№ 1379
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110203186 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от Р. Д. А.
ЕГН ********** против наказателно постановление № 11-364/20.01.2011 г., издадено
от Ч.Я.Д. – заместник-директор на Териториална дирекция/ТД/ гр.Варна на
Националната агенция за приходите/НАП/.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради изтекла абсолютна погасителна давност и се моли съдът да
го отмени.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява лично и не
се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от А., с която моли да
се даде ход на делото в нейно отсъствие, поддържа жалбата по същество и моли съда
да отмени наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Тодорка Александрова, редовно упълномощена, която моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Преди да бъде разгледана жалбата по същество е необходимо да се прецени
нейната процесуална допустимост.
Наказателното постановление е издадено на 20.01.2011 г. Същото не е връчено
на Р. А. и в административно-наказателната преписка няма приложени доказателства
тя да е била търсена за това. Единствено върху наказателното постановление е
положен печат влязло в законна сила, без да е отбелязана дата и да е положен подпис.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то
1
се счита за връчено от деня на отбелязването.
Тази разпоредба дава възможност на административно-наказващия орган да
приеме, че наказателното постановление е връчено по този ред след щателно
издирване на нарушителя. За да се приложи тази хипотеза следва по несъмнен начин
да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на
конкретното наказателно постановление. Обстоятелството, че се връчва именно
наказателно постановление следва да е установено по несъмнен начин, а не да почива
на предположения. В случая няма представени такива доказателства. В тежест на
административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на
наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. В случая
наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е
изискването на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН е
приложима, както бе посочено по-горе, в случаи, когато за връчване на наказателното
постановление след щателно издирване нарушителят не е открит. Не се установи, че е
проведено щателно издирване на лицето за връчване именно на процесното
наказателно постановление. Административно-наказващият орган в нарушение на
цитираната разпоредба е приел, че е приложима разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН,
поради което срокът за оспорване не е започнал да тече, наказателното постановление
не е влязло в законна сила, въззивната жалба срещу него е подадена в срок и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
поради изтекла давност:
В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в
закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на
наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на
държавен орган.
В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака:
позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на
деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност,
което прави наказателното производство недопустимо.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният
административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия
на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва
преследването и изтърпяването на наказанието.
Давността намира приложение и при двете хипотези:
погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си
и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт
/чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и
погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния
акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.
В случая наказателното постановление не е влязло в законна сила и следва да
се прецени дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието.
2
В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс/НК/.
Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното
преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла
предвидената от закона давност.
В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за
деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят
определя срокът от три години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността
започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по
чл.80.
Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато са изтекли три години плюс още 1/2 от срока или общо
четири години и половина от извършването на деянието съгласно смисъла на чл.80
ал.3 от НК.
В настоящия случай деянието е осъществено на 01.04.2010 г., от която дата е
започнала да тече давността за административно-наказателно преследване, т.е. на
01.10.2014 г. е изтекла абсолютната давност за такова.
Горното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление,
доколкото представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, поради което не се налага изследване на обективна и субективна страни, вид и
размер на наложеното наказание.
Съобразно изхода на делото – наказателното производство следва да бъде
отменено, направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 11-364/20.01.2011 г., издадено от Ч.Я.Д.
– заместник-директор на Териториална дирекция гр.Варна на Националната агенция за
приходите, с което на Р. Д. А. ЕГН ********** на основание чл.104 ал.4 от Закона за
здравното осигуряване е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева за нарушение на чл.3 ал.4 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Оставя без уважение искането от процесуалния представител на въззиваемата
страна ТД Варна на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3
Да се изпратят съобщение на ТД на НАП Варна и на Р. Д. А., че решението е
изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на ТД на НАП Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4