РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20255300601420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 99/13.05.2025г., постановена по НЧХД № 6541/2022г., РС
– Пловдив, 17 н. с. е признал подсъдимата Н. Л. М. за невинна и я е оправдал
на основание чл. 9, ал. 2 от НК в това да е извършила престъпление по чл. 182,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. РС – Пловдив е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД
подс. Н. Л. М. да заплати на ч.т.г.и. М. И. Г. сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 182, ал.
2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският
иск до пълния предявен размер от 2 000 лева като неоснователен. ПРС е
осъдил подс. М. да заплати по сметка на РС – Пловдив държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.
Присъдата е обжалвана от адв. М. К. и адв. М. К. – М. – защитници на
подсъдимата Н. Л. М.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е неправилна,
необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Развиват се
доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието. Иска
се изменение на основанието за оправдаване на подсъдимата. Твърди се, че
подсъдимата не е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение,
поради което и същото не би могло да бъде малозначително по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
1
постановяване на нова, с която подсъдимата Н. Л. М. да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Иска се да бъде
отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди като
неоснователен и недоказан.
С жалбата и допълнението към нея не са направени искания за събиране
на доказателства.
Частният тъжител и граждански ищец М. И. Г. и повереникът му – адв.
В. П. не са взели становище по въззивната жалба.
Частният тъжител М. Г. не взе участие в съдебните прения. Повереникът
му – адв. В. П. иска потвърждаване на оправдателната присъда на ПРС на
основание чл. 9, ал. 2 от НК. Същият посочва, че по изричната воля на своя
доверител не е депозирал жалба срещу оправдателната присъда. В
пледоарията си той развива доводи за съставомерност на деянието на
подсъдимата, както и за неговата доказаност както от обективна, така и от
субективна страна.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнението
към нея оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата
инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Н. Л. М. – на * г. *, *, *, *, *, адрес с. П., *, ЕГН:
**********.
Подсъдимата Н. Л. М. и М. И. Г. в резултат на фактическото си
съжителство станали родители на * дете К. М. Г., която била родена през * г.
М. и Г. се разделели, като е установен режим на лични контакти на детето и
бащата, съобразно постановени привременни мерки определени с
определение за привременни мерки от 04.04.2021 г., влязло в законна сила от
същата дата по гр.дело №13892/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ІІ брачен
състав.
Режимът на лични контакти бил определен бащата може да вижда и
взема детето си при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, като за
времето от 04.02.2021г. до 04.03.2021г. включително, това ще бъде за времето
от 10.00 до 17.00 часа в събота, от 10.00 до 17.00 часа неделя, без преспиване
при бащата, а след това до приключване на производството по делото, за
времето от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата.
Съгласно този така описан режим, на 08.10.2022г. частният тъжител взел
дъщеря си и я върнал като не споделил нищо на майката на детето. Същото
като се върнало при майка си се оплакало, че го боли корема, а после преди
заспиването и разказал какво се е случило. Детето споделило, че баща му
казал,ч е трябва да е тайна. А именно, че след като съблякъл дъщеря си и
2
сложил, както се изразило детето –един тампон в задното *, като го направил
въпреки, че детето плачело. Това накарало майката да потърси детски
гинеколог .След като обиколила няколко болници, успяла да намери час и
такъв специалист в болница “С.“. Преди да бъде извършена процедурата за
взимане на секрет, детето се притеснило и се свило, но след последващи
уговорки и успокоение, лекарите успели да вземат проба за изследване.
Всичко това и най-вече взимането на проба от бащата на К. довело до промяна
в характера на детето, тя станало притеснителна, доста мълчалива и
уплашена.
На дата 22.10.2022г. следвало К. да бъде предадена на баща си/съгласно
установените привременни мерки/ в 10.00ч .Майката събудила детето по –
рано и му казала, че татко й ще дойде да я вземе. Но детето спряло не
пожелало да отиде при баща си, като отказало дори и след уговорките и опита
за успокоение от майката. Казало, че не иска повече тампони. В резултат на
това подсъдимата Н. М. позвънила на частния тъжител, за да го уведоми, но
понеже той не отговорил на обаждането му написала СМС, като му обяснила,
че детето е разстроено и изплашено от случилото се, не е готова да се вижда с
него, има изписано лечение, което тя ще осъществи като негова майка.
Независимо от изпратения СМС –М. Г. отишъл на адреса на М. заедно с Д. Г. и
повикал по тел 112 * служители. Такива на място дошли от Пето РУ- М. и Д.,
като не установили никой на адреса. Проведена била консултация с психолог,
който посъветвал да се даде времето на детето. Като срещата била на
10.11.2022г. и било дадено експертно становище от дата 14.11.2022г.
Психологът консултирал детето била Ф. П.. Майката непрекъснато
разговаряла с детето, но К. поискала малко почивка от баща си. Наближила
новата дата за среща с него по утвърдения график. Детето отново станало
неспокойно и не искало да се среща с баща си. Майката отново се опитала да я
подготви да й каже да тръгне, но опитите й останали неуспешни. На
въпросната дата 12.11.2022г., според майката, бащата - М. Г., така и не дошъл
на тази дата, поради което и тя останала с впечатление, че той е разбрал, че на
детето му е нужно време и я е оставил, за да премине ситуацията. В същото
време М. Г. отново в посочения час е посетил адреса и тъй като на място
нямало никой е извикал по тел.112 отново * екип. Същият бил в състав – П. и
М.. Тъй като достъпа бил с чип, само полицаите се качили и тъй като не
открили никой, позвънили на съседен апартамент. От съседка от долния етаж
разбрали, че в апартамента над нея живее жена с дете.
В процесния период, а и след него, между страните били подавани
множество жалби и образувани дела с различен предмет - наказателни и
граждански такива, съответно били ползвани и социални услуги, изготвяни
социални доклади. Детето К. Г. било изследвано и от психолози. Всичко това
било заради трудната комуникация между родителите на детето.
Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от
обясненията на подсъдимата Н. М., от показанията на свидетелите П., М., М.,
3
Д., Б., Г., Б., П., Н., Д., К. и Г., от писмените доказателства – заверени копия на:
справка за съдимост, карта за обвиняемо лице, справка от ТД на НАП, справки
за актуално състояние на действащи трудови договори, уведомителни писма.
Съдът е приел, че всички гореизброени доказателства кореспондират помежду
си и ги е кредитирал изцяло.
Въз основа на така установените факти, ПРС е приел от правна страна,
че с действията си на 22.10.2022 г. и 12.11.2022 г. подс. М. формално е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение с тъжбата – при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на родител, не е изпълнила съдебно решение
относно режима на лични контакти с дете. Същевременно, съдът е приел, че
подсъдимата не е предала детето на неговия баща, в определените му дни за
лични контакти от съображения за влошеното му здравословно състояние, а не
поради недобросъвестност. РС – Пловдив е приел, че здравето на детето е с
приоритет пред изпълнението на съдебно решение и с тези мотиви е признал
подсъдимата за невиновна по така повдигнатото й обвинение по чл.182, ал.2
вр. с чл.26, ал.1 от НК и я е оправдал, като е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2-ро от НК - обществената опасност на деянието е
явно незначителна.
Районният съд е осъдил подс. М. да заплати на М. И. Г. сумата от 500
(петстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди от престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, като в останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от
2000 (две хиляди) лв., съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Подсъдимата Н. Л. М. е осъдена да заплати по сметка на РС – Пловдив
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50
(петдесет) лева.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на релевантните по делото обстоятелствата, първата
инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени действия,
изясняващи значимите факти относно повдигнатото на подс. М. обвинение.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив и не намира за нужно да го преповтаря. По
безспорен начин е установено, че на двете процесни дати – 22.10.2022 г. и
12.11.2022 г., подс. М., в качеството си на родител, при условията на
продължавано престъпление не е изпълнила съдебно решение - определение
за привременни мерки от 04.04.2021 г., влязло в сила на същата дата,
постановено по гр. дело № 13892/2020 г. по описа на РС – Пловдив, относно
режима на лични контакти с дете, тъй като не е предала детето К. М. Н. на
4
нейния баща М. И. Г.. В обясненията си пред районния съд подсъдимата не
отрича, че на въпросните дати бащата на детето не е успял да упражни
родителските си права относно личния контакт с дъщеря си, но излага
обстоятелства направили изпълнението невъзможно, които в голяма степен са
възприети от първостепенния съд, както и от настоящия въззивен състав.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че
първостепенният съд е направил в мотивите си анализ на доказателствата,
изцяло кореспондиращ с изводи за несъставомерност на деянието от
субективна страна. Районният съд се е аргументирал подробно защо приема,
че деянието е осъществено както от обективна така и от субективна страна, а
също така и защо приема, че в разглеждания случай деяние е извършено от
подсъдимата умишлено, но не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тези аргументи. Подсъдимата е
знаела, че и на двете инкриминирани дати в 10.00 часа е следвало да предаде
детето на баща му, но въпреки това не го е сторила. По делото не е установено
ч. тъжител М. Г. да не е дошъл на адреса или да не е бил в състояние или да е
отказал да вземе и да се грижи за детето. Създалата се у подсъдимата
представа и преценката й за физическото и емоционално състояние на детето,
а именно, че то е разстроено и не желае да се вижда с баща си, не е основание
да не се изпълни съдебното решение относно упражняване на родителските
права и личните контакти с детето. Изпращането от страна на подсъдимата на
СМС, че детето не е в състояние да се види с баща си, не я освобождава от
задължението й да предаде детето, ако няма изрично изразено съгласие от
другия родител. Упражняването на родителски права, установени със съдебно
решение не подлежи на регулиране или изменяне едностранно по преценка на
който и да е от родителите. В конкретния случай първостепенният съд е приел,
че подсъдимата е действала с оглед на това какво ще е най-добре за детето,
което е взето предвид при преценката степента на обществена опасност на
деянието и дееца, което в крайна сметка е и основанието за приложението на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Неоснователни са и възраженията касаещи неустановени факти и
обстоятелства, относно адреса, на който на визираните дати частният тъжител
твърди да е търсил подсъдимата за да му предаде детето. В действителност от
отразеното в докладите на * служители, отзовали се на сигналите на
съответните дати е видно, че са посетили адрес в гр. П., *, като в доклада на
22.10.2022 г. е отразено *, а в този на 12.11.2022 г. е посочен *. Това
несъответствие е изяснено и отстранено при разпитите на * служители пред
районния съд, като е установено, че и в двата случая проверката е касаела * –
*. В обясненията си подс. М. твърди, че „в началото на месец ноември, когато
К. отново трябваше да се срещне с баща си по режим“ , което отговаря на
дата 12.11.2022 г., бащата на детето М. Г. не се е появил, което е опровергано
от показанията на * служители отзовали се на сигнала. На тази дата в доклада
им е отразено, че проверката е направена на *, на който адрес не е установено
лице.
5
От приложеното по делото копие от дневник за получени сигнали на
инкриминираните дати е видно, че тъжителят Г. на 22.10.2022 г. е подал
сигнала в 10.12 ч., а на 12.11.2022 г. в 10.30 часа. Според посоченото в
докладите за проверени лица и превозни средства, и на двата сигнала * екипи
са се отзовали в 11.00 часа. В тази връзка възражението на защитата, че детето
е трябвало да бъде предадено в 10.00 часа, а проверката на от полицаите на
адреса е била 11.00 ч. и поради това не е налице неизпълнение от страна на
подсъдимата също е неоснователно. Съвсем логично е, че тъжителят Г. и в
двата случая първо е направил опит да вземе дъщеря си и след като това се е
оказало неуспешно е потърсил съдействие от органите на реда, което отнема
време. И тук отново следва да се посочи, че освен вече коментираните
твърдения в обясненията на подсъдимата, по делото няма данни на въпросните
дати подсъдимата да е опитала да предаде детето, но тъжителят да не е бил на
адреса в посочения в съдебното решение час.
Несъстоятелни са и възраженията за липса на изложение в мотивите
относно това защо съдът е приел, че деянието е извършено от подсъдимата
умишлено, както и формата на умисъл. Престъплението по чл.182, ал.2 от НК
е формално деяние и е довършено с неизпълнението на съдебното решение,
като изпълнителното деяние се осъществява с бездействие. Подсъдимата М.
не твърди други причини за непредаване на детето, освен взетото от самата
нея решение, тъй като детето нямало желание да се вижда с баща си. Не се
сочат и други, независещи от волята на подсъдимата обстоятелства, които
обективно да са я възпрепятствали да изпълни съдебното решение. При това
положение единственият правилен извод е, че деянието е извършено от
подсъдимата умишлено. Но тъй като подсъдимата е призната за невинна,
макар и в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, то обсъждане формата на умисъл е
безпредметно, доколкото такова би се наложило при констатиране на
извършено престъпление и евентуално определяне размера на наказанието.
Соченото от защитата обстоятелство, че св. П. К. не е бил вписан от *
служители в доклада за проверени лица и превозни средства за извършената
от последните проверка на 12.11.2022 г. не може да бъде основание
показанията на този свидетел да не се приемат с доверие на това основание.
Полицейските служители вписват в доклада си лица, които са установили на
място и които по възможност нямат отношение по случая, и това, че едно лице
не е записано в дневника не означава, че лицето не е било на място и не е
възприело факти и обстоятелства, за които свидетелства. Същото се отнася и
за св. Д. Г. – настояща * на тъжителя, която е била с него и на двете
инкриминирани дати и също не е вписана в дневника от пристигналите на
адреса * служители.
Неоснователни и неотносими към предмета на доказване в настоящото
производство са и твърдените от защитата заявени неистини от св. Д. Г.,
касаещи случката пред детската градина на детето К. Г. и влошеното му
хигиенно и здравословно състояние. Заявеното в тази връзка е субективното
6
възприятие на свидетелката относно тези обстоятелства и не касае изясняване
на фактическата обстановка по делото. Показанията на тази свидетелка
касаещи релевантни за решаване на делото факти и обстоятелства се
подкрепят в достатъчна степен от останалите доказателства по делото, за да
бъдат възприети като добросъвестно и правдиво изложени и да бъдат
кредитирани от съда.
Същото се отнася и до твърдяното в жалбата обстоятелство, че С. К. – *
на св. П. К. е работила във фирмата на ч. тъжител Г..
Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на
първоинстанционния акт, касаещо присъденото в полза на частния тъжител
обезщетение за претърпени от него в следствие на престъплението по чл.182,
ал.2 от НК неимуществени вреди. Районният съд правилно се е позовал на
съдебната практика и на установеното в ППВС №9/1961г,изм.ППВС №7/1987
г.р №57/06.03.1998г.по н.д №447/1997, че „основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението“. В
разглеждания случай подсъдимата е оправдана защото извършеното от нея
деяние е маловажно, но това не означава, че от него не са настъпили
претендираните от частния тъжител неимуществени вреди, които на
основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат възмездени. Настоящият съдебен
състав споделя становището на първостепенния съд, че с оглед всички
обстоятелства по делото, така определеният размер от 500 /петстотин/ лева се
явява справедлив и законосъобразен. С оглед изхода на делото, правилно
подсъдимата е осъдена да заплати и сумата от 50 /петдесет/ лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 99 от 13.05.2025г., постановена по НЧХД
№ 6541/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с.
7
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8