№ 1276
гр. П., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220101014 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „***“ № 6, представлявано от законния си представител С. С., чрез адвокат Д. С. от АК
П., против Я. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че в отношенията между страните са
приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. П., одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006 г. и действащите към
момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5
от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. - точка 26. Посочва, че ищецът притежава
качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на
потребителите, а ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен
номер № *********, съгласно сключен договор № *********/08.09.1998 г. на адрес: гр. П.,
ул. „Г. С. Р.“ № 3 ет. 10, ап. 57, за което са издавани месечни фактури за главница и
мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г. от ищцовото дружество,
изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 Общите условия, одобрени с Решение № ОУ -
071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.
Твърди, че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното
количество питейна вода и отвеждане на канална вода, с което счита, че ответникът бил
1
неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги.
Поради тази причина дължал и процесните суми за посочения в ИМ период.
Във връзка с горното депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.
гр .д. № 185/2023 г. по описа на РС П.. По делото била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 89 от 20.01.2023 г. за процесните суми. С оглед на обстоятелството,
че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, депозират
настоящата претенция.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземане за сумите:
348,86 лева за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от
320,57 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г., мораторна лихва
върху главницата в размер на 28,29 лева за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В хода по същество ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирана е молба от
пълномощника на ищцовото дружество, с която моли съдът да уважи предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. Х. Г.
от АК П. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Посочва,
че ищецът не сочи писмени доказателства относно размера и основанието на
претендираната сума и по – конкретно фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води. В исковата молба била посочена сумата от 320,57 лева, претендирана като
главница по неплатени месечни фактури, но не били посочени фактурите, от коя дата са
същите и на каква стойност. Фактурите били необходими, за да се съпоставят с приложените
към исковата молба карнети за отчитане на потреблението на процесния абонатен номер.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищцовото дружество не сочело доказателства относно
начина на определяне на размера, както и за определения период.
В проведеното съдебно заседаниe, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от назначения му особен представител, който моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения от ищеца по делото и неоспорен от ответника договор №
*********/08.09.1998 г. се установява, че на 08.09.1998 г. между „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД и ответника Я. В. Р. е възникнало облигационно правоотношение във
връзка с ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на този договор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е поело задължение
2
да доставя на Я. В. Р., в качеството му на потребител, питейна вода и да извършва услугата
отвеждане на отпадъчни води от имота, находящ се в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57.
От своя страна Р. е поел насрещно задължение – да заплаща ежемесечно стойността на
изразходената и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на ВиК
услуги.
По делото се установи, че коментираното договорно правоотношение през процесния
период е регулирано от Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, разписани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и одобрени от ДКЕВР
с Решение № 0У-071/17.07.2006 г., както и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение №
0У-09/11.08.2014 г.
Съгласно чл. 71 от ОУ същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централен и местен ежедневник. Ищецът ангажира доказателства, установяващи факта на
публикуване на Общите условия на договорите за ВиК услуги в централен и в местен
ежедневник. По делото не са наведени твърдения, респ. липсват данни в 30 - дневен срок
след влизането в сила на ОУ, ответникът Я. В. Р. да е изразил несъгласие с тези ОУ, чрез
депозиране на писмено заявление, с което да предлага различни общи условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок
след датата на фактуриране.
От представената по делото Справка № 1289970/05.10.2023 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. П., неоспорена от страните, се
установява, че имотът, който се твърди да е водоснабден от ищеца през процесния период,
представлява апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57, както и че на
30.05.2022 г. чрез договор за покупко – продажба правото на собственост върху същия е
прехвърлено от ответника Р. на Антоанета Николаева Радева. Между страните не е и спорно
обстоятелството, че до тази дата – 30.05.2022 г. ответникът Р. е бил собственик на
процесния имот.
За отчитане на потреблението на водата са съставени карнети, заверени копия, от които
са приложени към исковата молба на ищеца и не са оспорени от ответника, поради което
съдът ги цени и приема, че през процесния период от време – от 01.01.2019 г. - 07.12.2022 г.
в процесния водоснабден имот, находящ се на адрес в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57,
е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.
От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, а
именно 20 броя фактури – фактура № **********/05.02.2019 г. за период от 28.12.2018 г. до
30.01.2019 г.; фактура № **********/05.03.2019 г. за период от 30.01.2019 г. до 27.02.2019 г.;
фактура № **********/01.04.2019 г. за период от 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г.; фактура №
**********/03.05.2019 г. за период от 27.03.2019 г. до 02.05.2019 г.; фактура №
**********/03.06.2019 г. за период от 02.05.2019 г. до 29.05.2019 г.; фактура №
3
**********/02.07.2019 г. за период от 29.05.2019 г. до 27.06.2019 г.; фактура №
**********/05.08.2019 г. за период от 27.06.2019 г. до 29.07.2019 г.; фактура №
**********/02.09.2019 г. за период от 29.07.2019 г. до 28.08.2019 г.; фактура №
**********/01.10.2019 г. за период от 28.08.2019 г. до 27.09.2019 г.; фактура №
**********/05.11.2019 г. за период от 27.09.2019 г. до 29.10.2019 г.; фактура №
**********/02.12.2019 г. за период от 29.10.2019 г. до 27.11.2019 г.; фактура №
**********/03.01.2020 г. за период от 27.11.2019 г. до 30.12.2019 г.; фактура №
**********/04.02.2020 г. за период от 30.12.2019 г. до 30.01.2020 г.; фактура №
**********/01.10.2021 г. за период от 30.01.2020 г. до 29.09.2021 г.; фактура №
**********/02.11.2021 г. за период от 29.09.2021 г. до 28.10.2021 г.; фактура №
**********/01.12.2021 г. за период от 28.10.2021 г. до 29.11.2021 г.; фактура №
**********/06.01.2022 г. за период от 29.11.2021 г. до 30.12.2021 г.; фактура №
**********/01.02.2022 г. за период от 30.12.2021 г. до 28.01.2022 г.; фактура №
**********/02.03.2022 г. за период от 28.01.2022 г. до 28.02.2022 г.; фактура №
**********/01.04.2022 г. за период от 28.02.2022 г. до 29.03.2022 г. се установи, че за
периода от 28.12.2018 г. до 29.03.2022 г. общата стойност на ползваните водоснабдителни и
канализационни услуги възлиза на сумата от 494,28 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД.
На 18.01.2023 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.01.2023 г., с
която е разпоредил ответникът длъжник да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните
суми: 320,57 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от
18.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 28,29 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г.. Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството - ищец е
предявило настоящата искова претенция.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че между ищеца и
ответника е съществувало договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги през
процесния период и на твърдяното основание, че имотът е собственост на ответника или
върху него същият има ограничено вещно право на ползване; че ищецът е доставил
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността, която
претендира /стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена
4
по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги ред/; изискуемостта на
задължението и размера на мораторната лихва върху главницата; одобряването и
обнародването на горните Общи условия. По акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент на забава по всяка
главница.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество в качеството на универсален
правоприемник на „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД е „ВиК оператор“
по смисъла на чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най -
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – П. в ликвидация,
публикувани в местен и централен ежедневник.
За да възникне задължението за конкретен правен субект да заплаща ВиК услуги е
необходимо той да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П..
Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. В чл. 8, ал. 5 от същата наредба е посочено, че новите
потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи, а съгласно чл. 14
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от отменената Наредба № 9 от
14.09.1994 г. за ползването на водоснабдителните и канализационни системи - ползването на
води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в канализационните
системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване, като в ал. 6 на чл. 3
от отменената наредба е посочено, че при промяна на собствеността на водоснабдявания
имот върху новия собственик преминават всички права и задължения, произтичащи от
сключения договор с експлоатационното предприятие „В и К“, като новият собственик е
задължен да уведоми експлоатационното предприятие „В и К“ за промяна на собствеността
в седемдневен срок. От анализа на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че
и по сега действащата и по отменената наредба, първоначалното присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи се извършва посредством сключването на
писмен договор между дружеството и собственика на обекта, който се присъединява. По
делото е безспорно установено, че на 08.09.1998 г. е сключен договор между
5
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и ответника в качеството му на собственик за
доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчните води от имот, находящ се в гр. П.,
ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57.
Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2
от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и
в пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. Следователно налага се правният извод, че „потребител“ на В и К
услуга може да бъде само лице, което е притежател на вещни права - вещно право на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот.
В процесния случай от събраните по делото доказателства се установи, че за периода от
01.01.2019 г. до 30.05.2022 г. – датата, на която ответникът се е разпоредил с процесния
недвижим имот, същият е имал качеството потребител на В и К услуги.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ в сила от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ в сила от 2014 г.,
потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-дневен срок от издаването на
съответната фактура. Следователно, като се има предвид датата на последната фактура,
касаеща горепосочения период – 01.04.2022 г., то към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 18.01.2023 г., падежът на задълженията по всичките издадени от
ищеца фактури в периода 01.01.2019 г. до 30.05.2022 г. е настъпил.
Въз основа на тези обстоятелства съдът формира извод, че за ответника Я. В. Р. е
възникнало задължение за заплащане на цена за доставени от ищеца ВиК услуги през
периода 01.01.2019 г. до 30.05.2022 г. в размер на 494,28 лева, като ищецът претендира сума
в размер на 320,57 лева. По отношение на останалия период от 31.05.2022 г. до 07.12.2022 г.,
от събраните по делото доказателства се доказа, че ответникът Я. Р. се е разпоредил с
процесния имот като го е продал на Антоанета Николаева Радева. Не са представени
доказателства за притежавани от ответника вещни права – вещно право на собственост,
вещно право на ползване или строеж, върху водоснабдения обект, находящ се в гр. П., ул.
„Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап.57, придаващи му качеството на потребители по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Следователно ответникът, с оглед на цитираните разпоредби,
няма качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот в претендирания от ищеца
период от 31.05.2022 г. до 07.12.2022 г. Ответникът не твърди и не представя доказателства
за изпълнение на задълженията си към ищцовото дружество.
Във връзка с горното исковата претенция за главница следва да се уважи за пълния
претендиран размер от 320,57 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.05.2022 г. и отхвърли за
периода от 31.05.2022 г. до 07.12.2022 г.
6
Предвид изложеното, че потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-
дневен срок от издаването на съответната фактура, обезщетението за забава е в размер на
83,05 лева, формирано като сбор от мораторните лихви по всяка една от фактурите,
представени от ищеца и изчислено по реда на чл. 162 от ГПК. Съдът счита, че началният
момент, от който се дължи мораторна лихва е 08.03.2019 г., като за това съобрази, че
първата издадена фактура през процесния период е от 05.02.2019 г., а съгласно чл. 31, ал. 2
от ОУ в сила от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ в сила от 2014 г., потребителят е длъжен да
заплаща цената на услугите в 30-дневен срок от издаването на съответната фактура, т. е.
вземането по тази фактура става изискуемо на 08.03.2019 г. С оглед на това претенцията за
обезщетение за забава следва да се уважи в пълния размер от 28,29 лева за периода от
08.03.2019 г. до 07.12.2022 г. и отхвърли за периода от 01.01.2019 г. до 07.03.2019 г.
Като законова последица от уважаване на иска за главница в полза на ищеца следва да
се присъди и дължимата лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от
него разноски в общ размер от 950 лева, от които 775 лева разноски в исковото
производство и 175 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
415 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, по
отношение на Я. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57, че
съществува вземане на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 6, представлявано от законния си
представител С. С., за сумата в размер на 320,57 лева - главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от
01.01.2019 г. до 30.05.2022 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 28,29 лева за
периода от 08.03.2019 г. до 07.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от подаване на заявлението в съда – 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 185/2023 г. по описа на Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
периода от 31.05.2022 г. до 07.12.2022 г. и за обезщетение за забава за периода 01.01.2019 г.
до 07.03.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Я. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.“ №3, ет. 10, ап. 57,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 6, представлявано от законния си
представител С. С., сумата в общ размер от 950 лева, от които 775 лева разноски в исковото
производство и 175 лева разноски в заповедното производство.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8