РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Бургас, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501266 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Б. Г. К. от ***, заместена, на основание чл.227 ГПК от
наследниците си по закон И. А. К. и А. И. К., против решение рег.№
56/21.02.2025 г. по гр.д.№ 20242150101037/2024 г. по описа на Районен съд
Несебър, с което е прието за установено, че съществува вземане на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Г. К. за
сумата от 5 095,89 лв, представляващи стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до
собствения на ответника обект на потребление, находящ се в ***, абонатен №
207432, която сума не е била заплатена в изискуемия срок, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда - 04.07.2024 г.; сумата от 412,10 лв -
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
23.07.2023 г. до 27.06.2024 г., за което е издадена Заповед № 387/12.07.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 764/2024 г. по описа на РС-Несебър; и с което решение въззивницата
К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, сумата от
160,16 лв, представляваща сторените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 764/2024г. по описа на РС-Несебър и сумата от 210,16лв,
представляваща сторените разноски в исковото производство.
Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - непълен доклад по
1
делото, липса на указания при разпределение на доказателствената тежест,
неоснователно недопускане на доказателствени искания, неправилно
приложение на материалния закон, неправилна преценка на събраните в хода
на производството доказателства и установените факти при липса на
доказаност на исковата претенция но отношение количеството потребена вода
за процесния имот, без да бъдат обсъдени всички събрани доказателства и без
да бъде извършена преценка в тяхната съвкупност, без да бъдат обсъдени
всички наведени в хода на делото възражения от ответната страна, при
игнориране на безспорно установени в хода на производството факти и
обстоятелства, вкл.признати от ищцовата страна. Твърди се, че в резултат на
изброените процесуални нарушения се е стигнало до постановяване на
незаконосъобразно, необосновано и неправилно решение.
Твърди се, че исковата претенция е насочена срещу ответницата в
качеството й на “потребител” на ВиК услуги по смисъла на нормативните
разпоредби, регламентиращи този статут, както и на публично оповестените
Общи условия на ВиК, като собственик на водоснабден обект с
административен адрес: *** и със заведена партида в базата данни с абонатен
№ 207432. Сочи се, че в самата искова молба е посочено, че титуляр на
партидата за процесния период е „ШАРК 73“ ЕООД, ЕИК *********, на
името на което дружество са издадени и всички представени по делото
фактури за доставена и използвана вода, тъй като за процесния период *** е
било отдадено под наем на „ШАРК 73“ ЕООД с Договор за наем от 10.05.2023
г., представен с отговора на исковата молба. Твърди се, че съгласно
постигнатите договорености между наемател и наемодател, партидите за ток и
вода по време на действие на договора се прехвърлят на наемателя, като
същия се задължава да заплаща изцяло за своя сметка всички консумативни
разходи, свързани с ползването на имота. Сочи се, че ответницата заедно с
управителя на “Шарк 73” ЕООД, са се явили в офис на ищцовото дружество и
е изразила съгласие за смяна титуляра по партидата за абонатен № 207432.
Твърди се, че в резултат на това, партидата за процесния имот е открита на
името на наемателя, което е видно и от издадените от страна на ВиК фактури.
Посочва се, че при това положение съгласно чл.2 от ОУ на ВиК, чл.З
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, за процесния период облигационно отношение
съществува между ищеца и „ШАРК 73“ ЕООД, а не между ищеца и
ответницата-въззивник.
На следващо място се твърди, че въпреки разпределената от
първоинстанционния съд доказателствена тежест, ищцовото дружество не е
представило доказателства за реално доставената вода в имота, съотв.за
нейната цена, като представените писмени доказателства от страна ищеца
представляват частни документи без материална доказателствена стойност.
Твърди се още, че независимо от това, че първоинстанционният съд
признава, че ползвател на ВиК услуги може да бъде и наемател на
водоснабдения имот, а ищецът е издавал фактурите на името на наемателя-
ползвател “Шарк 73” ЕООД, което е доказателство, че ищецът счита, че
облигационното отношение е именно с него, като е отразил “Шарк 73” ЕООД
като ползвател на имота в собствените си системи и счетоводство, и е открило
партида на негово име, съдът неправилно е приел, че поради липсата на
2
представена по делото декларация по чл.2, ал.З от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас,
подадена от собственика на имота, потребител на ВиК услугите за процесния
имот е именно ответницата като собственик на имота. В тази връзка се твърди
още, че независимо от въведеното в тази връзка от ответницата възражение, с
доклада по делото съдът не е указал на ответната страна, че следва да
представи по делото “декларация по чл.2, ал.З от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас.
На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил всички изложени от ответницата аргументи и възражения и
представени писмени доказателства.
На последно място се твърди, че следва да се съобрази като
нововъзникнало обстоятелство, че поради прекъсване на водоподаването за
процесния имот от ищцовото дружество в хода на съдебното производство, за
да ограничи вредите от невъзможността да ползва или отдава под наем имота,
на 04.04.2025 г. въззивницата е заплатила задълженията за процесния имот в
общ размер на 5 964,21 лв, предмет на настоящото производство, като
изрично е заявила пред ВиК, че плащането е с цел ограничаване на вредите,
които търпи и не следва да се счита за признание на дълга. В тази връзка е
заявено искане, че в случай, че съдът приеме, че предявените искове са
доказани по основание и размер, същите да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане.
Претендира се съдът на отмени обжалваното решение и да
постанови вместо него отхвърляне на предявените искове, а при условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявените искове са
основателни, да се приеме, че същите са погасени поради плащане. С
въззивната жалба са представени молба вх.№ К-1062/07.04.2025 г. от
въззивницата, ведно с платежно нареждане за извършено плащане в размер на
5 964,21 лв и касова бележка към фактура на стойност 42 лв. - такса за
възстановяване водоподаването за процесния имот; и Отговор изх.№ К-1062-
1/16.04.2025 г. от ВиК.
Претендират се разноски.
Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД оспорва
законовия срок против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че доколкото по делото е доказано, а не е и спорно, че
въззивницата е собственик на процесния водоснабден имот, са неоснователни
оплакванията й, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тя има
качеството на потребител на ВиК услуга в процесния период.
Оспорват се оплакванията на въззивницата за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излага се, че съдът е установил фактическата обстановка точно и
последователно, след съвкупен анализ на доказателствата и след преценка на
възраженията на ответната страна. По отношение на доклада на съда се
твърди, че първоинстанционният съд е разпределил правилно
доказателствената тежест между страните като им е дал подробни и точни
указания.
По отношение на възраженията на въззивницата, че липсва
основание за претендиране заплащането на ВиК услуги спрямо собственика
на водоснабдения имот при заявено действие на наемен договор се твърди, че
според правните норми, винаги е налице договорно основание за търсене на
3
плащането от собственика на водоснабден имот, независимо от фигурата на
наемател.
Твърди се, че последователната съдебна практика (цитирани са
съдебни актове, вкл.на БОС), застъпва становището, че независимо от факта,
дали партидите се водят на името на наемател, собственикът на
водоснабдения имот винаги остава задължен за заплащане на ВиК услугите.
Изброени са нормативните актове, регулиращи облигационната
връзка между доставчика и потребителите на питейна вода и се посочва, че
съгласно тази уредба собствениците на водоснабдени имоти се третират като
потребители (§1, ал.1, т.2, б."б" от ДР на ЗРВКУ; чл.8, ал.9 от Наредба №
4/2004 г.). Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че от разпоредбата на чл.8 ал.9 от Наредба № 4/2004 г.
следва извод, че наемателят може да заплаща услугите ВиК от името на
наемодателя, но когато не го направи отговорен за тях остава последния и е
ирелевантно на чие име е разкрита партидата, тъй като обстоятелството, че
партидата в ответното дружество са открити и водени на името на наемател,
не води до отпадане на отговорността на собственика на водоснабдения обект
като лице, задължено да заплаща консумативните разходи, свързани с
експлоатацията на обекта му. Твърди се, че открИ.ето на партида касае само
организацията на дейността и отчетността в експлоатационното дружество.
Сочи се, че наемателят не е нито ползвател, нито собственик, за да се приеме,
че попада в категорията "потребител на ВиК услуги " по смисъла на закона, а е
единствено държател на имота и с Наредбата само е дадена възможност
наемателят да заплаща потребената в отдадения под наем обект ВиК услуга,
от името на наемодателя.
На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че страните по
наемното правоотношение са имали воля за пълно заместване на собственика
в дълга към доставчика, а не само за встъпване на наемателя като солидарен
длъжник наред с наемодателя, по делото липсват каквито и да е било
доказателства за проявен фактическия състав на заместване по чл.102 от ЗЗД.
С изложените съображения се твърди, че по делото е доказано, че
между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение,
по силата на което за ответницата е възникнало задължение към ВиК
оператора за заплащане на предоставени услуги.
Оспорено е твърдението във въззивната жалба, че не е спазена
процедурата по отчет на количеството доставени ВиК услуги за заявения
период.
Твърди се, че отчитането на доставената за имота вода се извършва
съгласно чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чрез дистанционно отчитане),
като от представените справки-извлечения от електронния карнет, в което се
съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на
уреда, се установяват доставените количества питейна вода. Излага се, че
основание за съществуване на задължението е потребеното количество вода,
поради което се е установила и трайна практика, че дори и при пресрочване на
периода, през който следва да се извърши отчитане, то задължението не може
да се погаси. Посочено е, че в случая ищецът като ВиК оператор е изпълнил
задълженията си за непрекъснато водоподаване до границата на процесния
имот, осигурил е периодично отчитане на индивидуалния измервателен уред в
имота, поради което му се дължи заплащане на доставената услуга.
4
Сочи се още, че предвид изричната разпоредба на чл.133, вр.чл.131,
ал.2, т.5 ГПК, възраженията във въззивната жалба относно реалността на
доставките за вода за процесния имот и относно размера на претенцията са
преклудирани поради това, че такива възражения не са заявени своевременно
в първоинстанционното производство.
В случай, че съдът приеме за обсъждане възраженията относно
коректността на отчетите и съответно оспорванията на исковите претенции по
основание и по размер, е заявено искане за назначаване на СТЕ, както и за
допускане на гласни доказателства, които искания са оставени без уважение
като преклудирани.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство,
вкл.юристконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззиваемия „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
гр.Бургас, за приемане за установено на основание чл.422 ГПК по отношение
на въззивницата Б. Г. К., че съществува вземане на ищеца по Заповед №
387/12.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК, постановена по ч.гр.д.764/2024 г. по описа на РС Несебър за сумата от 5
095,89 лв, представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена
вода за отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до собствения на
въззивницата имот, находящ се в ***, абонатен № 207432, която сума не е
била заплатена в изискуемия срок, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
04.07.2024 г.; сумата от 412,10 лв - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 23.07.2023 г. до 27.06.2024 г. Претендирани са
разноските по заповедното производство, както и разноските в исковото
производство.
Изложени са твърдения, че ответницата е собственик на водоснабден
имот, находящ се в ***, на посочения адрес, представляващ ***, за който има
заведена партида при ищцовото дружество с абонатен № 207432 с посочен
титуляр „Шарк 73“ ЕООД, за който имот са доставени ВиК услуги в процесния
период, надлежно отчетени от ищеца, които не са заплатени на ищеца.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата е оспорила иска с писмен отговор в законовия срок. Не
оспорва, че е собственик на посочения в исковата молба водоснабден обект –
бистро. Оспорва твърдението на ищеца, че има качеството „потребител“ на
ВиК услуги за процесния период, с твърдението, че по силата на договор за
наем от 10.05.2023 г. е отдала обекта на „Шарк 73“ ЕООД, като наемателят е
вписан по партидата на имота с абонатен № 207432, което обстоятелство е
отразено както в исковата молба, така и в издадените от ищеца фактури за
потребени ВиК услуги за процесния период. Изложени са твърдения, че на
основание чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004
5
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, вр.§1, т.2 от ДР от ЗРВКУ, за
процесния период следва да се приеме, че облигационно правоотношение за
доставка на ВиК услуги за този имот е налице между ищеца и наемателя на
имота.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявените искове като е приел за установено, че съществува вземане на
ищеца „ВиК“ ЕАД гр.Бургас срещу ответницата Б. К. за сумата от 5 095,89 лв,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до собствения на ответницата
водоснабден обект, находящ се в ***, абонатен № 207432, която сума не е била
заплатена в изискуемия срок, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сумата от 412,10
лв - представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 23.07.2023 г. до 27.06.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 387/12.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК, по ч.гр.д.764/2024 г. по описа на РС-Несебър. Със същото решение
ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на
160,16 лв за заповедното производство по ч.гр.д.764/2024 г. по описа на НРС и
210,16 лв - за исковото производство.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивното жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Страните не спорят, че в процесния период ответницата е собственик
на водоснабден имот находящ се в ***, за който имот е открита партида при
ищцовото дружество. Не е спорно, че в процесния период имотът е бил
отдаден под наем от ищцата на „Шарк 73“ ЕООД, както и, че наемателят е
вписан по партидата на имота с абонатен № 207432, и фактурите за доставени
ВиК услуги в процесния период са издавани от ищеца именно на дружеството-
наемател. Не е спорно, че претендираната от ищеца сума за доставени до
имота услуги не е била заплатена в изискуемия срок, както и, че е заплатена от
ответницата след постановяване на първоинстанционното решение, но не като
признание на иска, а за предотвратяване на евентуалните вреди, които биха
настъпили вследствие на прекратеното от ищеца водоподаване за имота.
Не е спорно, че след подаване на въззивната жалба въззивницата е
починала и е била заместена от наследниците си по закон – И. А. К. (съпруг) и
А. И. К. (син).
Посочените по-горе обстоятелства, освен, че не са спорни между
страните, се установяват и от представените по делото доказателства.
По делото е спорно, при наличието на сключен договор за наем за
водоснабдения имот, откриване на партида на името на наемателя при
ищцовото дружество и издаването от ищеца на фактури за процесния период
на името на наемателя, ответницата като собственик на имота ли има
качеството на потребител на доставените от ищеца ВиК услуги, или
наемателят на имота, съотв.кой дължи на ищеца заплащане на доставените до
имота ВиК услуги.
Следва да се посочи, че предвид изрично заявените от ответницата с
6
отговора й на исковата молба оспорвания и възражения по предявения иск и
заявяването едва с въззивната жалба на оспорване на количеството и
стойността на доставените ВиК услуги, респ.на достоверността на
извършеното от ищеца отчитане, съдът намира, че това възражение за
преклудирано. Ето защо съдът намира, че страните не спорят относно
доставянето в процесния период до собствения на ответницата имот на ВиК
услуги в претендираните от ищеца обем и стойност.
Съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и
съобразно изразените от страните твърдения и възражения, фактическата
обстановка, а именно: че ищецът е ВиК оператор на територията на ***, а
ответницата е собственик на водоснабден имот с административен адрес ***;
отдаването на имота под наем от ответницата на "ШАРК 73" ЕООД по силата
на договор за наем от 10.05.2023 г. за срок до 10.05.2030 г.; доставянето на
ВиК услуги от ищеца за собствения на ответника недвижим имот.
Установява се от представените по делото доказателства, че за
посочения в исковата молба период ищцовото дружество е издало процесните
4 бр. фактури, като в приложените към исковата молба фактури, като "клиент
№ 207432" е посочено „ШАРК 73“ ЕООД – дружеството - наемател на обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че макар в
процесния период ответницата да е отдала под наем собствения си
водоснабден имот, като собственик на водоснабдения имот през процесния
период, облигационното правоотношение по повод доставката на ВиК услуги
за собствения й имот, е било с нея, а не с наемателя "ШАРК 73" ЕООД, поради
което тя е легитимирана да отговаря пред доставчика на услугата за това
задължение.
Съгласно изричната императивна уредба - §1, ал.1, т.2 от ДР на
ЗРВКУ и чл.8, ал.7 и ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или
ползвателят на съответния водоснабден имот (каквото качество наемателят
няма). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия
на въззивното дружество, съгласно която потребители на В и К услуги са
"юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги".
Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ, потребител може да бъде и наемател на
имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на наемното
правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице
(наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.
Настоящият състав продължава да поддържа застъпеното от него
становище и по други идентични казуси, че предвид така установената
нормативна уредба и при липсата на представена по делото декларация по
чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас, подадена от собственика на имота (в
случая – въззивницата-ответник), за посочения в исковата молба период
потребител на ВиК услугите за процесния имот е била именно въззивницата-
ответник като собственик на имота, и именно тя следва да отговарят за
7
формираното задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставените
услуги, който извод на съда не се променя от обстоятелството, че в процесния
период са издадени фактури на трето лице – наемател на имота, тъй като
осчетоводяването на издадените фактури по един или друг начин не променя
потребителя на услугата.
Собственикът или носителят на вещното право, по силата на закона
се явява страна по облигационната връзка със съответния доставчик на ВиК
услуги. Наемателят не е ползвател, собственик, нито носител на вещно право
върху имота или на право на ползване на същия, за да се приеме, че попада в
категорията "потребител на ВиК услуги" по смисъла на закона. Наемателят е
единствено държател на имота и не се явява страна в облигационната връзка
между собственика и ВиК оператора. Съгласно чл.8, ал.9 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща ВиК услуги от името на наемодателя,
като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и на договора. Когато
наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях е наемодателят, т.е.според наредбата, при неспазване на
задълженията на наемателя за заплащане на предоставяни му ВиК услуги,
отговорен за тях е наемодателят. Съгласието на собственика на имота да бъде
освободен от част от задълженията си, като потребител и партидата бъде
открита на името на неговия наемател, не го освобождава от задължението за
заплащане на предоставената в имота му услуга солидарно с наемателя.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани.
В случая обаче исковете следва да бъдат отхвърлени поради
извършено в хода на процеса плащане от ответницата на задължението, което
обстоятелство съдът съобразява на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, макар поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на задължението на ответницата
чрез плащане в хода на процеса, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на исковете.
Предвид постановени резултат, на въззиваемия-ищец се дължат
съдебни разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство,
тъй като погасяването на задължението е извършено от ответницата в хода на
производството, при това – с изричното изявление, че с това плащане не се
признава исковата претенция.
Това налага първоинстанционното решение за бъде отменено само в
частта на уважаване на исковете, но не и в частта на присъдените от
първоинстанционния съд разноски за исковото и за заповедното производство,
както и присъждане на въззиваемия на съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение рег.№ 56/21.02.2025 г. по гр.д.№
20242150101037/2024 г. по описа на Районен съд Несебър, В ЧАСТТА, с която
8
е прието за установено, че съществува вземане на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Г. К. за сумата от 5 095,89 лв,
представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до собствения на ответницата
обект на потребление, находящ се в ***, абонатен № 207432, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда - 04.07.2024 г.; сумата от 412,10 лв -
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
23.07.2023 г. до 27.06.2024 г., за което е издадена Заповед № 387/12.07.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 764/2024 г. по описа на РС-Несебър, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, поради извършено в хода на производството погасяване
на задължението чрез плащане, исковете на „Водоснабдяване и Канализация“
ЕАД, ЕИК ********* за приемане за установено, че съществува вземане на
дружеството срещу Б. Г. К. с ЕГН **********, заместена в хода на
производството на основание чл.227 ГПК от наследниците си по закон И. А. К.
с ЕГН ********** и А. И. К. с ЕГН **********, за сумата от 5 095,89 лв,
представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до собствения на ответницата
К. обект на потребление, находящ се в ***, абонатен № 207432, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда - 04.07.2024 г.; сумата от 412,10 лв -
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
23.07.2023 г. до 27.06.2024 г., за което е издадена Заповед № 387/12.07.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 764/2024 г. по описа на РС-Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 56/21.02.2025 г. по гр.д.№
20242150101037/2024 г. по описа на Районен съд Несебър в останалата част.
ОСЪЖДА И. А. К. с ЕГН ********** и А. И. К. с ЕГН **********,
да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
сумата от 300 лв (триста лева), представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9