№ 408
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503747 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3230 от 27.05.2020г., постановено по гр.д. № 6210/19г. по описа на
СГС, ГО, 27 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.50 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД, като П. И. И., е осъден да заплати
на М. Г. А., сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й вследствие нападението й от куче,
намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането
- 12.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди, за разликата над 10
000лв. до 30 000лв., предявен като частичен от общо претендираната сума от 60 000лв., като
неоснователен в тази част.
П. И. И., е осъден да заплати в полза на СГС сумата от 400лв. дължима държавна
такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец М. Г. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да увеличи размера на обезщетението.
Изтъква факта, че съдът правилно е приел за доказано пълно и главно, че нападението на
1
кучето, отглеждано от ответника, е предизвикало описаните в решението травматични
увреждания на г-жа А., както и негативни душевни изживявания у нея, които вреди са пряка
и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Посочва, че в резултат от
нападението от куче, е претърпяла следните травми: счупване на Дясната лъчева кост.
Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната
поясна област.“ Посочва, че разкъсно-контузните рани от кучето са зараснали вторично с
остатъчни белези за срок от 18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35
дни, след което е последвало раздвижване на дясната киткова става, който период е бил по-
дълъг поради това, че счупването е било вътреставно. Общо лечебният и възстановителен
период е приключил за срок до 2 месеца. Присъдената сума обаче е занижена и не може да
репарира в пълен обем претърпените тежки вреди от морално естество, изпитвала
интензивни болки и страдания за продължителен период от време, вследствие
травматичните увреждания, настъпили в резултат на процесното произшествие, както и
причинени силен стрес и уплах, които изпитала непосредствено след нападението.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник П. И. И. оспорва решението в неговата осъдителна
част досежно неимуществените вреди и моли съда да отхвърли изцяло претенцията.
Изтъква факта, че по делото остава недоказано, при условията на пълно и главно доказване,
че точно той е бил собственик или се е грижил за кучето. ВКС е имал възможност не веднъж
да се произнесе, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да
докаже дали то има собственик и кой е той. За да се ангажира отговорността на основание
чл.50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто
надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните
си качества е причинило тези вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче
съдът е приел, че кучето е негова собственост или е било под негов надзор, който оспорва.
Твърди, че районът, в който живее в гр. *** е вилна зона, където има много бездомни
кучета, които постоянно обикалят наоколо по дворовете на глутници. Това е известно на
всички живеещи, известно е и на ищцата и на нейните свидетели. Тези кучета постоянно
създават проблеми на всички живеещи в района. Посочва още, че свидетелите П. и А. не са
преки очевидци, не са били на мястото на случката, не са видели какво се е случило и къде
се е случило и те изрично заявяват това. Те само преразказват чутото от ищцата А..
Свидетелят П. изрично заявява, че „е бил в къщи“, че е извикан от едно от внучетата на
ищцата, като това което е видял е „кучето, което беше навън на улицата“. Той самият
разбрал след като св.П. му се обадил по телефона в късния следобяд на 12.09.2018 г., за да
му каже, че някакво куче е нападнало г-жа И. и че тя е била намерена да седи пред вратата
на семейната им къща в ***. Описаното по делото куче (сиво, с рязани уши, голямо около
50 кг, няма някакви петна) няма нищо общо с притежаваното от него куче, което куче е
кафяво, вид мелез, с бяло на корема и с бели лапи. То е осиновено на 18.01.2019г. от приюта
в Долни Богров, за което разполага с нужните документи. Твърди, че е взел кучето, защото
2
дворът има нужда от някаква защита, с оглед на безбройните бездомни кучета наоколо,
които постоянно влизат по дворовете. Инцидентът е станала на 12.09.2018г. т.е. много преди
той да осинови куче - 18.01.2019 г. Посочва, че е допуснатото съществено процесуално
нарушение, довело до недопускане на поискани от защитата доказателства. Отказаните
доказателства, съгласно ГПК са изискани в срок и същите са били необходими за доказване
на определени факти от предмета на спора.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 50 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата М. Г. А. твърди, че на 12.09.2018г. около 14,30 часа в гр.***, на ул."***”
пред № 10, била нападната, блъсната, съборена на земята и нахапана от кучето, отглеждано
и стопанисвано от ответника, вследствие на което й били причинени значителни вреди.
Неимуществените вреди, изразяващи се в нанесените й телесни травматични увреждания:
счупване на дясната лъчева кост, причинило трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник за период повече от 30 дни, разкъсно-контузна рана на лявата мишница,
разкъсно-контузни рани в дясната поясна област, довели до продължителна
нетрудоспособност, интензивни болки и страдания за продължителен период от време, стрес
и уплах. Първа медицинска помощ й била оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” - София,
Секция по ортопедична травматология, Клиника по хирургия на ръката, след което й били
предписани режим на домашно лечение и рехабилитация. Твърди, че претърпяла и
продължава да търпи множество болки и страдания, като й били причинени и имуществени
вреди. Излага, че била под стрес продължително време след инцидента, като оттогава
изпитвала голям страх и търсела придружител, когато преминавала покрай свободно
движещи се кучета. Претендира П. И. И. да й заплати сумата от 30 000лв., представляваща
част от 60 000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 12.09.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът П. И. И. оспорва иска, сочи че не е възможно
пострадалата да е нападната от неговото куче, като по делото няма данни за породата на
кучето, което се твърди, че е причинило уврежданията на ищцата, както и доказателства, че
ответникът е негов собственик или лице, под чийто надзор е то, липсват данни да е бил
подаден сигнал до полицията и такива за образувано административно наказателно
производство срещу ответника. Оспорва наличието на причинна връзка между нападението
на кучето, за което се твърди, че се отглежда от него и причинените й вреди. Твърди, че
липсват доказателства ищцата да е посетила личния си лекар и да е провеждала лечебни или
физиопроцедури, че счупването на ръката не е вследствие ухапването от кучето, а в резултат
3
на падане. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение.
От фактическа страна се установява, че на 12.09.2018г. около 14,30 часа в гр. ***,
на ул."***” пред № 10, ищцата М. Г. А. /на 75г./ била нападната, блъсната, съборена на
земята и нахапана от куче, вследствие на което й били причинени значителни вреди.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.69
от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че вследствие на претърпяната злополука - внезапно нападение, блъскане и
събаряне на земята от куче на 12.09.2018г., ищцата получила следните телесни увреждания:
„Ухапвания от куче на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсно-
контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна
област. Счупване на дясната лъчева кост над китковата става.“
Според в.л. най-вероятният механизъм за получаване на фрактурата е при
„падането" на уличното платно, мекотъканните увреждания по крайниците й били с
характеристиката и определени от лекуващите лекари като рани от ухапване от куче т.е.
разкъсно-контузни рани с девитализирани ръбове, каквито са описани още при първия
медицински преглед. Затова вещото лице е заключило, че предвид описанието на вида,
размера и локализацията на установените рани, определено може да се приеме, че те са
причинени по време и начин, описани от пострадалата. Спешна медицинска помощ,
болнично и оперативно лечение тя получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, като била
настанена в Клиниката по хирургия на ръката. Извършени били хематологични и
рентгенови изследвания и консултации с хирург, интернист и анестезиолог. По спешност
било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на фрактурата на
дясната лъчева кост с гипсова лонгета. Установените рани от ухапване от куче били с
разкъсани ръбове и хирургично обработени и затворени с отсрочен шев /т.е. затягането на
конците става от 3-5 ден след операцията/. Поставена е противотетанична ваксинация,
включена била инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След гладко
проведеното оперативно лечение ищцата била изписана и лечението продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, периодични превръзки на раните,
поддържащо антибиотично и обезболяващо лечение. Във връзка с процесните наранявания
и получената фрактура, ищцата била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар на
14.09.2018г. Издадено е съдебномедицинско удостоверение, в което по местоположение и
размери били описани телесни увреждания: на лявата мишница в долната трета и левия
лакът е установена наложена марлена превръзка; подобна е поставена и на палеца на лявата
ръка; на горната повърхност на показалеца на лява ръка на средната фаланга са установени
оток и хирургично обработена рана - 1,5см; на дясната мишница в долната трета част
поставена гипсова имобилизация; на предната коремна стена в горната половина било
установено моравозеленикаво кръвонасядане около 10 на 4 см. Подобно било установено и
на дясната поясна област - 10 на 8 см. и три червеникави охлузвания, вертикално
разположени по около 0,8 см. Поставената диагноза, съгласно представената медицинска
документация от И-т ..Пирогов" е: „Ухапване от куче. Счупване на Дясната лъчева кост.
Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и
дясната поясна област.“ Разкъсно-контузните рани са зараснали вторично с остатъчни
белези за срок от 18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след
което е последвало раздвижване на дясната киткова става, който период е бил по- дълъг
поради факта, че счупването е вътреставно. Общо лечебният и възстановителен период при
пострадалата е приключил за срок до 2 месеца. През посочения период ищцата е търпяла
болки и страдания, като най-интензивни те са били около първите 2 седмици
непосредствено след злополуката и извършените операции, както и в началото на
проведеното начално натоварване на дясната киткова става по време на рехабилитацията.
4
Извън посочените периоди, е търпяла само периодично явяващи се болки най-вече в зоната
на фрактурата - при претоварване на дясната ръка и особено при настъпване на рязка
промяна на климата /при студено и влажно време/, когато е била принудена да приема
седативни и обезболяващи средства.
При извършения личен преглед вещото лице е установило, че на лявата мишница
има остатъчен звездовиден по вид кожен белег от прободна рана от зъби, която рана е
зараснала вторично и е покрита с бледа кожа с размери - 4 на 5 см. Счупената дясна лъчева
кост в долната част вече е зараснала с малка „девиация" /изкривяване/ навътре. Дясната
киткова става е леко оточна и палпаторно болезнена. Движенията при флексия /свиване/ и
екстензия /разгъване/ вече са в норма. Силата на захват на дясната ръка е намалена спрямо
захвата на другата ръка. Към момента, според експерта, може да се счита, че състоянието на
ищцата е възстановено с описаните по-горе остатъчни явления.
Горното се установява от представената медицинска документация от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД - епикриза от история на заболяването № 3381/2018г. на Клиниката по
хирургия на ръката при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, амбулаторен картон № 184624/
12.09.2018г. издаден от и-т „Пирогов“ и съдебно-медицинско удостоверение № С-
304/14.09.2018г„ издадено от д-р Н. С. - съдебен лекар.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.П. /съсед на пострадалата/, които правилно съдът кредитира като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви, и св.А. /син на ищцата/, разпитани в о.с.з. на
17.12.2019г., както и тези на св.Т. /таксиметров шофьор/.
От показанията на св. П. се установява, че познава ищцата от дете и е нейн съсед. В
средата на месец септември 2018г. същата претърпяла инцидент с куче, за което разбрал,
когато в дома му, където била и приятелката му, дошло едно от внучетата на ищцата и ги
повикало на помощ, защото баба му била ухапана от куче. Двамата веднага излезли на
улицата и видели кучето, което обикаляло наоколо, а насъбралите се хора го гонели.
Свидетелят също се страхувал да не бъде нахапан от кучето - порода алабай - сиво, с рязани
уши, около 50 кг, с дебела козина. Знаел, че грижи за кучето полага съседът му П.. Когато
отишъл на мястото на инцидента свидетелят видял, че около ищцата се били струпали хора,
а тя седяла пред портата на П.. Транспортирал веднага с личния си автомобил ищцата, чиято
лява ръка била обляна в кръв, до УМБАЛ „Пирогов", като там разбрал, че тя има разкъсване
на лявата ръка, а дясната й ръка била счупена, може би при падането. Останал с нея, докато
я прегледат, обработят раните и изпишат. Свидетелят е напълно убеден, че П. е стопанин на
кучето, защото се грижел за него още когато било мъничко, а и след това виждал, че как го
разхожда. Посочва още, че след инцидента ответникът лично му се обаждал, за да разбере
какво точно се е случило и бил много притеснен. Известно време след това кучето
изчезнало, но към момента пак било там. Вече не го пускали да излиза от двора на къщата,
защото той бил по-добре заграден. Преди това имало и други случаи кучето да бъде
виждано да се движи безнадзорно в техния вилен район.
От показанията на св.А. /син на ищцата, които съдът кредитира при условията на
чл.172 от ГПК/, се установява, че за инцидента научил от св.П., който откарал майка му в
УМБАЛ „Пирогов“. Лечението продължило около три месеца. Тя била изпаднала в шок от
случилото се, като и досега отказвала да ходи сама на вилата, защото се страхувала. Преди
това, от около 15 години, живеела там от края на месец март до късна есен. Кучето на съседа
им, след инцидента, било махнато, а от няколко месеца отново било там. Ищцата все още
имала болежки от счупването на ръката. Трудно се възстановила след инцидента, тъй като
вследствие на бактерии, намиращи се по зъбите на кучето, настъпили усложнения в
състоянието й.
С оглед правоизключващото възражение на ответника, че не е собственик на
5
кучето е разпитан св.Т. /таксиметров шофьор/.
От показанията на последния се установява, че ответникът има куче, кафяво на цвят
с бял корем, помияр, като същото той е виждал преди около година. Доколкото този
свидетел не е бил очевидец, нито е дал показания дали към датата на инцидента -
12.09.2018г. ответникът е имал куче и какво е било то, показанията му не са кредитирани от
първа инстанция.
В тази насока по делото е представената от ответника декларация № 15/18.01.2019г.
по чл.47 ал.2 от Закона за защита на животните е, че той е декларирал в Столична община -
ОП „Екоравновесие, че взема за отглеждане като компаньон куче, с посочен в декларацията
номер на чип, цвят кафяво, пол мъжко, но доколкото същият е поел грижи за посоченото в
декларацията животно около три месеца след инцидента /12.09.2018г./ и поради факта, че
няма ангажирани доказателства да е бил негов собственик преди тази дата, СГС е приел за
недоказано пълно и главно наведеното от него правоизключващо възражение.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първа инстанция по
същество, още повече няма пречка един собственик да има две и повече кучета, за които да
полага непосредствени грижи т.е. наличието на едно от описаните кучета в двора на къщата,
притежавана от жалбоподателя-ответник не изключва пълно и главно осъществяването на
надзор от него и над другото куче.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С решение № 308/03.01.2018 г. по гр. дело № 1068/2017 г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по чл.290 ГПК е прието, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на
пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно
животно отговаря неговия собственик на основание чл.50 ЗЗД, или кучето е
безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание
чл.49 ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Прието е, че фактите, от които произтича обстоятелството, че
кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са
положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт, чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид
на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано-преди, по време и/или след инцидента. Правния въпрос първоинстанионнят
съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. За да направи извод, че
кучето, което е наранило ищцата, е собственост на П.И., съдът е взел предвид показанията
на разпитаните по делото свидетели, от които е установен външния вид на кучето и
поведението му по време на инцидента. Същото е било виждано многократно в района на
вилна зона гр.***, ул.***, където е разхождано от ответника-жалбоподател, а понякога само
излизало навън от неговата къща. След инцидента за известно време изчезнало от района
според свидетелските показания, но към момента отново се намира под надзора на
ответника. Сега вече го държат добре завързано в двора на къщата.
6
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. В практиката на ВКС (напр. - решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012
г., IV г.о.) е изяснено, че отговорността по чл.50 ЗЗД се свързва със задължението да се
упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на
грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение да упражнява
надзор върху притежаваните от него вещи, а нарушаването на това задължение, когато от
това са произтекли вреди за друго лице, е основание за ангажиране на деликтната
отговорност. Възможно е при причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго
лице, в който случай, както е предвидено в чл.50 ЗЗД, това трето лице заедно със
собственика, отговаря солидарно към пострадалия. Отговорността за вреди от животни по
чл.50 ЗЗД е обективна (безвиновна) - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена
ли е вреда, той дължи обезщетение. В решение № 249/24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г.,
III г. о. на ВКС е разяснено още, че тази отговорност не изисква животното да е носител на
някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. Когато кучето е от
агресивна порода (както е установено в случая), собственикът и/или лицето, под чийто
надзор е, са длъжни да поставят животното при такива условия и да го контролират така, че
да не се допускат инциденти, в противен случай - носят отговорност за причинените от
поведението на кучето вреди.
Според решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о., което
дава синтезиран отговор на въпроса, "фактите, от които произтича обстоятелството, че
кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са
положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои
въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) - чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид
на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента." В съответствие с горепосоченото
разрешение, съдът е възложил в тежест на ищцата доказването на положителното
обстоятелството, че нападналото я куче е собственост на ответника, което е счел за
безспорно установено от показанията на свидетеля П.. Същевременно ответникът не е
доказал пълно и главно, че увреждащото куче има друг конкретен стопанин, различен от
него. Последният факт е положителен и според горецитираното решение на ВКС, тежестта
за неговото установяване би се носела от този, който черпи благоприятни за себе си правни
последици.
ВКС намира, че отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е обективна - каквато и
грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
Претърпените от ищцата вреди се намират в пряка причинна връзка с бездействието на
ответника, сега жалбоподател, упражняващ надзор над кучето, което е оставено свободно
движещо се извън двора на неговата къща, находяща се в гр.***, ул.***.
ПО РАЗМЕРА:
По отношение размера на претърпените вреди съдът, определяйки същите по
справедливост, съобразно нормата на чл.52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалата - 75
години към 2018г., икономическата конюктура в страната за 2018г., факта, че е получила
една средна и няколко леки телесни повреди, а именно - с чупване на дясната лъчева кост.
Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и
дясната поясна област.“ Съдът отчита факта, че раните са в различни части на тялото,
вкл.корема, лечението е консервативно - с поставен гипс, че общо лечебният и
7
възстановителен период при пострадалата е приключил за срок до 2 месеца. През посочения
период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били около първите
2 седмици непосредствено след злополуката и извършените операции, както и в началото на
проведеното начално натоварване на дясната киткова става по време на рехабилитацията.
Извън посочените периоди, е търпяла само периодично явяващи се болки най-вече в зоната
на фрактурата - при претоварване на дясната ръка и особено при настъпване на рязка
промяна на климата /при студено и влажно време/, когато е била принудена да приема
седативни и обезболяващи средства. От друга страна отчита и наличието на остатъчен
звездовиден по вид кожен белег от прободна рана от зъби, която рана е зараснала вторично
и е покрита с бледа кожа с размери - 4 на 5 см., както и че счупената дясна лъчева кост в
долната част е зараснала с малка „девиация" /изкривяване/ навътре. Дясната киткова става е
леко оточна и палпаторно болезнена. Силата на захват на дясната ръка е намалена спрямо
захвата на другата ръка. Към момента, според експерта, може да се счита, че състоянието на
ищцата е възстановено с описаните по-горе остатъчни явления. не на последно място съдът
отчита и преживеният психически стрес, който всеки, поставен в аналогична ситуация, би
изпитал, независимо от наличието или липсата на телесни повреди.
Затова САС счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер от 30 000 лв.,
предвид характера на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването им.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
10 000 лв. до 30 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 30 000 лв., като жалбата на ищцата е изцяло
основателна, а тази на ответника е изцяло неоснователна.
Затова на осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник следва да заплати в полза на
жалбоподателката-ищец направените по делото разноски, но такива няма направени, тъй
като ищцата е освободена от д.т.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Б. следва да се присъди адв.хонорар за оказано
безпатно процесуално представителство за въззивна инстанция в размер на 1430 лв. без
ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК разноски не се дължат за въззивна инстанция.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи в полза на ищцата направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска. Съгласно списъка те възлизат на 1015 лв., които
следва да се присъдят изцяло предвид уважения изцяло иск.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Б. следва да се присъди адв.хонорар за оказано
безпатно процесуално представителство за първа инстанция в размер на 1430 лв. без ДДС,
8
вместо посочените 830 лв..
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата
от 1200 лв. вместо посочените 400лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3230 от 27.05.2020г., постановено по гр.д. № 6210/19г. по описа на
СГС, ГО, 27 състав, в обжалваната отхвърлителна част - за разликата над 10 000 лв. до 30
000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ №12, съдебен адрес: гр.***,
ул.„***” 19, партер - адвокатска кантора, чрез адв.Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. Г. А.,
ЕГН **********, гр. ***, ул.***’" № 10, ет.5, ап.15,разликата над 10 000 лв./десет хиляди
лева/ до 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания причинени на 12.09.2018г. около 14,30 часа в
гр.***, на ул."***” пред № 10, където била нападната, блъсната, съборена на земята и
нахапана от куче - порода Алабай сиво на цвят, с рязани уши, около 50 кг., отглеждано и
стопанисвано от ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1015 лв./хиляда и петнадесет лева/ направени
разноски пред първа инстанция на осн.чл.78 ал.1 ГПК..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ №12, съдебен адрес: гр.***,
ул.„***” 19, партер - адвокатска кантора, чрез адв.Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Т.Б.,
АК - Пловдив, гр. ***, бул. “***” № 93, сумата от 1430 лв./хиляда четиристотин и тридесет
лева/, представляваща адв.хонорар за оказано безпатно процесуално представителство за
въззивна инстанция, без вкл.ДДС, както и сумата от 1430 лв./хиляда четиристотин и
тридесет лева/, представляваща адв.хонорар за оказано безпатно процесуално
представителство за първа инстанция, без вкл.ДДС.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ №12, съдебен адрес: гр.***,
ул.„***” 19, партер - адвокатска кантора, чрез адв.Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС
сумата от общо 1200 лв./хиляда и двеста лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК, вместо присъдените
400 лв. /четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
9
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10