РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330113836 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.
Ищецът „Кеш Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Димитровград, ул. „Казинцбарцика” № 2-А, ет. 1, ап. 1, представлявано от
****** Г.Т.С., чрез пълномощник адв. Б. И., е предявил против „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от членовете на СД- З.Б. и С.В., иск за признаване на
установено, че ответникът не дължи ищеца сумата от 142, 76 лева- главница,
представляваща сума за допълнително начислена електроенергия по корекционна фактура
№ **********/ 15.03.2022 г. за периода 08.02.2022 г.- 15.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил потребител на ел. енергия с клиентски
номер ********** на обект, находящ се в
*******************************************************, с ИТН: *******. При
извършена проверка на 15.02.2022 г. на адреса се установило, че електромерът е повреден и
в тази връзка допълнително е начислена ел. енергия в размер на 142, 76 лева с ДДС. Твърди
се, че корекционната процедура противоречала на чл. 82 от ЗЗД, като само законодателят
можел да предвижда обективна отговорност, но не и административен орган като ДКЕВР с
правила като ПИКЕЕ. В тази връзка се твърди, че начислената с корекционната фактура
сума за минал период в недължима, поради начална липса на основание. В тази връзка моли
за постановяване на решение. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание
1
страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че на 15.02.2022 г. служители
на ответника извършили проверка на електромер № ********* и констатирали, че уредът е с
изгаснал дисплей и консумираната ел. енергия не може да бъде отчетена, за което се
съставил констативен протокол № ******/ 15.02.2022 г., в присъствие на представител на
клиента. В тази връзка били налице основанията на чл. 52 ал. 1 т. 1 от ПИКЕЕ за
начисляване на допълнително количество ел. енергия от 632 kWh, за период от 7 дни назад
(от 08.02.2022 г.- датата на последния дистанционен отчет до 15.02.2022 г.- датата на
проверката и демонтажа на СТЕ), за сумата от 142, 76 лева, за което била издадена и
процесната фактура № **********/ 15.03.2022 г. Съществувало законово основание за
начисляване на въпросната сума- чл. 83 ал. 2, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от ПИКЕЕ, като в случая
намирала приложение нормата на чл. 52 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ. В случая нямало изискване за
доказване на виновно поведение на абоната, защото корекционната процедура целяла
възстановяване на настъпило без основание разместване на имуществени блага, а не
ангажиране на виновна отговорност. След 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, уреждащи
преизчисляването на количеството ел. енергия, което вече се извършвало от оператора, като
в тази връзка фактурата се издавала от ответника- оператор на съответната ел. мрежа, към
която е присъединен обекта на клиента. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира
разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2022 г. представители на ответника са съставили констативен протокол с №
****** за извършена техническа проверка и подмяна на електромер, отчитащ обект на
ищеца, с фабр. № *********, в който е отразено, че дисплеят е тъмен и уредът е повреден,
като електромерът е бил сменен с нов и работещ.
Поради това неотчитане на тока, се извършила корекция на сметката за електрическа
енергия на абоната за минал период- за 7 дни назад, като била издадена процесната фактура
№ **********/ 15.03.2022 г. за периода 08.02.2022 г.- 15.02.2022 г. в размер на 632 kWh.
Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за
извършената проверка на СТИ и за подмяна на електромера, фактура за корекция на сметка,
справка за корекцията, извадка от електронното досие на клиента и уведомително писмо до
абоната за корекцията.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след
документална проверка установява повреден електромер, който не отчита потребена ел.
енергия. Посочва се още, че неотчетеното количество електрическа енергия било изчислено
правилно съобразно чл. 52 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ. Електромерът бил трифазен и в срока на
своята валидност от четири години.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
2
ответника (протокол от с.з. от 06.12.2022 г.). Св. И. Г. П.- *** *****, посочва, че направил с
колегата си проверка на електромера на ищцовото дружество- игрална зала, казино.
Служителката на работа там се обадила на началника си, който разрешил да се спре тока в
обекта, докато трае проверката, защото вътре имало и клиенти. Ел. таблото било монтирано
отвън на фасадата на сградата, като го отворили, установили, че дисплеят на измервателния
уред е тъмен, т.е. електромерът е повреден. Екипът поставил нов и действащ електромер,
който работел, като вече дисплеят светнал. Копие от протокола бил връчен на представителя
на обекта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за
допълнително начислена електрическа енергия, поради което ответникът трябва безспорно
да установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да
докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги
по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на ползван от
дружеството обект. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките
за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез
начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложимата в случая нормативна уредба с оглед датата на извършване на
проверката на електромера- 15.02.2022 г. са новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019
г.). В раздел IX там се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като те доразвиват законовата постановка по ЗЕ, въведена с
измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на едностранна
корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ титуляр на
вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, като
това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното
дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ответникът), което е легитимирано
лице и да отговаря по предявения установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“ (легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ). Така ползвател на мрежата е и
крайният потребител, в случая- ищецът, доколкото като потребител на електрическа
енергия, стопанисваният от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа,
3
която дружеството ползва, за да получава електроенергия. Без значение е обстоятелството
дали между страните съществува правоотношение, защото основанието за начисляване на
допълнителната ел. енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на
ел. енергия, а самият подзаконов нормативен акт- ПИКЕЕ, чиито норми дават право за
извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на
ел. енергия.
За да може да упражни правото си на едностранна корекция,
електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ.
Установява се от доказателствата, че в случая е била извършена проверка в обекта на ищеца,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол, подписан от служители на
ответника, както и от присъствалата на място служителка на ищеца, като в последствие
протоколът е изпратен на абоната по пощата с обратна разписка, както се изисква в чл. 49
ал. 4 от ПИКЕЕ.
Видно от констативния протокол, в случая е имало повреден електромер с тъмен
дисплей, поради което консумираната ел. енергия въобще не се е отчитала. От разпитания
свидетел се установява, че електромерът е бил сменен с нов и работещ.
Приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, установява на база събраните доказателства, че неотчетеното количество ел.
енергия е правилно изчислено на основание чл. 52 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ, съгласно който за
доначисляване имало 632 kWh. За тях според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ били приложими
съответните цени за периода, одобрени от ДКЕВР, като остойностеното допълнително
количество енергия възлизало на сумата от 142, 76 лева с ДДС, колкото е посочено и в
корекционната фактура. Периодът на корекция също е установен с експертизата, като
началният момент на начисление е датата на последния отчет на електромера съгласно
извадката от електронното му досие- 08.02.2022 г., а крайният- датата на проверката и
същият е в рамките на нормативно допустимите 90 дни назад според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ.
От така изложеното следва, че е реализиран фактическият състав, даващ възможност
на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на
мрежата и с оглед законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка и
начисляването й на годно правно основание- чл. 52 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ, сумата по фактурата
се оказва дължима.
Допълнително следва да се отбележи, че съдебната практика по настоящем вече
трайно се ориентира в насока, че когато има законово основание за извършване на
едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време, което е
допустимо с ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие
от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл са решение №
111/ 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение №
173/ 16.12.2015 г., по т.д. № 3262/ 2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г.
по т. д. 2605/ 2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/ 2015
г. на І ТО на ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС,
4
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС и т.н.
Следва да се отбележи във връзка с изискването на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, а именно-
в общите условия на ответника да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, че в най-
новата практика на ВКС, която променя досегашната такава, се приема, че ако в ОУ в
противоречие с чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. В този смисъл е и решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о. В случая не е спорно, че ответното
дружество не е приело нови Общи условия след законовите изменение на ЗЕ от 2012 г.,
които да предвиждат специален ред за уведомява на потребителя при едностранна корекция
на сметката. Това обаче не може до доведе до недължимост на сумата по корекционната
фактура. Както се приема и в цитираното решение на ВКС, при договор за продажба
(доставка), следва да се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока- чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от
ЗЗД, че, когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно заплатена по- малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване-
така и решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г.о. Именно поради
това, неизпълнението на задължението за съдържание на ОУ не може да доведе до
недължимост на процесната сума, а единствено до невъзможност на ответника да
претендира обезщетение за забава от неточното откъм срок изпълнение на паричното
притезание.
Следва още да се отбележи и това, че най- новата съдебна практика на ВКС приема,
че материално- правно легитимиран да отговаря по такива искове е именно
електроразпределителното дружество (решение № 100/ 29.06.2021 г. по гр. дело № 2996/
2020 г. на ВКС, III г.о.; решение № 60188/ 18.10.2021 г. по гр. дело № 872/ 2021 г. на ВКС,
III г.о.; определение № 60463/ 08.06.2021 г. по гр. дело № 466/ 2021 г. на ВКС, III г.о.;
определение № 60555/ 12.07.2021 г. по гр. дело № 311/ 2021 г. на ВКС, IV г.о.).
За пълнота на изложението, е необходимо още да се посочи, че към момента няма
влязло в сила решение на ВАС, с което новите ПИКЕЕ да са отменени, като е постановена
само отмяна на текста на чл. 42 ал. 5 от ПИКЕЕ, който обаче не касае процесната хипотеза
на корекция на сметка.
С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения
по всички наведени от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира, че
предявеният установителен иск относно допълнително начислена ел. енергия за корекция на
5
сметка се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноските в настоящото производство, доколкото такива се
претендират, като за тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са действително направени- внесени депозити за СТЕ в размер на 150
лева и за разпит на свидетел в размер на 70 лева и дължимо юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника на ответника, което с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направените пък от
ищеца разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на пълномощника му си остават за
негова сметка, без да се възлагат на другата страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кеш Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул. „Казинцбарцика” № 2-А, ет. 1, ап.
1, представлявано от ****** Г.Т.С., против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от членовете на СД- З.Б. и С.В., иск за признаване на установено, че ищците
не дължат на ответника сумата от 142, 76 (сто четиридесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки) лева- главница, представляваща сума за допълнително начислена електроенергия
по корекционна фактура № **********/ 15.03.2022 г. за периода 08.02.2022 г.- 15.02.2022 г.
ОСЪЖДА „Кеш Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Димитровград, ул. „Казинцбарцика” № 2-А, ет. 1, ап. 1, представлявано от
****** Г.Т.С., да заплати на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано
от членовете на СД- З.Б. и С.В., направените по делото разноски, както следва: депозит за
вещо лице по СТЕ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, депозит за разпит на свидетел в
размер на 70 (седемдесет) лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6