Присъда по дело №1119/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 17
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Ерна Якова-Павлова
Дело: 20213100201119
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
СъдебниАгнес Ганчева Керанова

заседатели:Сияна Г.а Тотева
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Пл. Д. М.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213100201119 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. АТ. Д., родена на 20.05.1987г. в гр. Варна, с постоянен
адрес: гр. Варна, бул. „........... българска гражданка, със средно образование, омъжена,
неосъждана, ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че:
На 29.12.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително разпространила на Б. Т. Д.
високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 2,72 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 8,9% на стойност 16,32 лева (шестнадесет лева и
32 ст.), поради което и на основание чл.354а, ал.1, алт.2 от НК и чл.54 от НК й налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.
66, ал.1 т.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

ЗА НЕВИННА в това, че:
На 29.12.2020 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с ИВ. БЛ. Д., без
надлежно разрешително държала с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 26,26 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 9,75% на стойност 157,56 лева (сто петдесет и седем лева и 56 ст.),
поради което и на основание чл. 304 от НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението по чл.354а,
ал.1, алт.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1

На основание чл.354а, ал.6 от НК - предмета на престъплението – марихуана с нетно
тегло 26,26 гр., съдържаща активен компонент тетрахидроканабинол 9,75%, марихуана с
нетно тегло 2,72гр., съдържаща активен компонент тетрахидроканабинол 8,9%, 1 брой
полиетиленово пликче, съдържащо наркотично вещество, намиращи се на съхранение в
склад на ОД на МВР-Варна СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата.

На основание чл. 354а, ал.6 от НК, като предмет и средства на
престъплението, да се отнемат в полза на Държавата и ДА СЕ
УНИЩОЖАТ в еществените доказателства: електронна везна с надпис "Silver Crest",
опаковки от марихуана и електронна везна.

Веществените доказателства:
Бял на цвят мобилен телефон с надпис "Теленор" и ИМЕИ: 355 264 062 908 135,
ведно със СИМ карта и Черен на цвят мобилен телефон марка "Nokia" с ИМЕИ № 1: 354 243
680 419 106 и ИМЕИ № 2: 354 243 685 419 101, ведно със СИМ карта - ДА СЕ ВЪРНАТ на
собствениците им.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Г.Д. да заплати
направените по делото разноски в размер 47,70 лв. по сметка на ВОС в полза на Държавата.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в
15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда по НОХД № 20213100201119
на Окръжен съд гр.Варна

По отношение на подсъдимата Г. АТ. Д. от Окръжна прокуратура-Варна е внесен
обвинителен акт за това, че: на 29.12.2020г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с ИВ. БЛ.
Д., без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 26,26 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 9,75% на стойност 157,56 лв. - престъпление по чл.354а ал.1 алт.1 пр.4, вр.
чл.20 ал.2 от НК; и на 29.12.2020г. в гр. Варна, без надлежно разрешително разпространила на
Б.Д. високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 2,72 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 8,9% на стойност 16,32 лв.- престъпление по чл.354а
ал.1 алт.2 от НК.
В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимата и защитникът й
изразиха съгласие да не се провежда разпит на вещите лица, изготвили физико- химическите
експертизи в хода на ДП, поради което съдът с определение по чл.372 ал.3 вр.чл.371 т.1 от НПК го
одобри и обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от съдържанието им.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението и коментира
събраните доказателства като относими към съставомерността на деянията. Иска съда да признае
подсъдимата за виновна и да й наложи наказания при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства - към минималния или под този размер за всяко едно от
престъпленията, като отложи изпълнението им също за минимален срок. В реплика към
защитника излага доводи относно показанията, които следва да се кредитират.
Защитникът на подсъдимата Д. излага доводи за недоказаност на обвинението. Твърди,
че в хода на разследването са допуснати нарушения, които опорочават събрания доказателствен
материал – част от свидетелските показания и веществените доказателства, а на съдебното
следствие - показанията на свидетели са прочетени без да е искано и съгласие от подсъдимата.
Пледира за оправдателна присъда. В дуплика към прокурора отново акцентира на порочния начин
на приобщаване на инкриминираните наркотични вещества.
Пред съда подсъдимата дава обяснения, като отрича да е държала и продавала
наркотични вещества. Сочи че познанството й със свид. Б. е дългогодишно, а към датата на
инкримирнираните деяния не живеела на адреса, посочен в обв. акт. С последната си дума заяви,
че иска оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.12.2020г. свидетелите К.С. и М. М. КЮЧ., полицейски служители в ОД на МВР
- Варна получили информация, че на адрес ул. „Анг.К.“ № 26 мъж и жена с малко дете продават
марихуана. За да проверят сигнала те отишли същия ден около 15.00 ч. до този адрес и
предприели наблюдение от разС.ие. Тогава в близост до жилищния блок видяли спрян лек
автомобил „Мазда" с peг. ...... в който имало едно лице, установено по-късно като свид. Д.Д., а
пред входа на блока стояли двама мъже, които впоследствие били установени като свид.Б.Д. и
свид. С.Д.. Скоро след пристигане на полицаите при свидетелите Д. и Д. дошли подс. Г.Д., която
била с детска количка с бебе и съпругът й свид.И.Д.. Свидетелят Б.Д. познавал отдавна подс. Г.Д.,
а чрез свой познат преди този ден разбрал, че тя може да му продаде марихуана. Срещата с нея
била уговорена чрез този неустановен негов познат, а когато се видели тя го попитала колко иска.
Свид. Б.Д. й казал, че иска марихуана за 30 лева. Подсъдимата веднага сложила в ръката му
сгъната хартия, представляваща бланка с надпис „известие за доставяне", в която имало три броя
суха зелена тревиста маса под формата на топчета, установена впоследствие като марихуана. Б.Д.
платил на подсъдимата 30 лева за тази марихуана.
1
По същото време, в близост до тях били свидетелите И. Д. и С.Д., които също се
познавали. След като дал на Д. марихуана с нетно тегло 0,75 гр. Ив.Д. напуснал мястото без да
получи пари за нея, а свид. Д. останал.
Междувременно свид. К.С. поискал съдействие от колеги, които да извършат проверка
на наблюдаваните до този момент лица. Свидетелите Р.Н. и Х.Х., полицейски служители от
сектор „Охранителна полиция" при Първо РУ МВР - Варна, отишли незабавно на посочения адрес
- ул. „..." № 26 и извършили проверката на двамата мъже и жената с количка, които били пред
блока, и мъжа в автомобила „Мазда“. След като установили самоличността им, а свид.С.Д. и Б. Д.
признали, че имат в себе си забранени вещи- марихуана, последните двама и свид. Д.Д. били
отведени в Първо РУ на МВР – Варна. Там доброволно предали наркотичните вещества, а
свидетелят Б.Д. казал на полицейските служители Мирослав Кючуков и К.С., че е купил
марихуаната от Г. / подс.Г. Д./.
На същата дата - 29.12.2020 г. за времето от 20.50ч. до 22.05.ч. било извършено
претърсване в апартамент ап.72, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „..." № 26 ет.7, за който имало
информация, че е обитаван от подсъдимата и свид. Д., както и в прилежащата към него маза. В
хола на апартамента, вляво от вратата, в горната част на секцията била намерена и иззета черна
електронна везна, с надпис „Silver Crest". В мазата, в стара детска количка била намерена и иззета
найлонова торба, съдържаща суха зелена тревиста маса, установена впоследствие като марихуана.
От заключенията на физико-химическите експертизи и протоколите за оценка на
наркотични вещества, се установява, че трите броя суха зелена тревиста маса под формата на
топчета, които предал свидетеля Б.Д. на 29.12.2020 г. били високорисково наркотично вещество -
марихуана с нетно тегло 2,72 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,9%
на стойност 16,32 лв., а намерената на 29.12.2020г. в мазата към жилището на свид. И.Д. суха
зелена тревиста маса била високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 26,26 гр.
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,75% на стойност 157,56 лв. Освен
това в една от експертизите е посочено, че по работната повърхност на везната с надпис „Silver
Crest" са установени следи от наркотична субстнация - тетрахидроканабиол.
От справката за съдимост на Г.Д. е видно, че към датата на извършване на процесните
деяния е неосъждана.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от частично кредитираните:
обяснения на подс. Г.Д. и свидетелски показания на - съпруга й Ив.Д., С.Д. и Б.Д. дадени пред
съда; от изцяло кредитираните показания на свидетелите Кр.С., М.К., Х.Х. и Р.Н. и Ал.К. пред
съда, а на свидетелите Ив.К., Ст.Д., Б.Д. и Д.Г. и приобщени чрез прочитане; изцяло показанията
на свид. Д.Д., Ат.Д. и Д.М. дадени пред съда; заключенията на физикохимичните експертизи,
както и другите писмени доказателства, приети по делото.
Съвкупността от свидетелски показания на полицейските служители (Кр.С., М.К., Х.Х.
и Р.Н.) по недвусмислен начин установява времето и мястото, където подсъдимата се е срещнала
със свид. Б.Д. и му е продала процесната марихуана, както и че при извършената проверка била
установена самоличността на тези и на другите лица, които били там, вкл. и за последвалото им
отвеждане в РУ на полицията. Съдът не подложи на съмнение достоверността на показанията на
тези свидетели, доколкото са непротиворечиви и еднопосочни с казаното относно същите
обстоятелства от свид. С.Д., Б.Д. и Д.Д., който закарал с автомобила си свид. Б.Д. на същото място.
Отделно от това с показанията на свид. Ал.К., Ив.К., Ат.Д. и Д.М. се прецизира телефонния номер
на свид. Ив.Д., чрез който по различно време са се уговаряли с него за покупка на цигари с
марихуана, фактът че заедно са пушили трева вкл. в присъствие на подсъдимата, както и
непоС.ното пребиваване на подс.Г.Д. в апартамента в мазата, към който е намерена марихуаната с
нетно тегло 26,26 гр.
В този ред на мисли съдът намира възражението на защитата, срещу кредитиране на
прочетените показания на полицейските служители за наученото при беседа със задържаните
Ст.Д. и Б.Д. в РУ на МВР за основателно, доколкото такава беседа има само оперативна стойност
за разработване на следствени версии и не може да бъде източник на доказателства. В същото
време по делото бяха приобщени чрез прочитане показанията на свидетелите Д. и Д. от разпитите
2
им проведени в рамките на вече образувано ДП (вписано с № в протокола). Те представляват
източник на преки доказателства за това кой от кого е купувал марихуана, поради което изводът за
ролята на подсъдимата в инкриминираното деяние не се формира само на база косвени
доказателства. На следващо място при задържането на горепосочените свидетели в РУ на МВР те
са нямали процесуално качество в наказателното производство, поради което нито имат пълния
обем от права, гарантирани им от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да ги
информират за правото им да запазят мълчание. За това възражението, че недопустимо с тях са
провеждани беседи без да им е осигурена адвокатска защита, съдът счете за неоснователно.
Отделно от това съдът не счита, че при прочитането на свидетелски показания в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК без съгласие на подсъдима е допуснато
нарушение на процесуалните норми, тъй като законът в посочения текст не изисква такова. Що се
отнася до прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НК показания на свид. Р.Н. и Ал.К.,
съгласието дадено от защитника е чрез използване на формата за мн.число на глагола: „Не
възразяваме; Нямаме възражения“, а мотивирайки своя акт съдът изключи тези показания от
доказателствената съвкупност.
Съдът не кредитира показанията на свид. Ив.Д. в частта, че той вкарал във входа на
жилищния блок свид. Б.Д. и Ст.Д., където им дал търсената от тях марихуана, както и че когато
излязъл от мазата Б. бил вътре, а С. – излязъл навън. Те са в явно противоречие с прочетените и
поддържани пред съда показания на последните, които съдът кредитира както с оглед на това че са
дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, под страх от наказателна отговорност, така
и поради непосредствената им близост до инкриминирания случай. Тогава свид. Б.Д. категорично
е посочил, че при срещата им „пред входа“ Г. Д. го е попитала „колко иска и му бутнала в ръцете
марихуаната“, която предал в полицията, „като й платил 30 лева“, а свид. Д., че е отишъл „пред
входа на сградата в която живеело лицето“, с което се уговорил по телефона за марихуаната, която
получил от него, на метри от мястото където бил задържан. Отделно от това в известна степен
показанията на Б.Д. и Ст.Д. пред съда бяха непоследователни, а на въпроси на защитата –
неубедителни, доколкото променяха позицията си, поради което съдът не им даде вяра (че
марихуаната, намерена у Д. му дало друго лице, преди това; а Б.Д. само си говорел с Г., не помни
на кого е давал парите и т.н.).
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимата Г.Д., с които отрича на
инкриминираната дата да е продала марихуана свид.Б.Д., когато тя сочи като отдавна познатия й
Б.. Както беше посочено по-горе те са в противоречие с казаното от този свидетел на ДП и
потвърдено от него пред съда, а косвено доказателство за такива нейни действия се съдържа в
показанията на свид. Д.Г.. Като цяло обясненията на подсъдимата са лаконични, а преценени с тези
на съпруга й - свид. Ив.Д., целят изграждането на защитна теза за конкретния случай. Тя е в
дисонанс с установеното поведение на лицата, обект на наблюдение от полицейските служители
Кр.С. и М.К. пред блок № 26 на „...", а не следва да се пренебрегва и факта, че Ив.Д. свидетелства
след осъждането му с влязло в сила споразумение за извършено от него по същото време
престъпление по чл. 354а, ал. 2 т.4 вр. ал.1 от НК за разпространение на свид. Ст.Д.. Освен това
между казаното от подсъдимата и съпруга й относно присъствието на баба му в жилището на ул.
„...“ № 26 ап.7 на 29.12.2020 г. има противоречие доколкото тя твърди, че „преди Б. и С. да дойдат,
И. се е качил да помогне на баба си“, а пък последният заявява, че „2-3 дни по-рано тя била приета
в хоспис“. И на последно място твърдението на подсъдимата, че намерената в апартамента
ел.везна била нова и неупотребявана, се опровергава от експертното заключение, установило
върху работната й повърхност следи от тетрахидроканабиол.
Заключенията на двете физико-химични експертизи съдът кредитира като обективни и
компетентно дадени относно вида, количеството и състава на наркотичните вещества в
предадената от свид. Б.Д. и иззетата при претърсването в мазата към ап.№ 72 на ул.“..." № 26
зелена растителна маса, и за състава на следите от наркотична субстанция, върху работната
повърхност на ел. везна, иззета от хола на горепосочения апартамент.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателствени средства, доколкото същите
са изготвени в хода на започнало наказателно производство и по предвидения в НПК ред.
Доколкото на свид. Б.Д. не е извършван обиск от полицейските служители извършили проверката
3
пред блока, не се е налагало съставяне на протокол по чл. 82 вр. чл.81 ЗМВР за забранената за
държане вещ, която свид.Д. показал. За това връщането й от полицейския орган на лицето и
последвалото доброволно предаване с протокол в РУ на МВР в рамките на вече образуваното ДП,
не опорочава това процесуално действие, респ. доказателствената стойност на протокола, с който
това веществено доказателство е приобщено в хода на разследването.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че с действията си на 29.12.2020 г.
продавайки на свид. Б.Д. марихуана с нетно тегло 2,72 гр. и съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабиол 8.9% подсъдимата Г.Д. е осъществила състава на престъпление по чл. 354а
ал.1 пр.2 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез действие –
фактически предала на свид.Д. търсената от него марихуана, срещу което получила сумата от 30
лева. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, защото Д. е съзнавала всички
елементи от състава на престъплението, имала е знанието за законовата забрана да разпространява
наркотични вещества, включително и предвид осъжданията на съпруга й Ив.Д. за престъпления от
същия вид.
При определяне на наказанието съдът съобрази от една страна високата степен на
обществена опасност на деянието, а от друга сравнително ниската такава на извършителката, която
е неосъждана. Престъплението разкрива много разпространен в обществото, но неприемлив начин
за набавяне на парични средства, чрез разпространяване на наркотични вещества без надлежно
разрешително.
Личността на подсъдимата разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност.
Г.А.ова не е имала криминални прояви, на сравнително млада възраст е, омъжена с едно дете, а
разпространената марихуана е с малко тегло и ниска стойност. В случая съдът определи
наказанието при условията на чл.54 от НК, като е счете че посочените обстоятелства не са нито
многобройни, нито от категорията на изключителните за да обосноват определяне на наказанието
пореда на чл.55 от НК. Като съобрази, че предвидено в чл.354а ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“, е от две до осем години, т.е. със специален минимум и са налични само смекчаващи
наказателната отговорност на подс. Г.Д. обстоятелства, й наложи минималното - за срок от две
години. Тъй като наказанието е със срок до три години „лишаване от свобода“ и подсъдимата е с
чисто съдебно минало съдът прецени, че са налице предпоставките за прилагане на института на
”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК, който определи за минималния срок, предвиден в този
текст – три години. Съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на наказанието при
неправомерно действие през периода на изпитателния срок, съдът счете, че в достатъчна степен
ще обезпечи въздържането на подсъдимата и правилното коригиране на ценностната й система.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото в чл.354а ал.1 от НК наказание „глоба“, а
отчитайки обстоятелството, че подсъдимата не работи, но е в трудоспособна възраст я отмери на
минимума от 5000 лева.
Съдът прие, че наказания от посочения вид и в конкретните размери са справедливи и
достатъчни за постигане на целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК - както на
специалната, така и на генералната превенция по отношение на останалите членове на
обществото, които потенциално биха били извършители на подобни деяния.
Съдът на осн. чл.304 от НПК оправда подсъдимата Г.Д. по обвинението, че на
29.12.2020г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с ИВ. БЛ. Д., без надлежно разрешително
държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло
26,26 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,75% на стойност 157,56 лв.
по следните съображения:
Претърсването на жилището и мазата към него в присъствие на свид. И.Д. и подс. Г.Д.
е извършено вечерта на инкриминираната дата, когато е бил задържан свид. Б.Д., който
доброволно предал намиращата се в него марихуана, заявявайки, че я купил от подсъдимата.
Видно от положените подписи и отбелязване в съставения за това процесуално действие протокол,
подс. Г.Д. е присъствала само при претърсването на апартамента, от където е иззета ел. везна с
установени по работната й повърхност следи от наркотична субстанция, а съпругът й - свидетеля
4
Б.Д. също там е вписал, че намерената(в мазата) торба е негова. Свидетелите Ив.К. и Ат.Д. сочат в
показанията си, че познават съпрузите Д.и, но не дават категоричен отговор, че жилището на
ул.“Анг.К.“ № 26 е обитавано поС.но от тях и към инкриминираната дата. По скоро гласните
доказателствени средства са в посока, че основно свид. Д. е ходил по това време в този
апартамент да полага грижи за баба си, а подсъдимата го е придружавала. Обстоятелството че
този свидетел и подсъдимата са съпрузи, и са били заедно в някои от случаите, когато свид.
Ал.К., Д.М. или Д.Г. са купували от И.Д. трева или са пушили такава, по никакъв начин не може
да бъде отнесено с необходимата степен на несъмненост, че подсъдимата Д. е държала заедно с
Ив.Д., като съизвършител инкриминираната марихуана. На практика тезата на прокуратурата за
осъществявана от подсъдимата Д. фактическа власт в този случай не може да се докаже само с
установяването на марихуаната в мазата, към апартамент за който няма категорични
доказателства, в който да е живяла поС.но по това време. Това е така, защото свид. Ив.Д. сам сочи,
че намерената торба с марихуана е негова, горепосочените свидетели не отричат, че са купували
„трева“ от него, а той е осъждан няколко пъти за държане без надлежно разрешително с цел
разпространение на марихуана и за отглеждане на такава. Последните обстоятелства навеждат на
житейски достоверна и напълно логична друга възможна хипотеза – че процесната марихуана е
държана само от свид.Ив.Д., така както поддържа той. Т.е. налице е обосновано съмнение, което
изключва изискваната категорична доказаност на обвинението подсъдимата Г.Д. да е съучастник в
престъплението с изпълнително деяние – държане с цел разпространение на високорисково
наркотично вещество – марихуана.
С присъдата съдът се произнесе за отнемане в полза на държавата на веществените
доказателства, приобщени по делото, съобразно относимостта им към доказателствената
съвкупност и разпоредбата на чл.354а ал.6 от НК.
При този изход на делото – подсъдимата е призната за виновна и с оглед разпоредбата
на чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на Г.Д..

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.



Съдия:


5
Съобщи за изтекли лични данни