№ 3064
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110200177 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Е. с ЕГН – ********** с постоянен
адрес гр.Варна, ул.“Карнеги“ № 8, ет.4, ап.10 чрез адв. А. С. от САК, със
съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №15, ет.3, офис № 3 срещу
Наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-315 от 09.09.2021 г., издадено от
Дончо Петров Барбалов – Зам.-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя, на основание чл.35, ал.3 във вр. с чл.36, ал.1 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община./НРУИТДТСО/.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият посочва, че на 22.11.2022 г.
при справка в НАП е разбрал, че има непогасени публични задължения в общ
1
размер от 19 675,52 лв., представляващи глоби, наложени с общо 55 бр.
наказателни постановления, издадени от Зам.-кмета на Столична община в
периода от м.юни – м.септември 2021 г., за едно и също нарушение по чл.23 от
НРУИТДТСО. Сочи се също така, че всички наказателни постановления не са
връчени на жалбоподателя по реда на чл.58 от ЗАНН, което обуславя
необходимостта от тяхното обжалване. Доколкото жалбоподателката е
разбрала за тяхното издаване едва на 22.11.2022 г. при направената справка в
НАП, то срокът за тяхното обжалване не е изтекъл. По същество на вмененото
й с процесното НП нарушение жалбоподателката твърди, че такова не е
извършено, доколкото в периода 15.09.2020 г. – 13.08.2021 г. е работила на
трудов договор на длъжност „продавач-консултант“ в дружеството
„КРИСПИ-2019“ ЕООД, с работно място гр.София, парк – щанд за палачинки
и сладолед. Следователно извършваната от нея търговия на открито в метален
павилион, разположен в парк „Заимов“ в гр.София, не е в лично качество като
физическо лице, а като работник на дружеството, стопанисващо обекта. За
това обстоятелство служителите на Столичен инспекторат са били уведомени
в хода на извършените от тях проверки, на които са били представяни и касови
бонове от касовия апарат в павилиона, от който е било видно, че търговията се
осъществява от името на дружеството – работодател.
Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
Явява се процесуалният му представител адв. А. С., която поддържа жалбата с
изложените в нея доводи за отмяна на процесното НП, като моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Зам.-кмет на Столична община, редовно
призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 21-04-315 от
10.06.2021 г., на ст.инспектор в Столичен инспекторат към Столична община е
установено, че при извършена проверка на 10.06.2021 г., около 14.10 часа в
2
гр.София, р-н Оборище, парк „Заимов“ – централна алея, жалб. С. Д. Е. е
извършвала търговия на открито като е предлагала за продажба палачинки,
минерална вода и безалкохолни напитки от самостоятелно съоръжение -
метална конструкция със стъклени витрини от двете страни, врата и гише,
заемайки площ около 5 /пет/ кв.м. публична общинска собственост - паркова
алея, като до него са били разположени 2 броя фризери и 2 броя хладилни
витрини, заемайки допълнително място около 3 /три/ кв.м. площ публична
общинска собственост, без разрешение за ползване на място, издадено от
Кмета на район „Оборище“.
В акта е посочено, че е извършено нарушение на чл.23 от
НРУИТДТСО.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
№ СО-Т-С-21-04-315 от 09.09.2021 г., издадено от Дончо Петров Барбалов –
Зам.-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.35,
ал.3 във вр. с чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община./НРУИТДТСО/.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. И. З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че
наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58 от
ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на
подаване на настоящата жалба.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
3
поискалия обезщетение. Съгласно ал.2, когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Видно от приложеното по делото писмо на „Български пощи“ ЕАД
препоръчана пратка с известие за доставяне и баркод № PS150400H6L65 с
получател С. Д. Е. е постъпила в пощенска станция /ПС/ гр.Варна Ц /9000/ на
27.09.2023 г. Същата е била доставена на същия ден на адрес гр.Варна,
ул.“Е.Карнеги“ № 8, ет.4, ап.10 на член от домакинството срещу подпис в
служебен формуляр и направено вписване „Е. – син“. От приложеното по
делото копие на удостоверение за раждане се установява, че синът на
жалбоподателката е с имена Милко Христов Златев, а от представеното копие
на препис-извлечение от акт за смърт е видно, че същият е починал на
08.09.2023 г.
По делото липсват каквито и да било доказателства за връчване на
процесното НП на жалбоподателката. От друга страна е налице обективната
невъзможност да бъде разпитан в качеството на свидетел нейния син, за да
потвърди дали той се е подписал на известието за доставяне.
При така развилата се процедура по уведомяване на жалбоподателя за
издаденото наказателно постановление съдът намира, че не е спазена
процедурата за връчване на НП, поради което следва да се приеме, че жалбата
срещу него се явява процесуално допустима, като депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42, ал. 1
ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на
преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални
документа отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата при които е извършено, в това число времето и
мястото, на които е извършено. С оглед горното, съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
4
нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на санкционираното лице или да представляват формални основания
за отмяната на така издадения санкционен акт.
Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал се изяснява безспорно, че на посочените в двата акта
време и място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 от
НРУИТДТСО върху площ, представляваща публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
"Оборище", въведено като административно нарушение, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност.
Според настоящия съдебен състав отговорността на жалб. С. Д. Е. е
ангажирана незаконосъобразно, доколкото същата не е притежавала
качеството "търговец".
Съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО "търговец" е лице по
смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други
думи всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в
принципен план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице. В
конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това,
предвид обстоятелството, че жалб.Е. се е намирала в трудово правоотношение
с юридическото лице, извършващо търговската дейност „КРИСПИ-2019“
ЕООД, като спрямо последното е било относимо изискването, заложено в чл.
23 НРУИТДТСО при осъществяване на търговия на открито да притежава
разрешение за ползване на място /което се издава по образец/, издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Предвид
това обективната съставомерност на нарушението в случая не е изпълнена
спрямо жалбоподателката, респективно и субективната такава, доколкото,
като лице, намиращо се в трудово правоотношение с търговеца, от чието име и
5
за чиято сметка е осъществявала продажбите, на жалбоподателката не може да
бъде вменено задължението да знае дали последният разполага с
разрешението, изискуемо съобразно нормата на чл. 23 НРУИТДТСО. Отделно
от това отсъствието на субективния елемент се потвърждава и от
обстоятелството, че дружеството, от чието име и за чиято сметка
жалбоподателката е извършвала дейността, е предоставяло изцяло стоката и
оборудването за приготвяне и предлагане на търговския продукт.
Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателката за така вмененото й административно нарушение
административно-наказващият орган е трябвало да изследва множество
ключови за правилното прилагане на материалния закон обстоятелства –
обстоятелството, че към датата на нарушението жалбоподателката е действала
в качеството на работник на търговеца - „КРИСПИ-2019“ ЕООД. На следващо
място АНО не е изяснил обстоятелството от чие име и за чия сметка
жалбоподателката е извършвала фактически търговска дейност, както и дали
дружеството „КРИСПИ-2019“ ЕООД има издадено разрешение за търговия на
открито на процесното място, където са заварени самостоятелните
съоръжения /в тази насока Решение № 673 от 07.02.2023 г. на Адм. Съд –
София-град по адм. д. № 8934/2022 г. /.
Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе
обстоятелства и санкционирайки жалбоподателката в лично качество - като
физическо лице, осъществяващо търговска дейност, наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон. Това, само по себе си, обуславя
извод за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното
право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед
датата на сключване на представения по делото договор за правна помощ и
пълномощно /22.11.2022 г. / и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Нередба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прецени, че
претендираният размер от 300 лв. се припокрива със законоустановения
минимум и не е релевирано искане за намаляването му поради прекомерност,
поради което искането следва да бъде уважено в цялост.
6
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-315 от
09.09.2021 г., издадено от Дончо Петров Барбалов – Зам.-кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя С. Д. Е. с ЕГН – **********, на основание
чл.35, ал.3 във вр. с чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столичната община./НРУИТДТСО/.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя С. Д.
Е. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.“Карнеги“ № 8, ет.4,
ап.10, сума в размер на 300 /триста/ лева, представляващи възнаграждение за
адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7