№ 275
гр. Варна, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело
№ 20253100600944 по описа за 2025 година
Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по частна въззивна
жалба на адв. М. П. от АК-Шумен-пълномощник на Х. П. П., с която се иска въззивният съд
да отмени протоколно определение от 10.06.2025г. по ЧНД № 2088/2025г. по описа на ВРС,
05 състав, с което е оставена без уважение молбата на молителя П. за постановяване на
съдебна реабилитация.
С въззивната жалба се иска от въззивната съдебна инстанция да постанови съдебен
акт, с който да отмени определението на първостепенния съд и да допусне съдебна
реабилитация, тъй като счита, че са налице основанията затова.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище, че определението на първоинстанционния съд е правилно, като излага
съответните доводи затова.
Повереникът на молителя Х. П.- адв. П. от АК-Шумен поддържа жалбата и моли
съда да отмени атакуваното определение, като излага подробни доводи в тази насока.
Молителят Х. П. П. не се явява.
След преценка на становището на страните, както и след цялостна служебна
проверка на първоинстанционното решение, на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият
въззивен състав констатира, следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Молителя Х. П. е осъждан както следва:
1. По отношение на осъждането по НОХД № 2304/2001 г. по описа на Районен съд
Варна: С присъда от 31.01.2002 г., в сила от 17.03.2003 г., на П. са наложени наказания
лишаване от свобода за срок от 5 години при общ режим, лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 години и глоба в размер на 2 000 лева. Наказанието лишаване от свобода е
1
било изтърпяно на 23.01.2005 г. - писмо на Районна прокуратура Варна пр. № 329/2003 г. от
04.04.2005 г. Наказанието лишаване от право да управлява МПС е било изпълнено, видно от
писмо № Пр.329/27.07.2007 г. на Районна прокуратура Варна.
Наказанието глоба не е било изпълнено и тя не била платена. Съгласно представената
в съдебно заседание пред районния съд справка от ТД на НАП Варна за тази глоба е било
образувано изпълнително производство, което е било прекратено с разпореждане от
05.04.2012 г.
2. По отношение на осъждането по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд
Варна: С присъда № 25/06.03.2012 г., в сила от 18.06.2013 г. на П. са наложени наказания
лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца при общ режим и глоба в размер на 12
000 лева.
По ЧНД № 833/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, с определение №
595/23.06.2015 г., в сила от 01.07.2015 г., П. е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяването на останалата част - 1 година, 1 месец и 14 дни, от наложеното му с присъда
по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна наказание в размер на 3 години и 8
месеца. Установен е бил изпитателен срок в размер на 1 година, 1 месец и 14 дни, като по
време на този изпитателен срок е била постановена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2
от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, 1
месец и 14 дни. Наказанието лишаване от свобода е било изтърпяно на 23.06.2015 г.
съгласно сл. бележка на Окръжна прокуратура Варна № Р.56/2013г. от 15.07.2015 г.
Изпълнението на пробационния надзор по ЧНД № 833/2015 г. е приключило на
08.08.2016 г. съгласно сл. бележка на Окръжна прокуратура Варна № Р-56/2013 г. от
10.09.2016 г.
За събиране на наказанието глоба е било образувано изпълнително дело №
**********/2013 г. С разпореждане от главен публичен изпълнител Р.Г. при ТД Варна на
НАП по изпълнително дело № **********/2013 г. за прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх.№ С240003-035-0148739/25.03.2024
г. е било прекратено производството поради изтичане на 10-годишния давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се изплати
вземането.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 87 от
НК за постановяване на съдебна реабилитация на молителя Х. П., доколкото не се
установяват всички изискуеми предпоставки затова. В настоящото производство, съобразно
неговия особен предмет, съдът следва да прецени наличието на предпоставките за
постановяване на съдебна реабилитация, които са посочени в нормата на чл.87 ал.1 от НК, в
която се съдържат три кумулативно изискуеми предпоставки: първата и базова предпоставка
е в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание
осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с
друго, по-тежко наказание. Допълнителните предпоставки, посочени в т.1 и т.2 на същия
текст изискват молителят да е имал добро поведение и при умишлено престъпление да е
възстановил нанесените вреди.
Безспорно районният съд се е мотивирал за всяка една от предпоставките поотделно
за двете присъди, като тези изводи се споделят от въззивната съдебна инстанция и не следва
да се преповтарят.
Основният спорен момент в настоящото въззивно производство е как се изчисляват
сроковете на наказанията Глоба наложени и по двете присъди и дали са настъпили
основанията съответно за съдебна реабилитация.
Контролната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд в
насока, че не е изтекъл изискуемия срок, за да се приложи института на съдебната
реабилитация.
Районният съдебен състав правилно се е позовал на константната съдебна практика
2
на ВКС и най-вече на задължителното прилагане на Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, където върховните съдии приемат, че когато
наказанието глоба не е наложено самостоятелно, а кумулативно наред с друго наказание и
ако наказанието глоба не е изпълнено, а другото наказание е изпълнено, за да започне да
тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по
давност. Съобразно наличието или липсата на образувано изпълнително производство
следва да се спазват указанията, дадени в т.4 на настоящото решение. Според точка 4 на
решението реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на
давностните срокове по чл.82 ал.1 т.5 или чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК и сроковете по чл.86 -
88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече.
В настоящият случай изпълнителното производство е било прекратено на 25.03.2024г.
и от тази дата не са изтекли сроковете по чл.82 ал.1 т.5 и чл.88а от НК и не са налице всички
предпоставки, предвидени в чл.87 от НК за реабилитиране на молителя.
Предвид горното правилно първостепенният съд е приел, че не са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 87 от НК за постановяване на съдебна
реабилитация по отношение на осъжданията на молителя П. по НОХД № 2304/2001 г. по
описа на Районен съд Варна и по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.06.2025г. по ЧНД № 2088/2025г. по
описа на ВРС, 05 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3