Решение по дело №878/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Н. А., чрез адв. М. С. от САК, против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-260-6500/1451#11 от 06.07.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в частта, с която са прихванати следните суми: по СЕПП – 8361,83 лева, по Подмярка 13.1 – 386,47 лева, по Подмярка 13.2 – 2704,32 лева, по СПП – 4063,65 лева, по СПК – 138,30 лева, по ЗДП – 5316,76 лева, по Подмярка 13.2 и Р 2 – 32,35 лева и по Мярка Натура – 611,22 лева.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради неспазване на изискванията за установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В тази връзка най-напред се твърди немотивираност на УП, тъй като в него липсвали фактически и правни основания за издаването му. Основанието за извършеното прихващане не могло да бъде извлечено и от съпоставка на данните в таблиците, като в обясненията към тях били изброени единствено възможните хипотези, и от документите, съпътстващи издаването на оспореното УП. От друга страна се поддържа, че посоченото УП изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. било обжалвано и не било влязло в сила. Твърди се още, че вземането на ДФЗ не било изискуемо и ликвидно, поради което компенсационното волеизявление на ответника било незаконосъобразно.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното УП и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт Т. В., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена, като се претендират направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

А. Н. А. е подала заявление УИН 26/090621/19413 за кампания 2021 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: плащания за райони с природни или други специфични ограничения – компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1./НР 1/, компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/, схемата за единно плащане на площ – СЕПП; мярка 12/Натура 2000; схема за преразпределително плащане /СПП/, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/, схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за млади земеделски стопани /МЗС/.

С УП изх. № 02-260-6500/1451 от 12.01.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ са оторизирани суми по всички мерки и схеми, с изключение на МЗС, и е отразено възстановяване на финансова дисциплина /табл. 1/. В табл. 2 от УП са посочени извършените плащания, като видно от колона 5 са изплатени част от сумата по мярка 12/Натура 2000 и СЕПП, а в пълен размер сумата, представляваща възстановяване на финансова дисциплина. В колона 4 от табл. 2 на УП е отразен размерът на прихванатата сума и/или удържан данък общ доход, като в обяснението под таблицата е посочено: „прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“ и/или „Удържан данък общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ.

С влязло в сила Решение № 325/05.05.2023 г., постановено по адм. д. № 169/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отменено УП с изх. 02-260-6500/1451 от 12.01.2023 г. в частта на извършените прихващания на оторизирани суми и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на А. Н. А. с УИН 26/090621/19413 в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него, а именно за надлежно мотивиране на акта, като посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени доказателства, и формира окончателните си правни изводи относно размера на сумата, която подлежи на изплащане, основанието за липсата на изплащане на суми за кампания 2021 г., наличието на основания за прихващане на суми, така че заявителят да разбере причините, поради което не му се изплаща оторизираната сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е извършено прихващането

Обжалваното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 изх. № 02-260-6500/1451#11 от 06.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено във връзка с Решение № 325/05.05.2023 г. по адм. д. № 169/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. В колона 4 от таблица 15 от УП са посочени прихванатите суми, а именно по СЕПП – 8361,83 лева, по Подмярка 13.1 – 386,47 лева, по Подмярка 13.2 – 2704,32 лева, по СПП – 4063,65 лева, по СПК – 138,30 лева, по ЗДП – 5316,76 лева, по Подмярка 13.2 и Р 2 – 32,35 лева и по Мярка Натура – 611,22 лева. Под нея е пояснено, че колона 4 „Прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Конкретизирано е, че от оторизираните суми по схема СЕПП, Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СПП, СПК, ЗДП и част от субсидията по Мярка 12/Натура 2000 в общ размер на 21 614.90 лв. са удържани (прихванати) за погасяване на санкции за бъдещ период, наложени по схема обвързано подпомагаме за зеленчуци - картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020. Отбелязано е още, че горепосочените санкции за бъдещ период са наложени с УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с № 02-260-6500/1696#14 от 26.04.2023 г., получено от бенефициера на 02.05.2023 г.

От представеното известие за доставяне се установява, че УП изх. 02-260-6500/1451#11 от 06.07.2023 г. е получено лично от жалбоподателката на 25.07.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа на 27.07.2023 г.

По делото е представено и горецитираното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-260-6500/1696#14 от 26.04.2023 г., като не се спори между страните, а и е служебно известно на настоящия състав (доколкото докладчикът и по двете дела е един и същ съдия), че с влязло в сила Решение № 1041/08.03.2024 г., постановено по адм. д. № 837/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е оставена без разглеждане жалбата на А. Н. А. в частта, с която се иска то да бъде отменено като незаконосъобразно, и е отхвърлена жалбата в частта, с която се иска да се прогласи неговата нищожност. В него е прието, че действително УП е получено лично от жалбоподателката на 02.05.2023 г., като на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за обжалването му по съдебен ред се удължава на два месеца, или до 03.07.2023 г., а жалбата ѝ е подадена на 06.07.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 2. 8. от Протокол № 197 от 19.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, В. К. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“.

Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. мотиви, които напълно удовлетворяват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Те са достатъчно ясни и конкретни, като от фактическа страна в него са описани обстоятелствата, свързани с основанието за прихващане на сумите, а именно санкции за бъдещ период, наложени по схема обвързано подпомагаме за зеленчуци - картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020 с УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с № 02-260-6500/1696#14 от 26.04.2023 г., получено от бенефициера на 02.05.2023 г., като от него е видно, че размерът им действително възлиза на 21 614,90 лева. Следователно, административният орган е индивидуализирал надлежно ликвидното и изискуемо вземане, с което е прихванал оторизираните на жалбоподателката суми по схеми/мерки СЕПП, Подмярка 13.1, Подмярка 13.2, СПП, СПК, ЗДП, Подмярка 13.2 и Р 2 и по Мярка 12/ Натура 2000. В този ред на мисли, не е налице твърденият порок по чл. 146, т. 2 АПК.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка възражение на жалбоподателката всъщност касае липсата на мотиви, на което бе даден отговор по-горе. Само за пълнота може да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

Според настоящия съдебен състав УП е в съответствие както с материалния закон, така и с неговата цел.

Спорният въпрос относно спазването на приложимите материалноправни разпоредби е за наличието, респ. липсата на предпоставките за извършването на прихващане с обжалвания акт, като съдът счита, че на него следва да се даде положителен отговор. Най-напред е уместно да се отбележи, че в случая е безспорно наличието на две насрещни парични вземания на страните по делото. На следващо място към релевантната дата, вземането на ДФЗ спрямо жалбоподателката е било ликвидно и изисикуемо. Това е така, защото неговият размер е установен с влязлото в сила и цитирано в акта УП с изх. № 02-260-6500/1696#14 от 26.04.2023 г., доколкото няма спор между страните, а и е служебно известно от адм. д. № 837/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, че А. Н. А. го е получила лично на 02.05.2023 г., поради което и доколкото в него не е било указано пред кой орган и в какъв срок то може да се обжалва, на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за обжалването му по съдебен ред се е удължил до 03.07.2023 г., т.е. влязло е в сила на 04.07.2023 г., а УП изх. № 02-260-6500/1451#11 е издадено на 06.07.2023 г. Следователно, към датата на издаване на процесния акт е било налице ликвидно и изискуемо вземане на ДФЗ, с което ответникът е могъл да извърши прихващане с вземането на А. Н. А. за финансово подпомагане по конкретно заявени схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., което вземане е било оторизирано, но не е било неизплатено към този момент. Принципно правилно е позоваването на жалбоподателката в писмената ѝ защита на различни разпоредби от общностното право, но доколкото в случая се установява, че спорното прихващане е извършено в съответствие с националното законодателство – чл. 103 – чл. 105 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), то следва да се сподели изводът на административния орган за неговата правилност.

Накрая, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява оспореният акт да не е съответен на целите на закона, уредени в чл. 2 ЗПЗП.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на А. Н. А. е неоснователна, респ. обжалваното от нея УП е законосъобразно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], ***, против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/1451#11 от 06.07.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която са прихванати следните суми: по СЕПП – 8361,83 лева, по Подмярка 13.1 – 386,47 лева, по Подмярка 13.2 – 2704,32 лева, по СПП – 4063,65 лева, по СПК – 138,30 лева, по ЗДП – 5316,76 лева, по Подмярка 13.2 и Р 2 – 32,35 лева и по Мярка Натура – 611,22 лева.

ОСЪЖДА А. Н. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: гр. София, [улица], сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.