Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Олга Желязкова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 19317 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу С. Ц*** Р., ЕГН **********
и Р.С.Р., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) иск по чл.108 от ЗС
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. В****, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване. целият с площ от 630 кв.м.
съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори****, ****, ***, **** и **** и за
осъждане на ответниците да предадат владението върху
365 кв.м. ид.ч. от същия имот; 2) иск по чл.59 от ЗЗД
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на посочените
идеални части от имота за периода от 11.12.2012г. до датата на подаване на
исковата молба - 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване н исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молбата са изложени твърдения, че ищецът е
собственик по силата на наследство, земеделска реституция, договор за
доброволна делба от 30.05.2007г. и договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение от
04.12.2012г. на идеални части от процесния поземлен
имот с идентификатор **** по КК и КР
на гр. В****. Твърди че по силата на земеделска реституция и в
качеството му на наследник на Х**** В. му е възстановено право на собственост на основание
пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ **** в землището на м. „М**** върху площ от 3207 кв.м. ид.ч.,
целия с площ от 5575 кв.м. Впоследствие с договор за доброволна делба от
30.05.2017г. ищецът, брат му Х**** В., майка му Я. В**** и Г**** В**** Д**** получили в
дял и станали собственици на ПИ с идентификатор **** с площ от 630 кв.м., като ищецът, Х**** В. и
Я. В***** придобили общо 365 кв.м. ид.ч.
при равни квоти, а Г**** В**** Д**** придобил
64,93 кв.м ид.ч. Впоследствие майката на ищеца Я. В***** починала и с договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение от
04.12.2012г. братът на ищеца Х**** В. му прехвърлил правото си на собственост върху ид.ч. от имота. Съсобственикът Г**** В**** Д**** също починал и негови наследници били В**** В**** и И**** К****.
Ответниците заели имота без правно основание и го обработвали, като
възпрепятствали ползването му от страна на ищеца.
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмен отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Твърдят, че от 01.04.2002г. обработват и стопанисват процесния имот със
знанието на собствениците му. На 22.01.2004г. ответницата С.Р. сключила
предварителен договор за продажба на процесния имот с И**** В., Я. В**** действаща лично и като пълномощник на Б.В., и Х**** В..
Уговорена била цена от 4000 лева. Съгласно предварителния договор владението
било предадено на купувача на 01.04.2002г. Продавачите имали задължението да
представят скица и данъчна оценка не по-късно от един месец след влизане в сила
на окончателния комбиниран план на местността. Вместо това, те си поделили
имота с договор за доброволна делба от 30.05.2007г. На 18.10.2016г. ответниците
предприели действия за снабдяване с
нотариален акт и едва тогава разбрали, че собственик е ищецът. Сочи се, че
ответниците, считано от 2012г. владеят и стопанисват имота и никой не е
заявявал претенции спрямо него. Ответниците се
легитимират като собственици с нот.акт № ***** и считат, че наличието на предварителен договор ги
приравнява на добросъвестни владелци. Отделно от това, сочат, че не са
извършили действия, с които да са лишили ищеца от ползване на имота, тъй като
владението им има правно основание.
В срока за отговор ответниците са предявили срещу
ищеца насрещен иск в случай на уважаване на първоначалния, както следва: иск по
чл.72 от ЗС за заплащане на сума в общ размер от 6346 лева, представляваща
извършени в имота подобрения от ответниците като добросъвестни владелци, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. В насрещния иск
се твърди, че ответниците владеят имота от 01.04.2002г. От този момент са
извършили множество подобрения в имота, а именно: през 2004-2005г. – ограждане
на имота с 15 броя циментови стълбчета и оградна
мрежа 50 кв.м.; през 2007-2008г. – електрифициране на имота, закупуване на
електромер, водоснабдяване на имота, поставяне на тротоарен кран, закупуване на
водомер, изграждане на водомерна шахта с капак, прокарване на външна чешма,
прокопаване на яма и направа на дворна тоалетна, бетонна площадка и пътека,
входна метална врата, метална порта за коли, каруци и трактори за оран,
изграждане на пътеки от тротоарни плочки общо 110 бр., поставяне на циментови
стълбчета на завареното лозе 23 бр., бетонирана цистерна от неръждавейка
за вода, засаждане на плодни дръвчета 19 бр, от които
2 бр. смокини, 1 бр. слива ренгота, 1 бр. дюля, 4 бр.
круши, 1 бр. дрян, 3 бр. праскови, 1 бр. райска ябълка, 1 бр. ябълка, 2 бр.
кайсии, 1 бр. мушмула, 1 бр. череша и 1 бр. джанка, лозови пръчки за асмалък 9 бр. и метална конструкция за асмалъка
50 кв.м. За всички подобрения са посочени стойности за материали и за труд.
Ищците по насрещния иск считат, че са добросъвестни владелци поради сключения
на 22.01.2004г. предварителен договор.
В законоустановения срок ответника по насрещния иск
(ищеца по първоначалните) е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че ищците по насрещния иск не са владелци на имота,
евентуално, че не са добросъвестни владелци. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за извършените подобрения.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и отговора на насрещния иск.
Процесуален представител на ответника поддържа
отговора и насрещния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № **** , издадена от Зам.-кмета на О**** на основание пар. 4**** от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено право на собственост
при условията на пар. 4**** от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х**** К.В.:
И**** В., Я.
Б****, Х**** К.В. и Б.К.В. върху 3207 кв.м. ид.ч.
от недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м. „М**** землище кв. В**** община В****,
кадастрален район №****, с идентификационен № **** с площ от 5575 кв.м.. Вписано е, че имотът е в
съсобственост с наследниците на В**** Г**** Д**** и с
наследниците на Г**** Д**** П****.
С протокол № **** за въвод във владение на новообразувани имоти, м. „М****“, наследниците на Х*** К.В.: И**** Х*** В., Я. Б**** В****, Х**** К.В. и Б.К.В. са въведени във владение на имот №****, с площ от 3207 кв.м. ид.ч.
от 5575 кв.м.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № **** на Нотариус В****, с рег № ****К.В. и Б.К.В. са признати за собственици на следния
недвижим имот: ПИ №****, кадастрален район 501,
намиращ се в гр. В**** землището на кв. „В****“, местност „М**** с площ от 3207 кв.м. ид.ч.,
целият с площ от 5575 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници № *** от 21.08.2017г., издадено от Община Варна, Х*** К.В.
е починал на 09.02.1980г., като е оставил за наследници: Й**** Х**** В**** (съпруга), И**** Х**** В.
(Син), К**** Х**** В. (син).
Видно от удостоверение за наследници № ***** от 21.08.2017г., издадено от О*** Варна, К**** Х*** В. е
починал на 01.07.1993г., като е оставил за наследници: Я. Б*** В**** (съпруга),
Х**** К.В.
(син) и Б.К.В. (син).
Видно от удостоверение за наследници № **** от 10.05.2017г., издадено от О**** Варна, Я. Б**** В**** е починала на 20.09.2007г., като е оставил за наследници:
Х**** К.В.
(син) и Б.К.В. (син).
От договор за доброволна делба от 30.05.2007 г., с
нотариална заверка на подписите и съдържанието е видно, че е извършена делба между
съделителите И**** Х**** В., Я. Б**** В****; Х**** К.В.; Б.К.В.; Г**** В**** Д****; Г**** Ж**** В.;
Ж**** В**** Н***; К**** Г. Н**** и Г**** И*** Н**** по отношение на следния недвижим имот: ПИ****, кадастрален район****, в землището на кв. Владиславово,
местност „М****“, с площ 5575 кв. м. В дял на съделителите
Я. Б**** В****, Х*** К.В.
и Б.К.В. е поставен дял 2 от проекта за делба, който се състои от 620,48 кв. м.
при граници: запад – ПИ****; север –
дял първи; изток – поземлен имот № **** и юг
– дял трети, както и дял 3 от проекта за делба, който се състои от 614,49 кв.
м. при граници: запад – ПИ****; север –
дял 2; изток – ПИ **** и****; юг – дял четвърти.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение № **** том III, рег. №****, дело № ***** на
Нотариус А****, с рег
№ **** в регистъра на НК, Х**** К.В. е
прехвърлил на съсобственика си Б.К.В. правото на собственост върху свои
поземлени имоти, включително 182,535 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор **** съгласно КК
и КР на гр. В****, цялият
с площ от 630 кв.м., с адрес: гр. В**** 1568, сномер по предходен план № 1025.
Съгласно представената от ищеца скица от 17.05.2017г.
на процесния имот с идентификатор****, старият
идентификатор на имота е****.
От ответниците е представен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2004г. с нотариална заверка на
подписите, сключен между И*****
В., Я. Б***** лично и като пълномощник на Б.К.В. и Х***** К.В.,
в качеството им на продавачи, и С. Ц**** Р. в качеството й на купувач,
съгласно който продавачите продават на купувача свой недвижим имот, придобит
чрез наследство и възстановен с решение на ПК Варна, с площ от 600 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 47 от комбинирания план на м-ст
„М*****“, ведно с насажденията и подобренията, за сумата от
4000 лева, от които са броени 1500 лева, а разликата от 2500 лева ще бъде
броена при подписване на окончателния договор. Вписано е, че владението е
предадено на 01.04.2002г. и купувачът владее имота като свой.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № **** на Нотариус О****, с рег № **** след извършване на обстоятелствена проверка С. Ц**** Р. и
Р.С.Р. за признати за собственици в режим на СИО на поземлен имот с
идентификатор **** по КК на гр. В****, с площ от 568 кв.м., стар идентификатор ****
Видно от представеното от ответниците удостоверение за
граждански брак С. Ц***** Р. и Р.С.Р. са сключили граждански брак на
03.11.1984г.
Съгласно заключението на съдебно-оценителна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, средният пазарен наем на процесния имот за периода от
11.12.2012г. до 22.12.2017г. е в размер на 3331 лева.
Съгласно заключението на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, наличните в процесния имот подобрения към датата на
извършения от вещото лице оглед – 26.09.2018г., са както следва: огради,
електрифициране, водоснабдяване, бетонови площадки, бетонови пътеки, лозарски
колове, цистерна за вода, метална врата и порта, метална конструкция за асмалък. Пазарната стойност на извършените подобрения от
строителен характер е в размер на 5059 лева. Претендираните
подобрения са в размер на 5459 лева, като включват и водомер на стойност 400
лева, какъвто на място не съществува. В имота са налице трйни
насаждения, както следва: 2 бр. смокиня 14г., 2 бр. слива, 1 бр дюлч 12г., 3 бр. круша 20г. и
1 бр. круша 3г., 3 бр праскова 4 г., 1 бр. дрян 8
г., 1 брой райска ябълка 8г., и 1 бр. 4г., 2 бр. кайсия 4г., 1 бр. мушмула
4г., 1 бр. череша 8г., 9 бр. асми. Пазарната стойност на трайните насаждения е
в размер на 2000 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели на страната на ответниците
– Я**** М**** и Р**** Р.
(братовчедка на ответницата) и един свидетел на страната на ищеца – В**** П****. Съгласно
показанията на св. М*** на улицата, на която се намира
процесния имот имало няколко парцела, като през
2002г. И**** В**** казал на
лицата от парцелите, че ще им ги продаде за около 4000 лева, сключил
предварителни договори с тях, взел им по около 1500 лева капаро, а по-късно и
другите пари, но не им прехвърлил имотите, а ги прехвърлил половината на брат
си. Тези неща свидтелят ги знаел, тъй като познавало
всички в „М****“. С ответниците
С. и Рачи се запознал през 2004г., когато събирал пари за водоснабдяване на
имотите , те се съгласили да се прекара вода и дали пари. Двамата непрекъснато
били в имота, който бил заграден отвсякъде с мрежа, имали вътре 15-20 дръвчета,
асма, лятото сеели в градината домати, пипер, зеле. Свидетелят всеки ден ходел
в имота им. Той чувал от хората в местността, че Б. казвал, че ще изгони С. и
Рачо от мястото, но никога не бил ходил на място при тях да им каже да
освободят парцела. Съгласно показанията на свидетелката Р., която е братовчедка
на ответницата и съпруга на брата на ответника, нейното семейство и това на
ответниците били съседи по лозе в местността „Ментеше“,
между двата имота имало вратичка и си ходели на гости, без да обикалят отвън.
Когато въвели И**** В. като собственик, който представлявал целият род,
всички имали възможност да си вземат местата от него. През 2004г. С., както и
семейството на свидетелката сключили предварителен договор с И**** В.
предварителен договор за парцелите. После парцелът на свидетелката се оказало,
че попада при други хора и решили да го заплатят, а братовчедка й С. решила да
изчака да изтече давност. При сключване на предварителните договори Б. се
представлявал от майка си и брат си. С. и съпругът й постоянно били на лозето в
събота и неделя, а лятото и през седмицата. Имали си дървета, лозе, един фургон,
ток, вода. Откакто С. била в имота никой не бил ходил да им пречи да го владеят
или да ги гони от там.
Съгласно показанията на св. П***, той от 2004г. често работел заедно с баща си за
ищеца и знаел, че той има няколко парцела в м. „М****“. Процесният имот
свидетелят мисли, че се пада 4-ти имот вдясно. За първи път ходил там през
2005г. заедно с майката на ищеца, след като бил въведен във владение за да видят оградите, да погледнат общата
работа, като не видял хора в имота. През 2007г. започнали да ходят често да
подрязват, да чистят треви и не бил виждал други хора в имота до 2013г., когато
заварили един човек, който казал, че е купил дял от имота, но не представил
документи. Б. го помолил да напусне, а човекът казал, че ще напусне след като
си обере реколтата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М**** и Р****, които са
еднопосочни и непротиворечиви по отношение на обстоятелствата, че от 2004г.
ответниците обитават процесния имот, който е съседен на този на св. Р., че се
грижат за имот, обработват го, имат вътре дръвчета и асми, че същите са
сключили предварителен договор за закупуването му, както и че никой не е идвал
на място в имота да ги гони от там. От показанията им става ясно, че на същата
улица има няколко парцела в идентична ситуация, включително този на св. Р.,
които са били възстановени на рода на И**** В.. Показанията
на св. П**** най-общо следва да бъдат кредитирани, като същите
съответстват и на тези на другите свидетели по отношение на това, че Б. има
няколко имота в съседство. Става ясно, че св. П**** му е помагала след въвода
във владение да наглежда имотите, но не става ясно дали имотът, в който твърди,
че не са виждали хода до 2013г. е точно процесният имот. Св. Р. и св. М**** са категорични, че ответниците обитават имота и се
грижат за него, за което обстоятелство те имат лични и постоянни впечатления.
От друга страна посещенията на св. Петров са спорадични и некатегорични по
отношение на това точно кой е бил „безстопанствения“ имот.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 108
от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
По иска по чл.108 от ЗС
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже твърдението си, че е собственик на процесната идеална
част на твърдяното от него основание и че ответникът владее имота, a ответникът следва да докаже, че владее имота на правно
основание.
Ищецът се легитимира като собственик на имота на по
силата на наследство, земеделска реституция, договор за доброволна делба от
30.05.2007г. и договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими
имоти срещу погасяване на задължение от 04.12.2012г. Установи се от
представените по делото писмени доказателства, че със заповед Заповед № **** на Зам.-кмета
на О**** на основание пар. 4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Х**** К.В. е възстановено правото на собственост върху
3207 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ
новообразуван имот в м. „М****“, землище
кв. В****, община В****, с идентификационен № **** с площ от 5575 кв.м. не е спорно по делото, че процесният имот попада
в рамките на възстановения с посочената заповед.
Установи се от представените удостоверения за
наследници кръга от наследниците на Х**** В., сред които е и ищецът по
делото. От договора за доброволна делба от 30.05.2007г. се установи извършено
валидно разпределение на притежаваните в съсобственост идеални части между съделителите, като в съсобственост на Х**** К.В.,
Б.К.В. и Я. Б**** В**** е поставен дял, включващ и процесния
поземлен имот. След смъртта на Я. Б**** В**** притежаваните от нея идеални части от имота са
придобити от двамата й синове при равни квоти. Впоследствие с договора за прехвърляне право
на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение,
обективиран в нотариален акт № ***** на
Нотариус А**** К.В. е прехвърлил своята ид.
част от процесния имот на брат си Б.К.В.. По този начин ищецът е придобил процесните 365 кв.м. ид. ч. от
имота.
Ответниците са направили възражение за придобиване на
имота по давност, което съдът намира за основателно по следните съображения:
Съобразно фактическите твърдения на ответниците в
отговора на исковата молба и в насрещния иск същите владеят имота от 2002г. до
настоящия момент. Това твърдение е наведено два пъти в отговора и един път в
насрещния иск. Изрично е посочено, че владението е придобито още преди
сключване на предварителен договор през 2004г., което е отбелязано и в самия
договор. В този смисъл е и проведеното от тях доказване чрез гласни
доказателствени средства. Обстоятелството, че веднъж в отговора е посочено
2012г. вместо 2002г. очевидно се дължи на техническа грешка и в този смисъл
несъстоятелни са възраженията на ищеца, че няма твърдение на ответниците,
наведено в законоустановения срок за упражняване на владение в периода преди
2012г.
Установи се сключването на предварителен договор между
ответниците като купувачи и И**** В., Б.В., Христо В. и Я. В**** от 22.01.2004г.
по отношение на поземлен имот с площ от 600 кв.м., съставляващ пл. № 47 по комбинирания план на местност „М***“, в който е вписано, че владението е предадено на
01.04.2012г. Действително сключването на договора е преди издаването на заповедта
по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като не се
установява с категоричност, че процесият имот е точно
този, който е бил обект на предварителния договор. Така или иначе получаването
на владението по смисъла на предварителния договор би имало значение с оглед
евентуалната добросъвестност/недобросъвестност на ответниците като владелци. В
настоящия случай обаче съдът намира, че безспорно от показанията на свидетелите
се установи, че ответниците са владяли имота в период
по-дълъг от 10 години, а именно от 2004г. до настоящия момент, с оглед на което без значение е дали същите
са добросъвестни владелци, като са придобили имота с дългата 10-годишна
давност. Пълните 10 години са изтекли и от издаването на Заповед №
2011/31.12.2004г. на Зам.-кмета на Община Варна на основание пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващо релевантния
начален момент, от който имотът може да бъде придобит по давност.
От свидетелските показания се установяват елементите
на владението, а именно че ответниците необезпокоявано в период повече от 10
години са упражнявали фактическата власт върху имота с намерение за своене. Ответниците са прекарвали голяма част от времето си
в имота – почти всяка събота и неделя и през лятото, макар и да не са живели
там постоянно, обработвали са го, садили са различни зеленчуци в градината,
отгледали са множество плодни дръвчета, платили са за водоснабдяване на имота и
т.н. Показанията на свидетелите кореспондират и със заключението по
съдебно-техническата експертиза за наличните в имота подобрения от строителен
характер и трайни насаждения. Не се установи в рамките на периода на упражняваната
фактическа власт някой да е заявил директно спрямо ответниците права върху
имота, като има данни само за слухове от съседи, че ищецът Б.В. искал да ги
изгони от имота.
Предвид горното съдът намира, че е осъществен
фактическия състав на придобиване правото на собственост от ответниците върху
процесния имот по чл.79, ал.1 от ЗС. В този смисъл неоснователен се явява иска
на ищеца по чл.108 от ЗС и същият следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.59 от ЗЗД
Предвид обстоятелството, че се установи по делото, че
ответниците са собственици на процесните идеални
части от имота, то неоснователен се явява и иска на ищеца за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването.
Съдът не следва да се произнася по насрещния иск за
подобренията, предвид че същият се явява заявен в условията на евентуалност при
уважаване на главните искове.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.В., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу С. Ц**** Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН **********,***,
обективно съединени искове, както
следва: 1) иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. В****, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване. целият с площ от 630 кв.м.
съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори ********, ****, **** и **** и за осъждане на ответниците
да предадат владението върху 365 кв.м. ид.ч. от същия
имот; 2) иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
лишаване на ищеца от ползването на 365 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. В****, С.О. „М****“,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване. целият с площ от 630 кв.м. съгласно документ за собственост,
а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници: имоти с идентификатори****, ***, ****, **** и **** за периода от 11.12.2012г. до 22.12.2017г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване н исковата молба до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: