Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 13355 по описа за 2020 година, прецени:
Делото
е образувано по предявен от С.Б.А. срещу Ц.К.Т. и В.К.Т. частичен иск с правно
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетения за ползване на
съсобствен поземлен имот и застроени сгради в него.
Ищцата
С.Б.А. излага, че с ответниците били съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1469 с площ 2205 кв. м и построена в него сграда с
идентификатор 68134.1109.1469.1 и 68134.1109.1469.2, съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри, приети със
заповед № РД 18-50 от 02.11.2011 г. Описаните имоти били с административен адрес:
гр. София район „Красна поляна“ бул. „*****. Горепосочените
недвижими имоти били част от съществуващо преди приемането на кадастралната
карта празно неурегулирано дворно място в гр. София, кв. Красна поляна, цялото
с пространство от 6757 кв.м., съставляващо поземлен имот пл.номер 1069 от
кадастрален лист 377 по кадастралният план на гр. София, м. „Варите“ - „Красна
поляна II“, при съседи: изток и север - държавен имот, запад - М.Ж.и юг -
улица. В имота била построена и въведена в експлоатация двуетажна сграда с подпокривно пространство и сутерен, с
обслужващо и стопанско предназначение, със застроена площ от 120 кв.м.,
състояща се от складово помещение и коридор в сутеренния етаж, магазин за
строителни материали, складово помещение, санитарен възел, коридор, котелно
помещение и четири гаража в партерния етаж, от офис, кафене с излаз на тераса
върху покрива на гаражите, санитарен възел и коридор на първия етаж , и от
5/пет/ стаи, санитарен възел и коридор на 2 -ри тавански етаж, подробно описан
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 82, том I, per. № 1524, дело № 70/ 2001 година от 29.10.2001 година на нотариус Е.З.,
вписана с per. № 432 от НК, , вписан по вх. № 32367, акт. № 192, том LLXI, д. №24893, номер по имотна партида № 100410, 147323 от 29.10.2001 година на
Служба по вписванията - София, и Нотариален акт за замяна на недвижим имот №
158, том I, per. № 2843, дело № 139/2006 година от 18.08.2006 година на нотариус В.Б., вписана
с per. № 259 от НК, вписан по вх. Рег. № 53832 акт № 47 том LLXXXI дело № 34711 от 18.08.2006 г. на
СВп гр. София. Ищцата твърди, че към момента на предявяването на иска сградата
била без законово основание със сменено предназначение и се ползвала за „обществено
ползване“ – фитнес и гаражи и др. с общ достъп, а втори и трети тавански етаж
били със сменено предназначение за жилищно ползване. Ползването на част от
сградата за жилищни нужди се осъществявало от ответниците.
Ищцата твърди, че до момента на предявяването
на иска ответниците я лишавали от възможността да осъществява две от правата
ѝ на собственост, а именно правото на владение и правото на ползване.
Ищцата не притежавала никакъв достъп до имотите, които твърди, че притежава, с
което се препятствало упражняването на пълните права на собственост.
С нотариална покана от 31.08.2020
г., получена от ответницата Ц.К.Т. на 10.09.2020 г. и от В.К.Т. на 02.09.2020
г., ищцата в качеството си на съсобственик поискала от ответниците да ѝ
осигурят достъп до имота и да ѝ заплатят: всяка от тях по 27 000
лева за ползването на нейната идеална част от имота за периода 01.09.2017 г. –
01.09.2020 г.; и всяка от тях по 1500 лева месечно обезщетение (посочено като
„дължим наем“) за ползваните от тях идеални части, които ищцата твърди, че притежава.
На
основание изложените обстоятелства, ищцата С.Б.А. прави искане до съда:
- да осъди ответницата Ц.К.Т. да
заплати на С.Б.А. сумата от 17 000 лева като част от претенция за
27 000 лева обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални
части от поземлен имот с идентификатор
68134.1109.1469 с площ 2205 кв. м и построена в него сграда с идентификатор
68134.1109.1469.1 и 68134.1109.1469.2, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, приети със заповед №
РД 18-50 от 02.11.2011 г., за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.;
- да осъди
ответниците Ц.К.Т. и В.К.Т. да заплатят на ищцата С.Б.А. суми от 1500 лева всеки месец, по 750 лева всеки ответник, считано
от 01.09.2020 г., обезщетение за ползване (обозначено в исковата молба като
„дължим наем“) на собствените на ищцата идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1469
с площ 2205 кв. м и построена в него сграда с идентификатор 68134.1109.1469.1 и
68134.1109.1469.2, съгласно кадастрална карта
и кадастрални регистри, приети със заповед № РД 18-50 от 02.11.2011 г.
- да осъди ответницата В.К.Т. да
заплати на С.Б.А. сумата от 17 000 лева като част от претенция за
27 000 лева обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата идеални
части от поземлен имот с идентификатор
68134.1109.1469 с площ 2205 кв. м и построена в него сграда с идентификатор
68134.1109.1469.1 и 68134.1109.1469.2, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, приети със заповед №
РД 18-50 от 02.11.2011 г., за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.
Ответницата
Ц.К.Т. чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва исковете. Прави възражение за
нередовност на исковата молба, поради некокретизиране на частите от
обезщетенията, които се претендират за ползване на позeмлeния имот и за построените в него
сгради, както и за неуточняване идеалните части, които ищцата претендира. По
същество оспорва твърдението, че на ищцата е препятстван достъп до имотите, за
които се претендира обезщетение. Излага и доводи за притежаването от ищцата
само на „гола собственост“ на имотите, за които се претендира обезщетение,
което изключва правото ѝ на обезщетение.
Ответницата
В.К.Т. оспорва иска с твърдение за наличие на гола собственост на ищцата върху
процесните имоти, което изключвало правото ѝ да претендира обезщетение за
лишаване от ползване.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
По
делото не се спори, че страните са съсобственици на описания поземлен имот и
застроените в него сгради. Ищцата С.Б.А., представлявана от своята майка
(ответницата В.Т.) е придобила чрез покупка 1/3 ид.част от неурегулирано дворно място в кв. „Красна поляна“ с
площ 6757 кв. м, съставляващо поземлен имот с пл. № 1069 от кадастрален лист
377 по кадастралния план на гр. София, местност „Барите – Красна поляна – II
част и ¼ ид.част от правото на строеж
на двуетажна сграда с подпокривно пространство и сутерен, с НА № 82 том I рег. № 1524 дело № 70/2001 г. от 29.10.2001 г.
на нотариус Е.З.. Продавачи на идеалната част от имота и идеалната част от
правото на строеж са К.П.Т.и Н.П.Т.. Впоследствие, с одобряване на изменение на
плана за регулация и на план за застрояване през 2005 г. (СТЕ стр. 2 л. 114) за
имот пл. № 1069 били отредени три самостоятелни УПИ: УПИ IV-1069, УПИ V-1069 и УПИ VI-1069. С НА № 158 от 18.08.2006 г. том I рег. № 2843 дело № 139/2006 г. на
нотариус В.Б. е извършена замяна на идеални части от поземлените имоти, като
ищцата С.Б.А. е прехвърлила на К.П.Т.и Н.П.Т. 1/3 ид.част от УПИ VI-1069, а в замяна К.П.Т.и Н.П.Т. са
прехвърлили на ищцата 536/2230 ид.части от УПИ IV-1069. Според действащия план за
регулация, на УПИ IV-1069 понастоящем съответства УПИ IV-1469. На този имот по кадастрална
карта съответства поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1469 по кадастрална
карта (СТЕ стр. 4-5, л. 116-117).
От
горното следва правният извод, че ищцата С.Б.А. притежава 536/2230 ид.части от поземлен
имот с идентификатор 68134.1109.1469.
Върху
поземления имот лицата К.П.Т.и Н.П.Т. притежават право на ползване, което са
запазили при първоначалната продажба, съгласно т. 2 от НА № 82 том I рег. № 1524 дело № 70/2001 г. от
29.10.2001 г. на нотариус Запрянова (л. 16), и последващата замяна, съгласно т.
2 от НА № 158 том I рег. № 2843 дело № 139/2006 г. на нотариус Б.(л. 18). Поради
това, право на обезщетение за ползването на поземления имот имат титулярите на
ограниченото вещно право на ползване – лицата К.П.Т.и Н.П.Т., а не ищцата С.Б.А..
Същата като притежател на „гола собственост“ върху поземления имот не е материалноправно
легитимирана да претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота.
В
имот с идентификатор 68134.1109.1469 е построена сграда с ниска част със
застроена площ 78 кв. м и висока част, със застроена площ 127 кв. м, за които
са дадени два отделни идентификатора по кадастралната карта: ниската част с
идентификатор 68134.1109.1469.1, а високата част с идентификатор
68134.1109.1469.2. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, на
таванския етаж на високата част на сградата са изградени два жилищни обекта, а
в останалите части на сградата (висока и ниска част) има нежилищни помещения с
различно предназначение.
В
поземления имот с идентификатор 68134.1109.1469 ищцата С.Б.А. е притежавала
¼ идеална част от правото на строеж, съгласно отстъпеното ѝ
¼ идеална част от правото на строеж върху неурегулирания имот с пл. №
1069, част от който понастоящем е имот 68134.1109.1469 (СТЕ стр. 5 л. 117). С
реализирането на строителството, правото на строеж на ищцата се е
трансформирало в ¼ идеална част от право на собственост върху
изградената сграда с идентификатори 68134.1109.1469.1 и 68134.1109.1469.2 и
обектите в нея.
Върху
изградената в поземления имот сграда лицата К.П.Т.и Н.П.Т. не притежават право на ползване. Същото е запазено в тяхна полза с НА
№ 82 том I рег. № 1524 дело № 70/2001 г. от 29.10.2001 г. на нотариус Запрянова само
за неурегулирания поземлен имот с пл. № 1069, а с НА № 158 том I рег. № 2843 дело № 139/2006 г. на
нотариус Б.– за УПИ IV-1069, понастоящем УПИ IV-1469, на който съответства ПИ с
идентификатор 68134.1109.1469 по кадастрална карта. Съответно те притежават право
на ползване върху поземления имот с идентификатор 68134.1109.1469. Това право
на ползване обаче не се обхваща и построената в имота сграда. Презумпцията на
чл. 92 вр. чл. 111 ЗС в случая е оборена, според редакцията на НА № 82 том I рег. № 1524 дело № 70/2001 г. от 29.10.2001 г.
на нотариус Е.З.. Според точка 1 от нотариалния акт, продавачите са прехвърлили
на ищцата 1/3 идеални част от празно неурегулирано дворно място, заедно с
¼ идеална част от правото на строеж. Според т. 2 от нотариалния акт, продавачите запазват
за себе си правото на ползване върху продаваемия имот. При сключването на
договора единствено поземленият имот е бил реално съществуващ „имот“, върху
който е било запазено правото на ползване. Правото на строеж е вещно право, но
то не е „имот“, а правото да се създаде такъв чрез строителството на сграда.
Право на ползване може да се учреди, респ. запази само върху съществуваща вещ,
но не и върху право на строеж, а в нотариалния акт не се съдържа уговорка, че
продавачите ще придобият право на ползване и върху бъдещата сграда след нейното
построяване.
След
като ищцата притежава ¼ идеална част от правото на собственост от
построената с идентификатори 68134.1109.1469.1 и 68134.1109.1469.2 сграда и
обектите в нея, необременена с чужди вещни права, това ѝ дава право да
ползва сградата и обектите в нея и право на добивите от сградата, според
притежаваната идеална част. От показанията на свидетелите Г.Х.и Б. А.се
установява, че за процесния период ищцата С.Б.А. не е ползвала сградата,
построена в поземления имот, нито отделни обекти в нея. Това обстоятелство се
установява частично и от показанията на св. К. Т.. По делото не се спори и
относно обстоятелството, че сградата и обектите в нея се владеят и ползват от
ответниците Ц.К.Т. и В.К.Т.. Поради това, ответниците са задължени да заплатят
на ищцата обезщетение за лишаването й от ползването на сградата, според нейната
идеална част от ¼ от правото на собственост върху сградата. Вземанията
за обезщетения стават изискуеми от деня, в който писменото поискване с
нотариална покана рег. № 9037 от 31.08.2020 г. на нотариус С.Т.е достигнало до
ответниците – съответно 10.09.2020 г. за Ц.К.Т. и 02.09.2020 г. за ответницата В.К.Т.
(л. 10).
Според
заключенията на вещото лице по първоначалната оценителната експертиза се
установява, че месечната наемна цена на ниската част от сградата с
идентификатор 68134.1109.1469.1 е 913 лева, а месечната наемна цена на високата
част от сградата с идентификатор 68134.1109.1469.2 е 4532 лева. Общата месечна
наемна цена на сградата е 5445 лева. По делото са изготвени допълнителна
съдебно-техническа експертиза за определяне на прилежащата площ от поземления
имот, необходима за ползването на сградата, и допълнителна съдебно-оценителна
експертиза за определяне на наемната цена отделно на сградата с прилежащата
площ и на останалата част от поземления имот. Според заключението на вещото
лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, за ползването на сградата
е необходима част от поземления имот с площ 465 кв. м. Според заключението на
втората допълнителна съдебно-оценителна експертиза,месечната наемна цена на
сградата (без наемната цена на поземления имот извън прилежащата част за
ползването на сградата), възлиза на 4485 лева. Ищцата има право на една четвърт
от тази цена или дължимото от ответниците месечно обезщетение е в размер на 1121,20
лева. Всяка от ответниците дължи на ищцата месечно обезщетение за ползването на
имота в размер на 560,63 лева.
При
така определения размер на дължимите месечни обезщетения за ползването на
сградата, за претендирания период от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г. ответницата
Ц.К.Т. дължи на ищцата С.Б.А. обезщетение за ползването на сградата в размер на
20 182,68 лева. Частичният осъдителен иск срещу ответницата Ц.К.Т. за
сумата от 17 000 лева като част от претенция за 27 000 лева, е
основателен в предявения размер.
Дължимото
от ответницата В.К.Т. на ищцата С.Б.А. обезщетение за ползването на сградата е в
размер на 20 182,68 лева за период от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.
Частичният осъдителен иск срещу ответницата В.К.Т. за сумата от 10 000
лева като част от претенция за 27 000 лева, е основателен в предявения
размер.
Исковете
с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС срещу ответниците за заплащане на ежемесечно
обезщетение в размери по 750 лева, считано от 01.09.2020 г. за ползваните от
тях идеални части от земя и сграда са частично основателни до размер 560,63
лева, дължими от всяка ответница за ползването на сградата. Над тази сума и в
частта за обезщетение за ползването на поземления имот извън прилежащата към
сградата площ исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Ц.К.Т. ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на С.Б.А. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 17 000 (седемнадесет хиляди) лева част от
обезщетение в размер на 20 182,68 лева за лишаване от ползване за периода
01.09.2017 г. – 01.09.2020 г. на собствената на С.Б.А. ¼ идеална част от
съсобствена сграда с идентификатор 68134.1109.1469.1 и сграда с идентификатор
68134.1109.1469.2, построени в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1469 по
кадастрална карта, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда В.К.Т. ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на С.Б.А. сумата от 10 000
(десет хиляди) лева част от обезщетение в размер на 20 182,68 лева за лишаване
от ползване за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г. на собствената на С.Б.А. ¼
идеална част от съсобствена сграда с идентификатор 68134.1109.1469.1 и сграда с
идентификатор 68134.1109.1469.2, построени в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1469
по кадастрална карта, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до
окончателното изплащане.
Осъжда Ц.К.Т. и В.К.Т. да заплатят на С.Б.А.
сумите от по 560,63 лева (петстотин
шестдесет лева и шестдесет и три стотинки) всеки ответник месечно, считано
от 01.09.2020 г., обезщетение за лишаване от ползването на собствената на С.Б.А.
¼ идеална част от съсобствена сграда с идентификатор 68134.1109.1469.1 и
сграда с идентификатор 68134.1109.1469.2, построени в поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1469 по кадастрална карта, ведно със законната лихва
от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете над тези
суми до предявените размери от по 750 лева всеки ответник.
Осъжда
Ц.К.Т. и В.К.Т. да заплатят на С.Б.А. разноски
по делото в размер на по 2900,85 лева всеки ответник, според уважената част от
исковете.
Осъжда С.Б.А. да заплати на Ц.К.Т.
разноски в размер на 340 лева, а на В.К.Т. разноски в размер на 21,62 лева
според отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: