Решение по дело №695/2010 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 806
Дата: 11 юли 2011 г. (в сила от 30 юли 2011 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20105530100695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2010 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      Номер                               Година   11.07.2011              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми юни                                                                                                     Година 2011 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. Секретар: С.Ч.                 

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 695 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по извършване на делбата.

 

            С влязло в сила на 08.07.2010 г. решение № 541 постановено на 25.05.2010 г. по делото е допусната съдебна делба между ищеца С.Д.Г. и ответниците П.К.З., А.С.М., Н.К.М. и С.К.И., по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с. С. п., Община Н. З., Област С., съставляващо УПИ --, в квартал 44 по подробния устройствен план на селото, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни функции, целият с площ съгласно скица от 1280 кв.м., при граници по нотариален акт: изток – УПИ --, запад – улица, север – УПИ --, юг – УПИ --, а по скица № 298/13.02.2007 г. на Община Н. З. при граници: изток – УПИ -- и УПИ --, запад – улица, север – УПИ --, и юг – УПИ --, ведно с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова стопанска сграда и подобрения, при права (квоти): 3/24 идеални части за ищеца С.Д.Г., 12/24 идеални части за ответника П.К.З., 5/24 идеални части за ответницата А.С.М., 2/24 идеални части за ответника Н.К.М. и 2/24 идеални части за ответницата С.К.И..

 

В хода на делото по същество ищецът С.Д.Г., чрез пълномощника си моли съда да изнесе допуснатият до делба между страните имот на публична продан.

 

            Ответникът П.К.З., редовно и своевременно призован, не се явява и не взема становище по извършването на делбата.        

 

Ответниците А.С.М., Н.К.М. и С.К.И. заемат в хода на делото становище да им се постави в общ дял полагащата им се част от имота, ако същият е поделяем, като в хода на делото по същество първите двама от тях не се явяват, а ответницата С.К.И. заема становище, че ищецът нямал желание за делба на имота, като по извършването й предоставя на съда.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:   

 

            За да избере способ за извършване на делбата, съдът назначи по делото съдебно - техническа експертиза, определеното първоначално за изготвянето на която вещо лице С.Г. депозира първоначално и допълнително заключения, а определеното след него за изготвянето друго вещо лице Т.Н. депозира второ допълнително заключение. От същите съдът възприема само т. 2 от първоначалното заключение на вещото лице С.Г. и допълнителното заключение на вещото лице Т.Н.,  поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства. От възприетата т. 2 на ПЗСТЕ на вещото лице Г. се установява, че допуснатият до делба между страните с постройките УПИ --, в кв. 44 по ПУП на с. С. п., Община Н. З., с площ от 1280 кв.м., има действителна пазарна стойност от 7266 лева (л. 88). От възприетото от съда ДЗСТЕ на вещото лице Н. *** Загора, където се намира този имот, е населено място с преобладаващо равнинен терен по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4, във вр. с §5, т. 13 от ДР на ЗУТ, тъй като последният му е с наклон до 10 на сто, в частност няма в него наклони на терена му по-големи от 6,8 на сто (л. 154). Вярно е, че според чл. 19, ал. 2 от ЗУТ селата или частите от тях с преобладаващо равнинен или стръмен терен, се определят с решение на общинския съвет, въз основа на заключение на общинския експертен съвет. Но също така е вярно, че от приложеният към ДЗСТЕ на вещото лице Г. *** е видно, че няма такова заключение на ОЕСУТ и взето въз основа на него решение на ОС Н. З. за определяне дали теренът на посоченото село, в което се намира процесният имот, е преобладаващо равнинен или стръмен (л. 137). Именно поради това съдът постави допълнителна задача на вещо лице Н. да отговори на този въпрос, на който същото в.л. е отговорило във възприетото от съда, като неоспорено от страните и непротиворечащо на останалите доказателства – ДЗСТЕ, според което село С. п. е с преобладаващо равнинен, а не стръмен терен.

 

Поради това съдът не възприема т. 1 от ПЗСТЕ изпълнено от вещото лице Г., тъй като даденото от същото в тази точка заключение, че процесният имот е поделяем на три реални части при спазване на минималните изисквания за лице и повърхност по чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, с допустимото намаление по чл. 19, ал. 4 от ЗУТ - е необосновано, което го квалифицира като неправилно, тъй като от ДЗСТЕ на вещото лице Н. *** поле, където се намира процесният имот, не е с преобладаващо стръмен терен, при което поделяемостта му според чл. 201, ал. 2 от ЗУТ не се обуславя от спазването на минималните изисквания за лице и повърхност на отделните части по чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, защото последният определя същите само за имотите в села или части от тях с преобладаващ стръмен терен, какъвто процесният не е, а именно тези неприложими в случая минимални изисквания вещото лице Г. е ползвало за отговора си по т. 1 от ПЗСТЕ за поделямостта на имота (л. 87). Поради това същата т. 1 от това ПЗСТЕ, съдът не възприема (чл. 157, ал. 3 от ГПК, отм.).

 

            Съдът не възприема, поради необосноваността му и ДЗСТЕ изпълнено от вещото лице Г., според което процесният имот можел да се подели на три реални части без последните да са с лице и повърхност под минимално установените и в чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, с приложение на допустимото намалиение по чл. 19, ал. 4 от ЗУТ (чл. 157, ал. 3 от ГПК, отм.). По делото не само няма несъмнени данни процесният имот да се намира на главна улица, нещо повече, в.л. Г. ***. по делото на 27.04.2011 г., че този имот не се намира на такава улица, но няма несъмнени данни и да са налице изискваните от чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗУТ и то кумулативно – специфични теренни и стопански условия. При това положение, дори да се възприемат за обосновани отговорите на в.л. Г. в същото заседание, че били налице в случая само специфични стопански условия, те, при липса според същите отговори и на специфични теренни условия, съвсем не се достатъчни, доколкото именно кумулативно, а не алтернативно е изискването на чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗУТ за наличността на същите условия. Поради това наличието само на стопански или само на теренни, очевидно не е достатъчно, за да се приемат за приложими минималните изисквания на чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗУТ за лице от най-малко 14 м и повърхност от най-малко 300 кв.м. на отделните части при делба на УПИ, към които след прилагане на допустимото от чл. 19, ал. 4 от ЗУТ намаление с най-много 1/5 да се възприеме ДЗСТЕ на това в.л., че най-малката част, която може да се получи допустимо от процесния имот, е с 11,2 м лице и 240 кв.м. повърхност. Така, въпреки неприложимостта при това положение на изходните минимални изисквания на чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗУТ за лице от 14 м и повърхност от 300 кв.м. на отделните части, именно последните в.л. Г. е ползвало за изготвяне на ДЗСТЕ за поделяемост на имота на три реални части, което обуславя извод за необоснованост, а оттам и неправилност на заключение, което поради това съдът не възприема (чл. 157, ал. 3 от ГПК, отм.).

 

            Според чл. 201, ал. 2 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. В случая от т. 3 констатации на ПЗСТЕ на в.л. Г. е видно, че с плана за застрояване процесният имот е определен за ниско жилищно застрояване, а според ДЗСТЕ на в.л. Н. *** преобладаващо равнинен терен, като по делото няма несъмнени данни той да е на главна улица или да са налице при същия специфични теренни и стопански условия. Следователно. За отговор на въпроса дали е поделяем според чл. 201, ал. 2 от ЗУТ поне на три реални части, според искането за общ дял на посочените трима от общо петимата му съделители по делото, следва всяка една от тези три части да няма лице и повърхност с размери под минимално установените в чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗУТ, намалени с най-много 1/5 според чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, т.е. да няма лице под 12,8 м и повърхност под 400 кв.м. Предложените обаче проекти за делбата на този имот с първоначалното и допълнителното ЗСТЕ на вещото лице Г., очевидно не отговарят на тези минимални изисквания за повърхност по чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 1, с намалението по ал. 4 от ЗУТ, доколкото и по предложеният проект за делбата му по т. 1 на ПЗСТЕ на това в.л. - средният проектоимот с лице от 14 м има повърхност от 240 кв.м., и по предложеният проект за делбата му по ДЗСТАЕ на това в.л. – същият среден проектоимот с лице от 16 м има повърхност от 240 кв.м., която и в двата случая очевидно е под установеният с намалението по ал. 4 - минимален размер в чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗУТ от 400 кв.м. минимум (л. 94 и 138).

 

Налага се следователно извода, че се явява обосновано само постъпилото на 23.02.2011 г. по делото писмено становище по чл. 201, ал. 4 от ЗУТ на главният архитект на Община Н. З., според което процесният УПИ с постройките е неподеляем по смисъла на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ, защото от него не могат да се обособят три урегулирани УПИ с повърхност под минимално установената с намалението по закон в чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с ал. 4 от ЗУТ, отнасящ се за населено място с преобладаващо равнинен терен, каквото е село С. п., където се намира този имот (л. 121), а противоречащите му т. 1 от ПЗСТЕ и ДЗСТЕ на в.л. Г. - се явяват необосновани. Поради това съдът не възприе последните, а становището на главният архитект на Община Стара Загора, от което е видно, че процесният имот е неподелям по смисъла на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, няма представени.  

 

            При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че в случая липсват условия за съставяне на разделителен протокол по чл. 287, ал. 1 от ГПК (отм.), доколкото към съставянето му се пристъпва само когато могат да се образуват толкова дялове, колкото са съделителите, респективно “колената”, иначе не би могло да се тегли жребие по чл. 291 от ГПК (отм.), а в случая допуснатия до делба между страните имот е неподеляем. Не са налице поради това и условия за съдебно разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), защото делбата при този способ е възможна, само когато има достатъчно имоти, за да се отреди дял в натура на всеки от съделителите, респективно колената и се прилага само във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗН, а в случая делбеният имот е един, при което положение не може да бъде поставен в дял на никой от петте му съделители, защото не е допустимо някой от тях да получи по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) дела си в натура, а други в пари (т. 13 от ППВС № 6/1964 г.). А след като е така и в случая липсват условия за съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие, и за съдебно разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), никой от съделителите не е поискал и възлагане по чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.) на допуснатият до делба между тях процесен имот с постройките, в него, а същият е неподеляем, той следва да се изнесе на публична продан (чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.), чл. 34, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН).

 

Съгласно чл. 293а, изр. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 8 от ТДТКССГПК в тежест на съделителят С.Д.Г. следва да се възложи дължимата се за производството д.т. в размер на 4 % върху стойността на дела му от 908.25 лева (3/24 от 7266 лева) или сумата от 36.33 лева, в тежест на съделителят П.К.З. следва да се възложи дължимата се за производството д.т. в размер на 4 % върху стойността на дела му от 3633 лева (12/24 от 7266 лева) или сумата от 145.32 лева, в тежест на съделителката А.С.М. следва да се възложи дължимата се за производството д.т. в размер на 4 % върху стойността на дела й от 1513.75 лева (5/24 от 7266 лева) или сумата от 60.55 лева, в тежест на съделителят Н.К.М. следва да се възложи дължимата се за производството д.т. в размер на 4 % върху стойността на дела му от 605.50 лева (2/24 от 7266 лева) или сумата от 24.22 лева и в тежест на съделителката С.К.И. следва да се възложи дължимата се за производството д.т. в размер на 4 % върху стойността на дела й от 605.50 лева (2/24 от 7266 лева) или сумата от 24.22 лева. На същото основание в тежест на ищеца следва да се възложи да заплати на ответницата С.И. съобразно стойността на дела си съответната част от заплатените от последната разноски за производството за възнаграждения на вещите лица изготвили заключенията на СТЕ за поделяемостта на имота и пазарната му оценка или сумата от общо 42.22 лева. На същото основание в тежест на ответника П.З. следва да се възложи да заплати на ответницата С.И. съобразно стойността на дела му съответната част от разноските по делото за същите вещи лица, заплатени от последната или сумата от общо 168.89 лева. На същото основание в тежест на ответницата А.М. следва да се възложи да заплати на ответницата С.И. съобразно стойността на дела на първата съответната част от разноските по делото за възнаграждения на вещите лица изготвили допълнителните заключения на СТЕ, платени от последната или сумата от 47.92 лева. На същото основание в тежест на ответника Н.М. следва да се възложи да заплати на ответницата С.И. съобразно стойността на дела му съответната част от разноските по делото за същите възнаграждения на вещите лица изготвили допълнителните заключения на СТЕ, заплатени от последната или сумата от 19.17 лева. На същото основание в тежест на ищеца следва да се възложи да заплати на ответницата А.М. съобразно стойността на дела му съответната част от разноските по делото за възнаграждение на вещото лице изготвило ПЗСТЕ, заплатени от последната или сумата от 11.19 лева. На същото основание в тежест на ищеца следва да се възложи да заплати на ответника Н.М. съобразно стойността дела на първия съответната част от разноските по делото за възнаграждение на вещото лице изготвило ПЗСТЕ, заплатени от последния или сумата от 4.47 лева. На същото основание в тежест на ответника П.З. следва да се възложи да заплати на ответницата А.М. съобразно стойността на неговия дял съответната част от разноските по делото за възнаграждение на вещото лице изготвило ПЗСТЕ, заплатени от последната или сумата от 44.74 лева и на същото основание в тежест на ответника П.З. следва да се възложи да заплати на ответника Н.М. съобразно стойността на дела на първия съответната част от разноските по делото за възнаграждение на вещото лице изготвило ПЗСТЕ, заплатени от последния или сумата от 17.89 лева.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. С. п., Община Н. З., Област С., съставляващо УПИ --, в квартал 44 по подробния устройствен план на селото, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни функции, целият с площ съгласно скица от 1280 кв.м., при граници по нотариален акт: изток – УПИ --, запад – улица, север – УПИ --, юг – УПИ --, а по скица № 298/13.02.2007 г. на Община Н. З. при граници: изток – УПИ -- и УПИ --, запад – улица, север – УПИ --, и юг – УПИ --, ведно с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова стопанска сграда и подобрения, който имот е с  пазарна стойност 7266 (седем хиляди двеста шестдесет и шест) лева, между съделителите: С.Д.Г.,***, с ЕГН **********, П.К.З., с адрес ***, с ЕГН **********, А.С.М.,***. --, с ЕГН **********, Н.К.М., с адрес ***. --, с ЕГН ********** и С.К.И.***.--, с ЕГН **********, при права (квоти): 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални части за С.Д.Г. ***, 12/24 (дванадесет двадесет и четвърти) идеални части за П.К.З. ***4 (пет двадесет и четвърти) идеални части за А.С.М. ***, 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части за Н.К.М. ***, и 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части за С. К.И.***

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 36.33 лева (тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) за дължима се за производството държавна такса върху стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА П.К.З. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 145.32 лева (сто четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) за дължима се за производството държавна такса върху стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА А.С.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 60.55 лева (шестдесет лева и петдесет и пет стотинки) за дължима се за производството държавна такса върху стойността на нейния дял.

 

ОСЪЖДА Н.К.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 24.22 лева (двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки) за дължима се за производството държавна такса върху стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА С.К.И. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 24.22 лева (двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки) за дължима се за производството държавна такса върху стойността на нейния дял.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, да заплати на С.К.И. ***, сумата от 42.22 лева (четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА П.К.З. ***, да заплати на С.К.И. ***, сумата от 168.89 лева (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА А.С.М. ***, да заплати на С.К.И. ***, сумата от 47.92 лева (четиридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на нейния дял.

 

ОСЪЖДА Н.К.М. ***, да заплати на С.К.И. ***, сумата от 19.17 лева (деветнадесет лева и седемнадесет стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, да заплати на А.С.М. ***.19 лева (единадесет лева и деветнадесет стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, да заплати на Н.К.М. ***, сумата от 4.47 лева (четири лева и четиридесет и седем стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА П.К.З. ***, да заплати на А.С.М. ***, сумата от 44.74 лева (четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

ОСЪЖДА П.К.З. ***, да заплати на Н.К.М. ***, сумата от 17.89 лева (седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) за направени по делото разноски за производството за вещо лице съобразно стойността на неговия дял.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: