№ 4315
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110165865 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Ю. А. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Произнасянето по искането на ищеца да бъде задължено трето неучастващо по
делото лице по реда на чл. 192 ГПК да представи документи, следва да бъде отложено
до уточняване от страна на ищеца на причините, поради които не представя искания
договор за паричен заем № .........../05.05.2022 г., сключен с третото лице, предвид
обстоятелството, че като страна по него следва да разполага с него или да може да се
снабди с препис от него от „ИАМ“ АД.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и е необходимо за изясняване на
правнорелевантните факти по делото, поради което следва да бъде уважено.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е необходимо,
допустимо и относимо към предмета на делото, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като не се
установява да е образувано дело с посочения в писмения отговор номер по описа на
Софийски районен съд. Не се установи след извършена служебна проверка да е
образувано и друго дело, във връзка с което да са налице предпоставките по чл. 213
ГПК.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач
на ищеца „ИАМ“ АД.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл. 190
ГПК, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договор за
предоставяне на гаранция № ........... г., включително да предостави копие от договора,
погасителен план и СЕФ, като УКАЗВА на ответника, че непредставянето на
посочените документи може да се преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов Стоянов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитната сметка на Софийски
районен съд.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
уточни доказателственото искане по чл. 192 ГПК, като уточни причините, поради
които не може да представи или да се снабди с препис от посочения в исковата молба
договор за паричен заем, по който е страна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. от 11:20 часа , за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на на
третото лице помагач да се връчат преписи от писмения отговор и от исковата молба с
указания, че има право на писмен отговор в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
05.05.2022 г. сключил с „ИАМ" АД договор за паричен заем № ..........., по силата на
който му е предоставена в заем сума в размер на 250 лева, като видът на вноската е
седмичен, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Сочи, че в чл. 4 от
договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Твърди, че на датата на сключване на договора за заем е сключен и договор за
предоставяне на гаранция № ..........., по силата на който ответникът поема
задължението за обезпечаване на заема пред „ИАМ" АД. Въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се задължил за заплащането в полза на
гарантиращото дружество на сума, която е разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Излага доводи, че съгласно договора за
поръчителство, е следвало да предоставя дължимите парични суми на „ИАМ" АД,
което пък от своя страна, е упълномощено от ответника да събира в негова полза
сумите по процесния договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по
сключения договор. Поддържа, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за
потребителски кредит, както и че кредиторът „ИАМ" АД е едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България", като твърди че кредиторът и поръчителят са
свързани лица. Сочи, че кредитодателят е имал за цел да го насочи към единствената
форма на обезпечение, която обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя „ИАМ" АД дружество, а именно ответникът в
2
настоящото производство. Излага доводи, че кредиторът не включва възнаграждението
по договора за поръчителство към ГПР, с което имал за цел да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство № ........... е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в
полза на потребителя не се предоставя услуга, доколкото уговореното обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора „ИАМ" АД, за което цялото възнаграждение е
поето от потребителя. Поддържа, че в настоящия случая търговецът - кредитор е
обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се
дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Счита, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на
възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да
се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Поддържа, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „ИАМ" АД, Твърди, че договорът
за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави
предвид факта, че сумата която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече
от половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на
добросъвестност и справедливост. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на
сключения с ответника договор за поръчителство № ..........., както и да осъди ответника
сума в размер на 5 лева – частичен иск от общо дължимите 97,32 лева, представляващи
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от
ответника, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Сочи, че предметът на осъществяваната от дружеството дейност е
свързан с предоставянето на гаранционни сделки по занятие, за което му се дължи
заплащането на съответното възнаграждение. Акцентира, че дружеството не е страна
по сключения договор за заем, поради което не следва да бъде предмет на изследване
валидността на заемното правоотношение. Съобразно изложеното е направено искане
съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
сключен между страните договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №
........... г., и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
връщане на платена въз основа на нея сума по договора за кредит.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, недействителността на сключения договор за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ на заявените в исковата молба основания.
По предявения осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на
получаване на процесната сума от ответника въз основа на сочения за нищожен
договор, включително и нищожността на същия на сочените от него основания.
3
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за
задържане на полученото.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно отношение между страните
по договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ № ........... г. с параметри,
посочените в исковата молба.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4