Р Е
Ш Е Н И Е №224
гр.Шумен
29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на десети октомври, две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара И.
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№261 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №125/18.04.2019г. по гр.д.№1104 по описа за 2018г. на НПРС ,съдът е осъдил
Ю.М.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Ю.М. с ЕГН
********** ***, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за
стопанската 2012/2013 г.; сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и
три стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55
лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за
стопанската 2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми,
считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане, осъдил е Ю.М.И.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.И.
с ЕГН ********** ***, сумата от
180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.;
сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на
земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската
2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от
08.08.2018 г. до окончателното плащане, осъдил е Ю.М.И.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Б.
с ЕГН ********** ***, сумата от
180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.;
сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на
земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската
2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от
08.08.2018 г. до окончателното плащане, осъдил е Ю.М.И.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.М.,
с ЕГН ********** ***, сумата от
180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.;
сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на
земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската
2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от
08.08.2018 г. до окончателното плащане, отхвърлил е предявените искове от В.Ю.М. с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с
ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част,
а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване
на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г., отхвърлил е предявените
искове от С.Н.И. с ЕГН ********** ***
против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1
от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4,
45 лв. (четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската
2016/2017 г., отхвърлил е предявените искове от Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно
основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47
лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за
стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017г., отхвърлил е предявените искове от Н.Х.М., с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с
ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част,
а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г., отхвърлил е предявените искове от В.Ю.М. с ЕГН ********** ***; С.Н.И. с ЕГН ********** ***; Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Х.М., с ЕГН ********** ***, с правно
основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата общо от 900 лв. (деветстотин лева),
или по 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) за всяка от ищците, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за
стопанската 2014/2015 г., както и за сумата общо от 990 лв. (деветстотин и
деветдесет лева), или по 247, 50 лв. (двеста четиридесет и седем лева и
петдесет сотинки) за всяка от ищците, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2015/2016г., осъдил е ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковата молба от 599, 20 лв., осъдил е ищците да заплатят на ответника направените от него разноски съразмерно
отхвърлената част от исковата молба от 248, 60 лв.
Решението
е обжалвано от ответника Ю.М.И. в частта му с която е осъден да заплати на
всяка от ищците обезщетение за стопанската 2012/2013г. в размер на по 180лв.,
за стопанската 2013/2014г. в размер на по 189.03лв., ведно със законноте лихви
и в частта му с която е осъден да заплати законна лихва върху присъдените
обезщетения за 2016/2017г. считано от 8.08.2018г., като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли тези искове .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемите страни В.Ю.М. ,С.Н.И. , Н.Н.Б. и Н.Х.М., действащи ,чрез пълномощника си адв.Н.И. от ШАК са депозирали отговор с който оспорват жалбата като неоснователна и молят съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на НПРС
, като по този начин те стават част от фактическите констатации и правни
изводи на настоящият съдебен състав.
Независимо от
това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба следва да се
добави и следното :
Жалбоподателят
във въззивната си жалба не оспорва факта ,че е обработвал наследственият поземлен имот - нива на ищците за стопанските 2012/2013 и 2013/2014г. , но твърди , че е
заплатил дължимата се на ищците рента предварително на ищцата В., което се
установявало от показанията на свидетелите Б.О.и М.Ю.. Тези
двама свидетели твърдят , че през месец август на
2012 г. ответникът и неговият баща в дома им, в присъствието на свидетелката Б.Х.О.,
платили на ищцата В.Ю.М., която пристигнала там със своя съпруг, сума пари,
чийто размер по делото не е доказан с категоричност, за обработването на имота
на ищците. Свидетелят Т.И. твърди ,че
през месец октомври 2013 г. ищците отишли при него и му предложили той да вземе и да обработва
наследствения им имот, защото ответникът не им плащал за обработването.
Ответникът, обаче тогава не се съгласил да отстъпи имота, тъй като вече го бил
изорал. Но през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. свидетелят И.обработвал
нивата, като за това заплатил на ищците за първата година. След това през
стопанската 2016/2017 г. ответникът отново взел и обработвал земята. Съдът счита ,че твърдението на жалбоподателя , че
е заплатил на ищците арендно плащане за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. не е доказано по делото . В показанията си свидетелката Б.Х.О. твърди, че през 2012 г.
ответникът заплатил сума на ищцата В.Ю.М. , но не може от тези показания да се установи с
категоричност, че сумата е била дадена именно авансово като
арендно плащане за следващи две години за
обработването на имота. Имотът на ищците е бил
обработван от бащата на ответника в годините преди това плащане и е налице
възможност с това плащане да е било заплатено ползването в предишен
период, а и от друга страна в показанията на свидетеля Т.Ш.И., които съдът напълно кредитира, се твърди, че ищците са
предоставили на него обработването на имота именно, защото ответникът не им бил
заплатил за това, че той е обработвал имота и по този начин твърдението на свидетелката Б.О. за извършено плащане от
ответника се опровергава. Също така видно от протокол за разпит на ответника в качеството на свидетел по приложеното досъдебно производство , който протокол съдът може в случая да цени като писмено
доказателство за извънсъдебни изявления на ответника, и за да обоснове изводите
си относто твърдяните от него факти,
при разпита му ответникът е заявил, че е заплащал на ищцата В.М.
„след всяка стопанска година“ и никъде не е споменато авансово плащане и по този начин също твърдението на свидетелката Б.О.
за извършено плащане от ответника се опровергава . Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.И.Ю. относно
извършено плащане на арендни вноски ,
тъй като той е
баща на ответника и съдът го счита за заинтересован от изхода на делото.
Предвид гореизложеното, съдът не може да приеме да установено по несъмнен
начин, че от страна на ответника е била заплатена сума за обработването на
имота за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г.
На осн.чл.59 от ЗЗД всеки
,който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова ,с което се е обогатил , до размера на
обедняването. След
като сключеният договор за аренда през 2012 г. е обявен за нищожен с решението на съда, в сила
02.11.2017 г., то следва да се приеме, че ответникът е обработвал и ползвал
земеделския имот без правно основание, като с това без съмнение се е обогатил
за сметка на ищците без основание. Поради това той дължи на ищците сумата, с
която се е обогатил за периода на ползването на имота. С категоричност е
доказано по делото, че периодът, в който ответникът е обработвал земята, са три
стопански години - 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2016/2017 г.
Съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза за стопанската 2012/2013 г. средното рентно плащане по данните на арендаторите е от 40 лв. на декар и именно него съдът следва да приеме за дължимо в случая, тъй като това е средният размер, заплащан от арендатори и наематели за обработване на земи в региона на с. К., обл. Ш.. Така за тази стопанска година е дължима сумата от 720, 12 лв., но доколкото претенцията на ищците е за сумата от 720 лв. то същата следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 180 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане.
За стопанската 2013/2014г. средното рентно плащане по данните за плащанията от арендаторите е от 42 лв. на декар, като за тази стопанска година дължимата сума е от 756, 13 лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 189,03 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане.
За стопанската
2016/2017г. ответникът
е осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 265,55
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане. Жалбоподателят в жалбата си оспорва
дължимостта на законната лихва върху тази главница , тъй като в исковата си
молба и в последствие ищците не били посочили банкова сметка ***ради това
жалбоподателят нямал възможност да им заплати дължимата се от него главница за
тази година. Съдът счита ,възражението на жалбоподателя за неоснователно.
Ищците са си посочили банкова сметка ***.05.2019г. ,но по делото не са
представени доказателства пред ШОС ,че е
налице плащане на тази главница от жалбоподателя. Също така на осн.чл.97 ал.1
пр.2 ЗЗД при забава на кредитора длъжникът може да остави за пазене в банка по
местоизпълнението дължимата се от него парична сума и без разрешение от съда . Жалбоподателят е
имал възможност да направи това ,но не се е възползвал от тази правна
възможност и по този начин не се е освободил от забавата ,в която е изпаднал след
получаване на исковата молба и поради
това и дължи присъдената законна лихва върху главницата от 265,55 лв., считано от
датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане
Ето защо въззивният съд счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му осъдителна част, като депозираната срещу него въззивна жалба е неоснователна .
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от
спора на жалбоподателя не му се следват разноски по делото ,като въззиваемата страна не е направила
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК , съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№125/18.04.2019г. по гр.д.№1104 по
описа за 2018г. на НПРС в обжалваната му част.
Решението в
останалата му част е влязло в сила.
Разноски не се
присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.