№ 673
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110217417 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-019300/05.09.2023 г., издадено
от началника на Група към ОПП-СДВР, на Й. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.08.2023 г., около 00.50 часа, в
гр. София, по ул. „Поп Грую“ с посока на движение от ул. „Могилите“ към ул.
„Поручик Георги Кюмюрджиев“, управлява лек автомобил марка „Нисан“ с
рег. № **** и на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“ при
направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ отказва да даде проба.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Й., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на принципа „ne bis in idem”,
жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също административно
нарушение – отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол и отказ да бъде
1
изпробван за употреба на наркотични вещества. На следващо място е
изложено, че от съдържанието на НП не ставало ясно за кое нарушение е бил
санкциониран жалбоподателят – за отказа да даде проба за употреба на
алкохол или за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
Твърди се, че жалбоподателят е имал право да откаже да бъде тестван за
употребата на алкохол, като е можел да избере дали да му се извърши
проверка с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
изследване. Изложено е, че в издадения талон за медицинско изследване не
ясно посочено кой от двата метода на изследване е избрал да бъде извършен
по отношение на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита.
Релевирани са доводи, че неправилно в 02.10 часа на жалбоподателя са
връчени двата талона за медицинско изследване, като е посочено, че
последният следва да се яви до 45 минути едновременно в две различни
лечебни заведения, което се явява обективно невъзможно. Твърди се, че
наказващият орган само формално е разгледал подаденото срещу АУАН
възражение, като не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, като присъди направените от жалбоподателя разноски по
делото.
Наказващият орган не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство по делото и не взема становище по подадената
жалба.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
На 02.08.2023 г., около 00.50 часа, в гр. София, по ул. „Поп Грую“ с
посока на движение от ул. „Могилите“ към ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ Й. управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“
с рег. № ****, като в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ служители на ОСПС-СДВР спрели за проверка управлявания
от жалбоподателя л.а. марка „Нисан“. При проверката полицейските
служители установили, че Ц. е в неадекватно състояние и поискали
съдействие от служители на 05 РУ-СДВР за тестването му за употреба на
алкохол.
На място пристигнали свидетелите К.Г.С. и А., и двамата служители на
05 РУ-СДВР, които предложили на жалбоподателя Ц. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ фаб. №
0002. Й. Ц. обаче категорично отказал да бъде изпробван за употребата на
алкохол с техническото средство.
С оглед на това, на последния бил издаден талон за медицинско
изследване № 0150142/02.08.2023 г., с което му била предоставена
възможност да даде проба с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване в УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София АД в срок до 45
минути от връчване на талона (02.10 часа на 02.08.2023 г.).
За констатираното нарушение, св. К.Г.С. съставил АУАН №
765622/02.08.2023 г. срещу Й. за извършено от последния административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Тъй като служителите на СДВР се усъмнили, че Й. Ц. е употребил
наркотични вещества, поискали съдействие от техни колеги от ОПП-СДВР,
които пристигнали на място около един час след това (около 01.50 часа), като
Й. Ц. отново отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества или
техните аналози на техническо средство „Drug test 5000”. С оглед на това,
служителите на ОПП-СДВР съставили срещу Й. Ц. и АУАН №
626492/02.08.2023 г., като му бил издаден талон за медицинско изследване за
ВМА.
Въз основа на съставения АУАН № 765622/02.08.2023 г. било издадено
НП № 23-4332-019300/05.09.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с
3
което за описаното в АУАН административно нарушение на Й. били
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
НП било връчено на 24.11.2023 г. на Й., който в законоустановения 14-
дневен срок (на 04.12.2023 г.) подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите К.Г.С. и А.К.М.; докладна записка,
изготвена от служител на ОСПС-СДВР; справка-разпечатка за допуснатите
нарушения и наложените наказания на Й. към момента на извършване на
процесното нарушение; акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-
6264/19.02.2020 г. на директора на СДВР и Заповед № 229з-109/28.02.2022 г.
на началника на 05 РУ-СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. От
показанията на свидетелите К.С. и А.М., служители на 05 РУ-СДВР, се
установява, че същите са предложили на жалбоподателя Й. Ц. да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер
7510“, но последният категорично е отказал. С оглед на това, св. С. е издал
талон за медицинско изследване № 0150142/02.08.2023 г. за даване на кръвна
проба в УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София АД.
От приложената по делото докладна записка от Й., служител на ОСПС-
СДВР, се установява, че с колегата му са спрели управлявания от
жалбоподателя лек автомобил на процесното място, като по несъмнен начин е
доказано, че именно жалбоподателят Ц. е бил водач на л.а. „Нисан“ с рег. №
****.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
4
състав намира за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.2, вр. 1.3.3 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. От приложените Заповед № 513з-
6264/19.02.2020 г. на директора на СДВР и Заповед № 229з-109/28.02.2022 г.
на началника на 05 РУ-СДВР се установява, че св. С. успешно е положил
изпит по ЗДвП и КЗ, поради което е материално компетентен да състави
процесния АУАН. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване
на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това, процесният АУАН и
обжалваното НП са съобразени с тези изисквания на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да
прецени възражението срещу АУАН и да проведе допълнително разследване
на спорните обстоятелства. Видно от съдържанието на атакуваното НП,
наказващият орган недвусмислено е отразил, че е разгледал подаденото срещу
процесния АУАН възражение, като е преценил същото за неоснователно. В
този смисъл, очевидно наказващият орган е приел, че не е налице
необходимост да се извършва допълнително разследване, доколкото не са
налице спорни обстоятелства. С оглед на това, в изпълнение на своите
задължения по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган е разгледал подаденото
срещу АУАН възражение и го е преценил като неоснователно.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят Й. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По безспорен начин се установи, че на процесната дата и място
жалбоподателят Ц. е управлявал л.а. марка „Нисан“ с рег. № ****, поради
5
което има качеството „водач на моторно превозно средство” по смисъла на чл.
174, ал. 3 ЗДвП и параграф 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Установи се също така от обективна страна, че жалбоподателят Ц. е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на
алкохол. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания при извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве. В настоящия случай е налице категоричен отказ от страна на
жалбоподателя да даде проба на техническото средство „Алкотест дрегер
7510“, поради което последният е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно
несъставомерността на осъщественото деяние, респ. относно допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП. Действително, в издадения талон за изследване
№ 0150142 са посочени и двата метода за извършване на изследване в
лечебното заведение - чрез доказателствен анализатор или химическо и
кръвно изследване. По този начин обаче не са нарушени правата на
жалбоподателя, доколкото му е предоставена възможност да бъде изследван
посредством някой от двата метода по негова преценка, което е удостоверено
по надлежния ред с подписите на Й. Ц. срещу всяка една от отметките в
талона за изследване в тази насока. Дори хипотетично да се приеме, че има
някакво противоречие или пропуск откъм съдържанието на талона за
изследване, то същият не рефлектира върху съставомерността на
извършеното от Ц. административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Следва да се посочи, че жалбоподателят сам е преценил да не се явява в
УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София АД за даване на кръвна проба, поради което не
може да бъде споделена тезата, че по някакъв начин са били ограничени
процесуалните му права или възможността да бъде изследван по желан от
6
него метод в посоченото лечебно заведение. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. максималният срок за явяване на лицето в
съответното лечебно заведение, където следва да се извършил изследването, е
45 минути, колкото са предоставени на жалбоподателя с връчения му талон за
изследване, поради което не е допуснато и нарушение в тази насока.
Освен това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
предвижда няколко отделни хипотези на извършване на нарушение, като е
достатъчно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност
на нарушителя дори когато е извършил само една от тях. В този смисъл във
визираната норма е посочено, че се наказва водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване.
Тоест, от граматическото тълкуване на посочената норма и използването на
съюза „или“ се установява, че двете нарушения са в условията на
алтернативност, поради което е достатъчно извършването само на едното
нарушение – в случая отказване извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, като е ирелевантно дали
жалбоподателят не се е явил впоследствие за даване на кръвна проба за
извършване на медицинско изследване (в този смисъл Решение № 4628 от
11.07.2023 г. по КАНД № 5267/2023 г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен
състав; Решение № 17559 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 1286/2019 г. по
описа на ВАС, VII о., Решение № 14385 от 28.10.2019 г. по адм. дело №
15470/2018 г. по описа на ВАС, VII о., като решенията на ВАС, макар и да
касаят прилагане на ПАМ по ЗДвП, са относими и към процесния случай).
Не на последно място, следва да се посочи, че от съдържанието на АУАН
и НП е видно, че на жалбоподателя Й. Ц. е вменено осъществяване на
административно нарушение единствено в първата му хипотеза – отказ да
даде проба на техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. Освен, че нито в АУАН, нито в обстоятелствената част на
НП се твърди, че Ц. не е изпълнил дадено му предписание за извършване на
медицинско изследване, този извод е и нелогичен, доколкото към момента на
съставяне на АУАН, все още не е бил изтекъл периодът от 45 минути, дадени
на Й. Ц. за явяване в лечебно заведение за извършване на медицинско
изследване. Посочването в обстоятелствената част на НП, че Ц. не е дал
7
кръвна проба за изследване касае описание на фактическата обстановка при
осъществяване на нарушението, но не и вменяване на последния и на
неизпълнение на дадено предписание за медицинско изследване.
С оглед на изложеното, извършеното от Й. деяние се субсумира от
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото Й. Ц. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от същото и пряко е целял
настъпването на това негативно изменение на обективната действителност –
отказ за изпробване за употребата на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в
нарушение на принципа „ne bis in idem” за едно и също административно
нарушение на жалбоподателя са наложени две отделни санкции.
Действително, в процесния случай за всеки един от отказите за тестване за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества или техни аналози
е съставен отделен АУАН. Съгласно задължителните указания по
приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г.
по тълк. д. № 1/2021 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия, обаче, отказите по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол
и/или наркотични вещества в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. С
оглед на това, не е допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem” със
съставянето на два отделни АУАН, респ. НП, срещу Й. Ц. за обективираните
от последния два отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и за
употреба на наркотични вещества и техните аналози.
При индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя Ц. за
извършеното административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
наказващият орган законосъобразно е наложил предвидените в същата
разпоредба кумулативни наказания в законоустановените им размери –
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца. Предвид липсата на възможност за налагане на
административни санкции в размери, различни от посочените, съдът счита, че
8
наказателното постановление се явява законосъобразно и в тази си част.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, е безпредметно
обсъждането на въпроса за маловажност на извършеното административно
нарушение, доколкото в настоящия случай нормата на чл. 28 ЗАНН се явява
неприложима.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното
НП да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, наказващият орган има право на разноски.
Доколкото обаче такива не са били поискани до приключване на съдебните
прения по делото, а и не са представени доказателства за извършването на
разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
019300/05.09.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на Й. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9