№ 560
гр. Пазарджик, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20245200500499 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя ЕТ „***“, редовно призован, се явява адв. С. Н. М.,
надлежно упълномощен.
За ответника община Велинград, редовно призована, представител не се
явява.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 188/17.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235210101352
по описа за 2023 г. на Районен съд-Велинград Е ОТХВЪРЛЕН предявеният
от ЕТ „***“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** против
Община Велинград, ЕИК: *********, с адрес гр. Велинград, бул. „Хан
Аспарух“ № 35 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал 1 ЗЗД за признаване на установено, че Община
Велинград дължи на ЕТ ***“, ЕИК: ********* сумата 12 000 лв. /дванадесет
хиляди лева/, представляваща обща стойност на извършени услуги за
отглеждане на безстопанствени животни въз основа на Договор за услуга М
1
296 от 22.02.2016 г. по Фактура № ********** от 11.01.2022 г., Фактура №
********** от 14.02.2022 г., Фактура №********** от 17.03.2022 г., Фактура
№ ********** от 14.04.2022 г., Фактура № ********** от 16.05.2022 г.,
Фактура № ********** от 15.06.2022 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение № 525 от 03.11.2023 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1065 от
2023 г. на Районен съд-Велинград.
Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от ЕТ „***“, чрез
процесуалния си представител адв. С. Н. М. с твърдение, че същото е
неправилно, изградено при съществени процесуални нарушения,
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Във въззивната жалба се твърди, че претедираното вземане не се дължи
с оглед неустановената фактическа обстановка.
Необосновано първоинстанционният съд е приел че на 17.06.2021 г. от
общ. Велинград и запорно съобщение е преведена сумата от 10 000 лв. в полза
на ТД на НАП.
Въззивникът посочва, че действително по делото от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че има такива данни, но по делото
липсвало приложено запорно съобщение до ответната община и въз основа на
това, до същата да нареди посочената сума
Представено е по делото единствено запорно съобщение от 05.07.2022
г., но липсва това от 17.06.2022 г. В този смисъл въззивникът прави искане на
основание чл.190 от ГПК да се задължи ответникът да представи запорно
съобщение от 12.06.2021 г., въз основа на което е извършен превод на 10 000
лв. в полза на НАП.
На следващо място се твърди, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като съществуват неясноти, относно
погасените от община Велинград парични задължения, с оглед правилото на
чл. 76 от ЗЗД, съобразно което и с оглед принципът, че първо се погасяват
лихвите, включително и за забава и погасяването на задълженията се случва
от най-старото към следващото по-ново.
От прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза не се
установява размер на обезщетението за забава, размерът на законната лихва и
съответно в заключението не е отразено със извършеното плащане от
общината, какви конкретни задължения са погасени и в този смисъл се прави
и следващото доказателствено искане да се допусне съдебно-счетоводната
експертиза, като вещото лице даде отговор на тези въпроси.
Искането е решението да бъде отменено, а въззивната инстанция
постанови ново такова, с което да приеме, че общината дължи на въззивника
сумата в размер на 12 000 лв., представляваща главници по посочените
фактури.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
2
жалба.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба.
Поддържам и двете доказателствени искания. Не само, че делото остана
неизяснено от фактическа страна в първата инстанция, но и тези
доказателствени искания бяха направени в първата инстанция, която не ги
допусна и не се произнесе по тях, поради което считам, че същите са
допустими, с оглед преклузиите в настоящото въззивно производство.
Съдът след съвещание постанови следното:
Направените доказателствени искания са обосновани с допуснато от
съда процесуално нарушение. Доказателственото искане пред
първоинстанционния съд е било направено своевременно и било относимо
към правния спор. Въпреки това съдът не го е уважил, с което е допуснал
твърдяното процесуално нарушение, тъй като съдът не е допуснал и събрал
доказателства, с които страната е искала изясняване на фактическата страна
по спора.
Настоящият съдебен състав приема, че процесуално нарушение от съда
не е допуснато в изложения по-горе смисъл.
Изготвен е проект за доклад на правния спор, надлежно връчен на
страните.
В съдебно заседание ищецът-въззивник в настоящото производство не
се е явил, но с изрично писмено становище е заявил, че не оспорва доклада на
съда, няма възражения и допълнения, касаещи включително разпределената от
съда доказателствена тежест на страните. Единствено е поискано допълване
на съдебно-счетоводна експертиза с въпрос, който всъщност не се поставя във
въззивната жалба. Това е сторено с молба от 21.03.2024 г.
В проведеното на 24.04.2024г. съдебно заседание, страната е
представлявана от адв. М., който е заявил, че не оспорва заключението на
вещото лице и предложил същото да бъде прието по делото. Няма изрично
становище от процесуалния представител, че поддържа молбата си от
23.04.2024 г.
В протокола е отразено заявлението на страната, че ЕТ не е уведомен за
запорно съобщение, по отношение на което във въззивната жалба се прави
искане да бъде задължена другата страна да го представи по делото, но в
проведеното пред първата инстанция, съдебно заседание, такова искане не е
направено.
Пълномощникът на страната е заявил, че няма нови искания, няма да
сочи нови доказателства и е помолил делото да бъде приключено.
При така установено и липсата на данни с искане за поправка на
протокол от съдебно заседание от 24.04.2024г., съдът е приел, че страната не е
направила доказателствени искания по отношение, на които съдът да е отказал
да се произнесе или е отказал необосновано, с което да е допуснал твърдяното
процесуално нарушение, по аргумент, на което следва да се приеме, че
3
първоинстационният съд не е допуснал процесуално нарушение. Направени
едва с въззивната жалба, тези доказателствени искания се явяват
преклудирани, ето защо
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖА както искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задача посочена във въззивната жалба, така и искането по чл.
190 от ГПК да се задължи другата страна да представи по делото запорно
съобщение на 12.06.2021 г.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение, като неправилно. Липсата на запорно
съобщение от 2021 г. по делото и съответно твърденията, за това, че община
Велинград, като длъжник на ЕТ е изпълнил надлежно въз основа на запорното
съобщение, са доказателствена тежест именно на община Велинград, подобно
запорно съобщение в кориците на делото никъде се съдържа, нито ЕТ е бил
уведомяван за такова запорно съобщение за разлика от това от 2022 г. за
30 000 лв., което е налично по делото, и което ние изпълнението по него не
оспорваме. С оглед на гореизложеното аз считам, че искът е основателен,
поради което моля да отмените първоинстанционното решение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4