РЕШЕНИЕ
№ 2331
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4300265, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р.В.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в допълнително писмено становище и в съдебно заседание
се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли
за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган
е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от която
електронният фиш е бил връчен на 17.09.2021г. Жалбата е подадена на
24.09.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.12.2020 г. в 08,58 часа на
Републикански път II-64, км 50+400, посока с. Труд към гр. Пловдив, при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № **,
се движел с установена наказуема скорост- 77 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 17 км/ч. Колата е била собственост на Р.В.А.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост НЕ се доказва от приложеното
по административната преписка статично изображение, което съгласно чл.
16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на автомобила в размер на
80 км/ч. Същевременно обаче, видно от представената снимка, заснетият
автомобил не е с номер **, какъвто е посочен в ЕФ, а е с номер РВ 0134 СМ,
който видно от представената справка е собственост на друго лице, различно
от жалбоподателя. Поради това и заснетият автомобил е собственост на друго
лице, а не са представени никакви доказателства същият да е бил управляван
от жалбоподателя, още повече че и с ЕФ се твърди нарушението да е
извършено с друг автомобил. Съдът е изискал от въззиваемата страна да
представи снимка, доказваща нарушението на автомобил с номер **, като
такава не е била представена от административно-наказващия орган.
Поради това и обвинението се явява недоказано, поради което и ЕФ
следва да бъде отменен.
Отделно от това, с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
2
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая от представените доказателства се установява, че нарушението
не е било извършено на място, попадащо под знак за ограничение на
скоростта.
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 50+400, посока с. Труд – гр.
Пловдив. Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при
3
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За
доказването на това обстоятелство е необходимо
административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства,
които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно
позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта
и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните
превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в
протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на
техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка,
видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът
е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е
било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 50+400, при посока
на контролираните МПС от с. Труд към гр. Пловдив. В протоколът било
посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е
било 400 метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите
автомобили в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му
на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно
писмо изх. № 11-00-949/05.11.2021г. от ОПУ-Пловдив, както и представеното
от жалбоподателя писмо изх. № 11-00-957/09.11.2021г. от ОПУ-Пловдив са
посочили, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км
49+860 дясно в посока с. Труд към гр. Пловдив. Видно от представената към
писмото извадка от ГИС на АПИ, действието на знака е ограничено до
първото кръстовище, а именно – на км 49+942 дясно, където се намира
кръстовището при обекта „Амек Тойс“ ООД. Към писмото е представена и
снимка на пътния знак.
Към административнонаказателната преписка е представена снимка на
4
същият пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като
представения от ОПУ-Пловдив. Пътният знак видно от снимката е поставен
непосредствено преди обекта Амек Тойс, находящ се приблизително на км 50
от пътя в посока с. Труд – гр. Пловдив. Представена е и снимка на МПС-то с
рег. № РВ 5358 ВС, към което е било прикрепено техническото устройство,
съгласно протоколът по чл. 10.
Съгласно чл. 50 от ППЗДВП забраните, въведени с пътен знак В26,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна
табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до
кръстовището на „Амек Тойс“, намиращо се на км 49+942. Така на мястото,
посочено като място на нарушението в електронния фиш – км 50+400, т.е. на
мястото, на което се установява да е бил заснет процесният автомобил, вече
ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен.
Воден от горното, настоящият състав намери, че от представените
доказателства не само не се доказа, но и напълно се опроверга при контрола
на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС да е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта,
доколкото контролът и заснемането на процесния автомобил е било
извършено, след като МПС-то е преминало кръстовището, до което е
действал пътният знак В26.
Освен горното, в случая обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и поради грешка в процесуалния ред за налагането на
съответния вид санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
5
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената
глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от
административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд –
Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-
новата трайна практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от
21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив
и Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е
самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като
6
изключва издаването му“, Решение № 1324 от 25.06.2021 г. на
Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 1418/2021 г.,, Решение №
1031 от 20.05.2021 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. №
740/2021 г., Решение № 986 от 14.05.2021 г. на Административен съд -
Пловдив по к. а. н. д. № 668/2021 г. и др.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен, при недоказаност на административното обвинение и
като издаден не по установения в закона ред, поради което и като такъв
следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр.
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от
насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4300265, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р.В.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Т.В. Т., вписан в АК Пловдив с персонален
номер ** и с адрес на кантората **, сума в размер на 300 лв., представляваща
разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред РС-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
7
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8