№ 8
гр. Силистра, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Н.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело №
20233400900054 по описа за 2023 година
Предявени са от „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район “Триадица”, бул. “България” №85,
представлявано от Светослав Миланов и Мая Станчева срещу Я. П. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра, бул. “Македония” №207, вх.Б, ет.1, ап.3, в
качеството му на кредитополучател и Е. Г. С., ЕГН ********** с адрес
с.Полковник Ламбриново, ул. „Първа” №25А, в качеството й на поръчител,
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.430
от ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.138 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 45 442.59лв. /четиридесет и пет хиляди
четиристотин четиридесет и два лева и петдесет и девет ст./,
представляваща претендирана сума по Договор за потребителски кредит
Инвест Максимум №8047-2461/12.12.2019г., изменен с Анекс №1/19.05.2020г.
и Анекс №2/08.03.2021г. и Договор за поръчителство от 12.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2023г. /подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от
2080.54лв. /две хиляди и осемдесет лева и петдесет и четири ст./,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода
25.04.2022г. до 18.05.2023г., вкл., сумата от 4243.94лв. /четири хиляди двеста
четиридесет и три лева и деветдесет и четири ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода 25.04.2022г. до 18.05.2023г., вкл., сумата от
120лв. /сто и двадесет лева/, представляваща такси за връчване на покани
чрез ЧСИ, съгласно раздел V, т.5.10 от ОУ, сумата от 36.26лв. /тридесет и
шест лева и двадесет и шест ст./, представляваща такса за обслужване на
разплащателна сметка за периода 28.03.2022г. до 26.04.2023г., вкл. и сумата от
1
60лв. /шестдесет лева/, представляваща такса за налагане на изпълнителни и
обезпечителни запори, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№390/31.05.2023г. по ч.гр.д. № 741 по описа за 2023г. на РС - Силистра.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената такава била
връчена при условията на чл.47 ГПК, във връзка с което са му дадени указания
по чл.415, ал.1 от ГПК. Така се е породил правният интерес да предяви
настоящите искове.
Излага се, че на 12.12.2019г. между Я. Г. и „Инвестбанк” АД е сключен
Договор за потребителски кредит Инвест Максимум №8047-2461, по силата
на който заемодателят отпуска кредит в размер на 50 000лв., усвоен на
13.12.2019г. и следва да бъде издължен на 119 равни месечни анюитетни и
една последна изравнителна вноска, съгласно приложения към договора
погасителен план, с краен срок на договора 25.11.2029г.
С подписване на Договора за кредит и ОУ „ИН –ЕКС-ТРЕЙД“ ЕООД,
представлявано от Я. Г., се е задължило безусловно и неотменимо на
основание чл.101 във вр. чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ, да отговаря
солидарно с кредитополучателя, в качеството му на солидарен длъжник за
изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за кредит,
съгласно договорените в него условия и срок до окончателното им погасяване.
На 12.12.2019г. е подписан и Договор за поръчителство към Договор за
кредит, по силата на който Е. Г. С., в качеството си на поръчител се задължава
да отговаря с цялото си секвестеруемо имущество пред кредитора, солидарно
с главния длъжник за изпълнение на всички парични задължения по договора.
Усвоената парична сума се олихвявала с годишна плаваща лихва в
размер на 12М EURIBOR плюс надбавка в размер на 5.99 пункта, но не по-
малко от 6% върху главницата по кредита. На основание чл.7.2.2. към датата
на сключване на договора договорният лихвен процент е намален с 0.40
пункта и е в размер на 5.60%, в резултат на ползвана пакетна програма
„Инвест Оптима +”.
На 19.05.2020г. е подписан Анекс №1, с който се предоставя гратисен
период за погасяване на главницата от 5 месеца, като остатъкът на кредита
следва да се издължи на 109 равни анюитетни вноски и една последна
изравнителна на 25.11.2029г. На 08.03.2021г. е подписан Анекс №2, по силата
на който крайният срок на договора е удължен до 25.09.2030г.
Сочи се, че предвид преустановяване на превод по разплащателната
сметка на ежемесечен регулярен доход на кредитополучателя от Договор за
управление и на основание чл.7.2.4 от договора на 25.10.2021г. лихвеният
процент по кредита е завишен с два пункта и същия е в размер на 7.60%.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, предвид необслужването
му /неизплатени седем погасителни вноски/, считано от 25.05.2022г. и на
основание чл.14 от договора във вр. с Раздел X, т.10.1.2 от ОУ, с връчване на
уведомление до кредитополучателя и солидарния длъжник при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК на 07.12.2022г. На 25.04.2023г. е изпратена покана и до
2
поръчителя, с която последният е уведомен, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и е поканен в 7-дневен срок от връчването да заплати
доброволно дължимите суми. Изпълнение не е последвало. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. Г.,
чрез назначения по делото особен представител адв.С. Х., с който се оспорват
исковете по основание и размер. Оспорва автентичността на Договор за
потребителски паричен кредит Инвест Максимум №8047-2461/12.12.2019г. и
погасителен план към него, Анекс №1/19.05.2020г., Анекс №2/30.12.2021г. и
погасителни планове към тях, в частта на положените от Янислав Г. подписи.
Оспорва по размер дължимостта на сумите за главница, възнаградителна
лихва и лихва за забава, като навежда, че не кореспондират с условията по
договора.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Е. С.,
чрез назначения по делото особен представител адв.М. Д., с който се оспорват
исковете по основание и размер. Присъединява се към оспорванията на Я. Г..
Оспорва сключването на договор за поръчителство, както и на приложените
анекси и погасителни планове. В евентуалност навежда, че оспорва редовно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на поръчителя,
поради което може да се претендират единствено падежиралите вноски. Няма
яснота, че именно приложената към молбата покана е изпратена с
представената товарителница. Счита, че със същата не е налице обявяване на
предсрочна изискуемост, а уведомление за вече настъпила такава. Не са
спазени императивните срокове на чл.47, ал.1 от ГПК по отношение на Е. С..
Счита, че не може обявяването да е с връчване на препис от исковата молба,
каквото е искането на ищеца, тъй като предсрочната изискуемост трябва да
предхожда заявлението по чл.417 ГПК и не е връчено на страната, а на особен
представител. Излага, че процесните договори за кредит и поръчителство са
нищожни, на основание чл.21 и чл.22 във вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 от ЗПК. Клаузите по договорите не са индивидуално уговорени. Не е
ясно пагасителния план от 25.12.2021г. на какво основание е издаден,
доколкото не е във връзка с анекс. Оспорва Е. С. да е запозната с ОУ на
банката и да ги е приемала. Прави възражение за погасяване на задължението
на Е. С., на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, изцяло, в евентуалност на вноските
с настъпил падеж повече от 6 месеца преди датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение на 19.05.2023г.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат наведените твърдения и възражения. Депозирани
са и писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит Инвест
3
Максимум №8047-2461/12.12.2019г., сключен между страните по делото за
сумата от 50 000лева, с определен срок за погасяване до 24.12.2019г. при
договорен лихвен процент 5.60 % с погасителна вноска в размер на 543.60лева
и падеж на вноската всяко 25-то число на месец. Погасяването на кредита е
предвидено да се извършва по приложен погасителен план. Договорено е в чл.
7.1.1 от процесния договор, че кредитополучателят заплаща на банката
променлив лихвен процент, който представлява сбор от 12М EURIBOR плюс
надбавка в размер на 5.99 пункта, но не по-малко от 6% върху главницата по
кредита.
На основание чл.7.2.1.1 и сл. договореният лихвен процент се намалява
с 0.40пункта в периода на ползването на пакетна програма „Инвест Оптима+“.
В случай на преустановяване на превод по разплащателна сметка регулярния
месечен доход лихвеният процент може да бъде увеличен с 2 пункта, но не по-
малко от 8%.
Според чл. 9 от договора, ГПР по отпуснатия кредит е 6.62%, а общата
дължима сума по договора възлиза на 67 650.90лева. При просрочие на
главницата по кредита, до окончателното изплащане на просрочената сума,
върху нея освен договорената лихва се начислява наказателна надбавка /лихва
за просрочие/ в размер на 10%, като лихвата за просрочие не може да
надвишава законната лихва. Чл. 10 от договора определя дължимите от
кредитополучателя такси.
В чл. 10 от ОУ е уредена възможността на банката едностранно да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като една от предвидените
предпоставки затова е при непогасяване изцяло в срок на което и да е
задължение за заплащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по
главница, дължими лихви, вкл. наказателни лихви, такси или комисионни,
разноски съгласно Договора и/или Тарифата на Банката.
С Анекс № 1 от 19.05.2020г. страните по доровора са преуредили
отношенията си, като просрочената главница в размер на 316.76лв. „се връща
в редовност”, просрочените лихви от 221.72лв. просрочените лихви се
капитализират, текущите лихви до датата на анекса са дължими от
кредитополучателя при подписването на анекса. Капитализираните
просрочени лихви, редовната и просрочена главница формират дълг,
възлизащ общо на 48 829.96лв. Предоставен е гратисен период за погасяване
на главницата от пет месеца, като е запазен крайният срок на договора –
25.11.2029г.
С Анекс № 2 от 19.05.2020г. страните са договорили, че просрочените
лихви по редовна и просрочена главница /895.35лв., респ. 34.22лв./ и текущи
начислени лихви /95.27лв., респ. 7.77лв./ до датата на сключване на анекса се
заплащат от кредитополучателя при подписването му; просрочената главница
се връща в редовност и редовната и просрочената, преоформена в редовна с
този анекс, главница формират дълг по главницата, възлизащ в размер общо
на 48 489.26лв. Променен е крайния срок на договора на 25.09.2030г. Към
договора има общо четири погасителни плана.
4
Във връзка с обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита са
представени покани – уведомления с изх.№5145-3129/19.10.2022г., отправени
за връчване чрез ЧСИ Георги Г., рег. №767 на КЧСИ до Я. Г. и „Ин-екс трейд”
ЕООД. С протоколи от 07.12.2022г. /л.33 и 39 от делото/ ЧСИ уведомява
банката-кредитор, че адресатите не са открити на адреса, както и че в
указания 14-дневен срок не са се явили в кантората на ЧСИ да получат
документите.
На 12.12.2019г. по силата на сключен Договор за поръчителство, Е. Г.
С., в качеството на потребител е поела задължение да отговаря с цялото си
секвестеруемо имущество пред кредитора, в т.ч. главница, лихви, неустойки,
такси, комисионни, разноски по събиране на вземането и др.
На 19.05.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Я. П. Г. – кредитополучател, „Ин
екс трейд” ЕООД – солидарен длъжник и Е. Г. С. – поръчител.
С Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 390/31.05.2023г.,
заявлението е уважено от заповедния съд в цялост. Съобразно приложените по
заповедното дело книжа, изпратени от ЧСИ – Георги Г., заповедта за
незабавно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в резултат
на указанията на заповедния съд, исковете по чл. 422 ГПК са предявени в срок.
С определение № 111/01.07.2024г. съдът е приел, че производството е
недопустимо по отношение на „Ин екс трейд” ЕООД поради влизане в сила на
заповедта по отношение на дружеството, поради което производството в тази
част е прекратено.
Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ
кредитополучателят е получил кредит в размер на 50 000 лева, усвоен на
13.12.2019г. по банкова сметка, обслужваща кредита за посочената сума.
Договорът за кредит е изменен с два анекса, към всеки от които има изготвени
погасителни планове. На 30.12.2021г. е изготвен нов погасителен план №4, в
който е променен лихвения процент по който се изчислява дължимата лихва.
Причина за увеличението е неизпълнението на чл.7.2.4 от договора, а именно
– в случай на преустановяване на превеждане на разплащателната сметка,
обслужваща кредита, на суми от ежемесечен регулярен доход от договор за
управление считано от следващата месечна падежна вноска, договорения
лихвен процент е сума от размера на 12М EURIBOR и надбавка в размер на
7.99 пункта, но не по-малък от 8%. Поради обстоятелството, че
кредитополучателят продължава да ползва пакетна програма „Инвест
Оптима+“, лихвеният процент е намален с 0.40“ и той е 7.60%. Вещото лице
излага, че при направена проверка на периодично начисляване на
задълженията на кредитополучателя не е открил изменение на вноските по
тях или едностранно да е променян лихвен процент от кредитора. На въпрос
как е формирана главницата и включва ли компоненти, различни от чистата
стойност на кредита вещото лице посочва, че сумата на погасена и дължимата
главница е с 221.72лв. повече от размера на договорената от 50000лв., като
5
разликата се дължи на обстоятелството, че с Анекс №1/19.05.2020г. е
капитализирана просрочена лихва в размер на 221.72лв. и общият размер на
усвоената сума е увеличен с тази сума. Описани са просрочените задължения
на кредитополучателя, както и че на 07.12.2022г., след седем броя просрочени
вноски по главница и лихва, банката е обявила предсрочна изискуемост.
Посоченият в договора размер на ГПР е 6.62%. При направени от вещото лице
изчисления и уточнение в с.з. се установява, че при изчислението на ГПР са
включени застрахователни премии и известните към датата на сключване на
договора такси. Разминаването в изчисленията /договора – 6.62%, а в
заключението 6.67%/ се отдава на допустими отклонения.
Размерът на вземането на банката към датата на подаване на
заявлението /19.05.2023г./ се изчислява от вещото лице, както следва:
45442.59лв. – главница, 2080.54лв. – възнаградителна лихва за периода
25.04.2022г. -06.12.2022г., 4243.94лв.- лихва за забава върху просрочена
главница за периода 25.04.2022г. – 18.05.2023г., 41.93лв. – такса месечна
абонаментна пакетна програма за периода 25.04.2022г. – 25.11.2022г.,
109.96лв. – вноска за застраховка за периода 25.04.2022г. до 25.11.2022г.
Общият размер на погасените суми са в размер на 12362.49лв.,
включващи 4779.13лв.- погасена главница, 6276.60лв. – погасени договорни
лихви, 72.18лв. – погасена наказателна лихва, 924.23лв. – платени такси, от
които такса за проучване и одобрение на кредита -500лв., такса за
предоговаряне – 262.50лв. и 161.73лв. – такса за ползване на пакет „Инвест
Оптима”, 310.35лв.- платени суми за застраховки.
Направените плащания, извън главницата, договорната и мораторната
лихва са в размер на 1234.58лв., включващи платени 924.23лв. – такси,
310.35лв. – застраховки. При условие, че направените плащания извън
главницата, договорната и мораторната лихва се отнесат вместо към тези
вземания, към останалите задължения по кредита, със сумата от 1085.96лв. ще
се погаси дължима мораторна лихва, възнаградителна лихва и главница на
падежна дата 25.05.2022т. и дължима мораторна лихва, вънаградителна лихва
и част от главница на падежна дата 25.06.2022г.
На въпрос какъв би бил размера на задълженията по договора към
датата на подаване на заявлението към датата на подаване на заявлението, ако
не бъде съобразена извършената капитализация, но бъдат съобразени всички
промени в лихвените условия, договорени между страните с анексите, като
вещото лице да изготви нов вид погасителни планове, съобразно анексите,
вещото лице отговаря, че към 19.05.2023г. дължимите суми са, както следва:
45238.09лв.- главница, 2071.18лв. – договорна лихва, 177.76лв. – разсрочена
просрочена лихва /101бр. по 1.76лв./, 4229.83лв. – лихва за забава върху
просрочена главница, 41.93лв. – такса месечна абонаментна пакетна програма
и 107.80лв. – вноска за застраховка.
От приетото и неоспорено от страните заключение по СГЕ и СТЕ се
установява, че подписите, положени за „кредитополучател” и „солидарен
длъжник” в Договор за потребителски кредит Максимум № 8047-
6
2461/12.12.2019г., в Анекс №1/19.05.2020г., Анекс №2/08.03.2021г. и
погасителните планове към тях са положени от Я. П. Г.. Подписите, положени
от „поръчител” в Договор за поръчителство от 12.12.2019г. и Анекс
№1/19.05.2020г., Анекс №2/08.03.2021г. са изпълнени от лицето Елена Г. С..
Принтираният текст в Договор за потребителски кредит Максимум №
8047-2461/12.12.2019г. е компютърен, съвпада с шрифт, вид „Аrial Narrow”, от
пакета шрифтове на „Microsoft Word”, при използване размер 12pt. В т.7.2.2
шрифтът е от същият вид, но с размер 10 pt. Принтираният текст в
погасителните планове е компютърен, съвпада с шрифт, вид „Аrial Narrow”, от
пакета шрифтове на „Microsoft Word”, при използване размер 9pt.
Принтираният текст в Общите условия е от същия вид, но с размер 11pt.
Принтираният текст в двата анекса от 19.05.2020г. и 08.03.2021г. е
компютърен, съвпада с шрифт, вид „Times New Roman”, от пакета шрифтове
на „Microsoft Word”, при използване размер 12pt.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Производството по делото е образувано по обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.138 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно
доказване: 1/ че в негова полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжниците по чл.47, ал.5 ГПК, както и че искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок; 2/ наличие на валидно облигационно задължение по
Договор за потребителски кредит Инвест Максимум №8047-2461/12.12.2019г.,
изменен с Анекс №1/19.05.2020г. и Анекс №2/08.03.2021г. и Договор за
поръчителство от 12.12.2019г. 3/ усвояването на заемната сума; 4/ факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем; 5/ че е
налице уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на Я. Г.; 6/ размера
на претендираното вземане по отделни пера; 7/ изпълнение на задълженията
му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието
на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; 8/ индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите
/възнаградителна и мораторна/, и останалите разходи /такси/ в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба;
В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на
договорните си задължения, или направените правоизключващи възражения.
С определение №111/01.07.2024г. съдът е указал на страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузите по договора.
От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства по
категоричен начин се установява наличието на сключен договор за банков
кредит между “ИНВЕСТБАНК” АД и Я. Г., като кредитополучател, “Ин-екс-
7
трейд” ЕООД, като солидарен длъжник и Е. С., като поръчител.
По повод изричното искане за проверка на автентичността на
представените като подписани от физическите лица – кредитополучател,
представляващ “Ин-екс-трейд” ЕООД и поръчител документи, съдът е
възложил задължение на ищеца за представяне на оригинали, които да бъдат
изследвани от графолог. В резултат на извършената проверка, от приетото по
делото заключение по СГЕ, което съдът приема за компетентно дадено, се
установява, че положените подписи са на ответниците, поради което това
възражение на особените представители се явява неоснователно.
След извършен анализ на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, съдът приема, че той има
характер на потребителски, а от своя страна ответникът Я. Г., като физическо
лице се явява потребител на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите и чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл. 23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният
договор съответства на материалноправни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
За установяване съответствието на процесния договор за кредит с
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК по делото е проведена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и се приема от
настоящия състав като обективно и компетентно дадено. Съгласно данните от
същото при съставяне на договора за кредит, както и двата анекса към него е
използван шрифт „Аrial Narrow”, размер 12 pt, с изключение на клаузата под
т.7.2.2, където е 10pt. Общите условия към договора и погасителните планове,
обаче, са под 12 pt, а именно - 11pt, респ. 9pt.
В случая, макар в основната си част договорът за кредит да е съставен
при еднакъв размер на шрифта – размер 12, част от негови съществени
елементи: погасителните планове и общи условия, представляващи
неразделна част от договора за кредит, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, не
отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за минимален шрифт.
С Определение на Съда на Европейските общности / от 14.04.2021 г. по
дело С-535/2020 е дадено тълкуване по следните въпроси: 1. Следва ли чл. 22,
пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива във
вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в
8
директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи
на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12?; 2. Следва ли член 10, пар. 2 и съображение 31 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит– неговите
условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар. 2, б.
"б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2, б. "о" от
директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези
разпоредби, за посочването им по ясен начин? С определението е дадено
следното тълкуване: Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12.
В обобщение следва да се посочи, че изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, не противоречи на Директивата, тъй като с
него законодателят е въвел по-висок стандарт на защита на потребителя,
постигайки целите й.
Поради изложеното и като съобразява заключението по проведената в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, съдът счита, че
процесният договор за кредит и неговите елементи /ПП и общи условия/ не
отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което обуславя неговата
недействителност на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с посочената
разпоредба.
Съображения дали разликата в размера е незначителна и дали шрифт
„Аrial Narrow” 11pt отговаря в действителност на „Times New Roman” 12 pt не
са относими при прилагане на императивното законово правило.
По въпроса, че размерът на шрифта, установен в чл. 10, ал. 1 ЗПК, е от
значение за действителността на договора за потребителски кредит е налице и
формирана практика на ВКС, обективирана в Решение № 50084/09.01.2024г.
по дело № 875/2022г., I т.о., Определение № 1388 от 20.12.2023 г. на ВКС по т.
д. № 332/2023 г., I т.о., ТК, Решение № 50206 от 25.11.2022 г. по гр. д. №
3578/2020 г., ІІІ г. о. и Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г.,
ІІ т.о., Определение №3497/23.12.2024г. по дело №1126/2024г. и др.
Обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит не следва
да бъде обсъждано, тъй като упражняването му е предпоставено от наличието
на валиден договор за кредит, какъвто не е настоящият случай, с оглед
изложените по-горе мотиви. Предвид констатираната недействителност на
договора за кредит на едно от твърдените от ответниците основания,
9
настоящият състав намира, че е безпредметно да се изследват и останалите
такива.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че е налице и друго
основание, водещо до недействителност на договора.
В чл. 29, ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже
от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение
или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и
условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК.
Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от Директива /ЕС/
2008/48. Съгласно решение от 9.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20,
С-155/20 и С-187/20 /т. 123/, целта на посочената разпоредба на директивата е
да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите
му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от договор /след
като го е сключил/, за който установи, че не съответства на потребностите му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право
повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива /ЕС/ 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване
на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3
ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на
кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за
периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане
на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на
правото на отказ.
Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал.1, т.20 ЗПК информация в
договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се
обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата
страна /спрямо търговеца/ от гледна точка на информираност, да изчисли
размера на лихвата в абсолютна стойност /лихвен процент на ден х главница х
брой дни/, която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на
главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора
за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК -
връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на
ползването й.
Ето защо, с правилото на чл. 11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК
/посочване на лихвения процент на ден/ се гарантира реалното упражняване
на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от
договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока за размисъл"
10
по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед
изложеното, изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява
особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е
скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК – недействителност на договора.
В клаузите на т. 13.3-13.3.2 от раздел XIII на процесния договор за
кредит по същество са възпроизведени разпоредбите на чл. 29 ЗПК относно
срока, реда и условията за упражняване на правото на отказ от договора от
потребителя. Липсва обаче посочване размер на лихвен процент на ден.
Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита
/годишния лихвен процент – пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК/, което е изискване по чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за
посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална
възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.
Непосочването в процесния договор на лихвен процент на ден - част от
изискуемото по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК съдържание на потребителския кредит,
обуславя, на основание по чл. 22 ЗПК, недействителност на договора, поради
което кредитополучателя, в качеството му на потребител, дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по
кредита – чл. 23 ЗПК /така, Решение №59/20.05.2024г. по дело №2695/2022г.
на ВКС/.
Съгласно ССЕ и уточненията, направени в с.з. от вещото лице се
установява, че усвоеният размер на главницата възлиза на 50 000лв.
От тази сума следва да бъдат приспаднати заплатените от потребителя
суми в размер на 12 356.50лв., които са както следва: - 500лв. – такса за
отпускане на кредит, 155.74лв. – такса „Инвест Оптима +”, 262.50лв. – такса за
предоговаряне, 72.18лв. – наказателна лихва, 6276.60лв. – възнаградителна
лихва и 4779.13лв. – главница и 310.35лв. – застраховка. Изчислената чиста
стойност на кредита от вещото лице е 37 643.50лв.
В обобщение, исковата претенция за установяване дължимостта на
главница по договора за кредит срещу Я. Г. макар и като чиста стойност, а не
като предсрочно изискуеми разсрочени в погасителен план части от кредит, се
явява основателна до размер на 37 643.50лв., съответно и до този размер
исковата претенция срещу първия ответник следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Това е така, тъй като при установена в хода на исково
производство по чл. 422 ГПК недействителност на договора за потребителски
кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предяваният иск следва да бъде уважен с
установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо
вземането за същата да бъде предявена от кредитора с иск на неоснователно
обогатяване /в този смисъл Решение № 79/10.02.2025г. по дело №5337/2023г.
на IV г.о. на ВКС, Решение от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV г.
о. на ВКС и др./.
Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и
всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение
11
по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест
отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното
обогатяване. В този случай банката има право да иска връщане на даденото по
договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по
дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/. Така,
Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение
№79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС.
За отговорността на поръчителя:
Съгласно чл.138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена
форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение.
То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
Следователно, щом договорът за кредит е недействителен, то
действително задължение по него, което да бъде обезпечено не съществува и
така договорът за поръчителство не може да породи своето действие. Той има
акцесорен характер спрямо договора за кредит.
Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК - в случаите на непогасена
чиста стойност на кредита, не е в изпълнение на договора, а е на принципа за
неоснователно обогатяване – за връщане на даденото по недействително
правоотношение, поради което и няма как да бъде обезпечено чрез договора за
поръчителство, съответно да се се счита, че същият е в обезпечение на
действително задължение. В този смисъл Определение №2840/31.10.2024г. по
дело №1293/2023г., II т.о.
Горното обуславя извод, че предявените установителни искове по чл.
422 от ГПК срещу втория ответник – Е. С. се явяват неоснователени и следва
да се отхвърлят.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане,
представените доказателства и списък на разноски и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от
8978.44лв., от които 855.22лв. – заплатена държавна такса, 6963.38лв. –
депозит особени представители, 942.59лв. – депозит за вещи лица, 217.24лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл.78, ал.1
и 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
С оглед отправеното в исковата молба искане за присъждане на
разноските, направени от заявителя в заповедното производство, както и
съобразно постановките на т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати съответната
на уважените претенции част от претендираните и доказани деловодни
разноски в заповедното производство, чийто общ размер е 861.49лева, от
които за платена държавна такса 752.87лева и 108.62 лева определено от съда
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК вр. чл.26
12
НЗПП.
Следователно, общият размер на полагащите се на ищеца разноски за
настоящото исково производство и това пред заповедния съд възлиза на
9839.93лв.
Отделно от горното, ищецът и ответникът Я. Г. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Силистра сумата от 200лв., представляваща заплатен от
бюджета на съда депозит за СГЕ и СТЕ, всеки от тях съразмерно с уважената
и отхвърлената част от исковете, или 55.17лв. – ищецът и 144.83лв. -
ответникът Г..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Я. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, бул. “Македония”
№207, вх.Б, ет.1, ап.3, дължи на ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Триадица”, бул. “България” №85, представлявано от Светослав Миланов и
Мая Станчева сумата от 37 643.50лв. /тридесет и седем хиляди шестстотин
четиридесет и три лева и петдесет ст./, представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за потребителски кредит Инвест Максимум №8047-
2461/12.12.2019г., изменен с Анекс №1/19.05.2020г. и Анекс №2/08.03.2021г.
по смисъла на чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от
37 643.50лв. от подаване на заявлението /19.05.2023г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№390/31.05.2023г. по ч.гр.д. № 741 по описа за 2023г. на РС – Силистра,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважената чиста стойност на
кредита от 37 643.50лв. /тредесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и
три лева и петдесет ст./ до предявената главница по договора за кредит в
размер от 45 442.59лв. /четиридесет и пет хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и петдесет и девет ст./, сумата от 2080.54лв. /две
хиляди и осемдесет лева и петдесет и четиири ст./, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.04.2022г. до
18.05.2023г., вкл., сумата от 4243.94лв. /четири хиляди двеста четиридесет
и три лева и деветдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава
за периода 25.04.2022г. до 18.05.2023г., вкл., сумата от 120лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща такси за връчване на покани чрез ЧСИ, съгласно раздел
V, т.5.10 от ОУ, сумата от 36.26лв. /тридесет и шест лева и двадесет и шест
ст./, представляваща такса за обслужване на разплащателна сметка за периода
28.03.2022г. до 26.04.2023г., вкл. и сумата от 60лв. /шестдесет лева/,
представляваща такса за налагане на изпълнителни и обезпечителни запори, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №390/31.05.2023г. по ч.гр.д. №
13
741 по описа за 2023г. на РС – Силистра, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от
„ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Триадица”, бул. “България” №85, представлявано от
Светослав Миланов и Мая Станчева срещу Е. Г. С., ЕГН ********** с адрес
с.Полковник Ламбриново, ул. „Първа” №25А, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата Е. С., в качеството й на
поръчител, дължи солидарно с Я. П. Г. на ищеца сумата от 45 442.59лв.
/четиридесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
петдесет и девет ст./, представляваща претендирана сума по Договор за
потребителски кредит Инвест Максимум №8047-2461/12.12.2019г., изменен с
Анекс №1/19.05.2020г. и Анекс №2/08.03.2021г. и Договор за поръчителство
от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2023г. /подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2080.54лв. /две хиляди и осемдесет лева и петдесет
и четиири ст./, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
периода 25.04.2022г. до 18.05.2023г., вкл., сумата от 4243.94лв. /четири
хиляди двеста четиридесет и три лева и деветдесет и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.04.2022г. до 18.05.2023г.,
вкл., сумата от 120лв. /сто и двадесет лева/, представляваща такси за
връчване на покани чрез ЧСИ, съгласно раздел V, т.5.10 от ОУ, сумата от
36.26лв. /тридесет и шест лева и двадесет и шест ст./, представляваща такса
за обслужване на разплащателна сметка за периода 28.03.2022г. до
26.04.2023г., вкл. и сумата от 60лв. /шестдесет лева/, представляваща такса за
налагане на изпълнителни и обезпечителни запори, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №390/31.05.2023г. по ч.гр.д. № 741 по описа за 2023г.
на РС - Силистра, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. 138 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, бул.
“Македония” №207, вх.Б, ет.1, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на „ИНВЕСТБАНК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Триадица”, бул. “България” №85, представлявано от Светослав Миланов и
Мая Станчева сумата от 9839.93лв. /девет хиляди осемстотин тридесет и
девет лева и деветдесет и три ст./, представляваща сторени в исковото
производството и в заповедното производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, бул.
“Македония” №207, вх.Б, ет.1, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд –
Силистра сумата от 144.83лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и
три ст./, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит на вещото лице
по СГЕ и СТЕ, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район “Триадица”, бул. “България” №85,
14
представлявано от Светослав Миланов и Мая Станчева ДА ЗАПЛАТИ на
Окръжен съд – Силистра сумата от 55.17лв. /петдесет и пет лева и
седемнадесет ст./, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит на
вещото лице по СГE и СТЕ, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба, банкова сметка:
„ИНВЕСТБАНК” АД – Централно управление, IBAN:
BG51IORT91201002200000, BIC IORTBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
15