Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2957/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от М.З. срещу ГД „П.Б.З.Н.” гр. С.иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 1 448, 94 лв., след
допуснато именение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд по месеци и по тримесечие за периода от 20.02.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: 1./ сумата от 15,
47 лева за месец февруари 2016г.; 2./ сумата от 53, 28 лв. за месец март 2016г.; 3./ сумата от 27, 50 лв. за месец април 2016г.; 4./ сумата от 37, 81 лв. за месец май 2016г.; 5./
сумата от 53, 28 лв. за месец юни
2016г.; 6./ сумата от 48, 13 лв. за
месец юли 2016г.; 7./ сумата от 34, 38
лв. за месец август 2016г.; 8./ сумата от 34, 38 лв. за месец септември 2016г.; 9./ сумата от 48, 13 лв. за месец октомври 2016г.; 10./
сумата от 48, 13 лв. за месец
ноември 2016г.; 11./ сумата от 48, 13
лв. за месец декември 2016г.; 12./ сумата от 6, 88 лв. за месец януари 2017г.; 13./ сумата от 48, 13 лева за месец февруари 2017г.; 14./
сумата от 48, 13 лв. за месец март
2017г.; 15./ сумата от 48, 13 лв. за
месец април 2017г.; 16./ сумата от 55,
00 лв. за месец май 2017г.; 17./ сумата от 41, 25 лв. за месец юни 2017г.; 18./ сумата от 41, 25 лв. за месец юли 2017г.; 19./ сумата от 27, 50 лв. за месец август 2017г.; 20./ сумата от 48, 13 лв. за месец септември 2017г.; 21./
сумата от 55, 00 лв. за месец
октомври 2017г.; 22./ сумата от 27, 50
лв. за месец ноември 2017г.; 23./ сумата от 20, 63 лв. за месец декември 2017г.; 24./ сумата от 59, 49 лв. за месец януари 2018г.; 25./
сумата от 42, 05 лева за месец
февруари 2018г.; 26./ сумата от 49, 56
лв. за месец март 2018г.; 27./ сумата от 33, 04 лв. за месец април 2018г.; 28./ сумата от 66, 08 лв. за месец май 2018г.; 29./
сумата от 49, 56 лв. за месец юни
2018г.; 30./ сумата от 30, 97 лв. за
месец юли 2018г.; 31./ сумата от 33, 04
лв. за месец август 2018г.; 32./ сумата от 43, 36 лв. за месец септември 2018г.; 33./ сумата от 24, 78 лв. за месец октомври 2018г.; 34./
сумата от 41, 30 лв. за месец
ноември 2018г.; 35./ сумата от 49, 59
лв. за месец декември 2018г.;
Ищецът твърди, че е държавен служител по
силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема
длъжност „водач на специален автомобил” в Регионална дирекция „П.Б.З.Н.“ -
Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия
работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно
утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода 20.02.2016г. до
31.12.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното
време. В периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано
сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на
тримесечие.
Твърди се, че за времето от 20.02.2016г. до
31.12.2018г. е положил извънреден труд от 229 часа, за които следва да му бъде
заплатено възнаграждение от по 6 лв. на час или общо сумата от 1 374 лв.,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните по делото е
възникнало служебно правоотношение, което е прекратено на 31.12.2018г.
За времето от 20.02.2016г. до 31.12.2018г.
ищецът М.З. е изпълнявал длъжността „водач на специализиран автомобил I степен“ в група „Пожарогасене
и аварийно-спасителна дейност“ на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на
Летище Варна“ при Главна Дирекция „П.Б.З.Н.“.
Безспорно е, че за периода от 20.02.2016г. до
31.12.2018г. ищецът М.З.
е положил 1 594 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ, така и от приложените
протоколи за отчитане на нощния труд.
Спорният по делото въпрос е дали нощният
труд следва да се преизчисли в часове дневен труд,
така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са
действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи и
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2
от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 228 часа възлиза
на сумата от 1 448, 94 лв. /Приложение № 2, колона № 6/, което не е
заплатено на М.З..
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца М.З. следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
основателно. Уговореният и заплатен хонорар възлиза на 480 лв. с ДДС. Доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то размерът му следва да
бъде намален до сумата от 400 при минимален размер от 397, 72 лв. , съобразно
Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 307, 96 лв., от
които 250 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса
възлизаща на 57, 96 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********,***
сумата от 1 448, 94 лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и осем лева и деветдесет и четири ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и
по тримесечие от 228 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 20.02.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: 1./ сумата от 15,
47 лева за месец февруари 2016г.; 2./ сумата от 53, 28 лв. за месец март 2016г.; 3./ сумата от 27, 50 лв. за месец април 2016г.; 4./ сумата от 37, 81 лв. за месец май 2016г.; 5./
сумата от 53, 28 лв. за месец юни
2016г.; 6./ сумата от 48, 13 лв. за
месец юли 2016г.; 7./ сумата от 34, 38
лв. за месец август 2016г.; 8./ сумата от 34, 38 лв. за месец септември 2016г.; 9./ сумата от 48, 13 лв. за месец октомври 2016г.; 10./
сумата от 48, 13 лв. за месец
ноември 2016г.; 11./ сумата от 48, 13
лв. за месец декември 2016г.; 12./ сумата от 6, 88 лв. за месец януари 2017г.; 13./ сумата от 48, 13 лева за месец февруари 2017г.; 14./
сумата от 48, 13 лв. за месец март
2017г.; 15./ сумата от 48, 13 лв. за
месец април 2017г.; 16./ сумата от 55,
00 лв. за месец май 2017г.; 17./ сумата от 41, 25 лв. за месец юни 2017г.; 18./ сумата от 41, 25 лв. за месец юли 2017г.; 19./ сумата от 27, 50 лв. за месец август 2017г.; 20./ сумата от 48, 13 лв. за месец септември 2017г.; 21./
сумата от 55, 00 лв. за месец
октомври 2017г.; 22./ сумата от 27, 50
лв. за месец ноември 2017г.; 23./ сумата от 20, 63 лв. за месец декември 2017г.; 24./ сумата от 59, 49 лв. за месец януари 2018г.; 25./
сумата от 42, 05 лева за месец
февруари 2018г.; 26./ сумата от 49, 56
лв. за месец март 2018г.; 27./ сумата от 33, 04 лв. за месец април 2018г.; 28./ сумата от 66, 08 лв. за месец май 2018г.; 29./
сумата от 49, 56 лв. за месец юни
2018г.; 30./ сумата от 30, 97 лв. за
месец юли 2018г.; 31./ сумата от 33, 04
лв. за месец август 2018г.; 32./ сумата от 43, 36 лв. за месец септември 2018г.; 33./ сумата от 24, 78 лв. за месец октомври 2018г.; 34./
сумата от 41, 30 лв. за месец ноември
2018г.; 35./ сумата от 49, 59 лв. за
месец декември 2018г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********,***
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 307, 96 лв. /триста и седем лева и деветдесет и шест ст./, представляваща такси и разноски,
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на прпеис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: