отразяване на отправени забележки от председателя
на съдения състав към процесуалния й представител адв. Я.. Счита, че липсва
правно основание за извода, че извършването на подбор на случаен принцип
покрива критериите за независим и безпристрастен съд. Поддържа, че
неправилно съдът е цитирал практиката на ЕСПЧ, на която се е позовал.
Излага съображения за неправилност на изводите на съда за законно формиран
съдебен състав.
Съдът, като взе предвид изложените в молбата доводи, приема
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл.151, ал.1 ГПК регламентира правото на всеки
участник в процеса да поиска допълване или поправяне на протокол от
проведено открито съдебно заседание. Упражняването на това субективно
право е ограничено във времето, като горепосочената норма предвижда
преклузивен срок, в рамките на който то може да бъде надлежно упражнено, а
именно: едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение
на страните. В случая молбата е депозирана в рамките на законоустановения
едноседмичен срок.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в
определение № 10 от 17.01.2019 г. по т. д. № 2043/2018 г. на ВКС, ТК, I ТО;
определение № 206 от 22.03.2019 г. по ч. т. д. № 643/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО,
целта на производството по чл.151 ГПК е отстраняване на неточно отразените
в протокола процесуални действия, извършени в съдебно заседание от съда и
страните. Неточното отразяване на конкретното действие следва да
рефлектира върху спорното право, за да е налице и правен интерес от исканата
поправка. Това е абсолютна процесуална предпоставка за провеждането на
1
производството по чл.151 ГПК. Такъв правен интерес би бил налице, ако
процесуалните действия не са отразени така, както са се осъществили –
допусната е грешка или пропуск при тяхното вписване в протокола и този
пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на
решението по делото.
В случая жалбоподателката не се позовава на такъв пропуск, който
има пряко значение за постановяване на решението по делото. На основание
чл.150, ал.2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на
председателя на състава, който определя и съдържанието му, съобразно
изискванията на чл.150, ал.1 ГПК и се вписват само съществените изявления,
които са от значение за делото. Жалбоподателката не сочи съществено
изявление, което да не е отразено в изготвения протокол. Изложените в
молбата оплаквания във връзка с извода на съда за законно формиран съдебен
състав нямат отношение към производството по чл.151 ГПК, като
законосъобразността на изводите на съда подлежи на проверка по реда на
инстанционния контрол, а не чрез поправка на изготвения по делото съдебен
протокол. Не е налице процесуална възможност страната да въведе редовно
като предмет на производството по чл.151 ГПК своето разбиране за
необходимото съдържание на протокола, тъй като такава й е предоставена от
процесуалния закон.
Предвид обстоятелството, че в протокола от проведеното на
11.11.2025 г. открито съдебно заседание са отразени определени процесуални
действия – исканията и възраженията на страните, както и произнасянето по
тях от съдебния състав, то правен интерес от поправката на изготвения
протокол ще бъде налице, ако тези действия не са отразени така както са се
осъществили – допусната е грешка, респективно пропуск да бъдат вписани и
този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на
решението по делото. Заявените от жалбоподателката оплаквания не
отговарят на посочените изисквания. С оглед на това съдът счита, че с
депозираната на 18.11.2025 г. молба не се обосновава довод за наличие на
правен интерес от провеждане на производство по чл.151 ГПК, поради което
молбата й следва да се остави без разглеждане.
Определението на съда, с което се произнася по същество за
допускане или отказ на поправка и допълване на съдебния протокол, както и
определението, с което молбата за поправка на протокола се оставя без
разглеждане като просрочена или поради недопустимост, не подлежат на
обжалване с частна жалба, в какъвто смисъл е и формираната съдебна
практика – определение № 253/26.12.1969 г. по гр. д. № 3281/1969 г. на ВС, ІІ
ГО; определение № 395/18.11.2008 г. по гр. д. № 1695/2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО; определение № 241/07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 259/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ
ГО, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и др. Необжалваемостта на тези
актове произтича от факта, че самият съдебен протокол като съдържание не
подлежи на обжалване, както и посочените съдебни актове не попадат в
приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 31126/18.11.2025 г.,
депозирана от Н. К., чрез адв. В. Я., за поправка на съдебния протокол от
проведеното на 11.11.2025 г. открито съдебно заседание, като недопустима.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3