№ 1222
гр. Русе, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104628 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от Д. Г. Д. против Т. П. Г., в която се твърди, че
двамата са бивши партньори и живеели на съпружески начала в продължение
на 6 години, като били разделени от март месец 2022г. От съвместното си
съжителство имали родено едно дете - Т. Т.ов Г.. В течение на годините
между тях се проявили сериозни различия и това довело до окончателната им
раздяла. Между двамата родители имало висящо съдебно производство пред
Районен съд – Русе с предмет упражняване на родителските права, режима на
лични отношения и издръжката на детето. Твърди се, че на 05.08.2022г. около
16.00 часа бащата получил обаждане от детското заведение, което посещавал
синът им, че той е с температура, поради което отишъл да го прибере. В
16.15ч. се уговорили с молителката да се срещнат пред МОЛ Русе, за да може
тя да получи детето. Още с виждането им ответникът проявил агресивно
поведение към нея, отправил обиди и закани – „долна курва“, „ще ти
избия/счупя всичките зъби, заклевам се“ и пр. Тя не отговорила на нападките
с цел да избегне още повече изостряне на ситуацията. Това обаче го вбесило и
заплахите и обидите продължили. Всичко това било изречено пред детето им,
което се тресяло от ужас и плачело. Думите на ответника възбудили у
1
молителката основателен страх за живота и здравето й, както и за живота и
здравето на детето. След този случай тя била в невъзможност да се успокои,
имала нарушение на съня и постоянна тревожност. Преди тази дата имало и
други актове на психическо насилие от ответника по отношение на
молителката и детето им – на 08.06.2022г. и на 13.06.2022г., като на един от
актовете станала свидетелка приятелката й Елица Енчева.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъдат наложени мерки за закрила по отношение на ответника,
който да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и детето; забрана да приближава нея и жилището, което
обитава и местоработата й за срок от 18 месеца, както и да се наложи глоба в
максимален размер. Моли се също така да бъде наложена и мярка по
отношение на ответника, с която да бъде задължен да посещава
специализирани програми.
В съдебно заседание ответната страна оспорва основателността на
молбата и се излага фактическа обстановка за инцидента от 05.08.2022г.,
различна от описаната от молителката и отричаща прояви на насилническо
поведение от негова страна по отношение на нея.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото Д. Г. Д. и Т. П. Г. са съжителствали на съпружески
начала, като от връзката им на 01.10.2017г. е родено детето Т. Т.ов Г.. Няма
спор между страните, че от месец март са във фактическа раздяла, както и, че
между тях е налице спор относно упражняването на родителските права,
режима на лични отношения с детето и издръжката му, който спор е предмет
на гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе, което не е приключило с влязло в
сила съдебно решение. По посоченото съдебно производство съдът е
определил привременни мерки, съобразно които е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето за съвместно
упражняване от двамата родители.
Безспорно се установява по делото, че на 05.08.2022г. (когато се
твърди, че е извършен акта на домашно насилие), майката е упражнявала
родителските права, но от детската градина след като не са се свързали по
телефона с нея са позвънили на бащата, за да вземе детето тъй като имало
2
висока температура. След това двамата родители се уговорили по телефона
майката да вземе детето пред МОЛ-а в гр. Русе.
Спорно по делото е дали при предаването на детето, ответникът е
изрекъл обидни и заплашителни реплики по отношение на молителката, в
присъствието на детето им и как това им е повлияло.
Към молбата на Д. Д. е приложена „декларация“, в която са изложени
не само конкретни твърдения за отправени към нея обиди и заплахи от
ответника, а подробно (по-подробно от молбата) са описани техните
отношения в различни ситуации, като за датата е 05.08.2022г. е посочено, че
ответникът крещейки в лицето й е изрекъл „ти каква си злобна, долна курва,
ще ти избия/счупя всичките зъби, заклевам се“.
Свидетелят В.А.Е. установява, че живее на съпружески начала с
майката на ответника. На 05.08.2022г. бил заедно с него, тъй като
организирали погребението на баба му, починала предния ден. Ответникът
получил обаждане от детската градина на детето, че то било болно и трябвало
да бъде взето. На него се обадили тъй като майката Д. не си вдигнала
телефона. По пътя за детското заведение, ответникът опитал да се свърже с
молителката, но след като не успял позвънил на сестра й и казал да отиде да
купи сироп на детето и да се чакат на МОЛ-а да предаде детето. Свидетелят
не си спомня дали молителката е разбрала от сестра си или се е чула с
ответника, но по едно време се появила пред МОЛ-а и започнала да вика „дай
ми детето, дай ми детето“, а то не искало да ходи при нея. Въпреки това
ответникът й дал детето и тя си тръгнала с него с такси. Свидетелят стоял на
около три метра от тях и не е чул ответникът да е отправял каквито и да е
обиди или заплахи по отношение на молителката, а ако такива е имало няма
начин да не ги е чул. След тази случка свидетелят имал контакти с детето на
страните и не е чувал от него то да споменава нещо за случилото се пред
МОЛ-а.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е
депозирана от молителката, срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН и в срока по
чл. 10 ЗЗДН, поради което се явява процесуално допустима.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
3
ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им
дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно
насилие. За уважаване на молбата и издаване на заповед за защита,
изложените в нея твърдения следва да бъдат доказани с допустимите в ЗЗДН
и ГПК доказателства и доказателствени средства. За де се реализира спешна
защита в съответствие с принципите на ЗЗДН, които цели са превенция по
отношение на посегателства в рамките на семейството и дома, законът
предвижда облекчена доказателствена тежест за молителя, допустимост на
доказателствени средства, които в общия граждански процес са недопустими,
но не освобождава молителя от тежестта да докаже твърденията си за
извършени от ответника актове на домашно насилие.
В случая липсват доказателства въз основа на които съдът да обоснове
извод за основателност на молба, дори в отделни нейни части. На първо
място представената по делото декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН (евентуално
само нейни части ако се приравнят на такава) не би могла да послужи за
установяване на твърдените актове на домашно насилие. За да бъде доказана
основателността на молбата за защита, следва да бъде доказано извършването
на акт на домашно насилие от ответника в период до един месец от подаване
на молбата по аргумент от чл. 10 ЗЗДН. Ако такъв акт не бъде установен,
правноирелевантно за образуваното производство е обстоятелството дали в
по-ранни периоди са осъществявани актове на домашно насилие и с какъв
интензитет. Тяхното установяване след установен акт в едномесечния срок би
имало отношение към вида и тежестта на мерките, които съдът следва да
наложи по отношение на ответника, включително и за размера на
определената му глоба.
В случая единственото представено доказателство за сочения акт на
насилие от 05.08.2022г. е приложената по делото декларация по чл. 9, ал.3
ЗЗДН. За да бъде обаче същата годно (евентуално и достатъчно)
доказателство за установяване на твърденията на молителката, то следва
актът на домашно насилие да е осъществен на „четири очи“, т.е. обективно да
липсва друга възможност за доказването му. В конкретния случай се
установява, че на срещата между страните е присъствал и свидетел, който с
показанията си не установява изричането на обиди и заплахи от ответника.
Дори да се приеме, че този свидетел като близък до ответника е
заинтересован от изхода на спора, доколкото няма други доказателства, които
4
да сочат нещо различно от изложеното от него или да разколебават
достоверността му, то съдът няма основание да не кредитира тези
свидетелски показания.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е допуснал поисканата с
детето на страните „беседа“, както воден от интереса му, който налага то да
не бъде обременявано с конфликта на двамата родители, така и поради
ниската му възраст (5г.), която предполага да не е в състояние да
възпроизведе достоверно факти за конкретна дата от миналото, още по-малко
съдът би могъл да обоснове крайните си изводи само на установеното от дете
на такава възраст.
С оглед недоказаността на акта на домашно насилие от 05.08.2022г. (в
едномесечния срок от подавана на молбата) неотносимо за спора се явява
установяването на предходни актове на насилие, тъй като дори да бъдат
доказани, те не дават основание за уважаване на молбата и налагане на мерки
за закрила.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че не всяка обида или заплаха, дори те да са от естество да се отразят
негативно на нечия психика, би могло да бъде квалифицирано като
поведение, което оправдано и справедливо да бъде санкционирано по реда на
ЗЗДН. Обратното разбиране би квалифицирало по-голяма част от
съжителстващите партньори (още повече бившите такива с общи деца) в
жертви и насилници по смисъла на закона и да създаде допълнителни условия
за злоупотреба с права. Мерките за закрила посочени в закона следва да бъдат
приложени по отношение на установено поведение, за което би могло да се
приеме, че представлява сравнително сериозна заплаха за здравето, живота
или имуществото на молителя или детето, което в случая не би било налице
дори да се приеме, че ответникът е изрекъл твърдяното от молителката,
особено в контекста на влошените им отношения. Именно върху
подобряването на същите страните следва да положат усилия в интерес на
бъдещето на детето си, за което не би допринесло налагането на
ограничителни мерки по отношение на който и да е от двамата родители, при
положение, че с поведението се не представлява заплаха за живота и здравето
на другия или на детето, данни за което няма както в настоящото
производство, така и в представените от страните писмени доказателства
(включително и от делото за родителските права), които писмени
5
доказателства с оглед приетото по-горе за доказано по отношение на
инцидента от 05.08.2022г. съдът не следва да обсъжда.
Изложеното дава основание да се приеме, че молбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, молителката следва да заплати по
сметка на РС – Русе държавна такса по делото в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. Д. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, *************, действаща лично и в качеството на майка и
законен представител на Т. Т.ов Г. ЕГН********** за установяване, че по
отношение на двамата са осъществени актове на домашно насилие от Т. П. Г.
ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *********** и налагане на мерки за
закрила, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ************* да
заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 25лв. за държавна такса по
делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6