Номер 62201.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601052 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с
чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С. М. Б. срещу определение на
СГС,НО,22 състав от 10.09.2020 год. по НЧД № 3185/20 год.,с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Изразява недоволството си от това,че съдът отново е взел предвид
тежестта на извършеното от него деяние,което за пореден път представлява
налагане на санкция и че този критерий не следва да бъде определящ в това
производство.На следващо място изтъква,че съдът е посочил непроменената
оценка на риска,без да се аргументира защо този критерий е от решаващо
значение.Посочва също така,че затворническата администрация е приложила
един препланиран план на присъдата,който намира за абсолютно
формален,тъй като не са посочени конкретни мероприятия,а от доклада на
ИСДВР не се вижда по всеки от пунктовете как и кой е работил с
него.Твърди,че инспекторите по социални дейности и възпитателна работа на
групата са били сменяни през няколко месеца,никой от тях не е успял да
опознае лишените от свобода,да се ориентира в необходимостите и да
предприеме нужното.Липсват курсове,конкурси,културно-информационни
програми или каквито и да било мероприятия,поради което лишените от
свобода са оставени сами на себе си да се коригират както могат.На последно
1
място излага,че съдът не е посочил как обвързва цялостно очертаната
фактическа обстановка от затворническото досие за изпълнение на целите на
наказанието и извършената корекционна работа и изобщо не е отчел
трудовата дейност и наградите,които е получил за изпълнение на
поставените задачи.Прави искане за отмяна на атакуваното определение.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и
доводите в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в
предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на
лишения от свобода С. М. Б. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в
размер на две години,два месеца и единадесет дни,определено му по НЧД №
4225/18 год. на СГС.По това дело му е наложено едно общо най-тежко
наказание за срок от десет години лишаване от свобода по осъжданията му по
НОХД № 2485/14 год. на СГС за престъпление по чл.152,ал.3,т.1 и т.5 във вр.
с ал.1,т.2 във вр.с чл.29 от НК,по чл.150,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 и по
чл.142,ал.3,т.1 във вр. с ал.2,т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 от НК и по
НОХД № 809/12 год. на СРС за престъпление по чл.196 от НК.Изложил е
съображения,че макар и да е налице първата предпоставка по смисъла на
чл.70,ал.1 от НК,то не са налице достатъчно доказателства за поправянето
му.
От представената от затворническата администрация справка е
видно,че същият е постъпил в СЦЗ на 14.03.2018 год.,като от 02.02.2018 год.
е приведено в изпълнение наказанието му от десет години лишаване от
свобода.Зачетен е предварителния му арест от 3 год.,2 м. и 15 дни,а към
момента на постановяване на определението, същият е изтърпял всичко 7
год.,9 м. и 19 дни с остатък от 2 год.,2 месеца и 11 дни.,т.е. налична е първата
предпоставка на чл.70,ал.1,т.1 от НК,тъй като е изтърпял 2/3 от наложеното
му общо наказание .
Осъденият е осъждан многократно,като по повод на привеждане в
изпълнение на настоящото му наказание е изготвен първоначален доклад на
2
ИСДВР от 19.04.2018 год.,според който е определен висок риск от рецидив-
83 т. и са отчетени дефицитни зони,както следва:в отношението му към
престъплението-не поема отговорността за извършеното,в начина на живот и
обкръжение-безразсъдно и рисково поведение,злоупотреба с
наркотици,проблеми в междуличностните отношения и в уменията за
мислене.
Със заповед № 508/26.09.2018 год. е награден за подчертана
дисциплинираност и сътрудничество на ИСДВР при реализиране на
социално-възпитателни дейности,но със заповед №421 от 05.10.2018 год. е
наказан с писмено предупреждение за притежание на забранени вещи.След
устойчива линия на поведение е награден със Заповед №99 от 14.03.2019 год.
с допълнителна хранителна пратка и на 24.07.с.г. със заповед № 288 е бил
награден с удължено свиждане за срок от 4 часа. На 22.11.2019 год. обаче, със
заповед №481 е наказан с лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца за дадени два положителни теста- на 13.11.2019 год. и на 19.11.2019
год. за употреба на наркотични вещества,след което са отменени
заповедите,с които му е възложено да работи като работник в затворническа
кухня-заповед №467/26.11.2019 год.Със заповеди №84 и №85 от 21.02.2020
год. отново му е възложено да работи в кухнята с изпитателен срок от 3
месеца,както и да изпълнява работа в обслужващата и комунално-битова
дейност в затвора,които обаче също са отменени на 13.03.2020 год. със
заповед №110, отново поради констатиран положителен резултат за употреба
на психоактивни вещества.
От текущ доклад от 16.04.2019 год.на ИСДВР се установява,че
продължава да не поема отговорност за извършеното и не разпознава
факторите,допринесли за престъплението,нито пък причините за поведението
си,не зачита чувствата на другите ,като не са преодолени и останалите
проблемни зони.
На 31.10.2019 год. е изготвен доклад на ИСДВР по повод провеждане
на процедура за условно предсрочно освобождаване,според който не е
констатиран напредък и рискът от рецидив е останал в същите стойности-83
т.,а рискът от сериозни вреди за обществото е определен на висок.
Последният доклад за осъдения е изготвен на 12.08.2020 год. и според
3
него рискът от рецидив е редуциран до 74 т.,т.е. в средните стойности,но
вследствие на допуснатите дисциплинарни нарушения,свързани с
положителни тестове за наркотици и ползване на неразрешена вещ-мобилен
телефон,отново е повишен на 80 т. или във високите граници.Като
дефицитни зони са отчетени криминалното му минало,формалното му
отношение към престъплението,по силата на което в определена степен
приема вината си,но по-скоро формално разбира мотивите за криминалното
си поведение,при утвърден модел на криминални нагласи и отричане,че има
жертви вследствие на деянието му.По отношение на начина на живот и
обкръжение е налице рисково и безразсъдно поведение,с
манипулативен,хищнически начин на живот в затвора,свързан с модел на
поведение-употреба на наркотици.Непоследователен в уменията си за
мислене и трудности в междуличностните отношения,като е склонен да вярва
в най-лошото и не желае да вярва на другите,както и налична история на
агресивно поведение към другите,като лесно изпада в състояние на
гняв.Рискът за обществото е оценен на среден,а ресурсите му се извеждат от
трудоспособната му възраст,липсата на емоционални проблеми,жилищното
му устройване и наличието на образователен ценз.Според инспектора, през
изминалия период от време не може да се говори за настъпила трайна
позитивна промяна в поведенческия модел на С. Б. предвид наложените му
наказания и поведение,което не е насочено към спазване на режимните
изисквания.Направен е извод,че към момента не са изпълнени целите на
наказанието и корекционната работа с него продължава в насока промяна на
нагласите и поведението чрез спазване на законовия ред и установените
социални правила,оптимизиране на уменията за мислене и съхраняване на
социалните контакти.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода
на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от
НК ,тъй като лишения от свобода Б. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му общо наказание,но досежно обосноваване на извода,че са налице и
предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват
доказателства за поправянето на осъдения.
В тази насока се установява от изложените доклади,че при Б.
корекционния процес не е завършил,продължава да е налице висок риск от
4
рецидив,а наложените му през последната година наказания за допуснати
нарушения на режима в местата за лишаване от свобода говорят,че
цялостното му поведение не подсказва за положително развитие на
личността.Същият формално е приел вината си за извършеното престъпление
и отрича последиците от него,поради което и този състав приема,че не са
налице предпоставките за приложението на чл.70,ал.1 от НК.Не са налице
доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на
чл.439а,ал.2 от НПК,които да формират извод в исканата от осъдения
посока,поради което и жалбата му следва да се остави без уважение,а
атакуваното определение-потвърдено.
В конкретния случай не тежестта на извършеното престъпление е
основанието за отказ да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване,а липсата на доказателства за поправянето на осъдения с
оглед отразеното в докладите,а и видно от цитираните по-горе заповеди за
наложени наказания,не сочи за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Предвид позоваването на лишения от свобода на разпоредбата на ал.3
на чл.439а от НПК,според която неприлагането на мерки за
поощрение,неучастието в програми и дейности по ал.1,когато такива не са
били достъпни за осъдения ,не могат да бъдат единствени основания за отказ
от постановяване на условно предсрочно освобождаване,без да се изследва
цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,е
необходимо да се изтъкне,че не неучастието в други мероприятия е
основанието за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване,а именно цялостното поведение на Б.,което сочи на липса на
напредък от корекционната дейност по отношение на неговото поправяне и
превъзпитание.Що се касае до неупражняването на трудова дейност е
видно,че затворническата администрация му е възложила работа както в
кухнята на затвора,така и в обслужващата и комунално-битова дейност,от
която работа обаче той е бил лишен в средата на март 2020 год.като
последица от констатираната от него употреба на наркотични вещества.
Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС,НО,22 състав от 10.09.2020 год.
по НЧД № 3185/20 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6