РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. гр. Хасково, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100512 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени при условията на
обективно кумулативно съединение искове от "А1 България" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - град София, 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш" № 1, против С. М. М., ЕГН **********, с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1
ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение
на ответника, че му дължи сумата от общо 873,37 лева - задължения
възникнали въз основа на Рамков договор, идентифициран с негов уникален
номер № ***г. и сключените към него приложения и общите условия на
мобилния оператор, от които сумата 58,84 лева, представляващи неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 603,18 лева —
неустойки за невърнато оборудване по ценова листа, неустойка в размер на
три стандартни абонаментни месечни такси без ДДС и за отстъпки; сумата от
211,35 лв. - мораторна лихва за периода ***г. до ***г., ведно със законна
лихва от ***г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №
1040 от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2520 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Хасково.
Ищецът твърди, че между „А1 България" ЕАД (предишно наименование
1
„Мобилтел" ЕАД) и ответника С. М. М. бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер *** от *** г.,
към който са били предоставяни услуги с партиден номер ***. Към
горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които
били уговорени следните услуги с тарифни планове, както следва:
-Пакетна услуга - Фиксиран интернет през мобилна мрежа с номер *** и
сателитна телевизия с номер *** и тарифен план Net Box 75 + А1 ТВ
разширен, с месечна такса 21,99 лв., сключен на *** г. за срок от две години;
-Мобилна услуга с номер *** с тарифен план AI One Unlimited 2XL, с
месечна такса 30,99 лв., сключен на *** г. за срок от две години.
На ***г., с оглед двугодишното обвързване с тарифен план за номер към
номер ***, от ответника било закупено устройство - Апарат AI Alpha
Black+PH case с отстъпка от цената на устройството.
Твърди, се че в периода от *** г. - *** г. било извършено изпълнение от
страна на дружеството –ищец по договора.
Твърди, че ответникът не заплатил съответно възникналите си
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1
България" ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги за посочения период. Във връзка с тези задължения и
задължения за предходни периоди, на ***г. договор № *** със системен
партиден номер *** бил прекратен, поради неплащане продължило повече от
124 дни съгласно ОУ и била начислена неустойка в размер на 603,18 лв.
Предвид изложеното твърди, че по договор № *** от *** г., за периода
*** г. до *** г., ответникът дължал на ищцовото дружество сумата 166,53 лв. -
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
предоставяни договор със системен партиден номер ***, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***, за които са издадени
месечни фактури за предоставени услуги, както следва: фактура № ***/***г.,
фактура № ***/***г. и фактура ***/***г., както и сумата 603,18 лв. - общ
размер неустойки, съгласно чл. 54.12 от Общите условия на ищеца във връзка
с цитирания договор, формиран като сбор от неустойки за невърнато
оборудване по ценова листа, неустойка в размер на три страндартни месечни
такси без ДДС и неустойка за дадена отстъпка за цената на услуги. Дължима
била и сумата от 211,35 лв. - общ сбор от мораторна лихва върху тези
вземания за периода ***г. до ***г., т.е. от датата, представляваща първи ден
от забавата за плащане по всеки отделен документ (фактура) до ***г.
За посочените суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника. Въз
основа на същото било образувано ч.гр.д. № 2520/2024г. по описа на Районен
2
съд - Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК № 1040 от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. №
2520 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, за горните суми, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението - ***г., както и за
разноски по заповедното производство – 25 лева за държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че на *** г., след датата на издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 1040 от 23.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 2520 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, ответникът
заплатил доброволно в магазин на оператора сумата в размер на 107,69 лв., с
която е погасил изцяло главницата по фактура № ***/***г. в размер на 53,76
лв. и по фактура ***/***г. в размер на 46,93 лева, а така също погасил
частично задължението по фактура № ***/***г., по която заплатил 7,00 лева и
така останал дължим остатък в размер на 58,84 лева, представляващ цена на
предоставени електронни съобщителни услуги (по фактура № ***/***г.), т.е.
след това плащане останала непогасена главница - 58,84 лева, представляващи
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
общо 873,37 лева - задължения възникнали въз основа на Рамков договор
идентифициран с негов уникален номер № ***г. и сключените към него
приложения и общите условия на мобилния оператор, от които:
- 58,84 лева, представляващи неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги;
- 603,18 лева — неустойки за невърнато оборудване по ценова лист за
цифров приемник, неустойка в размер на три стандартни абонаментни
месечни такси без ДДС и отстъпки по посочените по-горе счетоводни
документ;
- 211,35 лв. - общ сбор от мораторна лихва за периода ***г. /от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане/ до ***г.,
както и законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване
на заявлението - ***г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски за заповедното и за настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Излага становище за недопустимост на исковете, поради предявен
от него отрицателен установителен иск за установяване на недължимостта на
суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 2126/2023г. на Районен съд Хасково, за което е
3
образувано друго гр.дело /гр.дело № 67/2024г. по описа на РС Хасково/ и
моли производството да бъде прекратено. Претендира разноски.
По същество ответника, с молба депозиране преди с.з., излага
съображения за неоснавателност на исковете и нищожност на претендираната
неустойка. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа правна страна:
Не се спори между страните, а така също се установява от приложените
писмени доказателства - Договор № ***, сключен на ***г. и приложения към
него, че между страните е възникнало облигационно отношение по посочения
рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *** от ***г. и
приложенията към него.
Представено е по делото Приложение № 1 към Договор № ***,
сключено на *** година между страните за Мобилна услуга с номер *** с
тарифен план AI One Unlimited 2XL, с месечна такса 30,99 лв., за срок от две
години, както и Приложение № 1 към Договор № ***, сключено на ***
година между "А1 България" ЕАД, като "Оператор“ и ответника, като
"Абонат", с което е предоставена Пакетна услуга - Фиксиран интернет през
мобилна мрежа с номер *** и сателитна телевизия с номер *** и тарифен
план Net Box 75 + А1 ТВ разширен с месечна такса 21,99 лв., сключен на *** г.
за срок от две години. Видно от Приложението за Мобилна услуга с номер ***
от ***г., същото съдържа клауза – т. 7. 1., съгласно която: "Ако достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен
по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка
(включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв), до изтичане на
съответния Срок на ползане. Когато Абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния
абонамент. ".
4
Представен е и Договор за продажба на изплащане № *** с отстъпка от
цената на устройството, сключен на *** година между "А1 България" ЕАД,
като "продавач", и ответника, като "купувач", и Приемо-предавателен
протокол към него, видно от които продавачът прехвърля на купувача правото
на собственост върху устройство - апарат AI Alpha Black+PH case в пакет с
тарифен план за номер ***, за сумата 180 лв., при първоначална вноска в
размер на 7,50 лв. и 23 месечни вноски, съобразно погасителен план,
обективиран в договора. Цената на устройството без отстъпка е 339,15 лв.
Видно от Приемо-предавателния протокол, на *** г. продавачът е
предоставил на купувача устройството - апарат апарат AI Alpha Black+PH case
, а последният го е приел без възражение.
По делото е приложен препис от приложимите към договорите Общи
условия за взаимоотношенията между «А1 България» ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените наземни мобилни мрежи на «А1
България» ЕАД (ОУ), съгласно които заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Съгласно
чл. 86 от ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1 България, в случай, че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
Към доказателствения материал по делото са приложени фактури за
задължения по горепосочения рамков договор и приложенията към него,
както и два боря фискални бонове от ***г.за извършени плащания по фактури,
като от последните е видно плащане на сумата 53,76 лева по фактура №
***/***г., по фактура ***/***г. - 46,93 лева, и по фактура № ***/***г. - 7,00
лева.
От заключението на назначената по искане на ищеца съдебно-
счетоводна експертиза, което не беше оспорено от страните и която
експертиза съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че за претендираните от ищеца вземания са издадени и
осчетоводени фактури, посочени и в заявлението за издаване на заповез за
изпълнение. Установява се, че по фактура № ***/***г. на стойност 53,76 лв.,
фактура № ***/***г. на стойност 65,84 лв. и фактура ***/***г. на стойност
46,93 лв., издадени за стойността на електронни съобщителни услуги
/мобилна услуга и пакет от услуги – телевизия и интернет, а не за неустойки/
са постъпили плащания, след датата на издаване на заповед за изпълнение,
след които плащания по фактура № ***/***г. за сумата от 53,76лв., се води
закрита (погасена/платена) за цялата сума от 53,76лв., по фактура №
***/***г. за сумата от 46,93лв. се води закрита (погасена/платена) за цялата
сума от 46,93лв., а по фактура № ***/***г. за сумата от 65,84лв. е
осчетоводено частично погасяване с плащане на 07,00 лева като е формиран
5
неплатен остатък по нея в размер на 58,84лв..
Видно от приложената по делото фактура № ***/***г., същата е
издадена за електронни съобщителни услуги - мобилна услуга А1 One
Unlimited 2XL такса и пакет услуги Телевизия и Net Box, на обща стойност
65,84 лева, период на фактуриране ***г. – ***г.
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, както и при изслушванена вещото лице се установява, че
мораторната лихва /обезщетението за забава/ в плащането на стойността на
съобщителните услуги по посочените фактури - фактура № ***/***г., фактура
№ ***/***г. и фактура ***/***г., за периода от ***г. /датата на забава по
първата фактура/ до датата на подаване на заявлението, а именно до ***г.
включително, е 51,43 лева , а за периода ***г. до ***г., за който период се
претендират от ищеца, мораторната лихва е общо 50,75 лева. Същата е
изчислена върху цялата стойност на съобщителните услуги по фактурите, тъй
като плащането по тях е на ***г. /видно от приложените платежни документи
за извършено плащане/, след датата на издаване на заповед за изпълнение за
тези вземания.
Според заключението на вещото лице, а така също видно и от
приложените фактури/сметки се установява, че останалите претендирани
вземания по фактури на стойност 603,08лева за периода ***г. до ***г. са за
неустойки за невърнато устройство, за три абонаметни месечни такси, поради
прекратяване на договора по вина на абоната и за отстъпка в цената на
устройството. Мораторната лихва върху тях /върху неустойките/ до ***г.
включително, вещото лице изчислява на сума в размер общо 176,59 лева, а до
***г. – общо 174,18 лв.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответника на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК № 1040 от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2520 по описа за 2023 г. на Районен
съд - Хасково. Предявените искове са допустими, а по същество, съдът намира
същите за частично основателни по следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи
наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.422 ГПК,
наличието на валидно облигационно правоотношение по всеки от процесните
договори за мобилни услуги, по силата на който ищецът има качеството на
доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни
6
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за
посочените периоди; настъпването на падежа на задължението на потребителя
на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните
услуги; едностранното прекратяване на договора от ищеца поради неплащане
на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.
Съдът счита, че събраните в хода на производството доказателства
водят до извода, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключени договори за мобилни услуги (приложения), като част от Рамков
договор идентифициран с негов уникален номер № ***г, които обвързват
страните. Вследствие сключването на тези договори/приложения,
възникналото по всеки от тях облигационно правоотношение между страните
следва да се уреди с оглед разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД, съгласно която, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Съгласно Общите условия, приложими към процесните договори,
потребителят е длъжен да заплаща на оператора определените месечни
абонаментни такси и услуги, въз основа на месечна фактура, която се издава
на абоната. В случай, че неплащането на сумите продължи след изтичане на
срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до
ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за
услуги с абоната . В случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната продължи повече от 124 дни, договорът се счита едностранно
прекратен от страна на оператора.
В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна
на оператора на договорите за мобилни услуги е забава в плащането на
дължимите суми от страна на потребителя, продължила повече от 124 дни,
което основание е визирано в разпоредбата на чл.86 от ОУ. За едностранното
прекратяване на договорите на това основание не се изисква писмено
предизвестие, видно от приложените ОУ.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно
правоотношение между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорения месечен
абонамент и такси по договора, независимо от потреблението на услуги през
съответния период, тъй като породилия действие договор, вменява в
задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от
него абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана
от доставката на услуги.
Предвид изложеното, искът за установяване дължимостта на сумата
58,84лв. - за електронни съобщителни услуги /месечни такси/ - мобилни
7
услуги и пакет услуги интернет и телевизия, произтичащи от Рамков договор
идентифициран с негов уникален номер № ***г. и сключените към него
приложения и общите условия /ОУ/ на мобилния оператор, е основателен и
следва да се уважи. Върху тази главница се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - ***г. до окончателното й изплащане.
Дължима е и мораторна лихва /обезщетение за забава/ в размер на
50,75 лв. върху вземането за електронни съобщителни услуги /мобилни
услуги и пакет услуги интернет и телевизия/ по фактура № ***/***г., фактура
№ ***/***г. и фактура ***/***г., за периода от датата на падежа - ***г. до
***г. (предвид диспозитивното начало и претенцията за същите до дата ***г.)
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 603,18лв.,
представляваща неустойки, в исковата молба е изяснено, че това вземане е
начислено в резултат на предсрочно прекратяване на рамковия договор за
мобилни услуги по вина на потребителя, и представлява сбор от три вида
неустойки: неустойка, представляваща стойността на 3 стандартни месечни
абонаментни такси; неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство; неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса, уговорени в Приложение № 1 към Договора.
Съдът намира, че клаузата в процесното приложение, като част от
рамковия договор за мобилни услуги (т.7.1 от същото), с която са уговорени
претендираните неустойки, е нищожна и неравноправна.
Договорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на абоната в размер на стандартните за съответната
програма месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора,
дори изчислена и претендирана в размер на три месечни такси, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, тъй като не отговаря на присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорена
по този начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи
цялото си вземане по договора, като той самият е освободен от задължението
си да предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на
правоотношението. Това създава условия за неоснователното му обогатяване
и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е
трайната съдебна практика, която приема за нищожни клаузи за неустойки при
прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при
които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по
вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на
договора.
Съдът счита, че уговорените между страните неустойки имат и
8
неравноправен характер. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят
на изискванията за добросъвестност и добри нрави, и посредством тях се
създава значително неравновесие между търговеца - икономически по-силната
страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на
процесния договор, както и от Общите условия към него, представляващи
неразделна част от същия, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата
не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора,
но не повече от три, както и в случаите когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата
между цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна
уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.
В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. Налага се извода, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението си на икономически по-силна страна, която има възможност да
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще
поеме. Именно поради тези обстоятелства операторът е предвидил в
предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща
право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора
от мобилния оператор, липсва.
Неустойката, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса, е втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй
като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по
договора от страна на потребителя. От друга страна, тази неустойка е
договорена като двукомпонентна, включваща, както част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове, така и от пазарните цени на крайните
устройства, /в т. ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната/,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така
договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по
формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се
9
предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя,
нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази
неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната
хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни
вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения
възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането
на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите
нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира
потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна,
настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза за неустойка
категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и безспорно тя се явява нищожна. Предвиждайки в
договорите за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна
функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на
чл. 145, т. 5 ЗЗП. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от
цялото съдържание на договора / чл. 146, ал.2 ЗЗП /, поради което същата е
нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
По изложените съображения, съдът намира, че искът за установяване
на дължимостта на неустойки в общ размер на 603,18 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, съответно - неоснователна е и претенцията за
мораторна лихва върху тези неустойки, който иск също следва да бъде
отхвърлен в тази му част /за мораторната лихва върху неустойката/.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, вр.415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид направените разноски и представения
списък за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 81,56 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство и исковото производство / за държавни такси, експертиза и
юрисконсултско възнаграждение/, съобразно уважената част от исковете.
На ответника също се дължат разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК. В
случая, претендира се адвокатско възнагражение по чл.38, ал. 2 ЗАдв. в размер
на 400 лева за осъществена безплатна правна помощ по чл.38, ал. 2 на ищеца
10
от адв.Т.Ц.Ц., САК, което съдът намира, че следва да бъде определено, като
съобразно отхвърлената част на исковете следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 349,81 лева.
Предвид обема на извършената работа, броя на съдебните заседания,
представянето на доказателства, съдът намира, за несонавателни
възраженията за прекомерност на претендираните от страните
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. М. М., ЕГН ********** дължи на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, сумата от 58,84 лева – главница,
представляваща неплатени електронни съобщителни услуги по Рамков
договор идентифициран с негов уникален номер № ***г. и сключените към
него приложения и общите условия на мобилния оператор, по фактура №
***/***г. за периода ***г. – ***г.; сумата от 50,75 лева - мораторна лихва за
периода ***г. до ***г. , ведно със законна лихва от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 1040 от 23.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 2520 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за мораторна лихва за горницата над
50,75 лева до 211,35 лв. за периода от ***г. до ***г. както и за сумата 603,18
лева — неустойки за невърнато оборудване по ценова лист за цифров
приемник, неустойка в размер на три стандартни абонаментни месечни такси
без ДДС и отстъпки.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** да заплати на "А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, сумата от общо 81,56 лв.,
представляваща разноски по съразмерност, направени в исковото
производство и в заповедното производство.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, да
заплати на адвокат Т.Ц.Ц., САК, сумата от общо 81,56 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
12