Решение по дело №2957/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2370
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110102957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,        .05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2957/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от М.З. срещу ГД „П.Б.З.Н.” гр. С.иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 448, 94 лв., след допуснато именение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие за периода от 20.02.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./ сумата от 15, 47 лева за месец февруари 2016г.; 2./ сумата от 53, 28 лв. за месец март 2016г.; 3./ сумата от 27, 50 лв. за месец април 2016г.; 4./ сумата от 37, 81 лв. за месец май 2016г.; 5./ сумата от 53, 28 лв. за месец юни 2016г.; 6./ сумата от 48, 13 лв. за месец юли 2016г.; 7./ сумата от 34, 38 лв. за месец август 2016г.; 8./ сумата от 34, 38 лв. за месец септември 2016г.; 9./ сумата от 48, 13 лв. за месец октомври 2016г.; 10./ сумата от 48, 13 лв. за месец ноември 2016г.; 11./ сумата от 48, 13 лв. за месец декември 2016г.; 12./ сумата от 6, 88 лв. за месец януари 2017г.; 13./ сумата от 48, 13 лева за месец февруари 2017г.; 14./ сумата от 48, 13 лв. за месец март 2017г.; 15./ сумата от 48, 13 лв. за месец април 2017г.; 16./ сумата от 55, 00 лв. за месец май 2017г.; 17./ сумата от 41, 25 лв. за месец юни 2017г.; 18./ сумата от 41, 25 лв. за месец юли 2017г.; 19./ сумата от 27, 50 лв. за месец август 2017г.; 20./ сумата от 48, 13 лв. за месец септември 2017г.; 21./ сумата от 55, 00 лв. за месец октомври 2017г.; 22./ сумата от 27, 50 лв. за месец ноември 2017г.; 23./ сумата от 20, 63 лв. за месец декември 2017г.; 24./ сумата от 59, 49 лв. за месец януари 2018г.; 25./ сумата от 42, 05 лева за месец февруари 2018г.; 26./ сумата от 49, 56 лв. за месец март 2018г.; 27./ сумата от 33, 04 лв. за месец април 2018г.; 28./ сумата от 66, 08 лв. за месец май 2018г.; 29./ сумата от 49, 56 лв. за месец юни 2018г.; 30./ сумата от 30, 97 лв. за месец юли 2018г.; 31./ сумата от 33, 04 лв. за месец август 2018г.; 32./ сумата от 43, 36 лв. за месец септември 2018г.; 33./ сумата от 24, 78 лв. за месец октомври 2018г.; 34./ сумата от 41, 30 лв. за месец ноември 2018г.; 35./ сумата от 49, 59 лв. за месец декември 2018г.;

 

Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „водач на специален автомобил” в Регионална дирекция „П.Б.З.Н.“ - Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода 20.02.2016г. до 31.12.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. В периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.

Твърди се, че за времето от 20.02.2016г. до 31.12.2018г. е положил извънреден труд от 229 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение от по 6 лв. на час или общо сумата от 1 374 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.

 Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че между страните по делото е възникнало служебно правоотношение, което е прекратено на 31.12.2018г.

За времето от 20.02.2016г. до 31.12.2018г. ищецът М.З. е изпълнявал длъжността „водач на специализиран автомобил I степен“ в група „Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност“ на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище Варна“ при Главна Дирекция „П.Б.З.Н.“.

Безспорно е, че за периода от 20.02.2016г. до 31.12.2018г. ищецът М.З. е положил 1 594 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, така и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд.

Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143  и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.,  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,  която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.

В  чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.

От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 228 часа възлиза на сумата от 1 448, 94 лв. /Приложение № 2, колона № 6/, което не е заплатено на М.З..

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора в полза на ищеца М.З. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. Уговореният и заплатен хонорар възлиза на 480 лв. с ДДС. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то размерът му следва да бъде намален до сумата от 400 при минимален размер от 397, 72 лв. , съобразно Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 307, 96 лв., от които 250 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 57, 96 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

                                               Р  Е  Ш   И:

        

ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 1 448, 94 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и деветдесет и четири ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие  от 228 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 20.02.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./ сумата от 15, 47 лева за месец февруари 2016г.; 2./ сумата от 53, 28 лв. за месец март 2016г.; 3./ сумата от 27, 50 лв. за месец април 2016г.; 4./ сумата от 37, 81 лв. за месец май 2016г.; 5./ сумата от 53, 28 лв. за месец юни 2016г.; 6./ сумата от 48, 13 лв. за месец юли 2016г.; 7./ сумата от 34, 38 лв. за месец август 2016г.; 8./ сумата от 34, 38 лв. за месец септември 2016г.; 9./ сумата от 48, 13 лв. за месец октомври 2016г.; 10./ сумата от 48, 13 лв. за месец ноември 2016г.; 11./ сумата от 48, 13 лв. за месец декември 2016г.; 12./ сумата от 6, 88 лв. за месец януари 2017г.; 13./ сумата от 48, 13 лева за месец февруари 2017г.; 14./ сумата от 48, 13 лв. за месец март 2017г.; 15./ сумата от 48, 13 лв. за месец април 2017г.; 16./ сумата от 55, 00 лв. за месец май 2017г.; 17./ сумата от 41, 25 лв. за месец юни 2017г.; 18./ сумата от 41, 25 лв. за месец юли 2017г.; 19./ сумата от 27, 50 лв. за месец август 2017г.; 20./ сумата от 48, 13 лв. за месец септември 2017г.; 21./ сумата от 55, 00 лв. за месец октомври 2017г.; 22./ сумата от 27, 50 лв. за месец ноември 2017г.; 23./ сумата от 20, 63 лв. за месец декември 2017г.; 24./ сумата от 59, 49 лв. за месец януари 2018г.; 25./ сумата от 42, 05 лева за месец февруари 2018г.; 26./ сумата от 49, 56 лв. за месец март 2018г.; 27./ сумата от 33, 04 лв. за месец април 2018г.; 28./ сумата от 66, 08 лв. за месец май 2018г.; 29./ сумата от 49, 56 лв. за месец юни 2018г.; 30./ сумата от 30, 97 лв. за месец юли 2018г.; 31./ сумата от 33, 04 лв. за месец август 2018г.; 32./ сумата от 43, 36 лв. за месец септември 2018г.; 33./ сумата от 24, 78 лв. за месец октомври 2018г.; 34./ сумата от 41, 30 лв. за месец ноември 2018г.; 35./ сумата от 49, 59 лв. за месец декември 2018г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********,*** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.З.Н.”, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 307, 96 лв. /триста и седем лева и деветдесет и шест ст./, представляваща такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на прпеис от акта на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: