Р Е Ш Е Н И Е № 23
Гр. Разград, 15 март 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело №22 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И. М. О. от гр.Р. против Решение №Ц1012-16-84/1 от
08.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено обжалваното
пред него Разпореждане № Ц2140-16-163/10.12.2020г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване.
В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни,
тъй като неправилно положеният от него стаж като военнослужещ не е зачетен за
действителен осигурителен стаж от пенсионните органи. С оглед на това моли съда
да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за
заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
Административното
производство е образувано по повод Заявление вх.№2113-16-616/10.09.2020г., с
което И. М. О. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ). Към тази дата той е имал навършени 66 години 11 месеца и 18 дни.
Към заявлението си е представил документи, установяващи положения от него
осигурителен стаж, в това число и военно-отчетна книжка, която сочи, че в
периода от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. е отбивал наборна военна служба. При
преценка на приложените документи административният орган е приел, че
действителният осигурителен стаж е 13 год. 04 мес. 06
дни, като положеният от него стаж на наборна военна служба не е приет за
действителен осигурителен стаж и не е отчетен.
При тези
данни е прието, че не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане №
Ц2140-16-163/10.12.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен
отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е било обжалвано пред Директора на ТП на
НОИ Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое Решение №Ц1012-16-84/1 от 08.01.2021г.
е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни
изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено
в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба ... За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата
към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.44,
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която определя като осигурителен
стаж от трета категория времето на наборна военна служба, независимо кога е положена и сочи, че за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните норми са приети след
периода, когато жалбоподателят е бил на наборна военна служба, но са действащи
към момента на подаване на процесното заявлението и към настоящия момент.
Наред с това, съгласно правилото на §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. В казуса жалбоподателят е отбивал наборна
военна служба в периода от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. и според
действащата тогава разпоредба на чл.81
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. Анализът на цитираните
норми от различните нормативни актове, действали през различни период, сочи, че
законодателят е бил непротиворечив и последователен във волята си наборната
военна служба да се зачита за стаж при пенсиониране. С оглед на това положеният от И. М. О. трудов
стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през
който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО.
След отчитането като действителен осигурителен стаж на този период, то
общия осигурителен стаж от ІІІ-та категория, придобит от оспорващия, ще бъде
повече от 15 години и с оглед навършената от него възраст към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то той е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Приемайки противното административните органи са постановили своите актове в противоречие
на материалния закон. Те следва да се отменят, като преписката се върне за ново
произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените
деловодни разноски. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за
прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда и при
условията на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК. Съдът намира възражението за допустимо и основателно. Съгласно цитираните
норми когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая казусът не се характеризира с фактическа и правна
сложност, а осъществената защита се
състои в изготвяне на жалба и писмено становище, без процесуално
представителство и явяване в съдебно заседание. С оглед на това съдът приема, че
следва да се уважи възражението на ответника и адвокатското възнаграждение да
се присъди в минималния размер от 350 лв., определен съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 във вр.
с чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-16-84/1 от 08.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с
което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № Ц2140-16-163/10.12.2020г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на И. М. О. от гр.Р. сумата от 350 (триста и
петдесет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/