№ 102
гр. Тетевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100032 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК .
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
СТ. Т. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, м. ххххххххххх
Против: „ К.И.И.Б” ЕАД, ЕИК: ххххххххххх, със седалище и адрес на
управление гр. Сххххххххххх, с представители: Т.Я.,Б.А.Р., З.Н.Д.
В исковата молба се твърди ,че въз основа на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД№ 548/2011г., по описа на Районен съд Тетевен, и
Изпълнителен лист от 01.08.2011г., издаден по ЧГД№ 548/2011г., по описа на
Районен съд Тетевен, срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
20208800400056 по описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район на
действие - района на действие ОС Л, с взискател „ К.И.И.БН ЕАД, ЕИК:
ххххххххххх за принудително събиране на сумата: 1 182.02 лева
представляваща главница и законна лихва в размер на 564.62 лева за периода
15.05.2015г. до 28.01.2020г., 1 054.89 лева неолихвяеми вземания, както и
368.63 лева присъдени разноски и такси, както и 150.00 лева разноски по
изпълнението, както и 551.33 лева такси по тарифа към ЧСИ.За образуването
на изпълнително дело № 20208800400056 по описа на частен съдебен
изпълнител с хххх Р.Д. с район на действие - района на действие ОС Л, ищеца
разбрал, чрез изпратено съобщение до БАНКА ДСК ЕАД, клон София , ул.
Московска 19.Въз основа на изложената фактическа обстановка за ищеца бил
налице интерес да предяви иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр.
чл.124, ал.1 ГПК. Счита, че има налице основание за недължимост на
1
процесиите суми, претендирани чрез Изпълнителен лист от 01.08.2011 г., по
изпълнително дело №20208800400056 по описа на частен съдебен изпълнител
с хххх Р.Д. с район на действие - района на действие ОС Л в размер на 1
182.02 лева представляваща главница и законна лихва в размер на 564.62 лева
за периода 15.05.2015г. до 28.01.2020г., 1 054.89 лева неолихвяеми вземания,
както и 368.63 лева присъдени разноски и такси или общо 3 170.16 лева,
поради тяхното погасяване по давност. Процесиите вземания били
установени с влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД№ 548/2011г., по описа на Районен съд Тетевен, и Изпълнителен лист от
01.08.2011г. Като такива, тези вземания се погасяват по давност с изтичането
на петгодишен период от време съгласно чл.110 от ЗЗД. Счита ,че
петгодишната давност предвидена в чл.110 от ЗЗД е изтекла в пъти над
определния период. От момента на издаване на Изпълнителен лист от
01.08.2011г., по ЧГД№ 548/2011г., по описа на Районен съд Тетевен, до
получаване от ищеца на Запорно Съобщение с изх.№ 1846/28.01.2020г.
нямало предприемани действия срещу ищеца , който да водели до прекъсване
на петгодишната предвидена в чл.110 от ЗЗД давност. Тоест така претендирай
от от взискагеля „ К.И.И.Б" принудително събиране на сумите чрез
Изпълнителен лист от 01.08.2011г. по изпълнително дело № 20208800400056
по описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район на действие -
района на действие ОС Л в размер на 1 182.02 лева представляваща главница
и законна лихва в размер на 564.62 лева за периода 15.05.2015г. до
28.01.2020г., 1 054.89 лева неолихвяеми вземания, както и 368.63 лева
присъдени разноски и такси или общо 3 170.16 лева е изцяло погасена по
давност.Моли съдът да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на „ К.И.И.Б" , че ищецът СТ. Т. В. не дължи
сумите в размер на 1 182.02 лева представляваща главница и законна лихва в
размер на 564.62 лева за периода 15.05.2015г. до 28.01.2020г., 1 054.89 лева
неолихвяеми вземания, както и 368.63 лева присъдени разноски и такси или
общо 3 170.16 лева търсени по изпълнително дело № 20208800400056 по
описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район на действие - района
на действие ОС Л, въз основа на Изпълнителен лист от 01.08.2011г., издаден
по ЧГД№ 548/2011г., по описа на Районен съд Тетевен поради погасяването
им по давност.Претендира разноски .
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника, в
който се твърди , че депозираният иск е процесуално допустим , но е изцяло
неоснователен предвид следните съображения: Твърди ,че на 14.06.2008 г.
между „ББ.П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "ББ.П.П.Ф. С.А.", клон
България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и СТ. Т. В., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит
№ PLUS-01215782. Вследствие на възникналите межлу страните договорни
правоотношения, същите били уточнени в горепосочения договор за кредит,
кредиторът "ББ.П.П.Ф." ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за СТ. Т. В.
е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно
условията по сключения договор.По молба на ''ББ.П.П.Ф." ЕАД на 31.10.2012
2
г. било образувано изп. дело № 1449/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с per. №
ХХХ към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
01.08.2011 г. По време на образуваното на 31.10.2012 г. изпълнително
производство по изпълнително дело № 1449/2012 г. са били предприети
изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. С
молбата си за образуване на изпълнително дело на 31.10.2012 г. "ББ.П.П.Ф."
ЕАД е възложил правомощията почл.18 отЗЧСИ на ЧСИ Д.Ц. На тази дата
била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно
Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 34СИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл, 426, ал. 2 ГПН) и
такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. З ер. чл. 129 ГПН. Ако
молбата за изпълнение е върната, снея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, считат , че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и водела
до прекъсване на теклата до момента погасителна давност, позовават се на
Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело №
14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав . Заявява ,че на 14.08.2013
г. са били изпратени запорни съобщение до множество търговски банки, като
на 15.09.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на
нов взискател от „К.И.И.Б" ЕАД, което действие отново прекъсвало
течащата относно вземането погасителна давност , позовава се на Решение №
903265 от 20.07;2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на
Окръжен съд – Благоевград, тъй като с нея на съдебния изпълнител били
възложени правомощията почл.18 от ЗЧСИ. На 08.02.2016 г. взискателят бил
депозирал молба за извършване на справка за имущество нa името на
длъжника, включително за регистриран трудов договор.На 05.05.2016 г. до
съдебния изпълнител била изпратена молба с искане за насрочване на опис
на движими вещи, собственост на длъжника, като на същата дата е била
изпратена призовката принудително изпълнение до длъжника.Молба за
извършване на справка в ел. регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на
името на длъжника, е била депозирана в кантората на 24.04.2017 г.След като
изп. Дело № 1449/2012 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил
процесния изпълнителен лист и на 22.01.2020 г. е депозирана молба за
образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело
№ 56/2020 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per; Ne 880, с което за
пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй
като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл;18 от
ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, включително насрочване на опис на движими вещи.В следствие на
поисканите и извършени справки, на 28.01.2020 г. били изпратени запорни
съобщения до „БАНКА ДСК“ ЕАД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД и до работодателя „ЧЕТПРОМ“ ЕООД. В резултат на наложените запори,
в периода от февруари 2020 г. до настоящия момент, регулярно постъпвали
удръжки от работната заплата на длъжника, като всяка една прекъсва
3
давността. Позовава се на т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
т.д. N9 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. N9 2/2013 г. на
ОСГТНна ВНС. Твърди ,че на дата 15.05.2015 r. между "ББ.П.П.Ф." ЕАД в
качеството му на Цедент и „К.И.И.Б" ЕАД, ЕИК ххххххххххх, в качеството
му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП
Париба Пърсъйъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения
със СТ. Т. В. Договор за кредит № PLUS-01215782, на „К.И.И.Б" ЕАД. С
пълномощно, предишният кредитор ББ.П.П.Ф." (цедентът) е упълномощил
„К.И.И.Б" ЕАД, ЕИК ххххххххххх, да уведоми от името на "ББ.П.П.Ф." ЕАД
всички длъжници по вземания на "ББ.П.П.Ф." ЕАД, които "ББ.П.П.Ф." ЕАД е
цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "ББ.П.П.Ф." ЕАД,
чрез пълномощника си „К.И.И.Б" ЕАД, е изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника СТ. Т. В.. Изпратеното
уведомление е получено лично от СТ. Т. В. на предоставения адрес: гр.
Тетевен, ул. ххххххххххх, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор „МйБМ Експрес"
ООД, , като по този начин ответното дружество било положило
необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на
СТ. Т. В.. Моли, в случай че решаващият състав приеме, че СТ. Т. В. следва
да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл, 99 ЗЗД.Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърлите в цялост като неоснователен и
недоказан депозирания от СТ. Т. В. иск по гр.д. 32/2022 г. по описа на
Районен съд - Тетевен. Претендира разноски .
В съдебно заседание ищецът , не се явява , процесуалният му
представител е представил е писмено становище , като претендира за
присъждане и сторените по делото разноски, ответникът, редовно призован,
не изпраща представител, с писмена молба заявява, че поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на иска и претендира разноски .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК .
Не се споримежду страните ,че срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № 20208800400056 по описа на частен съдебен
изпълнител с хххх Р.Д. с район на действие - района на действие ОС Л с
взискател „К.И.И.Б“ ЕАД идлъжник СТ. Т. В..
За нудите на настоящото производство съдът е указал на страните в
първото по делото съдебно заседание да представят преписи от описаните
изпълнителни дела № 1449/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. per. № ХХХ на
ответника и изпълнително дело № 56/2020 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров, per. № 880 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Л на
4
ищеца и ответника, но такива не бяха представени по делото , страните не са
заявили в писмените си становища ,че тези доказателства не са събрани по
независещи от тях причини съобразно нормата на чл.148 от ГПК .
Безспорно се установява ,че от представеното Запорно съобщение по
ИД№ 20208800400056 по описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с
район на действие - района на действие ОС Л срещу ищеца е образувано
изпълнително дело с взискател „ „К.И.И.Б“ ЕАД, ЕИК: ххххххххххх за
принудително събиране на сумата: 1 182.02 лева представляваща главница и
законна лихва в размер на 564.62 лева за периода 15.05.2015г. до 28.01.2020г.,
1 054.89 лева неолихвяеми вземания, както и 368.63 лева присъдени разноски
и такси, както и 150.00 лева разноски по изпълнението, както и 551.33 лева
такси по тарифа към ЧСИ.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г
между „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД-купувач и „”ББ.П.П.Ф. „ЕАД-
продавач е сключен договор за цесия , с който е прехвърлено вземането
срещу ищеца . По делото е представено и пълномощно видно от което
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника по реда на чл.99
ал.3 от ЗЗД , като уведомлението до длъжника , който е ищец по настоящото
дело му е връчено лично 25.07.2015г.съобразно представената по делото
обратна разписка , тоест титуляр на вземането в случая се явява ответника .
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие
на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен
лист , а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност. При предявен иск с правно основание чл. 43 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова
защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест на ответника да установи реалното му възникване. В
настоящия случай ищеца твърди, че процесните вземания са погасени по
давност, предвид което в тежест на ответната страна е да установи наличието
на предпоставки, обуславящи факта ,че същата не е изтекла ,нейното спиране
5
или прекъсване.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, мотивите на т. 14, сега действащият ГПК, урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен
срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да се
счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е
така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на
основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на
възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по
чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по
ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV гр.отделение/. Предвид на това
стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410 има последиците на
съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД ,
следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
настоящия случай от твърденията в исковата молба няма данни да е предявен
иск , нито данни в срок да са подадени възражения срещу издадената
заповед за изпълнение.Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е
влязла в сила заповед изпълнение, въз основа на която е издаден изп.лист,
чието изпълнение е оспорено в настоящото производство.
Ищецът аргументира искът си с наведено възражение за изтекла
давност. Т.е. същият следва да установи , че вземането за чието
удовлетворение е образувано изп.дело, вече не съществува и не принадлежи
на принудително изпълнение, като сочи ,че по вземанията изпълнително дело
№ 20208800400056 по описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район
на действие - района на действие ОС Л са погасени по давност още преди
образуване на производството.
Съгласно ТР от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
6
действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането .
В мотивите на посоченото решение , съдът категорично посочва, че
извършената с т.10 от ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на ОСГТК на
ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.11.1980год. на Пленума на ВС
поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено
съвсем различно разрешение , като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и TP
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото TP
ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК).
По делото въпреки предоставената възможност на страните с доклада по
чл.140 от ГПК , както е отбелязано по-горе е дадена възможност да
представят в първото по делото съдебно заседание преписи от описаните в
обстоятелствената част на определението изпълнителни дела .
На ищцовата страна е връчен с определението по чл.140 от ГПК
отговора на ответника , като в същия се твърди ,че било образувано изп. дело
№ 1449/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с per. № ХХХ към КЧСИ преди
образуването на изпълнително дело № 20208800400056 по описа на частен
съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район на действие - района на действие ОС
Л.
В първото по делото с.з. ищецът, редовно призован, не се е явил ,
процесуалният му представител е представил становище и видно от същото
не е представил препис от изпълнителното дело , не е възползвал от правата
на нормата на чл.143 ал.2 от ГПК ,с оглед да поясни и да посочи
доказателства във връзка с оспорванията на ответника и твърдението му ,че
било образувано и изп. дело № 1449/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с per. №
7
ХХХ към КЧСИ , като изрично в доклада по делото са посочени
последиците и от разпоредбата на чл.147 от ГПК . В случая страните с
доклада по чл.140 от ГПК са уведомени и по отношение на последиците ,че
съдът прилага правилото на чл. 161 от ГПК относно последиците от това.
Още по-вече съдът изрично е указал доказателствената тежест на ищеца и му
е дал възможност , с доклада , който видно от становището изрично е заявил
,че няма възражения по доклада .
Вземайки предвид горното съдът счита, че предявения иск се явява
недоказан и постановява решение с което отхвърля иска.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца, следва да бъде възложено разноски, изразяващи се
в юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 150лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. Т. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. ххххххххххх СРЕЩУ „К.И.И.Б” ЕАД, ЕИК: ххххххххххх, със седалище
и адрес на управление гр. ххххххххххх, с представители: Т.Я.,Б.А.Р., З.Н.Д. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът СТ.
Т. В. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „К.И.И.Б” ЕАД следните суми: сумата от 1
182.02 лева представляваща главница и законна лихва в размер на 564.62
лева за периода 15.05.2015г. до 28.01.2020г., сумата 1 054.89 лева
неолихвяеми вземания, както и 368.63 лева присъдени разноски и такси или
общо сумата 3 170.16 лева търсени по изпълнително дело №
20208800400056 по описа на частен съдебен изпълнител с хххх Р.Д. с район на
действие - района на действие ОС Л, въз основа на Изпълнителен лист от
01.08.2011г., издаден по ЧГД№ 548/2011г., по описа на Районен съд Тетевен
поради погасяването им по давност на основание чл.439,ал.1 във вр. с
чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Т. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен,
обл. Л , м. ххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на „ К.И.И.Б” ЕАД, ЕИК:
ххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. ххххххххххх, с
представители: ТТ.Я.,Б.А.Р.,З.Н.Д. , сумата от 150лв., представляваща
сторени по делото разноски, които се изразяват във юк.възнаграждение , на
основание чл.78,ал.8 вр. с ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8