Р Е
Ш Е Н
И Е
№… Разград
11. ІІ.2020г.
година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен
2020
съд
13.
І.
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА публично
В заседание
в следния състав:
Секретар: М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА АТАНАС
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2019 339
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 267 ГПК във вр. с чл.28ЗЗкрД.
Образувано е по жалба на Х.И.Х. срещу Решение №463/16.Х.2019 по
гр.д.№1749/2019 на РРС, с което е уважена подадената от Д“СП“Разград молба за
настаняване на роденото от брака му с Д.Х. дете- И.Х. за срок от три години в професионалното
приемно семейство на В. и Х. Джибърджиеви, предприето по реда на чл.28 ЗЗкрД
като мярка за закрила на детето. С подаване на жалбата Х. заявява желание и
готовност да отглежда детето. Същият е конституиран от РРС като заинтересована страна
в производството.
В с.з., жалбоподателят
заявява, че е съгласен с постановените за закрила на детето мерки, но изисква
постановяването на разширен режим на лични отношения, тъй като провежданият до
момента такъв от Д“СП“ лишава него и съпругата му от по чести контакти с детето
и от възможността то да ги припознае
като свои родители.
В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни
- Д“СП“Разград,
Д.С.Х. и действащия чрез своята майка и законен представител- И.Х., не са се възползвали от правото си на отговор и не са
ангажирали становище по допустимост, и основателност на жалбата. Приемното семейство на В. и Х. Д. не е ангажирало становище по
жалбата.
В с.з, чрез юриск. Иванова,
въззиваема страна - Д“СП“ оспорва основателността на жалбата срещу взетата по
отношение на детето мярка за закрила.
Пледира за потвърждаване на постановеното от РРС решение като
законосъобразно и съответно на
установената в хода на делото неспособност на рождените родители да се справят
с ежедневно дължимите на детето грижи. Намира, че интересите на детето не
предполагат реинтегрирането му в семейството на рождените му родители, тъй като
след проведените им социални мероприятия,
същите не са показали родителска пригодност. На
битово ниво майката не е изградила навици и способност да обгрижва детето, както и самата себе си без помощта
на съпруга си. Бащата е безработен и няма стабилни, позволяващи отглеждането на
детето доходи. Намира, че на този етап в
домът им не са създадени условия за
реинтегрирането на детето, че интересът му изисква провеждането на личния контакт с родителите в протективна среда.
В с.з. въззиваемата Д.Х., лично и като законно представляващ детето
родител, заявява, че е съгласна с
изложеното в жалбата на съпруга си и моли за по чести срещи с детето.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт и се
приема от съда като допустима. Решението на РРС е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество по въззива,
съдът съобрази следното:
Настоящото производство е второ по реда си такова за закрила на
малолетния И. чрез настаняването му в приемно семейство. Образувано е
пред РРС по искане на ДСП Разград за предприемане на мярка за закрила по реда на
чл. 26 ЗЗкрД след изтичане на първоначално взетата такава с настаняването му за срок от три години в професионално приемното
семейство на В. и Х. Джибърджиеви, съгласно постановеното
и влязло в сила на 8.ХІ. 2017г. Решение №342/23.Х.2017 по грд №2181/2017 на
РРС.
Цялото законодателство в
областтта на закрила на децата, дава приоритет на интереса на детето и
съответно, както в административното производство, така и в съдебното,
социалните служби, съответно съдът, са тези, които следва да изхождат именно от
този висш "най-добър интерес на детето"
съгласно § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет. (преценка на желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето). На другата страна на преценката е поведението на
родителя, неговия родителски капацитет и адекватното му родителско поведение за
дължимост на грижи, съпричастност, емоционалност и отговорност към отглеждането
и възпитанието на детето.
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет,
прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Искането на ДСП-Разград. за
настаняване на малолетния И. в приемно
семейство е обосновано с липсата на родителски капацитет. Като от изнесеното в
социалния доклад се установява, че тази липса е на интелектуално и битово ниво: невъзможност на майката да
полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда от
момента на раждането му до днес, неспособността
й да поддържа хигиена, бит и условия, подходящи за отглеждането на детето в
семейството, неумението й да разбира и
полага ежедневно дължимите се за детето грижи – как и кога да го храни, как да
го къпе и облича, да разбере кога е болно и на какъв лекар да го заведе; По
отношение на майка е установено, че не
е в състояние да се грижи пълноценно за самата себе си, да проследява и
контролира здравословното си състояние, да взима редовно предписаните й
медикаменти, предпазващи я от епилептични припадъци - състояния, в които е неадекватна и
неспособна да предвиди рисковете за детето.
За бащата има данни за криминално
минало. Според изнесеното в социалния доклад той е този, който подхожда с по голяма вещина към дължимите на детето
грижи, следи дали съпругата му си взема лекарствата и я подпомага
активно в отглеждането на детето. Естеството
на работата му обаче, налагало отсъствия от дома и оставяне на детето изцяло на грижите на майката. Посочено е, че младото семейство не е
подкрепено от близки в отглеждането на детето. И двамата желаят да се грижат за детето,
обичат го и имат нужда от ежевнедното му присъствие край тях.
Безспорно е установено от доказателствата по
настоящето дело, че поведението на майката на малолетното дете И. създава
реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и
социално развитие.Т.е., по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от
Допълнителната разпоредба на ЗЗДет, то е
"дете в риск". Към дата на раждане на детето самата майка е
била все още дете. Понастоящем е пълнолетна, но с доказан интелектуален
дефицит, непозволяващ й да обгрижва грамотно дори самата себе си. Страда от заболяване, изискващо ежедневен
прием на лекарства, който тя не осъзнава и
ако не бъде подсетена от съпруга си, неглижира.
Данните по преписката сочат, че първоначално
предприетата закрила от компетентните органи е осъществена с отделянето на
детето от биологичното му семейство за срок от три години, при провеждани през
седмица лични контакти с биологичните му родители. В изготвения към днешна дата социален доклад се
сочи, че въпреки проведените им мероприятия,
в срока за закрила на детето, Х. и Д. не са създали условия за реинтегрирането му в биологичното семейство. При Д. се
наблюдавали признаци на умствена изостаналост, която не е диагностицирана по съответния ред. Тя трудно усвоява и запомня „уроците“ по родителство. Знанията и уменията
й в тази насока за момента са ограничени на ниво „игра с кукла“, „оцветяване на
картинки“. При срещи с детето показва желание, но не и умения за
установяване на контакт с него-словесен или игрови. Не се държи като възрастен и това внася съмнение
в способността й да предвиди, респ. предпази детето от опасности в бита. Х. е
този, който показва истински бащинските си чувства към детето и който на
практика показва уменията, на които е научен в ЦОП “Жанета“, Разград.
По смисъла на чл. 23, т. 2 ЗЗДет
насочването към подходящи социални услуги в представлява израз на закрила в семейна среда.
В този дух и чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет определя, че мерките за закрила на детето (имат
се предвид тези в семейна среда, тъй като разпоредбата е посветена изцяло на
тях) могат да се осъществяват и чрез социални услуги. По смисъла на пар. 1, т.
7 ДР ЗЗДет семейна среда е на първо място биологичното семейство на детето, неговите
баба и дядо, близки или приемното
семейство, при което детето е настанено по реда на чл. 26 от закона.
Изготвените при ползване на предоставената социална услуга протоколи от
екипни срещи по чл. 16а ал. 3 ППЗЗДет, социални доклади по чл. 22, ал. 2
ППЗЗДет, протоколи от преглед на случая, както и първоначално изготвеният и
актуализираният план за действие, сочат на отговорно и неформално отношение към
поставения със сигнала проблем, и на търсене на механизми за ефикасното му
разрешаване при поставянето над всичко интересите
на детето, което поради изключително ниската си възраст е в пълна зависимост от
качеството на полаганите за него грижи.
Съобразяването на това обстоятелство и съотнасянето му към направените в
протоколите и социалните доклади констатации относно невъзможността на майката да се приучи към трайно и
целенасочено полагане на грижи за детето на фона на установеният й
интелектуален дефицит води до извод, че в
случая няма друга подходяща възможност за закрила на детето без отделяне от семейството,
което от своя страна открива съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗдет възможността за
настаняването му извън него. Мотивиран от поведението на майката , сочещо на невъзможността
й да се справя с ежедневните задължения
по отглеждане на детето и осъзнаване на рисковете за безопасността му,
административният орган е постановил настаняването на детето И. извън
семейството му. При избора на мярката
административният орган е съобразил изискването на чл. 24, ал. 1 ППЗЗДет,
сочещо, че приоритет при настаняването на детето извън семейството има
настаняването му в семейството на роднини или близки. Проучена е възможността
за това и едва след получаването на отрицателен отговор е пристъпено към настаняването му в професионално приемно
семейство, което пък съгласно чл. 28 ППЗЗДет е приоритетно спрямо възможността
за настаняване в специализирана институция. По преписката са приложени
доказателства за вписване на съпрузите В. и Х. Д. като професионални приемни родители в
регистъра на утвърдените приемни семейства . При това определената мярка за закрила е съобразена с чл. 33, ал. 1 ЗЗДет, според който приемното
семейство е длъжно да дава сведения на родителите на детето и да им съдейства
за личните им отношения с него.
Като съобразено със заложения в чл. 3, т. 3 ЗЗДет принцип за осигуряване
на най-добрия интерес на детето и с изискването на чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето за поставянето на висшия интерес на детето като първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до деца, решението на РРС за закрила на малолетния И. с настаняването му за срок от още три години в
приемното семейство на В. и Х. Д., е
съобразено изцяло с доказателствата и с
целта на закона. Съвпадащите крайни
правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване решението на РРС в
тази част.
Когато е бил изведен от биологичното
си семейство и настанен в приемното такова, И. е бил месечно бебе. Към момента е три
годишен и посещава детска градина. И. в момента е на възраст, на която децата
започват осъзнато да идентифицират
грижещите се за тях като свои родители, обръщат се към тях с „мамо“ и „тате“,
възприемат ги като свой модел за подражание.
В професионалното приемно семейство, детето е прието много добре,
създават му се възможности за развитие на социалните му умения, добре
обгрижвано е, детето се адаптира към това семейство, което се установява и от
приложените към делото протоколи от проверките и срещите на социалните
работници с приемното семейство. Детето се чувства добре, чувства се обичано,
спокойно е. Приемните родители осигуряват нужната с оглед възрастта, медицинска
грижа на детето, наваксали са пропуските в здравните грижи, като към момента
вече са поставени всички задължителни за възрастта ваксини (което се установява
и от показанията на личния лекар на детето). Очевидно е, че приемните родители
имат нужните умения и желание да полагат адекватна, съобразена с нуждите на
детето грижа.
С налагането на законови и доказано дължими в
случая мерки за закрила на детето, в социално психологически аспект се постига
нежелан резултат – усещане на рождения родител, че детето не се закриля, а му
се отнема, както и настъпването на
т.нар. „родителско отчуждение“ - отсъствие на детето от родните дом и
среда за срок достатъчен, щото то да не
се идентифицира с родителите си по произход. Родители, които на ментално ниво са
природно лишени от интелект, но не и от сензитивност, от способността да искат и
да имат дете, от способността да му дават любовта си, така както умеят.
Етимологично, понятието родител
произхожда от думата „раждам“. Като социална и правна категория обаче,
родителството е отговорност и процес на ежедневно изграждана връзка между детето,
бащата и майката. В тази връзка, в този си състав съдът намира,
че интересите на детето налагат определянето на един по разширен режим на лични
отношения с рождените му родители.
В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на
неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква
поддържането на контакт между детето и рождения родител. Известно е
становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която
родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от
семейния живот. Следователно Конвенцията и нейните органи признават "право
на контакт" като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е
да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са
интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде
разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само,
ако ненамесата би причинила вреда на детето.
Доколкото производството по член 59, ал.3 от СК е такова по спорна съдебна
администрация, то не е необходимо съдът да постановява отхвърлителен
диспозитив. Поради това въззивният съд следва да потвърди решението на първата
инстанция, като в диспозитив на решението си уточни, че в интерес на детето е лицата,
осъществяващи заместващата грижа, да
осигурят в протектираща среда (присъствие на лице от зарила на детето) контакта
на детето с рождените му родители, както следва: ежеседмично, всеки петък и
събота за времето от 16 до 18 ч, и всяка неделя за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в
сградата на ДСП – Разград или на друго,
определено от Д“СП“ място за контакт-разходка на открито, детска площадка, заведение
; за всеки втори ден от коледните и новогодишни
празници за времето от 10 до 13:00ч, както
и за всеки втори ден на рамазан и курбан
байрам за времето от 10 до 13:00ч; Със съдействие на Д“СП“ да се предостави на
родителите възможност да присъстват на организираните , в детската
градина на И. тържества по случай празника на майката, денят на детето, Коледа
и Нова година.
По изложените
съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.267 ГПК във вр. с чл.28 ЗЗкрД,
и чл.15 ЗЗкрД, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №463/16.Х.2019 по гр.д.№1749/2019 на
РРС.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на съпрузите Х.И.Х., ЕГН********** и Д.С.Х.,
ЕГН**********, с роденото
от брака им дете И. Х.И., ЕИС**********,
при задължение на съпрузите В.М. Д., ЕГН**********
и Х.М. Д., ЕГН**********, като осъществяващи заместваща приемна грижа лица, да осигурят явяването на детето, както следва:
ежеседмично, всеки петък и събота за времето от 16 до 18 ч, и всяка неделя за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в
сградата на ДСП – Разград или на друго,
определено от Д“СП“ място за контакт-разходка на открито, детска площадка,
заведение ; за всеки втори ден от коледните и новогодишни
празници за времето от 10 до 13:00ч,
както и за всеки втори ден на рамазан и
курбан байрам за времето от 10 до 13:00ч;
Със съдействие на Д“СП“ да се
предостави на родителите възможност да присъстват на организираните , в детската
градина на И. тържества по случай празника на майката, денят на детето, Коледа
и Нова година. Със съдействие на Д“СП“
да се предостави на родителите
възможност да присъстват на
организираните , в детската градина на И. тържества по случай празника на
майката, денят на детето, Коледа и Нова година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР