РЕШЕНИЕ
№ 260093
гр. Перник, 23.10.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено първи септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при
участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 290
/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
ОТ: С.Ж.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Б.В.
***, със съдебен адрес за призоваване: ***,
ПРОТИВ: Решение № 1785/07.01.2020г. на
Районен Съд Перник, постановено по гр.д. № 2886 по описа на съда за 2019г.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и
не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, включително и в частта
за разноските.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че съдът неправилно с обжалваното решение бил
приел, че с молбата за образуване на изпълнителното производство не се прекъсва
давността за вземането, нито се прекъсвала с депозиране на молба от взискателя
с посочване на изпълнителни способи, ако същата не била станала част от
фактическия състав на който и да е било изпълнителен способ от предвидените
такива в ГПК. /в този смисъл и Решение № 7942 от 21.11.2019 г. по в.
гр. д. № 12659 / 2019 г. на ГО ЧЖ III състав на Софийски градски съд./
Изрично с т.
10 от Тълкувателно решение № 2/2013 гол. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год.,
ЗСГТК било посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането - чл. 116. б. "в" ЗЗД.
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ се
приемало за прекъсващо давността, защото същото представлявало елемент от
фактическия състав на изпълнителния способ и съдебния изпълнител бил длъжен да
го приложи, ако няма законова пречка за това, като аргумент в тази насока се
намирал и самия текст на чл. 433. ал. 1. т. 8 ГПК, в който са посочени думите
„взискателя не поиска", но по изричната разпоредба па закона давността,
както се сочи и в Тълкувателно Решение № 2 / 26.06.2015 г. по ТД 2 / 2013 г.
ВКС, се прекъсвала с предприемането па всяко действие но принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД., а не със самото искане, поради
което и взискателят трябвало да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внасял съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ;
като следял за тяхното изпълнение, както и като искал повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи /Решение №
7942 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 12659 / 2019г. на ГО ЧЖ III състав на
Софийски градски съд: Решение № 7381 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 12978 / 2017
г. на ГО ЧЖ 1 състав на Софийски градски съд и мн.др./. Именно по
тази причина ако по делото била депозирана молба от взискателя за реализиране
на даден конкретен изпълнителен способ, но такъв небил предприет в последствие
п не било извършено по изпълнителното дело, без значение от причината доведа до
неизпълнението, то давността нямало да бъде прекъсната, независимо, че имало
изрично искане от взискателя до съдебния изпълнител за извършването на
конкретен способ.
Видно от приложеното като доказателство пред ПРС изпълнително дело, а и от
самото обжалвано решение, по делото били извършени само две конкретни,
евентуално годни да прекъснат давността действия, а именно:
• 02.08.2013г. - изпращане на
запорно съобщение до третото задължено лице РУ „Социално осигуряване“ - гр. Пе.,
за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия;
• 16.06.2015г. - депозиране на
молба от взискателя /ответника/ с вх.№ 6674, с която е поискано от ЧСИ да бъдат
извършени справки в ТД на НОИ относно получавана от длъжника пенсия или трудово
възнаграждение и при наличието на такива да бъде наложен запор върху
вземанията;
Реално прекъсващо действие по отношение на давността и по смисъла на чл.
116. б, "в" ЗЗД, има само и единствено изпращането па запорното
съобщение до третото задължено лице, т.к. само с това действие бил реализиран
изпълнителен способ. В настоящия случай и с оглед гореизложеното, молбата на
взискателя от 16.06.2015г. нямала прекъсващ давността ефект, независимо, че
същата била подадена пред съдебния изпълнител преди изтичане на срока по чл.
433, ал. 1, г. 8 ГПК, т.к. въз основа на нея не били предприети каквито и да
било действия по изграждане на някой изпълнителен способ. От последното годно
да прекъсне давността действие 02.08.2013г. до датата на завеждане на иска
30.04.2019г. били минали повече от пет години.
Сочи, че неправилно съдът с обжалваното решение бил приел, че влязлата в
сила заповед се приравнявала на влязло в сила решение, поради което за него се
прилагат правилата на погасителната давност на чл. 110 и чл.111 от ЗЗД.
Предвид на което жалбоподателя моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и бъде прието за установено, че не дължи на ответника процесните суми.
Моли за присъждане на разноски сторени и пред двете инстанции.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е
подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена
въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител оспорва депозираната въззивна жалба и моли да
потвърдено изцяло решението на Районен съд Перник,
Моли за присъждане на направените по делото разноски, по
представения списък по чл. 80
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя С.Ж.С. е депозирала
пред първоинстанционния Пернишки районен съд искова молба, с която е предявила иск
за признаване на установено по отношение на ответника „Топлофикация – Перник“
АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 229,56 лв.,
представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. до топлоснабден имот, находящ се в *** и сумата
от 280,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и присъдените разноски, за които суми
по ч. гр. дело № 9412/2012 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден
изпълнителен лист от *** г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на
вземанията по давност.
Районният съд е отхвърлил така предявените
искове, като е приел, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу
длъжника по него и по молба на ответника от 22.07.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 1142/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б., както и, че с тази
молба взискателят „Топлофикация – Перник“ АД е посочило изпълнителни действия,
които да бъдат извършени за събиране на процесните вземания. Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор
по изпълнителния лист, обективираща искане за прилагане на конкретни
изпълнителни действия и която е била приета от органа по принудителното
изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до
прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е
започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от
следващия ден – 23.07.2013 г.
Според районния съд, молбата на
ответника за образуване на изпълнително дело от 22.07.2013г. е довела и до
спиране на давностния срок за вземането на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство, съобразявайки разясненията,
дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност
е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на правната норма,
дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично било прието, че след образуване на изпълнителното дело
при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй
като изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност
не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт.
Предвид изложеното, намерил, че
давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е спряла да тече с
образуването на изпълнителното производство. Действието на спирането е
преустановено с влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо
постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално даденото с
него тълкуване или от 26.06.2015 г., от който момент давностният срок е
продължил да тече и който поначало изтичал на 26.06.2020 г.
От фактическа страна по делото и пред настоящата въззивна инстанция се установява, че по ч.гр.дело № 9412 / 2015 г. по описа на Районен съд Перник е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 на ***г., с която е разпоредено на С.Ж.С.
, с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 1229,56 лв. /хиляда двеста двадесет
и девет лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 280,34 лв. /двеста и
осемдесет лева и 34 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1229,56 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 30,20 лв. /тридесет лева и 20 ст./
държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
На ***г. е издаден изпълнителен лист
въз основа влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ***г. по
ч.гр.д. № 9412/2012г. по описа на РС Перник.
От приложеното
по делото копие на изп. дело № 1142/2013
г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от 10.03.2011г. от кредитора „Топлофикация – Перник“ АД на основание
горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника С.Ж.С., като в същата са
посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително
изпълнение.
На 02.08.2013г.
са изпратени покани за доброволно изпълнение, за която няма данни да е връчена
на длъжника.
На 02.08.2013г.
до Директорка на РУ „СО“ – гр. П. е изпратено запорно съобщение за лицето С.Ж.С. и е посочено че длъжник по
образувано изп.д. № 1142/2013г., връчено по е-маил на 08.08.2013г.
С писмо вх. № 14.09.2013г. РУ „СО“ –
гр. П. е уведомил ЧСИ С. Б., че запорното съобщение за налагане на запор върху
пенсията на длъжника С.Ж.С.
не може да бъде изпълнено, тъй като към настоящия момент лицето получавало
пенсия в по-малък размер от МРЗ за страната – 238.87лв. – представляваща
несеквестируемо имущество.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което
разгледания от първоинстанционния иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на
чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите,
основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което
настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство
подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на
текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.275
от 1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б. Б., Б. И. и Д. Д.,
съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
В мотивите на
задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК е посочено,
че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва
със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема
действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението
по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид изложеното за да се произнесе
съдът по направеното възражение за настъпила погасителна давност по смисъла на
чл. 111 от ЗЗД, взе предвид следното: Въз
основа на посочения изпълнителен лист ответникът с молба от 22.06.2013г. е
инициирал образуването на изп. дело № 1142/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на
основание чл. 116, б. “В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г.
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство. Освен исканията с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 22.06.2013г., в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 22.06.2015
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, въпреки липсата
на нарочно постановление за прекратяване (в този смисъл и ТР № 2/2013г. от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Всички изпълнителни
действия след тази дата са били недопустими, а исканията на взискателя след
тази дата за прилагане на изпълнителен способ по перемираното изпълнително дело
са ирелевантни и не са прекъсвали погасителната давност за вземането. Действието
на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство,
което е станало по силата на закона на 22.06.2015г., от този момент е започнала
да тече нова давност. По делото не се
твърди и не се установява след прекратяването по силата на закона на изп. дело № 1142/2013г. на ЧСИ С. Б. да е
образувано ново изпълнително дело за вземането на „Топлофикация Перник“ АД.
Ето защо при липса на валидни изпълнителни
действия след 22.06.2015 г. и липса на други юридически факти, прекъсващи
давността за вземането, настоящият състав на
съда намира, че новата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, е започнала да
тече от 22.06.2015г. За определяне изтичането на петгодишния срок, следва да
бъде взето предвид, че съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) в сила от 13.03.2020 г. чл. 3 (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г.,
в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат по т.2 давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 18. от Заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на § 13. (1) Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове"
в досегашната редакция и по отменената т.3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". С
оглед определяния начален момент, от който е започнала да тече новата давност
по петгодишния срокът по чл. 110 от ЗЗД изтича на 30.08.2020г. в хода на въззивното
производство, който факт следва да бъде взет предвид от съда по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като предявеният от длъжника отрицателен
установителен иск нито прекъсва давността, нито същата спира да тече по време
на процеса по предявен отрицателен установителен иск. В трайната си практика по
приложението на чл.116, б. "б" ЗЗД ВКС приема, че погасителната
давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното
вземане (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., III ГО,
решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г., ІІ ГО, решение №
99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г., ІІ ГО, решение № 705/29.10.2010 г.
по гр. д. № 1744/2009 г. І ГО, решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012
г., І ГО и др.). Предявяването на отрицателен установителен иск
няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б.
"ж" ЗЗД действие. Противното би означавало, че с реализиране на
защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по изпълнителното
дело, се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е
смисълът на разглежданите норми. Взискателят е разполагал с възможността да
образува ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, като с
подаване на редовна молба за образуване прекъсне отново давността, което обаче
не се установява, а и не се твърди да е направил.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 от ГПК се явяват основателни и следва да се уважат изцяло. Тъй като районния съд е
приел противното в обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло и да
бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи изпълнение на сумата от 1 229,56 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 280,34 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012
г. и направени разноски по делото в размер на 30.20 лв. и държавна такса
300.00лв., за които суми по ч. гр. дело № 9412/2012г. по описа на Районен съд –
Перник е издаден изпълнителен лист №***г., поради погасяване на вземанията по
давност.
По отношение на претенцията за присъждане
на разноски по производството, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира и доказва
разноски по въззивното производство общо в размер на 330.20лв., от които 30.20
лв. - такса за обжалване пред въззивната инстанция и 300.00 лв. – заплатено
адв. възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от ***г., за които
е представен и списък по чл. 80 ГПК пред
въззивната инстанция.
По първоинстанционно производство
претендира и доказва разноски в общ размер на 417.40лв., от които 60.40 лв. –
заплатена държавна такса за предявяване на иск, 330.00 лв. – заплатено адв.
възнаграждение, заплатено по договор за защита и правно съдействие от ***г., 3.00
лв. – заплатена такса за банков превод и 24.00 лв. – такса за издаване на копие от
изпълнителното дело, за които са представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд.
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на
осн. чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производства, така и направените в хода
първоинстанционното производства разноски, а именно в общ размер на сумата от 747.60
лв.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения
СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1785 / 07.01.2020 г. постановено по гр.д. № 2886
/ 2019г. по описа на РС Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 във връзка
с чл.124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, че С.Ж.С. с ЕГН: **********, и адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД изпълнение за сумата от 1 229,56 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., и
сумата от 280,34 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
23.11.2012 г., и направени разноски по делото в размер на 30.20 лв., и държавна такса 300.00лв.,
за които суми по ч. гр. дело № 9412/2012г. по описа на Районен съд – Перник е
издаден изпълнителен лист №***г., за принудителното събиране на които е
образувано изп. дело №1142 по описа за 2013 г. на ЧСИ С. Б., рег. № *** с район
на действие ПОС, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Ж.С., с ЕГН: **********, и адрес: ***
сумата в размер на 747.60 лв. /Седемстотин
четиридесет и седем лв. и 60 ст./ представляващ
направени съдебно – деловодни разноски в хода на въззивното и
първоинстанционното производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.