.Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК -
Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 385 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“
ЕООД против Л.Л.К..
В исковата молба ищцовото
дружество обосновава активната си процесуална легитимация по иска на основание
сключен на 01.10.2019 г. със „С.Г. Груп“ ООД цесионен договор, като последното
търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на
процесните вземания на основание сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата
си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Уведомлението и за двете цесии
било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника,
ведно с приложенията към нея, то К. следвало да се счита за редовно уведомена
за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и
по – конкретно „С.Г. Груп“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен
от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.
Твърди се, че на 09.10.2013 г.
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил подписан
договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15174613001, с който
му била предоставена фиксирана услуга за номер ********* при условията на
тарифен план VIVACOM Net 15. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно –
до 09.10.2015г.
На 12.07.2016г. било сключено
допълнително споразумение за посочения номер с месечен абонамент от 17,80 лв. с
добавени следните допълнителни пакети: +TV
Standard с
абонамент 2.00 лв на месец; Диема Екстра с абонамент 3,96 лв. на месец. Срокът
на споразумението бил за 24 месеца – до 12.07.2018г.
Фактурираното от ответницата
потребление за периода 08.01.2017г. до 07.06.2017г на стойност 84.88 лв. за
неплатени далекосъобщителни услуги не касаело настоящата претенция.
След прекратяване на
индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издал по клиентски
номер 15174613001 на дата 08.07.2017г. крайна фактура № **********. В същата
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
445,66 лв., от които за ищцовата страна интерес представлявала част от
посочената сума – такава в размер на 118,68 лв. като била включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 06.07.2017г, като същата се генерирала автоматично.
Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си като не бил спазил крайния срок за ползване на
абонаментите VIVACOM Duo:Internet+TV – Net+TV – Net – съответно до 12.07.2018г.
Претендираната неустойка
възлизала на сума от 71.28 лв. съгласно уговореното в т.2 от процесния договор,
от която: 53,40 лв. за пакетна услуга VIVACOM DUO: Net+TV (3x17.80 лв.); 6,00 лв. за
допълнителен пакет + TV Standard (3x2.00 лв.) и 11.88 лв. за
допълнителен пакет Диема Екстра (3x3,96 лв.), като се твърди, че
тя имала обезщетителен характер, а не санкционен такъв.
По повод процесните вземания в производството по
ч.гр.д. № 1381 от описа на КРС за 2020г. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в законоустановения срок от връчване
на същата на длъжника, последният депозирал възражение. Това обусловило и интереса
от предявяване на настоящите положителни установителни искове.
Отделно, претенцията за заплащане на сума от 71,28 лв., - неустойка се
формира и след извършен от дружеството отказ от претенцията за сума от 47,40
лв., която била предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 1381 от
описа на КРС заповед за изпълнение на парично задължение.
Ето защо се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че Л.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да
заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 71,28 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 15174613001 от 09.10.2013 г. и Допълнително споразумение от дата
12.07.2016г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, представляваща сбор от
трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/08.07.2017г., за периода от
08.06.2017г. до 07.07.2017г.
Претендират
се направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Ищцовото
дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице
условията за това.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
В съдебно
заседание
исковата претенция се поддържа посредством предварително депозирано от ищеца
становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 19.04.2021 г. по месторабота
чрез работодателя) с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен
срок, както и за последиците при непредставянето на такъв.
Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява
в първото заседание по делото (призовката е връчена на
03.06.2021г.) и не се представлява. Не е направила
искане за разглеждането му
в нейно отсъствие,
макар и изрично да са указани последиците от предприетото
процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие
от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно
нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не
излага подробни съображения.
За пълнота съдът ще посочи, че вземането,
предмет на установяване в настоящото исково производство, представлява само
част от претенцията на ищцовото дружество, заявена в производството по ч.гр.д.
№ 1381/2020г. на КРС като за горницата до претендирания по заповедта размер.
Въпреки това и съгласно задължителните указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС за посочената част
заповедта не следва да се обезсилва от този съд, доколкото следва да се приеме,
че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК, а заповедният съд е този,
който може да стори това, без да е нужно изрично сезиране от длъжника.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Доказателства
за сторени такива са ангажирани на л.8 и 9 от делото съответно – 25.00 лв.
държавна такса и 180.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в
исковото производство, са в общ размер на 205.00 лв. – 25,00 лв. държавна такса
и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.
В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата
в размер на 71,28 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 15174613001 от 09.10.2013 г. и
Допълнително споразумение от дата 12.07.2016г., сключени между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси за всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.07.2017г., за периода от 08.06.2017г. до 07.07.2017г., за
която сума в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 1381/2020 г.
на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Л.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписвания с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.
В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата в размер 205,00 лв. (двеста и пет лева нула
стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 205,00 лв.
(двеста и пет
лева нула стотинки) - деловодни разноски направени в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 1381/2020 г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му - на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати и на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________