Решение по адм. дело №339/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 42, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

Жалбоподателят оспорва отказа за регистрация на краткосрочна заетост до 3 месеца на гражданин на Република Молдова, като твърди, че актът е незаконосъобразен, немотивиран и издаден в нарушение на материалния закон.

Поддържа, че заявлението за регистрация е подадено преди влизането в сила на наказателното постановление, на което органът е основал отказа, поради което последното не може да произведе обратно действие и да служи като правно основание за отказ.

Ответникът – Изпълнителният директор на Агенция по заетостта, чрез юрисконсулт Д. Б., счита жалбата за неоснователна.

Посочва, че на дружеството-жалбоподател е наложена санкция с наказателно постановление № 05-2400176/09.12.2024 г., влязло в сила на 14.07.2025 г., поради което е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ.

От доказателствата по административната преписка се установява:

На 30.09.2025 г. „ВИП 2002 Видин“ ЕООД е подало декларация за регистрация на краткосрочна заетост на гражданин на Република Молдова.

Към този момент наказателното постановление № 05-2400176/09.12.2024 г. е влязло в сила на 14.07.2025 г., но самото нарушение, за което е издадено, е извършено през 2024 г.

С оспорения отказ от 14.10.2025 г. Агенцията е отказала регистрация, позовавайки се на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТ.

Жалбата е допустима, подадена в срок и от надлежна страна.

По същество съдът намира, че е основателна.

Относно приложението на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ

Посочената разпоредба изисква отказ на регистрация, когато работодателят „в предходната една година преди подаване на декларацията има влязло в сила наказателно постановление“.

В случая подадената декларация е от 30.09.2025 г., а наказателното постановление е влязло в сила на 14.07.2025 г., т.е. по-малко от три месеца преди това.

Сам по себе си този факт би могъл да обоснове отказ, ако наказателното постановление съдържа правомерна и влязла в сила констатация за нарушение, което е относимо към предмета на регистрацията.

Съдът обаче установява, че административният орган не е обсъдил нито вида, нито тежестта на нарушението, нито дали то е от същия вид като дейността, за която се иска регистрация.

Не е направена преценка на обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Отказът съдържа само формално позоваване на закона, без фактическо изложение и конкретна връзка между установеното нарушение и исканата регистрация.

Липсата на индивидуализирани мотиви представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и води до незаконосъобразност на акта.

Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност има за цел да улесни законната заетост на граждани на трети държави, а не да я възпрепятства при наличие на формални пречки, когато работодателят е предприел коректни действия и е подал пълна декларация.

В конкретния случай отказът не постига целта на закона и противоречи на принципа на обективност и пропорционалност.

Оспореният отказ е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при непълно изясняване на фактите и в противоречие с целта на закона.

Поради това жалбата е основателна, а отказът – незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

На основание чл. 143, ал. 1 АПК, Агенцията по заетостта дължи на жалбоподателя направените разноски по делото, включително държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.

Воден от горе изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ № РКЗ-10-00-3617#1 от 14.10.2025 г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания.

ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати на „ВИП 2002 Видин“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 850 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.