№ 21818
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110168140 по
описа за 2023 година
„***“ ЕАД е предявило срещу Б. И. И. положителни установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2264,33 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № **********/05.06.2021 г.,
фактура № **/05.07.2021 г. и фактура № *903/05.09.2021 г., ведно със законната лихва от
04.07.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37276/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили Договор за мобилни услуги №
*********/02.03.2020 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата мобилен
номер ********** и рутер Huawei B311-221 with Antenna; Договор за мобилни услуги №
*********, съгласно който ищецът е предоставил на ответницата мобилен номер **********
и Приложение към Договор за мобилни услуги № *********/02.03.2020 г., съгласно което
ищецът е предоставил на ответницата мобилен номер **********; Договор за мобилни
услуги № *********/01.03.2021 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата
мобилен номер **********; Договор за лизинг от 01.03.2021 г., съгласно който ищецът е
предоставил на ответницата мобилен телефонен апарат Xiaomi Redmi 9C 32GB Dual Blue
при цена на лизинговата вещ 86,27 лв., ведно с Допълнително споразумение №
*********/01.03.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което ищецът е
предоставил на ответницата мобилен номер **********; Договор за лизинг на базови
аксесоари № *********/01.03.2021 г., сключен във връзка с Договор за мобилни услуги от
01.03.2021 г. за мобилен номер **********, съгласно който ищецът е предоставил на
ответницата пакет от аксесоари, включващи следните пет броя вещи: Energizer XIA10
1
Earphones Rosegold, Silicon Power 32GB microSD c010 80 MBs, Ultron RealPower PB 2600
Alu, Silicon Power USB 3.0 flash memory 16GB, HAMA Joy In-Ear Stereo Headset white, при
обща цена на комплекта 81,56 лв.; Допълнително споразумение от 01.03.2021 г. към договор
за мобилни услуги, съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилен номер
********** и телефонен апарат LG K41S 32GB Dual Titan; Договор за мобилни услуги №
*********/05.04.2021 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата мобилен
номер **********, ведно с Договор за лизинг от 05.04.2021 г., съгласно който ищецът е
предоставил на ответницата мобилен телефонен апарат Motorola One Fusion Plus 128GB
White при цена на лизинговата вещ 528,77 лв.; Допълнително споразумение №
*********/05.04.2021 г. към Договор за мобилни услуги *********/02.03.2020 г., съгласно
което за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план; Допълнително
споразумение № *********/05.04.2021 г. към Договор за мобилни услуги от 01.03.2021 г.,
съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план; Договор за
лизинг на базови аксесоари № *********/05.04.2021 г., съгласно който ищецът е
предоставил на ответницата пакет от аксесоари, включващи следните четири броя вещи:
Good Ram 16GB microSD Class 10 80 MBs, F&R BT Speaker RockBox Cube Fariq Blue,
Energizer Max CIA5 Earphones Blue, Cellect Tempered Glass Xiaomi Redmi 9C, при обща цена
на комплекта 68,37 лв. Ищецът посочва, че ответницата не изпълнява паричните си
задължения, начислени съгласно 3 броя фактури, издадени в периода 06.2021 г. – 09.2021
г., а именно: фактура № **********/05.06.2021 г. за отчетен период 05.05.2021 г. – 04.06.2021
г. за сума в общ размер 302,51 лв., фактура № **/05.07.2021 г. за отчетен период 05.06.2021 г.
– 04.07.2021 г. за сума в общ размер 288,76 лв. и фактура № *903/05.09.2021 г. Твърди, че с
всяка фактура са начислени вземания на ищеца, произтичащи от посочените договори,
сключени с ответницата. Уточнява, че фактура № *903/05.09.2021 г. е издадена вследствие
предсрочното прекратяване по вина на ответницата на договорите за мобилни услуги, при
условията на които са ползвани мобилни номера **********, **********, **********,
********** и **********, поради изпадането в забава в плащането на задълженията по
същите. Сочи, че фактура № *903/05.09.2021 г. включва задължения за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване в общ размер от 1032,25 лв., такса за допълнителна
услуга в размер на 8,99 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства Xiaomi Redmi 9C 32GB Dual
Blue и Motorola One Fusion Plus 128GB White, както и за горепосочените комплекти от 5 бр.,
респ. 4 бр. аксесоари за сума в общ размер от 631,82 лв. Посочва, че основанието за
възникването на задължението за неустойка, както и за неговия размер, е уредено в изрични
клаузи с идентично съдържание в съответните договори, а именно в Раздел III, т. 2, съгласно
която размерът на неустойката се равнявал на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Уточнява, че
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено
в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг. Излага, че изискуемостта
2
на вземанията на „***“ ЕАД по всяка от фактурите настъпва петнадесет дена след
издаването .
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, което да е
възникнало въз основа на посочените от ищеца договори. Твърди, че не е ползвала нито една
от услугите, които се твърди да са били предоставяни на основание процесните договори.
Счита, че фактурите, издадени от ищеца, не доказват да е осъществено ползване на услугите,
както и че същите са подписани единствено от ищеца и представляват частни
свидетелстващи документи, които не притежават доказателствена сила. Ответницата сочи,
че правото на ищеца да прекрати предсрочно цитираните договори не е изпълнено
надлежно, поради което в правната му сфера не е възникнало вземане за неустойка. Твърди,
че лизинговите вещи по договорите за лизинг не са предавани, поради което
задължението на лизингополучателя за заплащането им не е станало изискуемо. Релевира
възражение за изтекла петгодишна, респ. тригодишна давност по отношение предявените
вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, възниквали по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, по делото са представени Договор за услуга Интернет за дома от 02.03.2020 г.
Приложение към Договор за мобилни услуги № *********/02.03.2020 г.; Приемо-
предавателен прокол от 02.03.2020 г. за предоставяне на рутер Huawei B311-221 with
Antenna; Договор за мобилни услуги от 02.03.2020 г. и Приложение към него, Договор за
мобилни услуги № *********/01.03.2021 г., Допълнително споразумение №
*********/01.03.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от
01.03.2021 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен
апарат Xiaomi Redmi 9C 32GB Dual Blue, Договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/01.03.2021 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата пакет от
аксесоари, включващи следните пет броя вещи: Energizer XIA10 Earphones Rosegold, Silicon
Power 32GB microSD c010 80 MBs, Ultron RealPower PB 2600 Alu, Silicon Power USB 3.0 flash
memory 16GB, HAMA Joy In-Ear Stereo Headset white, Договор за мобилни услуги №
*********/05.04.2021 г., Договор за лизинг от 05.04.2021 г., съгласно който ищецът е
предоставил на ответницата мобилен телефонен апарат Motorola One Fusion Plus 128GB
White, Допълнително споразумение № *********/05.04.2021 г. към Договор за мобилни
услуги *********/02.03.2020 г., Допълнително споразумение № *********/05.04.2021 г. към
Договор за мобилни услуги от 01.03.2021 г., Договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/05.04.2021 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответницата пакет от
аксесоари, включващи следните четири броя вещи: Good Ram 16GB microSD Class 10 80
MBs, F&R BT Speaker RockBox Cube Fariq Blue, Energizer Max CIA5 Earphones Blue, Cellect
3
Tempered Glass Xiaomi Redmi 9C, сключени между ответницата, в качеството на потребител
(абонат) и ищцовото дружество, в качеството на доставчик (оператор). Налага се извод, че
през отчетните периоди, за които са издадени процесните фактури – 05.05.2021 г. –
04.09.2021 г. между страните са съществували валидни облигационно и лизингово
правоотношение, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на ответницата
при определени ценови условия далекосъобщителни мобилни услуги и вещи за временно и
възмездно ползване.
В договорите за лизинг е посочено, че с подписването на договора лизингополучателят
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общи условия на „* * ЕАД (с предходно
наименование „**“ ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, * има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно Общите условия. По силата на чл. 26 заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. С разпоредбата на чл. 27 плащането се извършва в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването .
Ищцовото дружество е издало фактура № **********/05.06.2021 г. за отчетен период
05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. на стойност 315,78 лева (представен е и документ за общо
потребление за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.05.2021 г. –
04.06.2021 г. за услуги по абонаментен план Тотал Макс на стойност 45,82 лева, вноски за
аксесоари на стойност 2,85 лева, 59,21 лева – потребление от Google Play Store, други услуги
– 13,86 лева, за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.05.2021 г. –
04.06.2021 г. за услуги по абонаментен план Тотал Макс на стойност 45,82 лева, вноски за
аксесоари на стойност 3,40 лева, вноски за лизинг – 2,99 лева, 29,78 лева – потребление от
Google Play Store, за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.05.2021 г. –
04.06.2021 г. за услуги по абонаментен план Интернет за дома 19.99 на стойност 16,66 лева,
за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. за
услуги по абонаментен план Тотал+ на стойност 11,66 лева, за мобилен/фиксиран номер
********** за отчетен период 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. за услуги по абонаментен план
Тотал+ на стойност 20,82 лева, застраховки – 8,99 лева, вноски за лизинг – 22,99 лева;
фактура № **/05.06.2021 г. за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. на стойност 604,54
лева (представен е и документ за общо потребление за мобилен/фиксиран номер **********
4
за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. за услуги по абонаментен план Тотал Макс на
стойност 45,82 лева, вноски за аксесоари на стойност 2,85 лева, 39,77 лева – потребление от
Google Play Store, други услуги – 15,24 лева, за мобилен/фиксиран номер ********** за
отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. за услуги по абонаментен план Тотал Макс на
стойност 45,82 лева, възстановяване на трафик – 1,24 лева, вноски за аксесоари на стойност
3,40 лева, вноски за лизинг – 2,99 лева, 11,88 лева – потребление от Google Play Store, други
услуги – 0,99 лева, за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.06.2021 г. –
04.07.2021 г. за услуги по абонаментен план Интернет за дома 19.99 на стойност 16,66 лева,
за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. за
услуги по абонаментен план Тотал+ на стойност 11,66 лева, за мобилен/фиксиран номер
********** за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. за услуги по абонаментен план
Тотал+ на стойност 20,82 лева, застраховки – 8,99 лева, вноски за лизинг – 22,99 лева и
фактура № *903/05.09.2021 г. за отчетен период 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г. на стойност
2264,33 лева, включваща други начисления и компенсации – 96 лева, застраховки – 8,99 лева,
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги – 936,25 лева, 631,82 лева -
вноски за лизинг (представен е и документ за общо потребление за мобилен/фиксиран номер
********** за отчетен период 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г. за услуги по абонаментен план
Тотал+, включващи застраховки – 8,99 лева и вноски за лизинг – 459,80 лева).
Истинността на тези частни документи не е оспорена в съответните за това
процесуални срокове, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил абонат на ищеца за
процесните периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно
не дължи плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не
в посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по договора за
далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано
по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника.
Издадените фактури действително представляват частни свидетелстващи документи, които
се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява
неизгодни за себе си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на
далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за
издателя факти, които обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не
са оспорени от насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по
никакъв начин. Ответницата не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е изправна
страна по договорите, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи, нито
че е прекратил процесните договори.
С оглед издадените фактури съдът намира за доказано предоставянето на услуги на
ответника на процесните стойности, които не са били заплатени от ответницата, поради
което и предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1
ТЗ следва да се уважат в пълен размер, а именно до сумата от 1328,08 лева.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
5
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договори за мобилни услуги и лизинг и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото,
който се конкретизира в издаваните от ищеца фактури. Поради горните характеристики на
вземанията на мобилните оператори за цена на мобилни услуги и при зачитане на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат
определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 04.07.2023 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена за доставени мобилни услуги би било погасено за месечните
вноски с падеж преди 04.07.2020 г. Услугите се претендират за отчетен период 05.05.2021 г. –
04.09.2021 г., поради което и възражението за погасяване по давност на вземанията е
неоснователно.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно. Не
са представени доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати
едностранно договорите, както е предвидено в чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния
оператор за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Не се
установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати облигационната
връзка да е упражнено по надлежния ред - преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Поради
изложеното претенцията за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 936,25 лева следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на
890,43 лева от следните сторени разноски: 90,58 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 1127,58 лева – адвокатски възнаграждения за исковото и
заповедното производства и 300 лева – депозит за особен представител. Ответницата е била
представлявана от особен представител в производството и не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „* * ЕАД, ЕИК **, срещу Б. И.
И., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК, че Б. И. И. дължи на „* * ЕАД на
6
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ сумата от 1328,08 лева, представляваща
общ сбор на дължимите суми по фактура № **********/05.06.2021 г., фактура №
**/05.07.2021 г. и фактура № *903/05.09.2021 г., ведно със законната лихва от 04.07.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 37276/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „* * ЕАД, ЕИК **, срещу Б. И. И., ЕГН **********, по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установена
дължимостта на сумата от 936,25 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори
за услуги по фактура № *903/05.09.2021 г.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, да заплати на „* * ЕАД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 890,43 лева – сторени разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7