Р Е Ш Е Н И
Е
№………./24.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2730 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
73857/09.11.2018г. на С.С.П., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му
представител адв. К.К., съдебен адрес ***, срещу решение № 4081 от
15.10.2018г., постановено по гр.дело № 3118/2017г. на Варненския районен съд, ХLVІІІ-ми
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х.Д.Х., ЕГН **********,
В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат постройка с идентификатор 10135.5545.3225.2 с площ от 38,21 кв.м. и
сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от
първоинстанционното дело и с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 132,25 лв. от всеки един от тях,
претендирана като имуществени вреди за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г.
за ползване на площта под сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1, постройка с
идентификатор 10135.5545.3225.2 и сграда 3 по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от
първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част
от решението.
В жалбата е
изложено становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд
е изложил съображения в противоречие с материалния закон и и съдебната
практика, а също са необосновани и в противоречие с правната и житейската
логика. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се и
направените разноски по делото.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, чрез
адв. Н.Т., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба на С.С.П. срещу Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.
за заплащане на сумата от всеки по 132,25
лева, представляваща обезщетение за ползване на 138,78 кв.м. ид.ч. от
собствения му имот, представляващ реална част от ПИ с идент.№10135.5545.3225 по
КККР на гр.Варна, р-н ***, СО **** целият с площ от 600 кв.м., върху които са
построени постройките, очертани със зелен, син и червен цвят на скица
№15-359475/21.08.2015г. на СГКК-Варна, през периода от 08.03.2012г. до
08.03.2017г., като по този начин са лишили ищеца от възможността да ползва
собствената си ¼ ид.ч. от терена, както и да бъдат осъдени ответниците
да премахнат постройка с идентификатор № 10135.5545.3225.2 с площ от 35 кв.м.,
състояща се от две помещения, едното от които ползвано като гараж, както и
барака с площ от 24 кв.м., незаснета по КК, представляваща обща складова площ,
като ако не сторят горното да бъде овластен ищеца да премахне постройката и
бараката за сметка на ответниците.
Ищецът
твърди да е собственик на ПИ с идент.№10135.5545.3225 по КККР на гр.Варна, р-н *****,
СО ****, целият с площ от 600кв.м., на основание решение № 533 от 15.07.1998г.,
поправено с решение № 716 от 07.07.2000г. на ПК-Варна, с което на наследниците на **** е възстановено
правото на собственост в стари реални граници върху ПИ 445 по КП/1959г. на
местност „Беш Тепе” /"Зеленика"/ кв.Галата, ****, в който се включват
няколко имота по КП/1997г. на местност „Зеленика", един от които е ПИ 3225
с площ 829 кв.м. Сочи, че със заповед № РД-1-7706/385/2002г. на Областен
управител ***** е одобрен ПНИ на местност „Зеленика”, като площта на ПИ 3225 по
КП/1997г. е включена за образуване на ПИ 3225 с площ 600 кв.м., а остатъка от
229 кв.м. заедно с остатъци от съседни имоти са отредени за образуване на ПИ
3600 с площ 531 кв.м. По КККР на гр.Варна местност „Зеленика”, одобрени със
заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ 3225 и ПИ
3600 по ПНИ са заснети съответно с идентификатори 10135.5545.3225 и
10135.5545.3600.
С решение по гр.д.№ 3014/2012г. на ВОС, влязло в
сила на 30.07.2013г., е уважен иск по чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да
предадат на ищеца С.П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в
м."Зеленика" кв.Галата ****, включен в ПИ 3225 по ПНИ с площ 600
кв.м. и реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600. С протокол от 20.02.2015г. по
изп.д.№ 20147120401780 на ЧСИ Илиана Станчева, ищецът е въведен във владение на
ПИ 3225 и на реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600. В протокола е записано,
че въвод в постройките в мястото не е извършен, като ключовете от тях са
оставени на длъжника Х.Х. с указания да прибере вещите си от имота и да предаде
ключа на ЧСИ до 20.03.2015г. До този момент по-голяма част от вещите на
ответниците са в постройките, а ключовете от тях са в Х.. Ищецът не е
установявал владение върху тях. В ПИ 10135.5545.3225 има заснети две постройки.
Едната е с идентификатор10135.5545.3225.1 със застроена площ от 34 кв.м., на
два етажа, а другата е с идентификатор 10135.5545.3225.2, с площ 35 кв.м. В
мястото има и барака с площ 24 кв.м. за съхраняване на вещи., която не е
заснета по КККР. На ищеца не е известен точния период на изграждане на
постройките и бараката, но твърди, че това е станало след 1991г. Постройките и
бараката са строени без строителни книжа и не са узаконими. Строени са без да
съществува подробен устройствен план, без проекти и строително разрешение. Те
не представляват търпим строеж, тъй като не са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и не отговарят на СПН, действали от момента
на строителството им до настоящия момент. Ответниците не са имали право на
ползване върху държавна земя, предоставено им с акт на Общински или Окръжен
народен съвет на основание ПМС, затова не са имали право да застрояват земята
преди нейната реституция. Постройките не са декларирани от ответниците до 11.12.1998г.,
не е проведена процедура по получаване на статут „Търпим строеж” и няма издадено
удостоверение за търпимост.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който изразяват становище за недопустимост на исковете, в евентуалност – за тяхната
неоснователност.
Според
ответниците недопустимостта на претенцията се основава на наличието на
специален ред, регламентиран от нормите на пар.4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ,
вкл. пар.4 „л", по който следва да бъдат уредени отношенията между
страните по спора, който ред преди да е приложен или изключен на някакво основание,
прави недопустимо състезателното исково производство. Намират, че законността
на строежите е без значение за придобиване на права по реда на специалния закон.
Ответниците твърдят, че имат правата по чл.72 от ЗС, включително и правото да
държат постройките до заплащане на тяхната стойност, независимо от факта, дали
същите са търпими строежи или не. Исковата претенция за премахване на
постройките се настоява да е недопустима и поради това, че съдбата на тези
постройки е била предмет на разглеждане в две съдебни производства, при второто
от тях ищецът и родственици са осъдени да предадат на ответниците владението на
сградите, като тогава те се са направили съответните възражения, на които се
основава сега искът, поради което правото им сега да искат премахване е
преклудирано.
Неоснователността
на исковете обосновават със следните възражения: Сочат, че първият от
ответниците е заварен ползвател на имота при влизане в сила на ЗСПЗЗ, а вторият
и третия от тях са наследници на неговата преживяла съпруга, тяхна майка, при
което и на основание пар.4 „В” от ПЗР ЗСПЗЗ имат правата по чл.72 от ЗС - да
държат извършените в имота подобрения, докато същите им бъдат заплатени по предвидения
за това от закона ред. Оспорват правото на собственост на ищеца по отношение на
мястото, в което са изградени сградите, като неправилно възстановено и навеждат
подробни доводи в тази насока. Ответниците считат, че имат право на задържане
на имота до заплащане на подобренията в него, включително и на изградените
постройки. Считат, че докато не им се заплатят подобренията не дължат обезщетение
за лишаване от ползване на имота, поради държането на сградата върху него
Релевират
възражението за придобивна давност за периода от 22.11.1997г. до датата на
насилственото им отстраняване от дворното място. На следващо място претендират
да са собственици въз основа на разпоредбата на пар.30, ал.6 от ПМС 121 от
25.03.1997г. за изм. на ППЗСПЗЗ, съобразно която, когато собственикът на земята
не е заплатил сградата във възстановения му имот, ползвателят придобива
собствеността на тази сграда.
С обжалваното решение
предявените искове са отхвърлени.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за
наследници на *****., починал на 28.01.1985г. се установява, че ищецът е негов
законен наследник с ¼ наследствена квота.
С решение № 533 от
15.07.1998г., допълнено с решение № 716 от 07.07.2000г. на ПК-Варна на ПК – ****
е признато правото на собственост на наследниците на *** в съществуващи стари
реални граници на недвижими имоти, един от които е ПИ 445 по КП/1959г. на местност „Беш Тепе” /"Зеленика"/
кв.Галата, гр.Варна, в който се включват няколко имота по КП/1997г. на местност
„Зеленика", един от които е ПИ 3225 с площ 829 кв.м.
С решение №774/11.04.2013г. по в.гр.д. № 3014/2012г. на ВОС, влязло в законна сила 30.07.2013г., Х.Д.Х.,
ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** са осъдени да
предадат на С.С.П., ЕГН ********** владението върху недвижим имот с площ от 829
кв.м. в м. „Зеленика”, землището на ****, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г.
с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222
и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази
реална част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и път, на осн. чл.
108 от ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците право на собственост
върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и реституция,
постановена в полза на наследниците на Михаил С.П. с решение № 533/15.07.98г.
на ПК-**** и е отхвърлено направеното от ответниците възражение за подобрения,
чрез заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829
кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. ****, гр. *****, включващ имот № 3225
по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ
№ 3600 по ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в:
подобряване на повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща
стойност 1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни
стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и
на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г.,
на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи,
2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2
смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима, както следва: на Х.Д.Х. –
сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В.Х.Д. – сумата от
4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. - сумата от 4667.63лв.
/по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ; както и искането за признаване на правото на задържане на имота до
заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.
От протокол за
принудително отнемане на недвижим имот от 20.02.2015г. на ЧСИ ***** е видно, че
С.С.П., **** и ***** са въведени във владение на недвижим имот с площ от 829
кв.м. в местността „Зеленика“ срещу длъжниците Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.
С решение по в.гр.д.
№ 1408/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 27.06.2017г. С.С.П., *** и *****
са осъдени да предадат на Х.Д.Х., В.Х.Д.
и К.Х.Д. владението на двуетажна
жилищна сграда, състоящо се от първи етаж с идентификатор 10135.5545.3225.1, със
застроена площ от 68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре, кухня, дневна, две
спални и санитарен възел и втори етаж на сградата с идентификатор
10135.5545.3225.2, с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от външно стълбище,
състоящ се от три стаи и сервизни помещения, ведно с пристройка - гараж и
обслужващо помещение с площ от 38 кв.метра, построена върху дворно място,
цялото с площ от 600 кв.метра, представляващо имот с идентификатор
10135.5545.3225 на с.о. „Зеленика", кв. ***, Община **** на основание
чл.75 от ЗС.
От заключението на
в.л. по назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че сградите са разположени в задната
част на имота, сграда 1 е с площ 67,30кв.м., сграда 2 с площ 38,21 кв.м. и
сграда 3 с площ 32,78 кв.м. Сграда 1 представлява жилищна сграда на два етажа,
сграда 2 монолитна стоманобетонова конструкция и тухлена зидария и сграда 3
представлява барака изградена от дървени подпори и греди покрити с ондулин.
Посочени са и отстоянията на регулацинните граници. Съгласно Решение № 322-4 от 29.05.2000 на ОС
в гр.Варна и обн.ДВ бр.59 от 2000г. са създадени нови селищни образувания с
местно значение, в които попада и СО Зеленика. За имота няма изработен подробен
устройствен план. Съгласно ПУП за съседния имот УПИ І-3226 кв.52 по плана на СО
Зеленика е предвидено отстояние по-голямо до регулационната граница, отколкото
са фактическите. Възможно е имота да бъде оползотворен по-целесъобразно и да се
усвои по-голяма разгърната застроена площ. Постройките биха пречели в случай,
че се цели максимално достигане на разсширените площи, или същите могат да
бъдат надградени в случай, че отговарят конструктивно. Не съществува статистика
по критерия за пазарен наем през последните 5 години в СО Зеленика. Съгласно
Решение № 322-4 от 29.05.2000 на ОС в гр.Варна и обн.ДВ бр.59 от 2000г. са
създадени нови селищни образувания с местно значение, в които попада и СО
Зеленика и СО Боровец, т.е. двете местности са различни.
От заключението на
вещото лице по проведената съдебна – оценителна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
месечната наемна стойност на ПИ с идентификатор № 10135.5545.3225 е 115 лв., годишната
е 1380 лв., а за пет години е 6900 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Искът по чл. 109
от ЗС е предоставен на разположение на собственика на недвижим имот за
защита срещу трети лица, включително и съсобственици, които чрез конкретни
действия или бездействия препятстват или ограничават възможността му да
упражнява правото на собственост в определена степен. С предявяването му се
цели да бъде преустановено неоснователно въздействие или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът
да въздейства върху вещта. За уважаването на иска е необходимо наличието на
двете кумулативно изискуеми предпоставки: неоснователността на действията на
ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
В конкретния случай ищецът
основа иска си на твърдения да е носител на правото на собственост върху
¼ ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.5545.3225 по КККР на гр.Варна,
р-н Аспарухово, СО Зеленика, целият с площ от 600 кв.м., върху който ответниците
са построили и владеят жилищна сграда на два етажа, постройка, състояща се от
две помещения, едното от които ползвано като гараж, както и барака с площ от
24кв.м. Въпросът за правото на собственост върху земята е разрешен между
страните с влязло в сила съдебно решение по успешно проведен от ищецът иск с
правно основание чл.108 от ЗС, с което е прието, че същият е собственик въз
основа на наследствено правоприемство и земеделска реституция. В същото съдебно
производство е разгледано възражението на ответниците за заплащане на
извършените в имота подобрения, включително и изградените в него постройки,
като същото е прието за неоснователно поради липса на ангажирани доказателства
за валидно предоставено право на ползване върху земята и е отречено правото им
задържане на имота. Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на
иска по чл.109 от ЗС ответниците упражняват владение върху процесните
постройки. От кредитираното заключение по проведената съдебно - техническа
експертиза се установява, че общо застроената част от мястото е 138,29 кв.м., а
площта на постройките, чието премахване се иска е съответно 38,21 кв.м. и 32,78
кв.м., или общо 70,99 кв.м. Несъмнено тези постройки ограничават упражняването
на правото на собственост на ищеца върху земята. Предвид извършеното от
ответниците строителство и посочените от вещото лице параметри на застрояване
се налага извода, че ищецът е лишен от възможността да построи в имота
собствени постройки. От своя страна ответниците не ангажираха доказателства за
основателното държане на постройките в процесния имот. За да има право да държи
постройка в чужд имот, ответникът трябва да притежава валидно учредено право на
строеж съгласно изискванията на действащото законодателство към момента на
придобиване. Възраженията им относно правото на собственост върху земята на
ищеца са преклудирани, доколкото този въпрос е разрешен със СПН. Преклудирано е
и правото им да претендират обезщетение за извършени подобрения в имот, вкл. и
извършеното застрояване, на осн. 72, ал.3 от ЗС, доколкото е отречено
качеството им на владелци на имота. Позоваването на влязлото в сила решение по
иск с правно основание чл.75 от ЗЗД също не обуславя извод за основателност на
възраженията им, доколкото с него е защитено правото им на владение върху
постройките срещу извършен въвод от ЧСИ, но не и на собственост.
Посочената
установеност обуславя извод за доказаност на предявения негаторен иск, който
следва да бъде уважен като се постанови премахване на процесните постройки.
В константната практика на ВС и ВКС
последователно е застъпвано становището, че посочената от ищеца правна
квалификация не обвързва съда и че определянето й е служебно задължение на
сезирания съд. Правната квалификация произтича от изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава искът, преценявани в неразривна връзка със
съдържанието на формулираното в петитума на молбата искане за съдебна защита.
Въззивният съд е длъжен да квалифицира правното основание на предявения иск, за
да прецени дали първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, както и за
да реши спора по същество, ако решението е допустимо. Когато
първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но
е определил неправилно правната квалификация на иска, въззивният съд е длъжен
да посочи правилната правна квалификация и да разгледа спора по същество, тъй
като атакуваното решение не е недопустимо. В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация
на втората искова претенция на ищеца, като е приел, че същият намира правното
си основание в чл.45 от ЗЗД. Наведените фактически твърдения и отправеното
искане в исковата молба дават основание предявеният иск да се квалифицира от
въззивната инстанция като такъв по чл. 59 от ЗЗД. Тъй като първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявените факти, не се касае до произнасяне по
непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон, то решението
му не е недопустимо и не подлежи на обезсилване, а спорът следва да се разгледа
по същество от въззивната инстанция по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса
на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на
интересите на обеднелия. За да е налице разместване на имуществени права без
основание е необходимо да се установи, че това е извършено при липса на
конкретен източник на права и задължения между страните - договор, водене на
чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на посочения фактически състав е
върху ищеца /в този смисъл постановеното по чл.290 от ГПК решение № 67 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 4147/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ****/.
В конкретния случай от събрания доказателствен
материал безспорно се установява, че въззивникът е собственик на ¼ ид.ч.
от земята, както и че въззиваемите са построили върху тази земя три постройки,
които се ползват от тях от построяването им през деветдесетте години на миналия
век до предявяването на иска. Последните не ангажираха доказателства за
наличието на основание за ползване имота, което да е противопоставимо на въззивника.
Както бе посочено и по-горе, на същите е отречено правото на добросъвестни
владелци и правото на задържане. При това положение се налага извода, че като са
държали без основание постройките върху земята, собственост на ищеца, през
процесния период от 08.03.2012г. до 08.03.2017г., въззивниците са лишили
собственика от дохода, който би получил от имота. Същевременно, въззивниците са
се обогатили, тъй като не са заплащали наем за ползването на имота и по този
начин са спестили средства. По изложените съображения, съдът намира предявения
иск за доказан по основание. Отговор на въпроса в какъв размер следва да се
уважи иска е даден в кредитираното от съда заключение на вещото лице по
проведената оценителна експертиза. С оглед изложеното, всеки от въззиваемите
следва да заплати на въззивника сумата от 132,25 лв., представляваща
обезщетение за ползване на ¼ ид.ч. от застроената част от имота за
периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г.
Предвид
несъвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде изцяло отменено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззиваемите
следва да заплатят на въззивника сторените разноски пред първата инстанция в
размер на 1410 лв. и пред настоящата инстанция в размер на 750 лв., подробно
описани в списъците по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4081 от
15.10.2018г., постановено по гр.дело № 3118/2017г. на Варненския районен съд, ХLVІІІ-ми състав, с което са
отхвърлени предявените от С.С.П., ЕГН ********** ***, срещу Х.Д.Х., ЕГН **********,
В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат постройка с идентификатор 10135.5545.3225.2 с площ от 38,21 кв.м. и
сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от
първоинстанционното дело и с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 132,25 лв. от всеки един от тях,
претендирана като имуществени вреди за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г.
за ползване на площта под сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1, постройка с
идентификатор 10135.5545.3225.2 и сграда 3 по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от
първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част
от решението.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН
**********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на С.С.П., ЕГН ********** *** да упражнява правото си на
собственост върху имот с идентификатор № 10135.5545.3225 по КККР на гр.Варна,
р-н Аспарухово, СО „Зеленика“, целият с площ от 600 кв.м., като за своя сметка премахнат постройка с
идентификатор 10135.5545.3225.2 с площ от 38,21 кв.м. и сграда 3 с площ от
32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело,
на основание чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН
**********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на С.С.П.,
ЕГН ********** ***, сумите от по 132,25 лв.
/сто тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи
обезщетение за ползване на ¼ ид.ч. от застроената част от 138,78 кв.м. от
имот с идентификатор № 10135.5545.3225 по КККР на ***, р-н ****, СО „Зеленика“,
целият с площ от 600 кв.м., за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г., на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН
********** и К.Х.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на С.С.П., ЕГН **********
***, при условията на разделност, сумата от 1410 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща
направени съдебни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща направени съдебни разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: