О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 62
26.
І. 2011 година, Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на единадесети януари, две хиляди и единадесета
година в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1025
по описа на съда за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Установителен иск за съществуване на вземане, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс, разгледано по реда на общия исков процес,
уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба С.М.Б. ЕГН **********,***, Велинградска община, на ул. “Римски път” №2, иска да бъде установено по отношение на ответника А.Ш.И. ЕГН **********,***, че е същият му
дължи сумата от 2 600 лева по издаден от него запис на заповед, ведно със
законна лихва, считано от 06. Х. 2009 година, когато ищецът е подал в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс, до окончателно изплащане на паричното задължение, както и
разноски в размер на 52 лева по частно гражданско дело №937 по описа на съда за
2009 година. Ищецът иска да му бъдат присъдени и разноските по водене на
настоящото дело.
Ответникът
оспорва иска с отговор на исковата молба, със становище от 17. ХІ. 2010 година
и с писмена защита от 10. І. 2011 година. Сочи, че искът е недопустим, тъй като
исковата молба е подадена извън едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс. Ответникът твърди още, че искът е неоснователен.
Като доказателство представя Постановление за прекратяване на наказателно производство,
издадено на 16. ІV. 2009 година от Велинградската районна прокуратура по
досъдебно производство с входящ №1264 по описа на същата прокуратура за 2008
година и ЗМ №959 по описа на Велинградското районно управление на полицията за
2008 година. Не сочи други доказателства, не се явява в открито съдебно
заседание.
За да постанови определението си,
съдът взе предвид следното:
На 16. ІІІ. 2009 година ответникът е издал запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца без
протест и разноски сумата от 2 600 лева. Записът на заповед е издаден във
Велинград на ул. “Булаир” №18 с падеж на 16. VІІІ. 2009 година. Съдът намира
датата за издаване на записа за установена, тъй като същият е заверен
нотариално на 16. ІІІ. 2009 година.
Въз основа на издадения
запис на заповед ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс до Велинградски районен
съд. Исканата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ е издадена под №584 на 09. Х. 2010 година по частно гражданско дело
№937 по описа на съда за 2009 година. Ответникът прави възражение срещу
разпореждането за издаване на заповед за изпълнение. С определение от 08. І.
2010 година Велинградският районен съд е спрял изпълнението по посочената
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. С
резолюция от 08. І. 2010 година, написана на ръка върху възражението на
ответника, съдията-докладчик по частно гражданско дело №937 по описа на
Велинградския районен съд за 2009 година е разпоредил да се съобщи на
взискателя, че е постъпило възражение в срок и че следва да представи
доказателства за предявяване на установителен иск за вемането си в едномесечен
срок. Съобщение в горния смисъл е връчено на заявителя (ищец по настоящото
дело) на 19. І. 2010 година. Ищецът е подал частна жалба срещу определението на
съда от 08. І. 2010 година. Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по
частната жалба с определение, постановено на 26. ІІ. 2010 година под №155 по
частно гражданско дело №177 по описа си за 2010 година. С посоченото
определение на Пазарджишкия окръжен съд определението на Велинградския районен
съд от 08. І. 2010 година е потвърдено. Определението на Пазарджишкия окръжен
съд е връчено на ищеца на 16. ІІІ. 2010 година и не е обжалвано.
Съдът намира, че искът
на С.М.Б. е недопустим.
Според чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, когато
възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок, съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Както е видно
от материалите по частно гражданско дело №937 по описа на Велинградския районен
съд за 2009 година, горната процедура е била изпълнена. Ищецът е имал
възможност на два пъти да предяви установителния иск: веднъж, когато
Велинградският районен съд е постановил определението си от 08. І. 2010 година
и още веднъж, когато същото определение е било потвърдено от Пазарджишкия окръжен
съд. И в двата случая ищецът не е представил доказателства, че е предявел
установителен иск в сроковете по чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Срокът, даден от Велинградския районен съд, е изтекъл на 19. ІІ. 2010
година, а едномесечният срок след влизане на определението на Пазарджишкия
окръжен съд в сила е изтекъл на 23. ІV. 2010 година. Както е видно от
материалите по настоящото дело, искът по него е предявен на 26. VІІІ. 2010
година.
Предвид
дотук изложеното, съдът намира, че искът е недопустим. Определението, с което е
даден ход на устните състезания, следва да се отмени, а делото да се прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното в проведено на 11. І.
2011 година открито съдебно заседание определение, с което е даден ход на
устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1025
по описа на Велинградски районен съд за 2010 г.
Тъй като
определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс то подлежи на обжалване с
частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на
определенията”, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: