РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Перник, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500069 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от М. П. Т., чрез адв. А.П., против Решение № 403 от
07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 3240 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., в
частта му, с която съдът е отхвърлил предявените искове за признаване за установено по
отношение на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищецът не му дължи
сумата от 154.14 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит *** от ***, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата
от 79.69 лв., представляваща законната лихва за периода 21.09.2016 г. – 24.06.2021 г. и
сумата от 125 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по
ч. гр. д. № 5964 по описа на РС Перник за 2010 г., въз основа на който е образувано изп. д.
№ 2472/2017 г. на ЧСИ – А.В., както и в частта на решението, с която е осъден ищецът да
заплати направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че районният съд не е взел предвид обстоятелството, че длъжникът по процесния
договор за кредит не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, което
от своя страна е довело до неправилното конституиране на цесионера като взискател в
изпълнителното производство, а оттам и до недействителност на всички негови действия,
1
извършени в изпълнителния процес, в т.ч. и самото искане за образуване на изп. д. №
2472/2017 г. по описа на ЧСИ – А.В.. Излагат се доводи, че по посоченото изпълнително
дело не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което същото е перемирано.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения, изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Претендира разноски във въззивното производство.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд Перник, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е сумата от 154.14 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит *** от ***, сключен между ищеца
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата от 16.48 лв., представляваща договорна
лихва за периода 29.09.2006 г. – 30.06.2007 г., сумата от 71.46 лева, представляваща законна
лихва за забава от 30.10.2006 г. до 21.06.2010 г., сумата от 172.67 лв., представляваща
законната лихва за забава за периода 29.06.2010 г. – 24.06.2021 г. и сумата от 125 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29.06.2010 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по ч. гр. д. № 5964 по описа на
Районен съд Перник за 2010 г. Въз основа на същите по молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД от 19.05.2011 г. е образувано изп. д. № 506/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.. В
молбата са възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. По изпълнителното дело е
връчена покана за доброволно изпълнение на 03.11.2011 г. Липсват доказателства за
извършени същински изпълнителни действия. С Постановление на ЧСИ от 08.01.2017 г.,
изпълнителното производство по изп. д. № 506/2011 г. на ЧСИ А.В. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Установено е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД,
последното дружество е придобило процесните вземания.
2
С молба от 27.11.2017 г. ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от
ЧСИ А. В. да им бъде върнат изпълнителния лист.
По молба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от 08.12.2017 г. е образувано изп. д. №
2472/2017 г. по описа на ЧСИ А.В., като в молбата са посочени и конкретни способи на
изпълнение – запор върху наличните на името на М. П. Т. банкови сметки, на опис на
движими вещи в дома на длъжника. Няма данни за наложени запори и събрани суми.
С нова молба от 21.10.2019 г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал
от съдебния изпълнител да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. По направеното от взискателя
искане ЧСИ е насрочил опис на 15.04.2020 г., който не е извършен, тъй като длъжникът бе е
бил редовно уведомен за неговото насрочване. Със запорно съобщение от 17.05.2021 г. ЧСИ
е наложил запор на всички вземания от „Изипей“ АД до размера на дълга. След тази дата до
датата на подаване на исковата молба – 24.06.2021 г. не са извършвани други изпълнителни
действия.
По отношение на правилността на обжалваното Решение настоящата инстанция намира
следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните,
Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният
съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на
съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради
което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
На първо място, спорно между страните е дали взискателят по изпълнително дело №
2472/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. е носител на правото да претендира изпълнение по
договор за кредит от *** От събраните по делото доказателства се установява, че между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен
договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2015 г., в предмета на който е включено
и вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, произтичащо от договор за кредит
от ***, сключен с М. П. Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). От събраните по делото доказателства се
установява, че прехвърлителят по договора за цесия е упълномощил купувача да извършва
действия по уведомяване на длъжниците по договорите за кредит, чиито вземания са
предмет на договора от 15.05.2015 г. В изпълнение на това упълномощаване „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД е предприело действия по уведомяване на М. П. Т. за извършеното
прехвърляне на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Видно от
3
представеното известие за доставяне уведомлението не е достигнало до адресата си.
Независимо от това, с връчване на препис от отговора на исковата молба на ищеца, той е
получил и препис от писмо – уведомление за извършено прехвърляне на вземания и на
основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите Договор за покупко-
продажба на вземания от 15.05.2015 г. е породил действие по отношение на длъжника М. П.
Т.. В този смисъл, неоснователен се явява доводът на жалбоподателя/ищец, че „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД не е материално-правно легитимиран да претендира
изпълнение на задължение по Договор за кредит от ***, сключен между М. П. Т. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна давност. Влязлата в
сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се
преклудират. Липсата на подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение води
като следствие до преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, както и до недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор,
каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
С образуването на изп. д. № 506/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. на първо място молбата е
прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е
прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. Съответно при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. (приложимо по
отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – така Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по
дело № 2917/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.). По принцип предпоставките и действията за
прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и
спирането на давностния срок и обратно, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал
да тече отново, считано от следващия ден след образуване цитираното изп. дело – 19.05.2011
г. От приложеното изп. дело се установява, че в продължение на 2 години, считано от
19.05.2011 г. от взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия. С оглед на
4
това изпълнителното дело е перемирано към 19.05.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за
неговото прекратяване, към тази дата.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече
погасителната давност по отношение на процесните вземания. Прекратяването на
изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът
приема, че след перемиране на изп. д. № 506/2011 г. новата 5 годишна погасителна давност е
започнала да тече от 20.05.2013 г. Същата е прекъсната с молбата на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД от 08.12.2017 г., когато е образувано изп. д. № 2472/2017 г. по описа
на ЧСИ А.В.. Давността отново е прекъсната с молбата взискателя/въззиваем от 21.10.2019
г. Накрая давността е прекъсната с последното валидно изпълнително действие, извършено
по образуваното изпълнително дело, а именно изпратеното от съдебния изпълнител запорно
съобщение от 17.05.2021 г. В този смисъл е и установеното в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г., постановено от ОСГТК на ВКС, задължително за прилагане в практиката на
съдилищата. От този момент започва да тече нов 5 годишен давностен срок.
При съобразяване на датата на последното действие, годно да прекъсне давността, а именно
17.05.2021 г., както към датата на подаване на исковата молба –24.06.2021 г., така и към
приключване на съдебното дирене, не е изтекъл петгодишният давностен срок.
Въз основа на гореизложеното следва извод, че 5 годишния давностен срок за вземанията не
е изтекъл, поради което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението. С решението си първоинстанционният
съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд, поради което и следва
да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между
страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По разноските. С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски
по въззивното производство. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона
за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд
счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжен съд Перник
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 403 от 07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 3240 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. П. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин-6“, ет. 2, бул. „П. Владигеров“ № 21, сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6