Определение по дело №181/2020 на Районен съд - Елхово

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

№ 260093

 

Гр.Елхово, 25.07.2022 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 181 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.

С Решение № 260009 от 04.05.2022г., постановено по настоящото дело, съдът се е произнесъл по предявените от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ и чл.86, л.1 от ЗЗД, като е уважил същите.

С решението съдът се е произнесъл и по направените от ищеца разноски в производството, като е намалил размера на същите във връзка с направеното от процесуалният представител на ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпила молба от процесуалният представител на ищеца с искане на основание чл.248 от ГПК съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Препис от молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощникът на ищеца е връчена на процесуяалният представител на ответника. В предоставеният на ответника едноседмичен срок за отговор на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК такъв не е постъпил.

След като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното:

С Решение № 260009 от 04.05.2022г. съдът е уважил изцяло предявените от ищеца М.Г.К. искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ и чл.86, л.1 от ЗЗД.

С решението съдът е осъдил ответника ГД „ГП“ при МВР-гр.София,  да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски в съдебното производство в размер на 300.00 лева. Видно от мотивите на решението, съдът е уважил наравеното от процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.  Приел е, че съобразно цената на общо уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 251.66 лв. и с оглед обема на извършената от процесуалните представители на ищеца работа по делото- изготвяне на искова молба, молба за изменение на исковете, представяне на писмени бележки по делото без участие на пълномощникът в открито съдебно заседание, както и обстоятелството, че  делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 300.00 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца.

Съдът констатира, че при изчисляване на размера на разноските, дължими се на ищеца, е допуснал същите да бъдат определени в неправилен размер.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Минималния размер, установен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случая това е сума в размер на 360.27 лева. Заплатените от ищеца разноски за процесуално представителство, съгласно представените доказателства- договор за правна защита и съдействие /л.29 от делото/ са в размер на 360.00 лева.

С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 360.00 лева, съобразно уважаването на исковете и представените доказателства за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение– 360.00 лева, като тази сума е под минимално посочената по-горе сума, изчислена съгласно правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради което и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.3, вр. ал.1 от ГПК Решение № 260009 от 04.05.2022г., постановено по гр.д. № 181/2020г. в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца М.Г.К. с ЕГН **********, в размер на 300.00 лева на основание чл. 78, ал.1 и ал.5 от ГПК, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,  със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня ***” 46, да заплати на М.Г.К. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в съдебното производство в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: