№ 39922
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110128102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. Б. Ш. против К. М. Й. с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 26671,69 лева, от която сумата в
размер на 4150 евро, равняваща се на 8116,69 лева, представляваща дължим месечен наем
по договор за наем от 10.01.2017 г. за апартамент № 4-мезонет заедно с избено помещение №
9 и гараж № 8, находящи се в гр. София, кв. „Б.“, ул. „*****“ № 24Г, за периода от
01.09.2019 г. до 09.06.2020 г., сумата в размер на 17100 лева, представляваща обезщетение за
ползване на процесния апартамент № 4-мезонет и избено помещение № 9 без правно
основание за периода от 10.06.2020 г. до 12.11.2021 г., както и сумата в размер на 1455 лева,
представляваща обезщетение за ползване на процесния гараж № 8 без правно основание за
периода от 10.06.2020 г. до 01.03.2021 г. Направено е искане сторените от ищеца разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 158, том CCTXVKK, дело № 72575/2007 г. по описа на
Агенция по вписванията, ищецът е придобил право на собственост върху апартамент № 4-
мезонет заедно с избено помещение № 9 и гараж № 8, находящи се в гр. София, кв. „Б.“, ул.
„*****“ № 24Г. Ищецът поддържа, че на 10.01.2017г. между страните по делото възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на което И. Ш. в
качеството на наемодател предоставил на К. Й. в качеството на наемател ползването на
процесните имоти срещу задължение за заплащане на месечен наем в размер на 500 евро със
срок на действие на договора от дванадесет месеца. В исковата молба са изложени
твърдения, че след изтичане на срока на договора ответникът със знанието и без
противопоставяне на ищеца продължил да ползва отдадените под наем имоти, като
заплащал редовно дължимия наем по съглашението до месец август 2019 г., като от
01.09.2019 г. ответната страна е преустановила плащанията. Ищецът поддържа, че на
13.04.2020 г. изпратил до К. Й. уведомление за прекратяване на договора и искане до
16.04.2020 г. да освободи имотите и да предаде държането върху тях. В исковата молба са
изложени твърдения, че въпреки отправената покана ответникът не предприел съответните
действия по освобождаване, поради което на 09.06.2020 г. И. Ш. предявил иск за опразване
на имотите, като с влязло в сила Решение № 20075979/24.03.2021 г. по гр. д. № 16560/2020 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав, ответната страна е осъдена да опразни и върне държането
върху имотите. За принудително изпълнение на съдебното решение било образувано изп.
дело № 20219210401929 по описа на ЧСИ Стефан Петров, производството по което било
1
спряно по реда на чл. 432, ал. 1 ГПК по силата на обезпечителна заповед, издадена по гр. д.
№ 10536/2021г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав. Ищецът поддържа, че за периода от
10.06.2020 г. до 12.11.2021 г. ответникът е държал и ползвал процесните апартамент и
избено помещение, поради което дължи обезщетение за неоснователно обогатяване в размер
на средния пазарен наем от 1000 лева месечно или общо за периода 17100 лева, а
процесният гараж е ползван от ответника без правно основание за периода от 10.06.2020 г.
до 01.03.2021 г., поради което насрещната страна дължи обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на средния пазарен наем от 150 лева месечно или общо за периода
1455 лева.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано
за послужване производството по гр. д. № 16560/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Направено е искане да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи на страната
за снабдяване с постановление за възлагане на процесния гараж. Направено е искане да бъде
допуснато изслушване на съдебно-оценителна експертиза за установяване на средния
пазарен наем на процесните имоти. Направено е искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили два броя отговори от ответника, с
които предявените искове са оспорени по основание и размер. Ответникът поддържа, че
действително на 10.01.2017 г. между страните по спора бил сключен договор за наем за
процесните имоти. Страната сочи, че при сключване на сделката отдаденото под наем
жилище било реално необитаемо, като таванът бил провиснал и без шпакловка, стените
били със стара и липсваща на много места боя, неработеща В и К инсталация, банята била
неизползваема, без фаянс и теракот, дървената дограма била негодна за ползване.
Ответникът поддържа, че наемодателят сам предложил на наемателя да поеме за своя сметка
необходимите ремонтни дейности, като стойността им бъде приспадната от наемните
вноски. В депозирания отговор са изложени твърдения, че за сметка на К. Й. били
извършени следните ремонтни работи – монтаж на рестерен таван от гипсокартон,
остъргване на стени от стари бои, шпакловка на стени и тавани с готова шпакловачна смес,
грундиране и боядисване с латекс по стени и тавани, демонтаж и монтаж на ламиниран
паркет, преработка на В и К инсталация, фаянсова и теракотена облицовка по стени и под с
лепило, ремонт на дървена дограма и на врати, като общата стойност на дейностите възлиза
на 28987,39 лева по договор със строително дружество „Е.“ АД. Ответникът поддържа, че
отделно от описаните дейности били извършени и допълнителни ремонтни работи –
демонтаж и монтаж на улуци, водостоци, казанче, челни дъски, на улама за челна дъска, на
калканни обшивки на стойност сумата в размер на 3039,10 лева по договор с дружество „Л.“
ЕООД. В депозирания отговор са изложени твърдения, че независимо от обстоятелството, че
ответникът заплатил стойността на всички описани ремонтни работи същият продължил да
заплаща и наемната цена по договора. Страната поддържа, че по смисъла на чл. 231, ал. 2
ЗЗД извършените ремонтни работи са задължение на наемодателя, поради което ако
наемателят извърши сам поправките с грижа на добър стопанин, той има право да прихване
стойността им срещу наема. Във връзка с изложеното ответникът прави възражение за
прихващане на насрещните задължения до размера на по-малкото от двете. В депозирания
отговор са изложени твърдения, че в процесния период било образувано изп. дело №
170/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н. с взискател „ЮБЯ“ АД, по което ищецът бил длъжник, като
задълженията произтичали от Договор за ипотечен кредит за служители на банката № 142-
34/2007 г. и възлизали на сумата над 100000 евро. Ответникът поддържа, че бил определен
за пазач на имота докато по споразумение с банката ищецът продавал имота, за да върне
дълга си. В депозирания отговор са изложени твърдения, че за периода от образуване на
изпълнителното дело до продажбата на имота същият можел да се ползва единствено от К.
Й., като ответникът поддържа, че имал уговорка с ищеца да заплаща дължимия от последния
2
кредит, което изпълнявал. Страната сочи, че ползването на имота било осъществявано със
съгласието на ищеца и банката. По изложените съображения е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените от ответника съдебни разноски.
Направено е искане за допускане на съдебна експертиза, задачите по която ответникът
ще постави след като ищеца изложи становище по направеното възражение за прихващане.
Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
Наред с отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск за
заплащане на сумата в размер общо на 32026,49 лева, представляваща стойност на
извършени ремонтни работи в отдаденият под наем имот, от които сумата в размер на
28987,29 лева платени по сключен договор за ремонтни работи с „Е.“ АД и сумата в размер
на 3039,10 лева по сключен договор за ремонтни работи с „Л.“ ЕООД.
По предявения насрещен иск и заявеното възражение за прихващане, съдът намира
следното:
Видно от извършена служебна справка производството по гр. д. № 11253/2021 г. по
описа на СГС, I ГО, 12 състав, е образувано по искова молба на К. М. Й. против И. Б. Ш. за
заплащане на сумата от 28 987,39 лева, представляваща стойност на извършени от ищеца
ремонтни дейности в собствения на ответника процесен недвижим имот. Производството по
делото е прекратено с влязло в сила Определение № 4964/31.05.2022 г. на основание чл. 233
ГПК, поради направен от ищеца Й. отказ от иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, изр.1 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото. С Решение № 281/29.10.2012 г.
по гр. д. № 130/2012 г., ВКС, I ГО, е прието, че след като за ищеца има забрана да предяви
отново същия иск, той не може никога да постигне уважаването на такъв иск и като логична
последица това се приравнява на отхвърлен иск - с други думи ищецът не е носител на
спорното право или обратно - ответникът е носител на оспореното от ищеца право. Тази
последица ще следва да приложи и съдът, когато в друг спор възникне инцидентно въпросът
за последиците от направения отказ от иска. Аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че законът не изисква от ответника да даде съгласие за прекратяване на
делото при отказ от иска. Само ако този отказ се приравни на отхвърляне на иска, неговото
становище става безпредметно, тъй като правата му са напълно защитени от последиците на
отказа. Съгласно Решение № 360/13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г. на ВКС, IV ГО, отказ
от иска е възможен и когато ищецът притежава защитаванато субективно материално право
и интересът му е останал неудовлетворен, но последицата е, че упражненото процесуално
действие го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на
своето материално право. От изложеното следва, че при отказ от иск ищецът не може да
предяви същия иск, респ. не може да направи възражение за прихващане с вземането, по
отношение на което е направил отказ. Направеното възражение за прихващане с вземане за
сумата в размер на 28987,39 лева по изложените по-горе съображения не подлежи на
разглеждане по същество. Съдът дължи да се произнесе по направеното възражение за
прихващане с парично вземане в размер на 3039,10 лева.
Във връзка с предявения насрещен иск следва да бъде посочено, че поначало съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК предявеният насрещен иск, който не е подсъден по рода
си на настоящия съд следва да бъде изпратен на компетентния, но доколкото ищецът е
заявил вече отказ от претенцията, същото се явява безпредметно. Съдът намира, че ищецът
по насрещния иск за заплащане на сумата в размер на 3039,10 лева, не е изпълнил дадените
указания за отстраняване на констатирани нередовности на насрещната искова молба,
изразяващи се в непредставяне на доказателство за внесена държавна такса, поради което
молбата в сочената част подлежи на връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК.
3
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 232, ал.
2, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало
наемно правоотношение между страните по спора, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична
сума - наемна цена за ползването на вещ, предаване на вещта, настъпила изискуемост на
задължението за заплащане на наемна цена и размера на вземането. При установяване на
сочените обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изправна
страна по правоотношението, респ. ползвал е имота на различно от соченото от ищеца
правно основание, изключващо дължимостта на наем.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
собственост върху процесния имот, който е ползван фактически от ответника без правно
основание и размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял,
тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване – наемната цена
на този функционален тип имоти. В доказателствена тежест на ответника по предявения иск
е да установи наличието на правно основание, изключващо дължимостта на обезщетение за
неоснователно обогатяване, респ. да установи, че е заплащал цена за ползването на вещта.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи и не представя документи в подкрепа на
поддържаните твърдения, че притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот, тъй като макар да е посочено, че ведно с исковата молба е представен препис от
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 158, том CCTXVKK, дело №
72575/2007 г. по описа на Агенция по вписванията, такъв документ по делото не е
ангажиран.
По направеното възражение за прихващане със сумата в размер на 3039,10 лева в
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е извършил ремонтни работи в собствения на ищеца имот и стойността на
извършените ремонтни работи, че работата е предприета уместно и била управлявана добре,
респ. е извършена със съгласие на собственика, а в тежест на ответника е да установи, че
имотът е бил предаден в годно за ползването му съгласно сключения договор за наем
състояние.
Представените от страните документи са допустими и относими към предмета на
доказване по делото, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. На ищеца следва да бъде издадено исканото съдебно удостоверение.
Съдът намира, че следва да изиска за послужване производствата по гр. д. №
16560/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав и гр. д. № 11253/2021 г. по описа на СГС, I
ГО, 12 състав.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице
по която да даде отговор на поставената в исковата молба задача. На ответника следва да
бъде предоставена възможност да формулира задачи по допуснатата оценителна експертиза
във връзка с наведеното възражение за прихващане.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
по един свидетел при режим на довеждане на всяка една от страните, като на основание чл.
159, ал. 2 ГПК искането на ответника за разпит на още двама свидетели следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане направеното от ответника К. Й. възражение
за прихващане с вземане в размер 3039,10 лева за извършени ремонтни работи в имота на
ищеца –демонтаж и монтаж на улуци, водостоци, казанче, челни дъски, на улама за челна
дъска и на калканни обшивки по договор с дружество „Л.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответника възражение за прихващане
с вземане за сумата в размер на 28987,39 лева.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи на страната за
снабдяване с препис от влязло в сила постановление за възлагане на процесния гараж по
изп. дело № 20199230400170 по описа на ЧСИ Г.Н. след представяне на доказателство за
внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на пет лева. УКАЗВА
на ищеца, че съдебното удостоверение се намира в кориците на делото. УКАЗВА на ищеца,
че следва да представи документа, за снабдяване с който му е издадено съдебно
удостоверение в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване производствата по гр. д. № 16560/2020 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав и гр. д. № 11253/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задача, формулирана в
исковата молба при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-оценителска експертиза Бойко
Терзиев, който да бъде уведомен за поставената задача и датата на насроченото открито
съдебно заседание след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение с писмена молба по делото с препис за ищеца да
формулира задачи по допуснатата оценителна експертиза във връзка с наведеното
възражение за прихващане.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане на всяка една от страните, като на основание чл. 159, ал.
2 ГПК оставя без уважение искането на ответника за разпит на още двама свидетели.
УКАЗВА на страните, че следва да доведат допуснатите им свидетели в първото по
делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.11.2025 г. от 10:30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговорите на исковата молба, както и доказателствата представени
във връзка с насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6