№ 6116
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110163252 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът „**** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника П. А. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** с
аб. № **** като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е
сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 30,25 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.09.2023 г. до окончателното
плащане; 63,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.08.2022 г. до 08.09.2023 г. и 6,84 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г.
до 08.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 52229/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.09.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. А. Г. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва не оспорва облигационната си обвързаност с ищеца по силата на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, както и данните, удостоверени в представеното
извлечение от сметки, отнасящо се за аб. № 331449. Сочи, че в сградата не се доставя топла
вода, а радиаторите в имота са демонтирани, поради което предмет на делото следва да са
единствено начислените суми за сградна инсталация, начислявана по реда на чл. 61 и сл. от
1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Счита, че
претендираната сума в размер на 30,25 лв. е начислена с фактура № **********/25.10.2022
г., поради което се отнася за м.10.2022 г. и не е част от процесния период. Заявява, че
признавайки задължението по обща фактура № **********/30.06.2022 г. на стойност от
489,47 лв., от него не би следвало да се претендират други суми. Оспорва фактура №
**********/25.10.2022 г. на стойност от 30,25 лв. да му е изпращана и/или връчвана. Счита
за ненеобходимо допускането на исканите експертизи. Навежда довод за изтекла
погасителна давност. Позовава се на нищожност на процедурата, уредена в чл. 61 и сл. от
Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. и нормата, определяща зависимостта
(формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия,
която служебно определя размера на сумите по перо „сградна инсталация“, позовавайки се
на решение № 4777 по адм. дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС. Счита, че възприетите в
него постановки следва да се прилагат и по отношение на приетата впоследствие Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 и § 3 от ПЗР, която също е
атакувана, позовавайки се на адм. дело № 746/2021 г. по описа на ВАС. Обобщава, че при
наличие на отменена/нищожна норма приложение намира предходната такава в изпълнение
на ЗЕ, каквато обаче не съществува. Оспорва и претенциите за лихва. Навежда довод за
нищожност на ОУ на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
В случая, с определение от 02.02.2025 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът П. А. Г. е бил
потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Нещо повече, за
установяване на същото свидетелстват и данните, които се извличат от писмените
доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том I, нот.
дело № 9958/1994 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от Столична община,
р-н Слатина, молба за откриване на партида от 1994 г. на името на ответника, носеща
подписа му, чието авторство той не е оспорил в хода на процеса и др., както и извършеното
от ответника частично признание на част от процесните вземания, което по естеството си е
конклудентно признание относно качеството му на собственик, респ. на потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период.
Ето защо, с оглед релевираните от ответника възражения, спорен по делото се явява
въпросът дължимостта на претендираната от него сума, отнасяща се за периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., останала предмет на разглеждане в рамките на исковото
производство.
2
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ
на претендираната стойност, по делото е изслушано и прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, констатирало, че в рамките
на исковия период в собствения на ответника апартамент не е установено потребление на
топлинна енергия, като данните в тази насока са на база извършен реален отчет, снет от
наличните в него 2 броя водомера. Изрично по време на изслушването си в о. с. з. на
03.04.2025 г. експертът посочва, че исковият период обхваща летните месеци, поради което
липсва начислена топлинна енергия и за отопление и сградна инсталация, както и, че
начисленията са прогнозни, но след изравнението сумите се зануляват. Следва да се
отбележи, че в тази част констатациите на експертизата се потвърждават и от представените
от третото лице – помагач изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 72-73 от делото),
отразяващи нулево потребление. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че по делото не
е доказано доставянето и реално потребяване на топлинна енергия в рамките на исковия
период, чиято стойност да възлиза на посочената от ищеца сума от 30,25 лв., поради което
предявеният главен иск за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021
г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, без да се налага обсъждането на
останалите наведени от ответника възражения за недължимост на исковата сума.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг, изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск за цена на топлинна енергия,
неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на 63,44 лв. за
периода от 15.08.2022 г. до 08.09.2023 г.
По отношение на главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 35,28 лв., отнасящо се за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., чиято
дължимост принципно ответникът е признал още в хода на заповедното дело, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.09.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,84 лв., начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 08.09.2023 г. също е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът - заявител следва да бъде осъден да заплати сумите,
както следва: полза на адв. Р. Д. - 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в хода на исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и в полза на ***** – 24,11 лв. -
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в хода на производството по ч. гр. дело № 52229/2023 г. по описа на СРС,
79 състав. С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се следват разноски по настоящото
дело, като за следващите му се такива в хода на производството по ч. гр. дело № 52229/2023
г. по описа на СРС, 79 състав, съразмерно с признатата част от сумите по заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.09.2023 г. съдът вече се е произнесъл с разпореждане №
138539/30.09.2024 г., въз основа на което в негова полза е издаден изпълнителен лист от
3
30.09.2024 г., който се намира в кориците на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****** срещу П. А. Г., ЕГН ********** и адрес: **** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 30,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **** с аб. № 331449, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 21.09.2023 г. до окончателното плащане; 63,44 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
08.09.2023 г. и 6,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.09.2023 г., за които суми по ч. гр.
дело № 52229/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 28.09.2023 г.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати в
полза на адв. Р. Л. Д. от САК с ЛНЧ ********** и адрес на кантората: ****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производство, както и в полза на ***** от САК с ЛНЧ ********** и адрес на
кантората: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 24,11 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в производството по ч. гр. дело № 52229/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4