№ 1023
гр. В. 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204136 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. П. П., против НП № 345 от 29.07.2021год. на Зам. Кмета на
Община В. с което на основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателят е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. за
нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна редовно призована, в заседанието по същество не
се явява. Постъпили са писмени бележки от ю.к. Карагеоргиева, с които не
възразяват да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано по
същество. Оспорва жалбата в цялост, счита изложените в нея доводи са
неоснователни и недоказани и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което
1
същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 29.06.2021год. около 13.25 ч. в гр.В. като водач на МПС-лек
автомобил бмв с ДК № СВ 9100 ММ на ул.”Д.” № 13 е паркирал на тротоара
и с това е създал пречки за преминаването на пешеходци, с което виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението било констатирано на място от свид.А.К. Е. и свид. АН. Г.
М., които сезирали за това Община Варна. За възприетото от свид. М.
нарушение му били снети обяснения в хода на адм.проверка.
С оглед констатираното нарушение на въззивника е бил съставен
АУАН, които въззивника подписал с възражение, постъпило в
законоустановеният срок.
Поради това и въз основа на акта, Зам. Кмета на Община Варна издал
процесното НП, като е възприел изцяло фактическите констатации изложени
в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП
и на основание чл. 178е от същия закон му наложил административно
наказание глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
В хода на въззивното производство са разпитани св.М. и св. Е., които
лично са възприели мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил на
въззивника, а именно на тротоара на улицата в нарушение на правилата и е
затруднявал движението на пешеходците. Свидетелите са категорични, че
автомобила е бил паркиран на тротоара. Местоположението описано в
документите е установено от административния адрес, на който се е намирал
спрелият на тротоара автомобил.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
2
направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от
легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се
явява процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия,
съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно
неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателят бил спрял
лекият си автомобил на тротоара. Съдът кредитира показанията на двамата
разпитани по делото свидетели, като обективни, а и същите не са оборени в
процеса, поради което приема за безспорно установено, че същият е паркирал
управляваното от него МПС на тротоара на ул.”Д.”№13 в нарушение на
въведената със закона забрана. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени
легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като от
показанията на свидетелите не се установява управляваното от
жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници
или товаро-разтоварни дейност. С оглед горното съдът намира, че МПС на
жалбоподателя е бил паркиран. Действително ЗДвП допуска паркиране на
тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е
допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци. В конкретния случай не се установява да е имало
обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради което
съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на
чл.94 от ЗДвП. От друга страна и в Наредбата за обществения ред на Община
Варна съществува абсолютна забрана за паркиране на МПС на тротоари на
територията на общината, като в случая безспорно това не е възведено като
нарушение, но с поведението си въззивника е нарушил и правилата въведени
на територията на общината.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че
автомобилът е бил паркиран на място което не е било определено за тази цел
от собственика на пътя или администрацията, също
е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се твърди от страна на
жалбоподателя, нито се сочат от нея доказателства за съществуването на
положителен и благоприятен за нея юр.факт, че мястото на което е бил
3
паркиран автомобила е било разрешено за паркиране от собствениците на
пътя или администрацията.
Съгласно чл.94, ал.3, предл. второ от ЗДвП допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Както се установява от текста на разпоредбата, в частта й относно
предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното
постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо
само, ако това са определени от собствениците на пътя или администрацията
места за паркиране и то, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени
доказателства, предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се
намира върху тротоара, а последния не е измежду местата определени за
паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място
за паркиране и между това място и сградите да има разстояние най-
малко 2 метра. В конкретният случай отсъства едната предпоставка –
тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място, което да е
определено за такава цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не
може да промени крайния извод за извършено административно нарушение и
тя следва да бъде изследване само ако първата от двете кумулативно
предвидени предпоставки е на лице. Поради това и съдът не възприема
направеното възражение в тази посока.
Извън относимостта към настоящото производство е възражението, че
така спряното МПС не е създавало опасност и не е правил невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Тези фактически
основания са релевантни към оспорване на ПАМ, но нямат отношение към
фактическите основания за налагане на процесното административно
наказание за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, където от значение е
наличието на други предпоставки, подробно обсъдени по-горе в настоящото
решение.
4
По отношение на ралевираното възражение, че не е установено, че
именно въззивника е управлявал автомобила и реално паркирането на
тротоара е извършено от него, съдът не приема тъй като не е била изпълнена
нормата уредена в закона сочеща, че собственика на автомобила следва да
посочи лицето което го е управлявало при извършване на нарушението с
идентификационите му данни. Доколкото е налице възражение без да е
подкрепено с данни за лицето, което е паркирало автомобила, то съобразно
нормата на закона адм. наказание следва да бъде наложено на собственика му.
Такива възражения в хода на съдебното дирене не бяха направени.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП
жалбоподателят правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл.
183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който
неправилно паркира върху тротоар, съобразно предвиденото в чл. 178е от
ЗДвП, като определеното наказание е в минимален размер.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде
квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
предвид засегнатите с него интереси – тези на останалите участници в
движението и предвид безкритичното отношение на жалбоподателя към
деянието.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е правилно
установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради
което обжалваното наказателно постановление като издадено от компетентен
оран, съобразно законоустановения ред и срокове, поради което се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. АУАН
и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН от към съдържание,
налице е пълно описание на нарушението, защото жалбоподателят е разбрал в
какво точно нарушение е бил обвинен. АУАН е съставен въз основа на
писмени данни, след спазване на процедурата по чл. 186 ал.2 от ЗДвП и чл. 39
ал.3 от ЗАНН. Нарушението е правилно описано и даващо безспорна
възможност на въззивника да разбере описаното административно
нарушение.
Съдът намира, че преценката на наказващият орган за липсата на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН е правилна. Нарушението е на формалното
извършване и от същото не е необходимо да са настъпили вредни последици.
Отчитайки обстоятелството, че жалбоподателя е паркирал върху тротоара,
пречейки на пешеходците да минават в този участък, явно с поведението си
същият е създал неудобства по отношение на другите пешеходците, за чието
движение, съобразно определението на §6.т. 6 от ДР към ЗДвП/ "тротоар" е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци“. Нарушението на жалбоподателя не разкрива по-ниска степен на
5
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, поради което
същият не е маловажен по смисъла на закона. Въз основа на горното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80.00
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 345 от
29.07.2021год. на Зам-кмета на Община-В. с което на Г. П. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50.00 лв. на основание чл. 178е ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН ********** да заплати на Община-
Варна сумата от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6