№ 19329
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от М. ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110165293 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответника И. К. В. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №53, находящ се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от
съда да признае за установено, че И. К. В. му дължи сумата от 801,67 лева – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2019 год.
– м. 04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 87,52 лева – лихва за
забава от 15.09.2020 год. – 18.04.2023 год., сумата от 18,98 лева, представляваща
стойността на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 год. до
м.04.2022 год. и сумата от 3,52 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 18.04.2023 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 02.05.2023 год. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите, както и сторените в
производството разноски.
Ответникът-И. К. В. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на
1
топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от
претенциите. В открито съдебно заседание процесуалният му представител твърди, че
е направил отказ от наследството на М. И.ова В.а и К. И.ов В..
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-
334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването. В случая искът срещу ответника И. К.
В. е предявен в качеството му на наследник на М. И.ова В.а и К. И.ов В., които
видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти са притежавали правото на собственост върху процесния
имот. От странана ответника обаче, са ангажирани доказателства-удостоверение
№30635 от 26.05.2022 год. и удостоверение №30639 от 26.05.2022 год., издадени от
СРС, 83 с-в, че И. К. В. е направил отказ от наследството на М. И.ова В.а и К.
И.ов В., поради което предявените срещу него искове са неоснователни.
С оглед изричната претенция и на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Й.Д. и адв. Е. К. К. адвокатски
възнаграждения за оказаната адвокатска помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Е.
К. е предоставила на ответника И. В. безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.
2
1, т. 2 от ЗА, поради което на същата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 480 лева с ДДС,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. В случая не следва да бъде присъждано
адвокатско възнагражде по всеки един от предявените искове, тъй като е неприложима
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на възнаграждение за
всеки от съединените искове поотделно, тъй като размерът на възнаграждението по чл.
38, ал. 2 от ГПК се определя от съда с оглед фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не по
уговорка между страните, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в
случая съединените искове не налагат отделна защита. Следва да се съобрази и
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от
български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е
обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение
под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която
е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца.
По отношение на разноските претендирани от адв. Светломира Димитрова по
ч.гр.д. №65293/2023 год. във връзка с оказана защита и съдействие по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, съдът приема, че защитата оказана в заповедното производство се
свежда до подаване на възражение по чл. 415 ГПК. Подаването на възражение в срока
по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на
длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.
о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането
на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание,
каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
3
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
В Наредба № 1/09.07.2004 г. не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие
на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414
ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради
което това действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на сключване на договора –
редакация ДВ бр. 88 от 4 Ноември 2022 г. / - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лева. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се
отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на
длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на
процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение
на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе
норма, т. е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200 лева. В този
смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г.
по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по
описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по
описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на
СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС,
Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен
съд). Предвид изложеното на адв. Димитрова следва да се присъдят 200 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК //////, със седалище и адрес на
управление: гр. ////// против И. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ///////,
чрез адв. Е. К., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 801,67 лева –
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.
05.2019 год. – м. 04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 87,52
4
лева – лихва за забава от 15.09.2020 год. – 18.04.2023 год., сумата от 18,98 лева,
представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
м.04.2020 год. до м.04.2022 год. и сумата от 3,52 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 год. до 18.04.2023 год.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ////// да заплати, на основние чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, на адв. Е. К. К. сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ////// да заплати, на основние чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, на адв. С.Й.Д. сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №23273/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5