ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260011
гр. Пловдив, 09. 09. 2020 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Иван Даскалов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ, ВЧНД № 351 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
С Определение №446 от 15.07.2020г. по ЧНД № 312/2020г., С. окръжен съд на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените наказания лишаване от свобода на осъдения Н.Е.Ч. със съдебни актове по НОХД №283/2020г. на Окръжен съд – С. З. и по НОХД № 522/2020г. на Районен съд – С. З., като е определил едно общо наказание от 2 години и 6 месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 6 месеца и е постановено да се изтърпи едно крайно наказание от 3 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим, като съобразно чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната му част.
От така постановеното определение е останал недоволен осъденият Н.Ч., който е подал собственоръчно написана жалба. Според него окръжният съд е нарушил закона, като е отказал да се групират наказанията, наложени по всички постановени до момента присъди. Затова отправя искане да се отмени изцяло решението на окръжния съд като се кумулират наложените му до момента наказания лишаване от свобода, от които да се приспаднат изтърпените до момента 6 месеца лишаване от свобода. Възразява и срещу приложението на чл.24 от НК.
На ОП – С. З. е било съобщено за постъпилата жалба, но не е взето отношение.
В съдебно заседание осъденият Ч. се явява лично и със служебния си защитник – адв. Д. ***, като молят да бъде преразгледано извършеното групиране на наказанията, с оглед на приложението на чл.24 от НК.
Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение,
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 306, ал. 2, вр
ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по предложение на Окръжна прокуратура – С. З. за определяне на
общо наказание на осъдения Н.Е.Ч. по НОХД № 283/2020г. на ОС – С.
З. и по НОХД № 522/2020г. на РС – С. З..
Прокуратурата е счела, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК, за определянето на едно общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, както и да се приложи чл.24 от НК.
Окръжният
съд, обосновано на база събраните по делото доказателства е приел за
установено, че осъденият Н.Е.Ч. е бил осъждан многократно, но относими към
въпроса за налагането на едно общо най-тежко наказание са само последните две
от тях, както следва:
1. С влязло в сила на същата дата Споразумение № 34/01.07.2020г. по НОХД № 283/2020г. на ОС – С. З. му е определено наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ при „Строг” първоначален режим за извършено на 31.01.2020г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК;
2. С влязло в сила на същата дата Споразумение № 199/15.06.2020г. по НОХД № 522/2020г. на РС – С. З. му е определено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“ при „Строг” първоначален режим за извършено на 31.01.2020г. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК от това наказание е приспаднато задържането под стража.
Законосъобразно е преценено от Окръжен
съд – С. З., че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за
поисканото от прокуратурата групиране на наказанията на осъдения Н.Ч. по горепосочените
две осъждания, като последно
по ред се явява определението за сключено споразумение с характер на влязла в
сила присъда по НОХД № 283/2020 г. на ОС – С. З., доколкото деянието по
него е било извършено преди влизане в сила на предходния съдебен акт на РС – С.
З., макар и двете деяния да се извършени на една и съща дата –
31.01.2020г.
При така описаната съвкупност от престъпления, правилно е определено на
осъдения Р., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо
наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно наложеното по НОХД № 283/2020г.
на С. окръжен съд от 2 години и 6 години „Лишаване от свобода“.
Противно на отправените
възражения в жалбата и в съдебно заседание, въззивната инстанция споделя
становището на окръжния съд, че в настоящия случай са налице всички
предпоставки на чл.24 от НК за увеличаване размера на наложеното общо и
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ спрямо осъдения Ч..
В тази връзка аргументирано е съобразено, че Ч. през по-голямата част от
съзнателния си живот непрекъснато е извършвал престъпления, преобладаващо засягащи
половата неприкосновеност и чуждата собственост /Според справката за съдимост
на л. 33 - 40 от ЧНД № 312/20г. още 14 на брой, извън тези включени в
настоящата кумулативна верига/. По-голямата част от предходните му
осъждания са били по сключени споразумения, при които наказанията са били
определяни при условията на чл.55 от НК, но веднага след изтърпяването на
поредното, наложено и групирано наказание лишаване от свобода, осъденият Ч. е
извършвал ново престъпление. Това е наложило логичният извод на първостепенния
съд, че изтърпените до момента наказания не само не са въздействали
поправително и предупредително на осъденото лице, с оглед на постигането на заложените
цели в наказателния закон, но и при проявеното спрямо него снизхождение при
определянето на техния минимален размер, всъщност са поощрили продължаването на престъпната му дейност. Отделно,
двете му последни осъждания касаят едновременното извършване на грабеж и
държане на високорисково наркотично вещество, което допълнително разкрива една
по-висока степен на обществена опасност на личността му.
Поради тези причини за пълното постигане на целите на чл.36, ал.1 от НК,
съвсем резонно е и приложението на чл.24 от НК с увеличаването на определеното
общо и най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ с още 6
месеца или ще следва осъденият Н.Ч. да изтърпи общо 3 години „Лишаване от
свобода“. Това увеличение е много под предвидения в закона максимален предел до
½, т.е. в случая от 15 месеца.
Така увеличеното, общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, на
основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, ще следва да се изтърпи от него при
първоначален „Строг“ режим.
Съобразно чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко наказание, трябва
да се приспадне времето, през което осъденият Ч. е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода по горепосочените две дела.
В този смисъл атакуваното определение на окръжния съд следва да се потвърди
като обосновано и законосъобразно, а жалбата на осъдения Н.Ч. – да се остави
без уважение.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК Пловдивският апелативен съд и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 446 от 15.07.2020 г., постановено по ЧНД №312/2020 г., по описа на С. окръжен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.