№ 201
гр. Г. О. , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101244 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 42,
б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 124, ал. 1 ГПК и евентуално съединен иск с
правно основание чл. 30 от ЗН.
Ищецът Д. К. Н. от гр. С. твърди, че е съсобственик с ответницата В. М.
Д. – негова леля, на оставеното от общия им наследодател М.К. Н.
наследство. Излага, че е единствен син на баща си К.М. Н. – починал на
03.02.2006 г., който е син на М.К. Н., а ответницата В.Д. негова сестра.
Посочва, че Д. е използвала завещание съставено от М. Н. от 17. 04. 2009 г., в
което волята на завещателя била да остави цялото движимо и недвижимо
имущество на дъщеря си. Твърди, че Д. на 06.07.2012 г. предприела действия
по обявяване на завещанието, а на 10. 07. 2012 г. продала на втория ответник
ППК“ Росица-П.“ един от наследствените имоти, а именно поземлен имот,
находящ се в землището на с. П., с идентификатор 57217.53.1. Останалите
имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
16359.507.951.1.2 – апартамент, находящ се на адрес: гр. Г. О., ул. ***,
поземлен имот с кадастрален номер № 506, кв. 63, УПИ I-506 кв. 63 по плана
на с. П., представляващ дворно място с построено в него жилищна сграда,
гараж и второстепенни стопански постройки, поземлен имот с идентификатор
57.217.53.1, находящ се в с. П. и поземлен имот с идентификатор 57217.132.16
били в нейно владение. Иска от съда да обяви саморъчното завещание на
1
М.К. Н. за нищожно поради противоречие с чл. 42, б.“б“ от ЗН, т.к. е
съставено от друго лице, както и че подписът в завещателното разпореждане
не бил положен от Н.. Иска от съда да приеме по отношение на ответника
В.Д., че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от самостоятелния обект в
сграда, поземлен имот находящ се в с. П., ул. „Пирин № 6 и поземлен имот с
идентификатор 57217.53.1, както и да се приеме за установено по отношение
на втория ответник, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от поземлен имот
с идентификатор 57217.132.16. В условията на евентуалност предявява иск за
възстановяване на запазената му част в размер на 1/ 4 ид. част от описаните по
горе имоти. Претендира разноски.
Ответницата Валя М.ва Д. от гр. Ш. признава факта, че завещанието,
оставено от баща М. Н. е нищожно, т.к. само подписът в завещанието
принадлежал на баща . Посочва, че завещанието е написано от майка , а
подписано от баща , т.к. към момента на съставянето му завещателят бил в
пълно съзнание, но ръцете му треперели, поради което не можел да го изпише
собственоръчно. Съставено било така поради непознаване на правната уредба
относно съставянето на завещанията. Оспорва да е собственик и да има нещо
общо с имот № 16359.507.951.1.2, находящ се на адрес: гр. Г. О., ул. *** ,
посочвайки, че същият е собственост на майката на ищеца. Посочва, че
нейните родители притежават имот находящ се на същия адрес, но
апартамент № 10. Набляга на обстоятелството, че както този апартамент, така
и имотът находящ се в с. П., ул. *** били придобити по време на брака на
родителите . Намира, че за тези два имота майка е собственик на 1/ 2 ид.
част, а наследствената 1/ 2 ид. част от баща следва да се раздели помежду
им на три или по 1/ 6 ид. част за всеки от тези два имота. Счита претенцията
на ищеца за основателна до 1/ 6 ид. част за тези два имота, като за останалата
част следва да бъдат отхвърлени. Оспорва и квотите за останалите два имота,
посочвайки че не е доказано същите да не са били придобити по време на
брака на баща с майка . С оглед признанието на факта, че завещанието е
нищожно, поради несъставянето му от завещателя, намира, че не следва да
дава становище по предявените при условията на евентуалност искове.
Претендира разноски.
Ответникът ППК “Росица-П.“, чрез процесуалния си представител адв.
М. М., намира иска за допустим, но неоснователен. Посочва, че кооперацията
2
е придобила имот с идентификатор №57217.132.16 от ответницата, за което е
съставен нотариален акт за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 616, том 4, рег. № 8200, дело № 598/2012 г. на нотариус К. Боева.
Осъществяването на владение върху имота от кооперацията е продължило от
11.07.2012 г. до момента. Намира, че кооперацията е добросъвестен владелец
и дори да се установи, че ответницата не е била собственик на имота, то
същият е придобит от кооперацията по давност на основание чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Позовава се на кратката придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 42 б. „б“ , вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
С определение от 10.03.2021 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството между страните, че завещателното
разпореждане изготвено от М.К. Н. е съставено от лице различно от
завещателя. В този смисъл в о. с. з. 06.04.2021 г. процесуалния представител
на ответницата В. М. Д. е потвърдила, че завещанието е изготвено от друго
лице – майката на ответницата, а подписа е на наследодателя.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск с
правно основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 17.04.2009 г. поради това, че
същото не е написано от завещателя. За да произведе своя ефект, завещанието
трябва да е действително. Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно
завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 ЗН, а именно: завещанието да е изцяло написано от самия завещател,
да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него,
като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен
диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на
неговата действителност, в това число автентичността му от лице, чиито
подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, от
ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да
3
установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл. 25, ал.
1 от ЗН. В настоящия случай ищецът оспорва действителността на
завещанието извършено от М. Н. в полза на ответника по иска с твърдения, че
същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя. Със самият
факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 от
ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с
което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради което нему е доказателствената тежест да
установи този факт. Доколкото ответникът признава факта, че завещанието не
е изписано от завещателя – М. Н., то съответно завещанието не е
действително, което обуславя извод за основателност на предявения иск
по чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване на нищожността му.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата на държавните имоти 22.04.1991 г. съставен в гр. Г.
О., се установява, че наследодателят на страните М.К. Н. е придобил
апартамент № 10, находящ се в гр. Г. О., ул. ***, със застроена площ от 65,53
кв. м., 5, 322 ид. части от общите частни на сградата и избено помещение №
10, с полезна площ от 7, 5 кв. м. За същия е издадена скица № 15-415142-
19.04.2021 г.за самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
16359.507.951.1.11 по КККР, одобрени със заповед РД-18-1539/31.08.2018 г.
на ИД на АГКК / стр. 120/.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 101, т. VII, н. д. № 2361/1975 г. се установява, че М.К. Н. е
придобил дворно място находящо се в с. П., цялото около 900 кв. м.,
представляващо пл. № 506, за който е отреден парцел I-506 в кв. 63 по плана
на с. П., заедно с построените в него къща и стопански постройки, с
административен адрес: с. П., общ. Г. О., ул. ***, за който е издадена скица №
612 от 02.11.2020 г. на ТСУОС на Община Г. О. – ПИ с кадастрален № 506,
кв. 63, за който е отреден УПИ I-506 в кв. 63, с площ 1430 кв.м. /стр.39/.
От представеното удостоверение за граждански брак № 51 издадено от
селски народен съвет на с. П. на 10.10.1958 г. се установява, че М.К. Н. е
сключил граждански брак с Г.И. Н.а на 10.10.1958 г. От това писмено
4
доказателство следва, че Г.И. Н.а е придобила изброените по-горе имоти в
режим на СИО и притежава 1/ 2 ид. част от тях.
От представеното удостоверение за наследници № 74/01.06.2020 г. се
установява, че М.К. Н. е починал на 22.06.2011 г., като е оставил законни
наследници Г.И. Н.а – съпруга, В. М. Д. – дъщеря, К.М. Н. – син, който е
починал на 03.02.2006 г., който от своя страна е оставил законен наследник
сина му - ищеца Д. К. Н., както и М. К. Н. – син, който е починал на
25.01.1994 г., който е без наследници.
С оглед правилата за наследяване по закон, а именно чл. 9, ал. 1 от ЗН
съпругата на общия наследодател на страните Г. Н.а наследява част равна на
всяко дете.
С оглед правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват
по равни части, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН посочва, че низходящите
на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се
заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на
степените.
Ето защо, съдът намира, че придобитите по време на брака на М.К. Н. и
Г. Н.а недвижими имоти, а именно апартамент № 10, находящ се в гр. Г. О.,
ул. *** и поземлен имот с построени жилищни и второстепенни постройки, с
административен адрес в с. П., общ. Г. О., ул. ***, се притежават от Г. Н.а при
квоти 1/ 2 ид. част, а частта на М. Н. следва да се подели по 1/ 6 ид. част за
съпругата му, а останалите 1/ 6 ид. части са за ищеца Д.Н. и 1/ 6 ид. част за
ответницата В.Д..
На ищеца е допуснато изменение на иска в о. с. з. от 06.04.2021 г.,
когато същият е намалил размерът му от 1/3 ид. част върху описаните в
исковата молба имоти до 1/6 ид. част от същите. С оглед изложеното искът му
в частта за горните два имота е основателен.
По отношение на установителния иск предявен за поземлен имот с
идентификатор 57217.53.1, находящ се в м. „Почулните“, с площ 11 984 кв.
м., с трайно предназначение на имота земеделска земя, съдът намира, че е
неоснователен. Въпреки указаната му в тази насока доказателствена тежест,
ищецът не представи и посочи доказателства този имот да е бил собственост
5
на наследодателя му М. Н.. Представените данъчна оценка за имота и скица
не доказват правото му на собственост върху имота, поради което искът в
тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на исковата молба в частта за имот с идентификатор
57217.132.16, находяща се в м. Полените“, с площ 8874 кв. м., ищецът е
направил оттегляне на иска срещу ответниците В.Д. и ППК“ Росица-П.“, като
в тази част определението за прекратяване на производството е влязло в сила.
По разноските:
На ищеца с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски
по съразмерност в размер на общо 290,15 лв. включващо адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
С оглед отхвърлителната част от исковете на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответникът по съразмерност му се дължат разноски в размер на
139,69 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Д. К. Н., ЕГН
**********, с пост. адрес в гр. С. против В. М. Д., ЕГН ********** с пост.
адрес в гр. Ш., че саморъчното завещание от 17.04.2009 г. на М.К. Н., ЕГН
**********, обявено с протокол на нотариус Красимира Боева с рег. № 296
на 06.07.2012 г., с което е завещано на В. М. Д., ЕГН ********** цялото му
имущество, е нищожно на основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 от Закона
за наследството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Д.,
ЕГН**********, постоянен адрес: гр. Ш., ул. ***, че Д. К. Н., ЕГН
**********, пост. адрес: гр. С., ж.к.***, е собственик по наследяване по закон
на 1/6 ид. част от следните недвижими имоти:
апартамент № 10, находящ се в гр. Г. О., ул. ***, със застроена площ от
6
65,53 кв. м., 5, 322 ид. части от общите частни на сградата и избено
помещение № 10, с полезна площ от 7, 5 кв. м., за който е издадена схема
№ 15-415142-19.04.2021 г. за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 16359.507.951.1.11 по КККР на гр. Г. О., одобрени със
заповед РД-18-1539/31.08.2018 г. на ИД на АГКК.
поземлен имот с кадастрален № 506, в кв. 63, за който е отреден УПИ I-
506 в кв. 63, по плана на с. П., общ. Г. О., ул. ***, с графически измерена
площ 1430 кв.м., представляващ дворно място с построените в него
жилищна сграда, гараж, три второстепенни стопански сгради, при
граници и съседи : от двете страни улици, УПИ II-512 и УПИ-XVII-507,
всички в кв. 63 по плана на селото от 1994 г., подробно описан в скица №
612/02.11.2020 г. издадена от Дирекция „ТСУОС“ на община Г. О..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр.
С., ж.к.*** против В. М. Д., ЕГН**********, постоянен адрес: гр. Ш., ул. ***
иск за признаване за установено, че е собственик на 1/ 6 ид. част от следния
недвижим имот: с идентификатор 57217.53.1, находящ се в с. П., общ. Г. О.,
м. „Почулните“, с площ 11 894 кв. м., с трайно предназначение на имота
земеделска земя, категория на земята – трета, с номер по предходен план
053 001.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Н., ЕГН **********, направените по делото разноски по
съразмерност в размер на 290,15 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. Д., ЕГН**********, направените по делото разноски по
съразмерност в размер на 139,69 лв.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. О. на основание чл.
115, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г. О.: _______________________
7