№ 32903
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110112984 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Макси
Лифт“ ЕООД, срещу етажните собственици на Етажната собственост, с адрес:
гр. София, ж.к. *********************, представлявана от управителя Г.Г.М.,
с която се иска да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото сумата от 1370 лева, представляваща
дължимото възнаграждение по договор за абонаментно обслужване на
асансьорни уредби от 13.07.2016 г., монтирани на адрес: гр. София, ж.к.
*********************, за периода от месец октомври 2021 г. до месец
август 2023 г., както и за сумата от 1816 лв. – неустойка по чл. 16 от договора,
формирана като стойност от седем на брой месечни абонаментни такси, както
и сумата в размер на 1816 лева, представляваща незаплатено възнаграждение
по Договор за преустройство на електрически асансьор от 13.07.2016 г., за
период от месец октомври 2019 г. до месец октомври 2021 г. ведно със
законната лихва за забава от 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63982/2024 г. по
описа на СРС, 126 състав.
Ищецът твърди, че на 13.07.2016 г., между страните бил сключен
договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби, монтирани на
адрес: гр. София, ж.к. *********************. В чл. 4, ал. 2 от договора било
уговорено първоначално възнаграждение в размер на 50 лева месечно, като
след изтичане на 60-месечния срок на договора и съгласно чл. 2 от същия, ЕС
е уведомена за увеличаване на месечната абонаментна такса на 60 лева
месечно, считано от месец ноември 2021 г. С писмо-предизвестие от
23.10.2023 г., ищцовото дружество било уведомено за взето решение за
прекратява не услугите, като с платежно нареждане от 12.12.2023 г. етажната
собственост заплатила дължимото възнагражедие за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2023 г., като непогасено останало
възнаграждението за периода от октомври 2021 г. до месец август 2023 г.
Изложени са твърдения, че срокът на процесния договор за обслужване са
подновява автоматично за 12 месечен срок след изтичане на първоначално
1
уговорения и при липса на изрично писмено възражение на възложителя,
поради което договорът бил предсрочно прекратен от страна на възложителя,
за което последният на основание чл. 16 от договора дължи неустойска в
размер на 7 месечни абонаментни такси.
Изложени са твърдения, че между страните по делото, на 13.07.2016
г.бил сключен и договор за преустройство на електрически асансьор,
монтиран на адрес в гр. София, ж. к. *************, съгласно който ищецът
монтирал уговорени между страните компоненти, както и извършил ремонт на
двигателя и смяна на флексир кабел, като общата стойност на
преустройството възлиза на сумата в размер на 4196 лева, уговорена в чл. 4,
ал. 1 от договора. Цената следвало да бъде изплатена на 60 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 69,93 лева, платима до 5-то число на всеки
календарен месец. Поддържа, че са изплатени общо 34 месечни вноски в общ
размер на 2380 лева, като останалите 26 месечни вноски в общ размер на 1816
лева, дължими за периода от октомври 2019 г. до октомври 2021 г. останат
непогасени, поради което претендира заплащането на същите. Моли ведно с
дължимите суми да бъде присъдена и законна лихва за забава. Претендира
разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза относно установяване
на извършеното преустройство на асансьор, както и искане за допускане на
свидетелски показания относно изпълнението на процесните договори.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
наличието на облигационни правоотношения между страните по договор за
абонаментно обслужване от 13.07.2016 г., но сочи, че същият е сключен за
срок от 60 календарни дни, т. е. о 13.07.2021 г., като уговореното в чл. 2, ал. 2
от договора едногодишно удължаване може да бъде извършено еднократно, т.
е. до 13.07.2022 г., след който срок мълчаливо и без противоречия страните са
продължили действието на договора до неговото прекратяване през месец
декември 2023г. въз основа връчено по-рано, на 23.10.2023г., на представител
на ищцовото дружество двумесечно предизвестие на основание чл. 15, ал. 2 от
процесния договор. Предвид изложеното оспорва дължимостта на
претендираната неустойка. Сочи, че дължимите по процесния договор
месечни възнаграждения са своевременно заплащани. Признава и наличието
на облигационно правоотношение по договор за преустройство на асансьор,
но поддържа, че и по него всички дължими суми са изплатени. По изложените
съображения, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане
да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за
допускане на свидетелски показания, както и за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП относно регистрираните касови
апарати и издадените касови бонове. Формулирано е искане за допускане на
2
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
По доказателствената тежест на спора:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да установи
при условията на пълно и главно доказване, както следва: наличието на
сключен с ответника договор за абонаментно обслужване, респ. договор за
преустройство на асансьор, със съдържанието посочено в исковата молба, по
които е изправна страна, тъй като в рамките на процесния период е
предоставил в полза на възложителя уговорените услуги, респ. извършил
възложените ремонтни дейности, поради което последният дължи
заплащането на възнагражденията в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да
докаже по делото валидно уговорена клауза за неустойка по договора,
основанията за начисляването й, както и размера на претендираното
акцесорно вземане.
В тежест на ответната страна е да докаже по делото фактите, които имат
за последица изключване или намаляване на отговорността му за плащане на
претендираното възнаграждение по договора.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за абонаментно
обслужване на асансьор от 13.07.2016г., монтиран на адрес: , ж.к.
*********************. В чл. 4, ал. 2, който е едностранно прекратен от
възложителя, считано от 01.12.2023 г., както и договор за преустройство на
електрически асансьор от 13.07.2016 г., по които ищцовото дружество
надлежно е изпълнило задълженията си.
По направените доказателствени искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените от страните
документи като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на
ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, както и за свидетелски
показания, относно изпълнението по процесните договори, доколкото цели
установяването на безспорни между страните обстоятелства.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за допускане на
трима свидетели за установяване извършени плащания по процесните
писмени договори, доколкото същите са недопустими на основание чл. 164
ал.1, т.4 ГПК.
Основателно е искането за допускане на ССчЕ, която да отговори на
поставените от ответника въпроси.
Останалите доказателствени искания на ответника следва да бъде
оставени без уважение, като част от тях са неотносими към предмета на спора,
относно наличието или липса на касови апарати, а в останалата част –
допуснато събиране на други доказателства.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
3
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.11.2025 г.
от 11:00 часа, за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани,
като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените ведно
с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. 63982/2024 г. по описа на СРС,
126 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи,
подробно формулирани в отговора на исковата молба при депозит в размер на
300 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да се призове след внасянето на
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4