№ 23
гр. Несебър, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба вх. № 4435/15.05.2024 г. от Е. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес в гр. С.В., общ. Несебър, ул. „С.С.К.М.***, чрез адв. А. Т. от АК -
Хасково и адв. П. С. от БАК, срещу К. Д. Р., ЕГН **********, с адрес в ***, с който са
предявени следните искове: главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
установяване спрямо ответницата, че ицщата е едноличен собственик на СОС с ид. №
***, находящ се в ***, по силата на наследствено правоприемство и в качеството на
единствен наследник на своя починал баща Н.М.Х., и за осъждането на отвеницата да
предаде на ищцата владението върху същия; евентуални кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 30 от ЗНасл. и чл. 108 от ЗС за възстановяване на
запазена част на ищцата в качеството на наследник по закон на Н.М.Х. и от
оставеното от него наследство, а именно ½ ид.ч. от СОС с ид. № *** и осъждане на
ответницата да предаде владението на ищцата върху нея. Претендират се съдебни
разноски.
Излагат се твърдение, че ищцата е дъщеря и единствен наследник по закон на
Н.М.Х., починал на 24.02.2024г., приела оставеното от наследодателя наследство по
опис и в рамките на ч.гр.д. № 427/2024 г. по описа на НРС. Посочва се, че починалият
не разполагал приживе с друго имущество, освен описания СОС с ид. № ***,
съставляващ боксониера на площ от 21,33 кв.м. При извършена справка в Имотния
регистър ищцата установила вписано обявено саморъчно завещание на наследодателя,
съгласно което единственият собствен негов имот бил завещан на ответницата Р..
Оспорва на основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗНасл. действителността на
1
вписаното завещание с твърдения, че същото не е написано и подписано от
наследодателя. В условията на евентуалност и в случай, че оспореното завещание е
автентично и действително, развива доводи за накърняване със същото на
гарантираната от закона запазена част от наследството на баща в размер на ½
ид.ч.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез
упълномощения представител - адв. З. Н. от БАК, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани, като се моли за отхвърлянето им. Излагат
се твърдения, че ответницата и Н.М.Х. живели на семейни начала от 2000 г. до смъртта
на последния, като след влошаване здравословното състояние на починалия и през
последните две години от живота му ответницата полагала изключителни грижи за
него. Ответницата организирала погребението на Н.Х. и поела всички разходи във
връзка с него, като твърди, че ищцата нито присъствала, нито участва в разходите,
както и не поддържала приживе контакт с баща си. Взима насрещно становище, че
завещанието отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗНасл., оспорва претенцията с
правно основание чл. 30 от ЗНасл., като твърди, че проценият имот не е единствената
собственост на наследодателя. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В проведените по делото съдебни заседание, ищцата, чрез упълномощените си
представители, поддържа исковата молба, оспорва дадения отговор, претендира
уважаване за заявените претенции и присъждане на съдебни разноски.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа дадения отговор в
открито съдебно заседание. Моли за решение, съобразно събраните по делото
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по който в тежест на
ищцата с приетия без възражения доклад на съда е възложено пълното и главно
доказване на следните правопораждащи факти: че се явява едноличен собственик на
СОС с ид. № *** на твърдяното основание – наследствено правоприемство и като
единствен наследник на починалия Н.М.Х., както и че имотът се владее от
ответницата.
Във връзка с ищцовото възражение с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1 от ЗНасл. съдът е разпределил доказателствената тежест на ответницата да
установи, че процесното завещание е изпълнено и подписано от наследодателя –
завещател Н.М.Х..
По евентуалната претенция с правно основание чл. 30 от ЗНасл. на ищцата е
възложено да установи, че е наследник по закон на Н.М.Х., че е приела оставеното
2
наследство по закон „по опис“, че наследодателят е оставил завещание в полза на
ответницата и то накърнява законовата запазена част на ищцата; а на отвеницата е
указано да докаже, че в наследствената маса се включва и друго имущество.
По отношение на кумулативно съединения с последното евентуално искане иск
по чл. 108 от ЗС за собственост по силата на наследяване по закон и възстановяване на
запазена част по чл. 30 от ЗНасл. - ½ ид.ч. от СОС с ид. № *** – в тежест на ищацата е
възложено да установи, че е наследник с възстановена по реда на чл. 30 от ЗНасл.
запазена част от наследството на Н.М.Х. върху по посочената ½ ид.ч. от процесния
имот, който се владее от ответницата.
С приетия за окончателен доклад по делото и при отсъствие на възражения на
страните съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че СОС с ид. № *** се намира
във владението на ответницата.
Между страните не е спорно и видно от представени с исковата молба
удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници /л. 10-12 от делото/ е видно, че ищцата е дъщеря на Н.М.Х., бивш жител на
гр. Несебър, починал на 24.02.2024 г., респ. негов единствен наследник, доколкото
последният приживе е имал един разтрогнат брак и няма данни да е сключвал
последващ или да има други деца.
Не е спорно и обстоятелството, че починалият Н.Х. е придобил на 23.10.2022 г.
чрез договор за покупко-продажба процесния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛНО
ЖИЛИЩЕ – БОКСОНИЕРА № 244 на площ от 21.33 кв.м., находяща се в к.к. Слънчев
бряг, в общежитие „П.*“, изградено в УПИ II – общ. квартал 4902 по плана на Слънчев
бряг – Запад, целият с площ от 2419 кв.м., при граници на целият УПИ: от две страни
улици, УПИ I – ***, ***, ***, *** и УПИ III -***, като боксониерата се намира на
втори етаж на общежитието, при граници за боксониерата: изток – коридор, юг –
боксониера № 242, запад – външен зид, север- боксониера № 246, отгоре – боксониера
№ 344, отдолу – боксониера № 144, ведно с 4,06 кв.м. идеални части от общите части
на сградата и 6,49 кв.м. идеални части от правото на строеж, съставляващ СОС с ид. №
*** по КККР на гр. Несебър, което се установява и от нотариален акт, справки по
партидата на Н.Х. в Агенция по вписванията, електронна справка за имота с КАИС на
АГКК и схема на СГКК /л. 13-17, л. 52 от делото/.
Съгласно определение № 387/19.04.2024 г. и решение № 281/30.07.2024 г. по
ч.гр.д. № 427/2024 г. по описа на НРС, ищцата е приела по извършен от ЧСИ
Станимира Н.а по изп.д. № 20248050400387/2024 г. опис наследството, оставено от
баща Н.М.Х., изразяващо се в описания процесен имот с ид. № *** по КККР на гр.
Несебър.
Страните не спорят и видно от справките по персоналната партида на
наследодателя – завещател е видно, че ответницата е вписала на 25.03.2024 г. оставено
в нейна полза саморъчно завещание от Н.Х. /л. 18 от делото/, обявено с протокол от
07.03.2024 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег № 208 при НК /л. 63-64, л. 85-93 от
3
делото/, при когото завещанието е било оставено на съхранение и за пазене от
завещателя в плик. Съгласно съдържанието на саморъчното завещание, Н.М.Х. на
21.07.2022 г. е завещал на ответницата процесния имот.
Спорният въпрос по делото е относно действителността на легитимиращото
ответницата завещание и автентичността на изписаното саморъчно разпореждане с
процесния имот и положения под него подпис за завещателя Н.М.Х..
В тази връзка по делото са изслушани основно и допълнително заключения на
допуснатата съдебно-почеркова експертиза, изготвени от вещото лице Щ. Н. и приети
чрез изслушване в съдебни заседания от 16.10.2024 г. и 09.01.2025 г. Съдът кредитира
с доверие изводите на експерта, като намира същите за компетентно дадени,
безпристрастни, пълни и обосновани, предвид което изцяло основава фактическите си
констатации на тях. Така, с основното си заключение в.л. Н., след като е ползвало за
сравнителни образци изписан текст в декларации за отпускане на помощи от общ.
Несебър на Н.М.Х., заявление за издаване на документ за самоличност, декларация за
съгласие и разкриване на данъчна и осигурителна информация, както и положените в
тях подписи, вкл. подписи на починалото лице, положени в други документи до
държавни органи, е дало краен извод, че както ръкописният текст, така и подписът в
саморъчното процесно завещание са изпълнени от Н.М.Х.. При изслушването си в
съдебно заседание на 16.10.2024 г. експертът е пояснил, че изводите му се основават
на презумпцията, че изследваните за сравнение текстове в образците са били
авторство на завещателя, но е допуснал възможността същите да са изписани от трето
придружаващо го пред съответните институции лице. Така въз основа на възражение
на ищцовата страна е допуснат допълнителен въпрос към експертизата, а именно –
след нужните съпоставки и изследване да се даде отговор, дали ответницата е автор на
ръкописния текст в саморъчното процесно завещание. В тази връзка и на 09.01.2025 г.
в съдебно заседание с участие на страните и при отсъствие на възражения е прието
допълнително заключение към СПЕ, съгласно което вещото лице заключва, че
ответницата К. Д. Р. е автор на ръкописните текстове в процесното саморъчно
завещание, както и на тези изписани в ползваните при даване на основаното
заключение образци – документи. Експертът заявява, че след запознаване със
заявление за издаване на документи за самоличност на К. Р. до МВР, протокол-опис на
имущество и взети за целите на обследването нарочни образци от почерка на
ответницата, включващи ръкопечатен и частичен ръкописен текст, категорично е
установил, че ръкописният текст в завещанието е изпълнен именно от К. Р., като
относно подписа поддържа дадения с основаното заключение извод, че е автентичен и
е изпълнен от Н.М.Х..
Съгласно чл. 5 от ЗНасл. децата наследяват починалия си родител в равни части,
като приемането на наследството от пълнолетно лице може да стане с изрични или
конклудентни действия, както и по опис по реда на чл. 61 и сл. от ЗНасл. и произвежда
действие от момента на откриване на наследството – от смъртта на наследодателя /чл.
4
1 от ЗНасл./.
От друга страна, законодателят е предвидил правната възможност за всяко
пълнолетно и дееспособно лице да се разпорежда със своето имущество за след
смъртта си посредством завещание и по реда на чл. 13 и сл. от ЗНасл., като
разпореждането с цялото имущество на завещателя е общо/универсално, а с част от
имуществото – частно и придава качеството на заветник /чл. 16 от ЗНасл./.
С оглед анализа на посочените законови разпоредби и обсъдените
доказателства, несъмнено по делото се установи, че ищцата се явява единствен
наследник по закон на починалия Н.М.Х. – негова дъщеря, приела оставеното
наследство по опис, а ответницата се легитимира като наследник по силата на
универсално саморъчно завещание, включващо единственото оставено в наследство с
оглед смъртта на завещателя имущество – процесния недвижим имот.
Безспорно завещателното разпореждане представлява едностранна правна
сделка по смисъла на чл. 44 от ЗЗД, като с оглед вида си – нотариално или саморъчно,
следва да отговаря на формалните законови извиквания за действителност, визирани с
разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗНасл.
За да породи правно действие съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗНасл.
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от
него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Законът
за наследството не поставя формални изисквания за изразите, с които следва да си
служи завещателят при съставянето на завещанието, но волята трябва да бъде ясна или
да може да се разкрие чрез тълкуване, за което на основание чл. 44 от ЗЗД е
приложима общата разпоредба на чл. 20 от ЗЗД. Съгласно изричната норма на чл. 42,
б.“ б“ от ЗНасл. саморъчното завещателно разпореждане е нищожно, когато при
съставянето му не са спазени изискванията, заложени в чл. 25, ал. 1 от ЗНасл.
В процесния случай, посредством изслушаните заключения – основно и
допълнително – на СПЕ, категорично се отрече автентичността на завещателното
разпореждане, а именно, че съдържащото се в него изявление изхожда от посоченото
за автор лице, респ. е изписано ръкописно от него.
С оглед установеното, че саморъчно завещание от 21.07.2022 г., обявено с
протокол от 07.03.2024 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег № 208 при НК, макар
носещо автентичен подпис на посочения за завещател Н.М.Х., не е написано от него,
не могат да се приемат за изпълнени формалните изисквания на закона за
действителността му, предвид което съдът намира същото за нищожно и непораждащо
правни последици на основание чл. 42, б. „б“ от ЗНасл.
Съобразно изложеното се налага краен извод за доказаност на главния иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, доколкото ищцата успя надлежно да докаже
разпределените в доказателствена тежест факти – че се явява единствен наследник
5
по закон на починалия Н.Х., че е приела оставеното от него наследство, вкл.
процесния недвижим имот, респ. се легитимира като негов едноличен собственик,
както и че имотът се владее от ответницата, като същевременно проведе и успешно
оспорване на легитимиращото ответницата саморъчно завещание, чиято
недействителност съдът констатира с горните мотиви. Така, предявената
ревандикационна претенция на ищцата, като основателна и доказана следва да бъде
уважена от съда.
Доколкото разглеждането на предявените при условията на евентуалност искове
е обусловено от крайния извод на съда досежно главната претенция, съдът не дължи
произнасяне по исковете с правно основание чл. 30 от ЗНасл. и чл. 108 от ЗС, поради
несбъдване на вътрешното процесуално условие за това.
Предвид изхода на спора, право на съдебни разноски се поражда за ищцата,
която доказва разходи, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им, в общ размер от 706,62 лева, от които 10 лева –държавни такси
за издаване на съдебни удостоверения, 296,62 лева –държавна такса за производството
и 400 лева – депозити за възнаграждение на вещо лице. Така приетите за доказани
разноски на ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат възложени в
тежест на ответницата. Доколкото ищцата не претендира възстановяване на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение съдът не следва да се произнася по
своевременно заявеното от ответната страна възражение за неговата прекомерност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. Р., ЕГН **********, с
адрес в ***, че Е. Н. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. С.В., общ. Несебър, ул.
„С.С.К.М.***, е едноличен собственик по силата на наследствено правоприемство по
закон по отношение на своя баща Н.М.Х., бивш жител на гр. Несебър, починал на
24.02.2024 г., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ –
БОКСОНИЕРА № 244 на площ от 21,33 кв.м., находяща се в к.к. Слънчев бряг, в
общежитие „П.*“, изградено в УПИ II – общ. квартал 4902 по плана на Слънчев бряг –
Запад, целият с площ от 2419 кв.м., при граници на целият УПИ: от две страни улици,
УПИ I – ***, ***, ***, *** и УПИ III -***, като боксониерата се намира на втори етаж
на общежитието, при граници за боксониерата: изток – коридор, юг – боксониера №
242, запад – външен зид, север- боксониера № 246, отгоре – боксониера № 344, отдолу
– боксониера № 144, ведно с 4,06 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
6,49 кв.м. идеални части от правото на строеж, съставляващ СОС с ид. № *** по КККР
на гр. Несебър, И ОСЪЖДА К. Д. Р., ЕГН **********, да предаде владението върху
същия на Е. Н. Х., ЕГН **********, на основание чл. 108 от Закона за
6
собствеността.
ОСЪЖДА К. Д. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Е. Н. Х., ЕГН **********, сумата от 706,62 /седемстотин и шест лева и
шестдесет и две стотинки/ лева, представляващи направени по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7